Любов не значи "мъж-жена",
любов е всичко свято
и прекрасно по света.
(Ели Зарева)
Уважаеми читатели!
Представям ви една творба от стихосбирката на Ели Зарева "Утринна роса".
Творба, която видях в Netlog и ми направи силно впечатление с искрения зов на авторката.
Зов, отправен към Всемогъщия Бог... Зов, изтръгнал се от глъбините на човешкото сърце, жадуващо за Правда и Любов...
А любовта, според Ели Зарева, не е само онази емоционална любов, с която обикновено сме свикнали да възприемаме тази толкова красива дума, а любов към всичко онова, толкова Свято и Възвишено, толкова Красиво и Прекрасно в този свят, което Бог е завещал на Всички нас - хората по лицето на тази земя...
Ако Те има, моля ти се,
помогни,
на мен, на всички хора
по света!
Ако Те има, моля ти се,
откликни,
на моите молби, на всеки
зов!
Ако ме виждаш, моля Те,
не се обръщай настрани,
а само малко, моля ти се,
помогни.
Ако ме чуваш, моля Те,
ми помогни,
на мен, на всички хора по света.
Автор: Ели Зарева
Пояснение: Стихотворението "Ако Те има..." е публикувано в стихосбирката след друго едно стихотворение за България - "Един образ чакащ...", в което страната ни е представена такава, каквато е: видяна през погледа на хората, които жадуват за БОЖИЯТА СВЕТЛИНА и ЛЮБОВ, а вместо това виждат... безпаричие, безработица, студ, мрак и... без-на-деж-ност...
А има Бог и Той е близо до всеки от нас, в чието сърце има болка и загриженост за всички хора в този свят... Сърце, което жадува за "нов живот", за промяна в този земен свят...
А ето и тази творба:
ЕДИН ОБРАЗ ЧАКАЩ
Обезверели, отчаяни, покрусени, грешни,
печални, безпомощни, жалки, разядени,
изстинали, загиващи, умиращи.
- България ...
един образ остава да чака: вяра и надежда на
български робски човек.
Кога ще получи любов?!
Гладни, безработни, алчни, ламтящи, печелещи,
губещи, обезхлебени, обезпаричени, голи,
покъсани.
- България ...
един образ остава да чака: вяра и надежда на
български робски човек.
Кога ще получи любов?!
Когато над черните дни и последната надежда
си отиде какво му друго остава ... освен
свободата и само да чака смъртта.
Предполагам, че на въпроса, зададен в края на творбата, който всъщност е въпрос на много хора по света, ще отговори някой духовник или богослов, четящ тези искрени стихове...
* * *
А докато получим отговор от някой духовник или богослов на зададения в творбата въпрос - Кога България ще получи любов?!, то аз бих искала да кажа на всички хора, виждащи в тази изключително мрачна светлина съдбата на страната ни, че Той, Бог, ни е изпратил Светлината и Любовта на Сърцето и Душата Си, на Святото Си Слово, за да бъде То, Словото Му, СВЕТЛИНА В МРАКА НИ / в духовния ни мрак.../, но... ние, хората, живеещи не в I, а в XXI век, все още упорито продължаваме да Го пренебрегваме и да вървим по "своите си пътища", мислейки, че вървим "Нагоре", без да осъзнаваме дори, че... посоката на този път, без Бога и без практическо приложение на Божието Слово в живота на всеки един от нас и на обществото ни, като цяло, води само... "на-до-лу", към още по-дълбока пропаст - морална и... материална, защото кризата, в която се намираме, е духовна, а не икономическа...
Тя, икономическата ни криза, е в резултат на духовната ни криза, породена от липсата на ония ДУХОВНИ ЦЕННОСТИ, посочени в Светото Писание като "Плодовете на Духа", които са: ЛЮБОВ, РАДОСТ, МИР, ДЪЛГОТЪРПЕНИЕ, БЛАГОСТ, МИЛОСЪРДИЕ, ВЯРА, КРОТОСТ, ВЪЗДЪРЖАНИЕ, посочени в Посланието до Галатяните (5:22-23)...
Добродетели, без които ние деградираме все повече и повече като личности и губим дори собственото си самоуважение като хора, започваме да се ненавиждаме и взаимно да се обвиняваме за всичко, вярвайки в своята правота, а не е така - не е...
Всички ние се нуждаем от ПОКАЯНИЕ, защото всички все с нещо сме сгрешили / с думите си, с действията си, с помислите си дори /...
Да, сгрешили сме дори и тогава, когато искаме нещо добро за себе си, за хората около себе си, за страната си, но го налагаме без любов, а само чрез... кри-ти-ки-те си...
Следващото Духовно песнопение на Йеромонах Роман най-добре посочва Пътя ни към СВЕТЛИНАТА и ЛЮБОВТА, за които жадуват сърцата и душите ни...
С много, много обич към всички читатели!
Кина Златева
