Иконата на Майката Божия "Аз съм с вас и никой не ще устои срещу вас"
Майката Божия от иконата "Аз съм с вас и никой не ще устои срещу вас" или т. нар. Леушинска икона на Пресвета Богородица!
Тя е добра, мила, нежна, загрижена за всеки от нас, страдаща заедно с нас...
Страдаща
с нашето огромно страдание... Протягаща нежната Си Майчинска ръка, за
да ни погали, да ни утеши с искрените Си Слова, когато сърцето ни кърви
от болка...
...
Беше преди много години... Имах голям проблем... В сърцето ми имаше огромна болка...
Копнеех за нещо, за което се молех така горещо, а все не го получавах...
Една вечер сънувах сън... Лежах в леглото си по очи и плачех неутешимо...
В
един момент почувствах, че някой приседна до мен, на леглото, протегна
нежната си длан и погали косите ми - бавно, нежно, с обич и с огромно
съчувствие към болката ми... Болка, за която просто знаеше...
След
кратка пауза, галейки все така косите ми, същият този "някой", който
приседна на леглото до мен, ми каза с много нежен глас - женски глас:
"Не плачи! Когато станеш на ... /посочи една възраст /, ще имаш всичко, за което жадува сърцето ти! Ще имаш..."
И
изброи безпогрешно всичко онова, за което копнееше сърцето ми и
проливах неудържимо сълзите си... И то точно така, както бяха
степенувани "нещата" в сърцето ми пред Бога...
Всичко това ми направи огромно впечатление... Повдигнах лицето си от възглавницата, обърнах се към тази "жена" и я погледнах...
Лицето й беше много миловидно, изразяващо състрадание и болка... Беше сама... Беше облечена така, както е на иконката...
Беше със същата тази прическа - с прибрани косички, сресани на прав път...
Не
зная защо, но точно това състрадание, отразено върху лицето й и този
"прав път" на грижливо сресаните й коси ми направиха най-силно
впечатление...
Погледнах я, но... не познавах тази "жена"...
Погледнах я, но... нищо не й казах...
Само погледите ни се срещнаха...
После... нямам спомен за "нея"...
Не зная какво се случи след това...
Навярно тя, "жената" изчезна, а аз се събудих...
...
Събудих се след този сън, а думите звучаха в сърцето и душата ми...
Те звъняха като камбана в разума ми...
Толкова дълго ми изглеждаше времето, което ми посочи тази изключително милостива и прозорлива, но... непозната за мен "жена"...
И плаках, плаках, плаках - цели три дни и три нощи плаках, без изобщо да спра...
Тогава
в сърцето и душата ми зазвучаха някакви утешителни слова, които не
знаех на кого са, но те внесоха много МИР в моята болна и страдаща
душа...
Час
от тях споделям с вас, моите читатели, с искрената надежда, че тези
Неземни Слова ще утешат нечие страдащо сърце и ще излекуват болката му:
Не тъгувай за своята младост...
Не тъгувай за минали дни,
че в живота ни толкова тежък -
се каляват сърцата добри...
Не докосвай ти своята рана...
Не докосвай ти свойта душа,
че все още е жива жарава,
че все още там всичко кърви...
Усмихни се, повярвай във Мене...
Усмихни се и песен запей,
че сълзите горещи изгарят
днес и Моето болно сърце...
...
Минаха доста години оттогава...
Словата останаха здраво вградени в сърцето и душата ми...
И винаги зазвучаваха отново и отново, когато имах някаква сърдечна болка...
Но през всичките тези години аз НЕ РАЗБРАХ коя беше тази непозната за мен, но изключително добра "жена"...
...
След няколко около години оттогава видях същата тази "жена" на една икона и толкова много се изненадах...
Това
е била Тя, Самата Майка Божия, но аз не Я познавах тогава... Или още
по-точно: все още бях под въздействие на своите евангелски "заблуди", с
които живях известно време...
Въпреки
това, Тя, Добрата Майка Божия, е пренебрегнала огорчението в сърцето и
душата Си от моето неразумно отношение към Нея и е протегнала Ръката Си
към мен, за да ме утеши в голямата ми болка...
Да,
Тя обича всички ни, независимо какво е нашето отношение към Нея, и се
моли за нас на Своя Син и наш Бог, Господ Иисус Христос, да ни помилва и
спаси погиналите ни души...
Нека Й Благодарим от все сърце! Тя заслужава това!
С обич към всички читатели!
Кина Златева
Молитва към Пресвета Богородица
Всеблага Застъпнице за християнския род, Майко на Христа, нашия Бог,
Който държи всичко в десницата Си! Излей върху нас Неговите милости и
щедрости и да не се убоим и изплашим от видимите и невидимите врагове,
защото Ти казваш на всички, които се уповават на Тебе:
"Аз съм с вас и
никой не ще устои срещу вас."
Запази св. Православна Църква от ереси и разколи и се моли нашият народ
да встъпи в пътя на покаянието. Възвърни на Отечеството ни твърдостта в
даруваната му от Бога православна вяра, за да се изпълни то с
благовонието на молитвите, да разцъфне като полски крин и да заживеем в
благочестие и чистота. Запази ни от антихристовите изкушения, от
вражески нашествия, от междуособици, от земетресения, огън, глад и мор,
от внезапна смърт, от плен и семейни раздори. Укрепи живеещите в
монашество и спаси всички нас, Пречиста Дево, защото на Тебе се
уповаваме.
Моли се, Пресвета Владичице Богородице, на Своя Син и нашия Господ Бог,
Който милва и спасява, да не ни лишава от закрилата Си и от Небесното
Си царство, защото Сам Той казва на верните Си раби: "Аз съм с вас и
никой не ще устои срещу вас!". Нему, заедно с Отца и Светия Дух,
подобава слава, владичество, чест и поклонение, сила и величие сега и во
веки веков. Амин!
Тропар
Погледни милостиво към нас, Всепета Богородице, просвети нашите
помрачени сърца и озари Твоето стадо, Пречиста, защото Ти можеш всичко,
което поискаш като Майка на Създателя.
И извикай към тези, които Ти се
молят: "Аз съм с вас и никой не ще устои срещу вас."
Пояснение: Иконата на Пресвета Богородица, Молитвата към Нея и посоченият Тропар са от Триптиха на Изд."Витезда"!
