Богородичният пост!

Венчание ,Venchanie - христианская песня

Вричане във вярност и любов пред Божия олтар...

"Тайнството на брака е велико нещо! ..." -
продължение на откъса от романа "Полубогиня" на Мартин Ралчевски
...
Няма жена на земята, която да не копнее някой да поиска ръката й! Виждал съм го в душите на стотици жени. Независимо, че не го признават, те го желаят. Знам, че ще се повторя, но не бива да си кривим душата - извънбрачното съжителство и особено раждането на деца без брак е грях!

Родените извън брака деца боледуват по-често, страдат без видима причина и са нещастни. А като пораснат са по-склонни от останалите да посегнат към лошите неща. Тйнството на брака е велико нещо. То е установено от Христос. А ти знаеш, че никой, който е тръгнал против Него, не е успял. Разбираш ли - без благословение, не ни чака нищо хубаво.

Отлично съзнавам, че тази отговорност е голяма и че ако искаме да имаме деца, трябва добре да си помислим преди това... Защото когато ги създадем, може да се окажем неподготвени. В този контекст на мисли апостол Павел е казал - да не дразним децата си, а да ги възпитаваме в наставление към истината, която е Христос. Така че не мисли, че и аз нямам своите страхове...

Имам ги. И те не са никак малки. Но все пак, не може да си заровим главите като щрауси и да гледаме на живота си - този велик и неповторим дар - сякаш не сме негови господари. Бог иска всеки да е щастлив, но ако по силата на нашата свободна воля решим да хленчим, тогава Той се отдръпва от нас и животът ни в един миг може да се окаже доста пуст.

Да, знам... Знам, че поемането на отговорността е бреме, но е и радост, и свобода. Е... ами това е. Каквото исках да кажа, казах го. Сега остава да чуеш сърцето си - допълни той и млъкна.

Не искам да крия, че след тази негова плеада малко си поплаках, но не защото ми беше мъчно за нещо, а просто защото беше прав.Обикновено човек го боли, когато му кажат истината...
...
Разбрах, че го обичам; и то безрезервно - нещо, което винаги съм изпитвала към него, още от самото начало. Не мина много време и осъзнах, че страховете ми са били неоснователни.
Решението, което взех, бе логичен завършек на осъзнатите ми чувства.

*
* *
Сватбата бе пищна, но стилна.
Подготовката й ни отне повече от месец. "Света Марина" - любимата на всички огромна лисабонска катедрала отвори масивните си двери, за да се вречем във вярност и любов пред Божия олтар. Беше тържествено.
...
Церемонията премина според обичая. Присъстваха сигурно над триста души.

/ Държа да отбележа за читателите, че това са били изключително изпаднали бедни хора, поканени на сватбата от съпруга на Дорес, Маноел, воден не само от своето безкрайно чувство за милосърдие към бедните, но и от Божието Свято Слово, в което Бог е повелил - да нахраним гладните.../

Кумове ни станаха Рамиро и Изабел.
...
Сватбата бе в неделя - денят на възкресението. Вече ти казах за църквата.
...
Трудно ми е да опиша атмосферата. Имаше забележителен изглед. Безупречно аранжирани цветя. Снежнобели колосани покривки. Брилянтни сервитьори. Несравними по вкус пищни блюда. С две думи - изисканост и обслужване на най-високо ниво.
...
Искам да те помоля нещо, мамо - не ме обвинявай в неверие, заради това, което сега ще напиша. Не знам наистина ли върху нас се изсипа някаква невидима благодат, както твърдеше Маноел, или просто някак си се заобичахме повече. Наистина нямам представа какво стана, но... ЧУВСТВАТА МЕЖДУ НАС ИЗВЕНЪЖ СТАНАХА МНОГО ПО-ДЪЛБОКИ И ИСТИНСКИ, а интимните ни отношения още по-силни и... разтърсващи.

В началото отдадох това на подсъзнателната ни нагласа, че вече сме семейство и... че поради този факт сме по-внимателни един към друг, но явно имаше и нещо друго.

Бях толкова щастлива... Сърцето ми преливаше от радост и то до такава степен, че една вечер... му се заклех във вечна вярност. Ей така, без никой да ме кара. Обещанието дойде като някакво вътрешно, никому ненужно признание.
...
Да, това желае и Бог: едни чисти и искрени взаимоотношения!
Една вечна и красива любов!
Една вярност - вечна вярност, желанието и признанието за която идват
от глъбините на човешкото сърце!
От гласа на сърцето ни, изчистено от всеки грях чрез покаянието
и осъзнатото желание за Свето венчание и вричане във вечна вярност и любов пред Божия олтар!

Да, от "гласа на сърцето ни"...
Затова е нужно да се вслушваме в сърцето си, за да чуем неговия глас, както ни съветва и самият автор чрез гласа на своя герой Маноел:
"Сега остава да чуеш сърцето си..."

Именно сърцето си, защото там, от глъбините на сърцето ни, ни "говори" Бог, Който ни обича със Своята Вечна и Свята любов!
...

А това е линкът на Издателство "Сиела" за романа "Полубогиня" на Мартин Ралчевски, където читателите могат да прочетат повече за тази творба на автора или да си направят своята заявка за романа по Интернет!

http://www.book.store.bg/p40444/poluboginia-martin-ralchevski.html

А това е блогът на автора Мартин Ралчевски: www.ralchevski.blogspot.com

За светостта на брака и семейството...

Предоставям на своите читатели откъс от романа "Полубогиня" на писателя Мартин Ралчевски, който откъс, предполагам, ще предизвика много размисли за светостта на брака и семейството...

В този откъс главната героиня Дорес, връщайки се назад в спомените си, разказва в писмото до болната си майка как нейният съпруг Маноел е успял да я убеди в светостта и величието на брака, защото именно чрез него се освещават децата ни...
...
Какво се случи в онзи ден? За по-малко от час Маноел успя да преобърне цялата ми позиция и философия относно брака. С носталгия сподели, колко хубаво изглеждали отстрани Рамиро и Изабел и как, като ги гледал, му се приискало и ние да сме женени. Без да спираме да се движим, той ме погледна някак особено.
- Нека те попитам нещо!
- Дадено!
- Защо си против брака?

Въпросът му ме свари неподготвена. Тъй като никога до този момент не бяхме обсъждали тази тема, реших да не увъртам, а да го оставя да се изкаже.
- Добре е, че вместо да си кривиш душата избра да свалиш картите - продължи той. - Ти искаш да живеем заедно, но не вярваш в брачната институция! За теб бракът е вид бреме или по-скоро нещо като хомот. Поправи ме, ако греша. Страхът от обвързването е нещо, което вреди и на психиката, и на душата ти. Казвам на психиката, защото боейки се, ти отделяш отрицателни флуиди и, без да го съзнаваш, възпираш любовта ми към теб. А този страх е вреден и за душата, защото е в противоречие с Божието Откровение. Бог ни е надарил да раждаме децата си в брак... и не само това. Обещал ни е, че ако го сторим, те ще са благословени от Него. В противен случай, ако са родени извънбрачно, в Неговите очи те завинаги ще са нечисти. Сложи ръка на сърцето си и ми кажи - искаш ли един ден децата ни да нямат Божието благоволение? Няма нужда да ми отговаряш веднага. Искам да се обоснова обаче, за да не помислиш, че говоря празни приказки. Това, за което говоря, го пише в Първото послание на апостол Павел до коринтяните, глава седма, стих четиринадесет. Там е казано, че невярващият мъж се освещава чрез вярващата жена и, че невярващата жена се освещава чрез вярващия мъж, като по този начин децата им стават свети, иначе биха били нечисти. Е? Аз те боготворя! Ти добре знаеш това! Кажи ми тогава - защо се боиш?

Откровенията му ми дойдоха малко в повече и го попитах защо си играе с мен и защо ме измъчва.
Както винаги, той намери най-доброто продължение.
- Ние се обичаме, Дорес. Нека не пропиляваме благодатта, която ни е дадена свише. Имаме здраве, младост и, както добре знаеш, солидни средства. Всичко е дар от Бога. Да не споменавам дарбата за четенето на мислите.

Преди години, когато бях ученик, виждайки мъката и безпътицата ми, Той се смили над мен. После при Естеван, ти видя - подобна милост се случи и на теб! Бяхме къде ли не, обиколихме (и ще продължим да го правим) почти целия свят, без да се лишаваме от нищо. И всичко това благодарение на дарбата. Не искам да те плаша, но замисляла ли си се, защо наистина понякога Бог изоставя хората и те пропадат? Не се чуди, ще ти отговоря.

Защото те приемат благата като даденост и изобщо не се замислят, че Той има воля, която не е хубаво да пренебрегват. Така че и ние не сме застраховани. Помисли за момент, ами ако реши да ни отнеме дарбата, какво ще правим тогава? Имаш ли отговор?... Или пък, ако ни накаже с някакво нещастие?... Не виждам, защо след всичките Му благодеяния продължаваш да се чудиш и да се боиш. Модерно е да сме като другите? Като повечето двойки днес? Така ли? Да живеем цял живот в грях и да родим... копелета? Запомни! Законът на държавата ще ги признае, но Бог няма да го стори. И утре, когато се разболеят или пострадат, с какво очи ще се обърнем към Него? Как при подобни обстоятелства ще намерим сили да...

- Стига! - нададох глас.
Хората наоколо ни погледнаха.
- Късаш ми сърцето... с всичките тези приказки! Знаеш ли, аз не съм против брака. Просто мисля, че самото бракосъчетаване е нещо архаично. Според мен, ако двама души се обичат, няма нужда да подписват документи, за да засвидетелстват това...
...

Да, познато мислене на много млади хора за "ахраичността на брака", за отживялата време то си форма на "бракосъчетанието", което някога е имало своето положително значение в обществото, а също и психическо въздействие върху психиката на младите хора, но не и днес...

Днес, когато живеем не в XIX-ти, а в XXI-ви век... Векът на пълната разкрепостеност на човешкия дух, на пълната свобода, на пълната независимост на човешката личност...

Да, така е, но само за хората, които не познават Духовните истини и не знаят, че всичко онова, което е толкова "модерно днес", то точно то се оказва най- пагубно за душите ни - нашите и тези, на децата ни...

А това е линкът на Издателство "Сиела" за романа "Полубогиня" на Мартин Ралчевски, където читателите могат да прочетат повече за тази творба на автора или да си направят своята заявка за романа по Интернет!

http://www.book.store.bg/p40444/poluboginia-martin-ralchevski.html

А това е блогът на автора Мартин Ралчевски: www.ralchevski.blogspot.com

"Да чуеш гласа на сърцето си..." - коментар

"Да чуеш гласа на сърцето си..."

Така съм озаглавила коментара си за романа "Полубогиня" на писателя богослов Мартин Ралчевски...
Коментар, който предлагам на вниманието на своите читатели - с най-добри чувства!

"Полубогиня"! Така авторът Мартин Ралчевски, богословът психолог е озаглавил своя пореден роман.

Държа в ръцете си този роман... Роман, за който се породи в сърцето ми огромно желание да го прочета, когато прочетох заглавията на творбите му.
Обръщам го обртно в ръцете си - разглеждам и обратната страница на корицата... Вглеждам се в снимката на автора - млад, амбициозен човек, от лицето на когото се излъчва доброта и любов...

Доброта към хората и любов - бзкрайна любов и безкрайно доверие... Доверие и вяра в Бога!
Вяра, защото без вярата в Бога нищо не е възможно на тази земя.
Вяра, за която авторът е написал толкова кратко и искрено следните думи:"Когато човек вярва, че заслужава по-добър живот, той наистина го получава!
Когато истински обича, дори смъртта не може да го раздели от любимите му."
И в края на анотацията за книгата прочитам следното:
"Роман за силата на любовта и вярата в непостижимото!"

Любовта! Тя най-важното нещо в човешкия живот! Именно Тя, Любовта, осмисля живота ни, вдъхва ни вяра и надежда!
Силата на Любовта! Тя лъха от всяка страница в романа на автора...

Разтварям последните страници на романа или по-точно започвам разглеждането му отзад-напред, нещо необичайно по принцип при четенето на творбите... Но не зная защо - не мога да отворя в началото романа, а нещо с голяма сила привлича погледа ми към Послеслова, в който с огромна за себе си изненада и същевременно голяма радост виждам цитат от кнгата "Духовно завещание на Св. Серафим Вирицки" - един от моите любими светци... Чета духовното завещание, в което говори самият Бог на Своето изстрадало и уморено чедо:

"Ти си самотна, но не забравяй и помни, че всяка трудност има своя заник. Трудно е да преживееш тежка мъка и самота. Но това е неизбежният път на всички хора с изострена интуиция и чувствителност към чуждата скръб.
Кураж, уморено мoмиче, Аз ще бъда винаги с теб!"

Колко успокояващо звучат тези Божии Слова, изпълнени с бащинаска обич и топлота!...
Как силно докосват сърцето и душата на читателя, особено ако той е уморен от самотата и суетността на този свят, обърнал гръб на най-важното - на Любовта, без която не можем нито миг...

Чета в Епилога на романа една чудесна мисъл на автор, когото не познавам / Шику Шавиер /... Думи-наставления, които пораждат у мен отново много размисъл за Бога и Божиите безкрайни благословения и милости към нас, хората... Милости, за които толкова често забравяме да Му благодарим... Но авторът не е забравил това! Той ни напомня чрез думите на този чуден мъдрец - Шику Шавиер:

"Ако оздравееш след дълго лечение,
не мисли за страданията, които си понесла,
а за благословението на Бог, Който
е позволил да бъдш излекувана!"

И след тази мъдра мисъл следва истинският епилог - приключвайки писмото до болната си майка, точно седмица след това, на седемдесет и осем годинишна възраст, героинята Дорес Мария де Оливейра "тихо и смирено" затваря очи, без обаче да разбере дали медицината някога ще открие лек за скъпата й майка, замразена за неизвестно време по методите на съвременната медицина, желаеща да помогне на хората, които са неизлечимо болни...

...
Замразяването на човешкото тяло... Търсенето на нужното лекарство, за да бъде човекът възвърнат отново към живота... Въпросите, които всеки вярващ човек си задава в такива случаи и търси настойчиво техните отговори...

Въпросите за състоянието на безсмъртната човешка душа...
За мястото, където се намира в такива случаи душата на болния...
За Божието становище по отношение на неизлечимо болни хора и становището на съвременната медицина...
Въпросите за силата на молитвата и светостта на хора-чудотворци, като Естеван...
Въпросите за превратностите в живота на човека и за загадъчните човешки съдби...
Въпросите за миналото, настоящето и бъдещето...

Всичко това е обект на вниманието на автора... Всичко това намира своето място в творбата на писателя богослов Мартин Ралчевски, чийто роман аз бих определила като Енциклопедия... Енциклопедия, в която има всичко: проза, философия, богословие, психология, политика, етика, статистика, народна медицина - всичко! А най-вече Любов! Много, много Любов! Любов и Доброта!

Отварям началото на романа. Отново съм изненадана от друга, изключително ценна мисъл - за умението да си Творец:
"Да пишеш просто
е точно толкова трудно,
колкото и да бъдеш
добър човек."
Съмърсет Моъм

Добър човек! Това е най-важното от всичко в този свят! Именно за такива добри хора, запазили добротата и човечността в сърцата и душите си до последния миг на живота си, разказва авторът в своя роман. Роман, посветен на всички онези хора, "които имат замразени роднини, приятели или други близки,чакащи от десетилетия с вълнение и надежда медицината да открие лек срещу заболяванията им и да ги върне отново към живота", както е отразил в началото на романа Ралчевски, посочвайки и интересувайки се от най-важното и значимото в тези случаи, а именно: какво се случва със състоянието на душите на пациентите в това толкова сложно и особено състояние?

Въпрос, на който никой не би могъл да отговори, освен Бог!
Въпрос, над който малко или изобщо не се замисля съвременната медицина - въпросът за безсмъртната човешка душа и онази страшна, ужасяваща действителност при подобни медицински експерименти...

Да, именно експерименти, защото в Свещеното Писание ясно и недвусмислено всичко е казано! Остава само да повярваме на Божиите истини за живота и смъртта! Да повярваме и да ги следваме с благоговение пред нашия Създател!

Трудно, много трудно човек би могъл да обхване съдържанието на този роман, в който авторът проследява живота на цели три поколения...
Три поколения... Три различни истини за човешките съдби, направялвани свише или определяни от нас самите - хората...
И много, много истини за Живота - Големия, Смисления, Значимия живот... Животът, който те прави Човек - ИСТИНСКИ ЧОВЕК...

Да, много, много истини... Като истината за неограничения човешки ум, който може да се развива и еволюира до такава степен, т.е. до безкрайност, че да достигне до Божието съвършенство, както Бог е повелил:"И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец" (Матея 5: 48)... Истината за човешките мисли, най-съкровените, които са открити само за Бога... Истината за дългия и сложен процес за достигане до чуждото съзнание...

Истината за магиите... Тези, от които почти всички хора се страхуваме и търсим начин да се освободим от тях...Толкова искрено и правдоподобно звучи ясното библейско становище за тази негативна енергия като послание до всички нас, читателите, чрез мъдрите слова на светеца Естеван, призовавщ ни към сърдечна чистота, за да не ни докоснат никакви такива негативни енергии, а също и да се удостоим с най-голямата радост: да видим Бога!...

Истината за контакта с душите на хората в отвъдното, който контакт съвсем не е нещо безобидно, а напротив: крие много, много опасности, а може да ни доведе и до сериозни психически увреждания... Истината за предразсъдъците, за колебанията ни, които ни пречат винаги, защото ни държат в застой... Истината за това, че с човека, който е до нас, когато го чувстваме "по-близък и от брат", можем да постигнем всичко- и непостижимото дори... Истината за мечтите, че са лишени от рзултат, когато нямат ясни измерения...

Истините за изневярата, която носи само СТРАДАНИЕ и БОЛКА... Истината за голямата отговорност на родителите пред Бога, върховната отговорност за правилното възпитание на своите деца... Истината за Бога, Който също страда с нашето страдание... Истината за брака и венчавката, без които децата са лишени от Божието благословение... Истината, че тайнството на брака е нещ Велико!!!... Но... за да достигне човек до тази Велика Истина, то той трябва да чуе "гласа на сърцето си", както е казал самият автор Мартин Ралчевски чрез главния си герой - Маноел...

Истината за думите, които понякога изричаме в момент на силен гняв и възмущение... Думи, за които съжаляваме цял един живот, защото са нанесли дълбоки поражения не само върху сърцето и душата на човека, към когото са отправени, но и върху нас самите и са дали друга насока на живота ни, тласкайки ни към недостойни дела, които имат гибелни последствия за душите ни...

Истината за това, че днес имаме много, много знания, много информация, но не знаем стойността на най-важното, на най-същественото... НЕ ЗНАЕМ СТОЙНОСТТА НА НАШИТЕ ДУШИ, КОИТО СА БЕЗСМЪРТНИ!!!... Душите ни, които са най-ценното, ЕДИНСТВЕНОТО, с което се отправяме в отвъдното и се представяме пред Този, Който ни е сътворил и ни е дал възможността да живеем на тая земя, за да изберем чрез своята свободна воля тук мястото си във Вечността!!!... Там, с Бога и до Бога, в Неговото Прекрасно Царство, или там, в дълбините на вечната тъмнина и болка, където Бог не желае да попадне нито една човешка душа...

Истини, над много от които навярно не сме се дори и замисляли до този момент... Но авторът, добрият богослов и психолог, умело ни води към тях... Без да ни ги натрапва директно, а поднасяйки ни ги чрез диалога на главните герои, той, незабелязано за нас самите, събужда много, много размисли у нас...

А срещата със светеца отшелник Естеван е една от най-вълнуващите срещи, на която авторът е посветил голяма част от страниците на своя роман. Среща, променяща коренно възгледите на главната героиня Дорес, която настойчиво търси отговор за състоянието на душата на своята майка...

Много мъдрост, духовна и житейска, открива читателят в тези страници, посветени на срещата на Дорес и Маноел със светеца Естеван. И преди всичко мъдростта да виждаш в сърцата на хората, да умееш да цениш красотата, която е около теб - красота, създадена от Твореца! Да си погълнат от тая красота, защото миговете на човешкия живот са "най-стойностни", когато усещаме със сърцата си тези мигове. Тогава именно сме "истински живи", когато виждаме красотата навсякъде около себе си, а чрез тази красота ние откриваме Божието величие и чувстваме безпределната Божия любов към нас, хората!

Именно чрез тази среща с отшелника Естеван писателят богослов ни открива истините за невероятните изживявания, докосвайки се до другия, отвъдния, духовния, невидимия с нашите очи свят... Божественият свят... Там, където обитава Бог - нашият Творец и Спасител...

Да, истини! Много, много истини за пълнотата на живота и човешкото щастие, които откриваме в романа "Полубогиня" на автора Мартин Ралчевски - един от съвременните творци, чиито произведения докосват сърцата и душите на читателите, за да останат завинаги в тях... Дори и истини, разкриващи дълбините на човешката деградация, когато сме лишени от познания за Бога и вяра в Него... Истини, от които може да се потресат душите ни...

Истини, търсени и "изстрадани", т.е. открити чрез личния опит на автора, както той заявява това в едно от своите многобройни интервюта:
"Чрез книгите си аз не търся комерсиалното, но се опитвам да предам на читателите своя личен опит в търсенето на истината и щастието. Казвам "личен опит", защото е много важно самият автор да вярва в това, което пише."

Да, да вярва в това, което пише, защото в противен случай "читателят лесно може да усети заиграването със словото и преднамереността в написаното и в крайна сметка да се почувства излъган", както споделя откровено авторът в интервюто си, публикувано в електронния таблоид "Подземна медия"...

Завинаги този роман ще остане в моето съзнание и ще сгрява сърцето ми не само с всестранната мъдрост на младия творец, с добротата и любовта в сърцето му, с толкова важните за сърцата и душите ни истини за Бога и Неговата безкрайна Вечност, но и с онова искрено, спонтанно бликнало от сърцето предсмъртно откровение на главния герой към своята любяща и грижовна съпруга, която той определя като "полубогиня"...

"Полубогиня"- думата, която търсил цял един живот! Най-точната, най-всеобхватната дума, с която може да сравни съпругата си само един изключително добър, благороден и признателен съпруг, какъвто е Маноел, който с огромно вълнение й казва в предсмъртния си час:
" Но ти... ти беше изключение... Бе толкова всеотдайна... всеки ден, без умора, ти бе до мен, до децата... Бе славейче в кафеза и орлица в небето... Бе олицетворение на нежността и опора в неволята... Всичко, което бе ти, е истинска мечта за всеки мъж... Тоест, за всеки умен мъж..."

Да, именно за всеки "умен мъж"! Колко хубаво би било в живота всяка една добра, грижовна, истинска жена да чуе тези думи от сяоя съпруг, благодарен й за грижите и любовта й към него и децата!... Колко хубаво би било наистина!...

Нека всички ние, читателите, да пожелаем успх на младия, изключително ерудиран творец Мартин Ралчевски - творецът-идеалист, очаквайки с нетърпение да излезе следващия му роман - "30 ПАУНДА"!

Нека да пожелаем щастие и на дъщеричката му, на която е посветен третият роман на автора - "Полубогиня"!
Нека да бъде като главната героиня - много, много щастлива, когато порасне!
Амин.

А също и на всички жени - да намерят своето "второ аз"!
Да бъдат "всеотдайни и грижовни", без умора, към съпруга и децата си!
Да бъдат като онова "славейче в кафеза и орлица в небето", както се изразява главният герой за своята съпруга!
Да бъдат "олицетворение на нежността и опора в неволята"!
Да бъдат всичко онова, което е "истинска мечта" за всеки мъж!
Да, за всеки "умен мъж"...
Амин.

А това е линкът на Издателство "Сиела" за романа "Полубогиня" на Мартин Ралчевски, където читателите могат да прочетат повече за тази творба на автора или да си направят своята заявка за романа по Интернет!

http://www.book.store.bg/p40444/poluboginia-martin-ralchevski.html


А това е блогът на автора Мартин Ралчевски, където читателите могат да прочетат повече за този роман: www.ralchevski.blogspot.com




Кина Златева