Днес, 05 декември, Православната ни църква почита паметта на Св Сава Освещени, един от най-големите "светила и стълбове на православния изток", както четем за него в публикацията от сайта на храм "Св. Цар Борис" в гр. Варна, кв. "Аспарухово": http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=937%3A2014-12-05-02-20-32&catid=58%3Aaktualni-praznici&Itemid=140 Незнайното село Муталаск в областта Кападокия се прочу заради това велико светило на Православната църква. Там се роди Сава от баща си Йоан и майка си София. Като стана на осем години той напусна дома на родителите си и се замонаши в близката обител, наречена Флавианова.
След 10 години се премести в палестинските манастири и тук се задържа най-дълго в обителта на светите Евтимий Велики (почитан на 20 януари) и Теоктист. Прозорливият Евтимий предрече за него, че ще стане славен монах и наставник на монасите и че ще основе най-великата лавра от всички лаври на своето време.
След
смъртта на светия Евтимий, Сава се оттегли в пустинята, където в една
пещера, която ангел Божий му показа, прекара пет години като отшелник.
След
това, като стана съвършен монах, по Божий промисъл около него започнаха
да се събират много ревнители за духовен живот. За кратко време те
станаха толкова много, че Сава трябваше да построи и църква, и много
келии. Дойдоха при него и някои арменци, на които той отреди една
пещера, където да служат на арменски език.
Когато
умря баща му, дойде при него престарялата му майка София, която той
замонаши, и й даде келия далече от своя манастир, където тя се
подвизаваше до края на живота си.
Много
напасти претърпя този свети отец от близки хора, еретици и демони. Но
той побеждаваше всички ето как: близките хора с благост и търпение,
еретиците с непоколебимото православно вероизповедание, а демоните с
кръстния знак и призоваването на Божията помощ. Особено голяма борба
имаше с демоните на планината Кастел, където той основа друг свой
манастир. Основа общо седем манастира.
Той
и неговият съсед – Теодосий Велики, са считани като най-големите
светила и стълбове на православния изток. Изправяха във вярата царе и
патриарси, и на всички и на всекиго послужиха като пример за смирението
на светиите и чудодейната сила Божия.
След
плодоносно и изпълнено с много трудове житие, свети Сава се упокои през
532 г. в деветдесет и четвъртата година от живота си.
Сред
многото други чудотворни и добри дела нека да се спомене само това, че
той първи уреди богослужебния чин по манастирите, познат под името чин
на Йерусалимската църква.
Из "Охридски пролог", превод: Мартин Димитров
