 |
| Михаелка, 9 г. - Детето, което призовава към Любов, а не към насилие! |
а с насилие ужасен.
Без него всичките деца
вървят с усмивки на лица.
Как ли ние да го спрем,
верен път да изберем?
Трябва с обич да подходим.
Трябва без страх да говорим.
Всички хора разберете,
с любов децата вий дарете.
Насилието нека спрем,
живот без болка изберем.
НАПИСАНО ОТ ДЪЩЕРЯ НИ МИХАЕЛА, 9 г. 3 клас, на 21 ноември 2013 г. /Въведение Богородично - Ден православното християнско семейство и младеж / за учелищен конкурс.
* * *
Скъпи читатели!
Това стихотворение е включено във Фейсбук от Свещеник Васил Василев - служещ в храм "Св. Три Светители"в гр. Шумен.
* * *
Много хубаво стихотворение! Поздравление за малката, но мъдра дъщеричка на свещ. Васил! Нека винаги да носи много радост на родителите си, а там, в училището си, да бъде Светлина и Любов сред своите съученици чрез Божието благословение! Амин!
* * *
Темата за насилито както в училище, така и в обществото ни, е една от актуалните теми на деня. Много се изненадх и зарадвах на мъдростта, вложена в сърцето на това добро дете, защото обикновено светските деца в училище са свикнали САМО С БОЙ, С КЪРВАВ БОЙ, да разрешават всеки ден проблемите, възникнали помежду им.
Моя приятелка, учителка, сподели колко много се изненадала, когато на нейното недоумение за този утвърден явно "стил на поведение и взаимоотношения между учениците в училище" едно момиченце се опитало да я успокои с думите: "Защо се притеснявате, г-жо? Та това си е НАЧИНЪТ за разрешаване на проблемите между нас! Това е напълно нормално, г-жо!"
Колко голяма е разликата в мисленето и в подхода на двете деца към проблема за насилието в училище! Разлика мехду мисленето на едно дете, вярващо в Бога и запознато с написаното в Божието Слово, твърдо убедено, че за разрешаването на всеки проблем най-верният път е Пътят на Любовта, а не на насилието! И мисленето на другото дете, което искрено и убедително е казало, че това е НАЧИНЪТ за разрешаване на проблемите между децата в училище, това е нормално за тях... Детето, което също е добро дете, но навярно е израснало далече от Бога и Църквата, далече от истините за Любовта, затова не е запознато с източника на насилието в този свят...
Колко дълго още ще оставяме децата си без тези толкова важни истини за Живота, за Истината, за Бога, за Доброто и злото в този свят?!... А искаме децата ни да се обичат, да се разбират, да се уважават и да си помагат взаимно, за да се учат ВСИЧКИ спокойно в училище, КЪДЕТО ГИ ИЗПРАЩАМЕ ВСЕКИ ДЕН, а не да разрешават с насилие и ненавист проблемите, възникнали помежду им в училище...
Да, всичко зависи от нас, големите хора!
От нас, родителите им! От нас, учителите им!
Зависи от политиците ни!
Зависи от обществото ни като цяло!
