България

(Поетично послание за страната ни!)

България навеки ще остане!!!...

Като елмаз ще грее в този свят!!!...

България навеки ще пребъде,

защото Царство е -

на нежност

и любов!!!...

България днес птица пак ще бъде,

политнала под звездното небе!!!...

България знамение ще бъде

за всичките народи по света!!!...

България с небето ще се слее

в една любов невиждана в света!!!...

България днес знаме пак ще бъде

на правдата по цялата земя!!!...

Кина Златева - Детелина

http://www.estir.net/content/view/719/1/
/стихотворението за България!/

Животът на Христа...

Христос Воскресе, скъпи приятели!

Изпращам един празничен поздрав до хората по Цялата Земя, поздравявайки ги с поздрава на МИРА, ПРАВДАТА И ЛЮБОВТА!!!
Да Бъде Светлина - ДУХОВНА СВЕТЛИНА - по Цялата Земя!!! Амин.



Години, години, безбройни години
се носи “легенда” една:
че там на Небето, високо от Изток –
изгряла сияйна Звезда!!!...

И мъдрите хора Звездата видели,
сияйната светла Звезда:
към Нея високо ръце си прострели,
смирено навели глава!!!...
...

О, не, не легенда, а ИСТИНА ЖИВА
се носи години безброй:
че там със Звездата сияйна от Изток –
РОДИЛ СЕ САМИЯТ ХРИСТОС!!!...

...
Дете на Небето, родено във ясли!!!...
Дете на Всевишния Бог!!!...
Изпртено То от Любов на Земята –
ДА СЛЕЕ НАС ВСИЧКИ В ЕДНО!!!...

...
И расло Детето Смирено и Мъдро,
Израсло То Момък Красив!!!...
Дарил Той на бедните щедро Премъдрост!!!...
Дарил им Той Свойта Любов!!!...

Обичал Той хората толкова силно!!!...
Обичал Той Своя Отец!!!...
В реката Йордан Той с Любов се e кръстил
и сключил НАВЕКИ ЗАВЕТ!!!...

След стъпките тихи на Тоя Син Божий
пониквали чудни цветя:
но там, на ГОЛГОТА, жестоките хора
без страх те разпнали Христа...


Сред страшните мъки с венец Той от тръни,
с кървящи ръце и нозе -
погледнал простора и тихо отронил:
“Отче, прости им!
Те не знаят какво правят...“
...

И в този миг ЧУДО, O , ИСТИНСКО СТАНАЛО:
Земята покрила я мрак –
а в Храма Църковен завесата тъмна
за миг се раздрала на две...

...
Положили тялото мъртво във гроба...
Положили Божият Син...
Но даже Смъртта се оказала БЕЗСИЛНА
ПРЕД ТАЯ ВЕЛИКА ЛЮБОВ!!!...

ВЪЗКРЪСНАЛ, ВЪЗКРЪСНАЛ, ВЪЗКРЪСНАЛ ОТ ГРОБА!!!...
ВЪЗКРЪСНАЛ, ВЪЗКРЪСНАЛ ХРИСТА!!!...
ВЪЗКРЪСНАЛ ЗА ВСИЧКИ ИЗМЪЧЕНИ, БОЛНИ!!!...
ВЪЗКРЪСНАЛ ЗА ВСИЧКИ В СВЕТА!!!...
...
О, спри се за миг пред ГОЛГОТА със Обич!!!...
О, спри се ти само за миг!!!...
Самият Христос от ГОЛГОТА ще слезне –
ПОДНЕСЪЛ ТИ ВЕЧЕН ЖИВОТ!!!...

Великденски камбани

Великденски камбани ще отекнат
над този Свят, заспал ДУХОВЕН СЪН!!!...
Те цялата Земя за миг ЩЕ СТРЕСНАТ
И ТЯ ЩЕ СЕ СЪБУДИ ЗА ЖИВОТ!!!...

Великденски камбани ще отекнат
над този Свят, събуден за Живот!!!...
И Той към Слънцето за миг ще се обърне
и Ще Поеме Звездния Си Път!!!...


Великденски камбани ще отекнат
над цялата измъчена Земя,
понесла Всички Грехове Човешки –
безропотно дочакала Христа!!!...

Великденски камбани вече носят
вестта за Вечната Любов –
Възкръснала на хълма, на Голгота
Чрез Синът Божий, Победил Смъртта!!!...

Великденски камбани ще огласят
не само Днес, а Винаги Света -
ще пеят, ще разказват на Децата
за името, платило Вечността!!!...
...

Великденски камбани вече пеят,
огласят цялата пробудена Земя!!!…
Гордейте се, гордейте, хора –
Христос Възкръсна Някога за нас!!!…

Великденски камбани – чуйте, хора!!!…
Великденски камбани ПЕЯТ ДНЕС!!!…
Гордейте се, гордейте, хора –
Спасен Ще Бъде от греха Светът!!!…

Детелина

Прости ни!!!...

Застанала пред Твоите нозе,
смирено аз Те моля на колене
за всичките жестоки грехове
на хората по цялата Планета!!!...

О, чуй молбата ми, изгаряща душата!!!...
О, чуй словата ми, отронени във мрака!!!...
О, чуй молбите вечни на децата -
да раснат в Мир и Правда на Земята!!!...

Смили Се над сърцата ни жестоки!!!...
Смили Се над позорните дела!!!...
Над гордостта във този Свят суетен, забравил всичко Свято на Света!!!...


Прости ни всичко, молим Те, о Татко!!!...
Прости на Всички хора по Света!!!...
Прости, че искаме без Тебе
да стигнем до самите Небеса!!!...

Детелина

Земята ни...

Земята ни е цялата

във рани...

Земята ни умираща

кърви...

Кърви сърцето й –

то цялото във рани,

нанесени от нашите

“стрели”...

Стрелите? – те са думите

отровни,

изречени от болка

и от гняв...

Стрелите? – те са нашите

окови –

окови на позорните

дела...

Земята ни, земята ни

любима -

скърби, скърби за Своите

Деца...

Скърби във Своята агония

предсмъртна,

изгаряща от обич Тя –

към нас...

...

А ние? – Нейните Деца

Любими...

А ние сме бездушни

същества,

заспали сън вековен –

непробуден,

а мислим, че сме

“земни божества”....

Нима така бездушни

ще останем???...

Нима така заспали

ще сме ний???...

Нима Земята си така ний

ще оставим -

дори в последния,

в предсмъртния й

миг???...

Не!!!...Не!!!...Не!!!...

Земята си ний трябва

да спасиме

от своите жестоки

грехове!!!...

Земята си ний трябва

да прегърнем,

но с Нови,

с Чисти,

с Любящи

Ръце!!!...
Детелина