Една закъсняла, много закъсняла, но вълнуваща сърцето и душата ми информация...
Беше 31 октомври 2011 г. - последният ден от празника на Народните будители. Тези, чиито имена годините са безсилни да заличат от паметта на родолюбивите българи, които пазят в сърцето си спомена за тези Велики българи, чиято обич към род и Родина и днес сгрява сърцата ни ...
На този ден по повод празника на Народните будители, децата от Неделното училище в гр. Калофер посетиха нашия град, за да се запознаят със забележителностите на града ни. След храм "Света Богородица" те изявиха желание да посетят Историческия музей в нашия град, в който обаятелните служителки / Катя и Даниела / ни посрещнаха много сърдечно, за което безкрайно много им благодарим!
Децата имаха възможност да се запознаят с изключително богатото историческо минало на нашия град, който е не само Долината на розите, но и Долината на тракийските царе, живели тук, по тези земи, и оставили богато културно наследство...
Изключително много бяхме благодарни, че ни поканиха да разгледаме и Художествената галерия - един свят на Творчество, Красота и Любов... Свят, в който човек "се потапя" изцяло, със всичките си сетива, и ,безспорно, си излиза след това не само духовно обогатен, но и окрилен, възвисен... Излиза от тази богата Художествена галерия с изгарящото чувство и той да твори, създавайки или по-точно пресъздавайки красотата, която е около нас, красотата на човешките взаимоотношения, на човешкото поведение, което понякога остава незабелязано за нас, обикновените хора...
Сред картините, които разгледахме, и за авторите, за които ни разказаха, имаше много непознати за децата творци - имена, които те чуваха и виждаха за първи път. Други творби бяха на изявени художници, които са им познати. Художници като Ненко Балкански, Дечко Узунов, Владимир Димитров - Майстора и др.
Разгледаха и изложбата на красиви икони от XIX век, нарисувани от неiзвестен автор, предпочел да остане анонимен за света... Такива бяха иконите на Св. Великомъченик Георги, на Св. Пророк Илия, на Св.Трифон, на Св. Димитър, на Св. Николай, на Св. Иван Рилски, на Св. Неделя и др. светци.
Особено интересни за нас, посетителите, бяха тези икони, които по-рядко се срещат, като: Бог Саваот (също от XIX век), Сцени от Сътворението на Света, Света Троица със Св. Богородица, Светите Архангели Михаил и Гавриил, Рождество Йоаново, Кръста с Разпятието и Възнесение Христово и др.
Сред картините на многобройните художници децата разгледаха и много скулптурни творби. Една от тези скулптурни творби, намираща се в средата на залата, направи много силно впечатление на децата и на тяхната учителка по вероучение - мон. Валентина. Оказа се, че това е скулптурна творба, озаглавена " Молещо се дете", автор на която бе братът на поета Атанас Далчев - Любомир Далчев.. Този скулптор, Любомир Далчев, когото неговият ученик Продан Проданов определя кат "най-добрият скулптор на света"!!!... Колко е хубаво човек да чуе такива хубави думи, казани с такова убеждение и искреност от някого за своя учител!!!... И колко рядко се срещат такива хора, запазили дълбоко в сърцето и душата си не само спомена за своя любим учител, но и Благодарността си за всичко онова, което са получили от учителя си... Колко рядко се срещат такива хора, за голямо съжаление...
Навярно този скулптор, Любомир Далчев, е изключително талантлив, защото точно тази творба остана някак си в сърцето и душата ми и няколко дни, седмица дори след това, живях с мисълта за нея, защото именно тя въздейства много осезателно върху въображението ми... Затова преди да разкажа на читателите за тези вълнуващи мигове от посещението ни с учениците в Историческия музей и Художествената галерия в нашия град / за пояснение на читателите държа да отбележа, че те се намират в една и съща сграда, но в различни зали/, реших отново да посетя Галерията, за да разгледам отново тази скулптора. Бях много изненадана, когато ми позволиха спокойно да разгледам не само тази творба, но цялата Художествена галерия...
Това за мен беше един от най-вълнуващите дни в живота ми, защото разглеждайки самостоятелно, бавно и спокойно творбите на творците / художници, иконописци и скулптори /, човек открива някакъв друг свят, за който като че ли не е подозирал до сега, че съществува толкова близо до нас...
Открива света на хората, живели преди нас на тази земя, творили преди нас на същата тази земя, "отишли са си от нея", но... само... привидно...
Да, само привидно, защото тяхното присъствие е толкова живо, толкова осезателно, че човек като че ли вижда пред себе си не само творбите им, но и самите тях - творците...
Материалът подготви: Кина Златева
Пояснение: Информация за Художествената галерия в гр.Казанлък може да откриете тук - на сайта на Община Казанлък:
http://www.kazanlak.bg/index.php?p=c&r=119
