"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

петък, 6 юни 2014 г.

Житието на Св. Полиевкт - справедлив "Съдия", наказващ нарушителите на обещанията и договорите си!!!

Житието на чествания нa 09 януари светец мъченик Полиевкт 


Всеки един безработен,на когото се е налагало да чуе новината, че е уволнен помни, че първата му мисъл е била,че се е провалил,защото е неспособен или е уволнен заради "ударите под кръста" от страна на своите колеги.Но истината е, че сте способни, квалифицирани и гъвкави на работното си място, но още от античните времена до днес човешките взаимоотношения особено в икономиката страдат от един много тежък недъг - лесното нарушаване и потъпкване на човешките клетви и договори. Което и в древните времена и днес води до повече от 60% фалирали фирми, провалени проекти,затварянето на заводи и съответно до безработицата, съпроводена с незаслуженото от вас унижение,страхове и домашни скандали. Затова, днес ще се запознаем с един от непознатите за нас Божии Светци,който много столетия е призоваван на Запад и Изток като справедлив Съдия,наказващ нарушителите на клетвите и договорите, св. мчк. Полиевкт! 

Накратко,Божият Светец живеел в гр.Мелитин(намиращ се в тогавашната обширна държава Армения)при управлението на императорите Декий и Валериан(249-259.Св.Полиевкт бил езичник,оженен щастливо за Павлина,дъщерята на областния римски управител,и имал деца и богато имение.Бидейки храбър войн,св.мчк.Полиевкт се сближил в римската казарма със св. Неарх,който бил таен християнин,и двамата постепенно станали неразделни приятели,споделящи заедно радостите и опасностите на римската армия.

В името на своята християнска вяра и приятелство,св.Неарх всекидневно се опитвал да обърне към християнството своя приятел Полиевкт, четейки му Светото Писание и убеждавайки го да приеме християнското Кръщение. Но св.Полиевкт въпреки че в душата си вече бил готов да стане християнин,на дело не предприемал последната крачка,колебаейки се и размишлявайки за последствията над него и неговото семейство. И ето че дошъл денят,в който римските императори издали указ да започне избиването и гонението на християните. Това опечалило силно св. Неарх, защото той бил готов да умре за Христа, но неговият приятел Полиевкт оставал езичник и лесно щял да се отрече от тяхната дружба и приятелство, за да спаси своя живот, погубвайки безсмъртната си Душа. 

В този момент сам нашият Господ Иисус Христос се намесил, явявайки се Сам в съновидение на св. мчк. Полиевкт. Това Божие Видение окончателно убедило св. мчк. Полиевкт и той за радост на св.Неарх твърдо заявил, че е уверен християнин, готов да умре за Христа. Единственото, за което страдал св. мчк. Полиевкт е, че няма свещеник, който да го Кръсти с християнското Кръщение, но неговият неразделен приятел, св. Неарх,го утешил, че ще се Кръсти пред Бога със своята собствена мъченическа кръв. 

Горящ от ревност и духовна радост,св. мчк.Полиевкт напуснал казармата и влязъл в родния си град Мелитин. Достигайки градския площад, срещнал религиозна процесия, в която местните езически жреци носели 12-те си богове към главния им храм.Божият Мъченик се устремил към жреците и за техен ужас блъснал и натрошил идолите им, което се случило пред очите на неговия тъст, областния управител, минаващ случайно през градския площад. Ужасеният тъст не знаел какво да предприеме срещу своя любим зет и се опитал да го вразуми чрез дъщеря си Павлина и техните деца, но св.мчк.Полиевкт останал непреклонен и като истински християнин изобличил безпомощността на езическите богове,неспособни сами да си помогнат. Тогава тъстът му,нямайки други начини да промени Вярата на своя зет, св.мчк.Полиевкт,чрез местните съдии проявил своята последна милост и наредил без мъчения да отсекат главата на Светеца. Божият Мъченик бил отведен на лобното си място и доброволно навел главата си, за да бъде отсечена на 9.01. 259 г. 

След неговата мъченическа смърт започнали да стават множество Чудеса при призоваването на св.мчк.Полиевкт и в негова чест бил построен храм в гр. Мелитин,в който  бездетните родители на св.преп.Евтимий Велики получили по-светите молитви на св. мчк.Полиевкт своя велик син, Чудотворец.

Впоследствие неговите свети Мощи били спасени от нашествениците и ги пренесли в гр.Константинопол, в храма на светите Апостоли.Там,покрай многото Чудеса,Божият Светец започнал да наказва клетвопрестъпниците и нарушителите на договорите,заради което се прославил в цяла Западна Европа и всеки ощетен и излъган християнин,търговец,започнал да търси бързата помощ и закрила на Божия Мъченик. 

Днес,когато вековете са заличили спомените за този Божии Светец,всички вие,излъгани и измамени с фалшиви клетви, обещания и договори православни християни, възкресете паметта на св.мчк.Полиевкт,поръчайте си Неговата света Икона,запалете си малкото кандилце пред Нея и започнете да му се молите за помощ,както са правили православните християни от Британия до Персия в продължение на повече от 1100 години. Господ, да ви помилва и спаси! Амин.

* * *
Проповед, произнесена в един от храмовете в гр. Русе, в деня (09.01), в който се чества паметта на Светеца - св.мчк.Полиевкт!!!