Интервю с... Бог

/ Това Интервю с... Бог е изпратено до читателите на блога от Росица Примовска  -  журналист към Младежки православен център"Чисти сърца", гр.Смолян /

Помолих Бог за интервю.                      

За моя изненада Той се съгласи.

- Влез! – каза ми Бог. – Значи ти би искал да вземеш интервю от мен?

- Ако имате време... – казах му аз.

Той се усмихна и отвърна:

- Моето време се нарича вечност и е достатъчно за всичко. Какви въпроси искаш да ми зададеш?

- Не и такива, които са Ви непознати. Кое е нещото, което Ви учудва най-много у хората?

- Това, че се отегчават, докато са деца, бързат да пораснат и тогава копнеят да станат деца отново. Това че губят здравето си, за да направят пари, а после пропиляват парите се, за да възстановят здравето си. Това, че мислейки тревожно за бъдещето, те забравят настоящето и така живеят нито за настоящето, нито за бъдещето. Това че живеят сякаш никога няма да умрат и после умират, сякаш никога не са живели...

Ръцете му хванаха моите и така стояхме мълчаливо.

След дълго време го попитах:

- Мога ли да Ви задам още един въпрос?

Отговори ми с усмивка.

- Като наш баща, какво бихте искали да направят Вашите деца?

- Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича. Това, което могат да направят, е да се оставят да бъдат обичани.

- Да научат, че трябват години, за да се изгради доверието, и само няколко секунди, за да се разруши.

- Да научат, че най-важното в живота, е не това, което имат, а хората, които имат.

- Да научат, че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора, които са по-добри или по-лоши от тях.

- Да научат, че богат е не този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко.

- Да научат, че трябва да контролират поведението си, в противен случай то ще контролира тях.

- Да научат, че само няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората, които обичат, и че после трябват години, за да го забравят.

- Да се научат да прощават, като се упражняват за това.

- Да научат, че има хора, които много ги обичат, но не знаят как да показват чувствата си.

- Да научат, че с пари може да се купи всичко, освен щастие.

- Да научат, че дори понякога да се чувстват разстроени, това не им дава право да разстройват и другите.

- Да научат, че истинските приятели са рядкост и ако открият такъв – това е истинско богатство.

- Да научат, че понякога не е достатъчно да им простят, а сами трябва да си простят.

- Да се научат, че са господари на това, което запазват в себе си и роби на това, което казват.

- Да се научат, че ще пожънат това, което са посели. Ако са посели слухове – ще се оплетат в интриги, ако посеят любов – ще бъдат щастливи.

- Да се научат, че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си, а да се задоволят с това, което вече са постигнали и в момента постигат.

- Да се научат, че да бъдеш щастлив е решение. Те решават да са щастливи с това, което имат и което са, или умират от завист и ревност, заради това, което нямат.

- Да се научат, че двама души могат да гледат едно и също нещо и да виждат съвсем различни неща.

- Да научат, че тези, които са честни пред себе си, без да отчитат последиците, постигат много в живота.

- Да научат, че дори и да си мислят, че няма какво да дадат, когато техен приятел плаче, те могат да намерят сила да успокоят болката.

- Да научат, че опитвайки се да се вкопчат в тези, които обичат, много бързо ги отблъскват. Оставяйки им свобода, те ще останат заедно завинаги.

Замислих се. Бог потъна в мълчание.

Бог е любов. (1 Йоан 4:16)

А ето и оригиналът: http://www.theinterviewwithgod.com/popup-frame.html

(заслужава си да видите красотата дори и да не знаете английски език)