НАЙ-ГОЛЯМОТО ЧУДО НА ВЕКА, КОЕТО СЕ СЛУЧИ В РУМЪНИЯ
Източник: сайтът на храм "Св. Цар Борис", кв. "Аспарухово", гр. Варна: http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=826%3A2014-06-05-13-37-50&catid=103%3A2013-11-27-12-45-15&Itemid=157
В едно село в Румъния нямало свещеник и жителите му често ходели при патриарха с молба да им назначи някого, но той им отговарял, че няма свободен свещеник, когото да прати в селото им. Отново и отново ходели селяните и патриархът им отговарял все по същия начин, че няма свещеник, когото да изпрати в селото им. Междувременно умирали хора и ги погребвали без да бъдат опяти, женели се без църковен брак, раждали се деца и израствали некръстени.
Един
ден пред храма спряла кола и от нея слязъл свещеник, а цялото село
отишло да го приветства. Попитали го как е дошъл, като патриархът все им
казвал, че за тях няма свещеник.
– Нали искахте свещеник? Ето, дойдох.
Цялото село се зарадвало
на новия свещеник.Той веднага се хванал за работа - опял всички
гробове, венчал и кръстил всички. Служел Литургии и причастявал хората .
Един ден събрал селяните и им казал:
- Тръгвам си, мисията ми приключи.
Селяните се развълнували:
- Тъкмо си дошъл и си тръгваш.
Но той бил непреклонен. Като разбрали хората, че не могат да го склонят да остане му благодарили и го изпратили.
След няколко дни отишли при патриарха да му благодарят, че им е
изпратил йерей и да го помолят, когато може пак да им прати. Патриархът
обаче не знаел нищо.
–
Аз, – казал той - не съм ви изпращал никого, защото нямам свободен
човек, но чакайте да позвъня на протосингела - може би той ви е пратил
някой да ви обгрижи.
Позвънил му, но и той не бил пращал никого в селото. Патриархът запитал селяните:
- Какво правеше този свещеник в енорията?
Отговорили му:
- Опя родителите ни, венча ни, кръсти ни, всичко, което прави един свещеник.
– Добре, – казал патриархът - не ви ли издаваше документи, не описваше ли Тайнствата в книгата на храма?
- Да, разбира се, - отговорили селяните - даваше ни документи, пишеше и в книгата на храма.
- Добре, не видяхте ли какво пише, името му?
- Всичко пишеше на румънски, но името си го пишеше с други букви, които не сме виждали досега.
Патриархът
ги помолил да отидат да донесат книгата, за да види кой е този клирик.
Като му я донесли, патриархът останал без думи и не можел да повярва на
очите си! Всичко било описано на румънски с изключение на подписа, който
бил на гръцки и гласял: Нектарий - епископ Пентаполски.
превод от гръцки: Руска Георгиева
