Отец Севастиан! Той е от тези отци, които човек не може да забрави, въпреки времето, което е изминало. Напротив: сега, от дистанцията на времето, аз имам възможността да погледна на случилото се преди години и да осъзная колко много ми е помогнал Бог чрез молитвите на този праведник, както е писано в Свещеното Писание: ”Голяма сила има усърдната молитва на праведника!”.
Чух за този Отец от едно вярващо момче от нашия град, което беше ходило наскоро при него. Беше силно впечатлено от благостта на Отеца, от неговото изключително смирение. Това ми направи силно впечатление, а и каза, че е прозорлив старец. И понеже аз имах един проблем, за който все се молех и все търсех Божията воля, а не я откривах, реших веднага да отида при този духовен старец, който беше тогава в манастира “Св. Троица”. Отидохме заедно с дъщеричката ми и с един възрастен брат от нашата Църква, който също имаше проблеми и търсеше Божията помощ.
Спомням се, че когато стигнахме до вратата на манастира, ми направи много силно впечатление писменото наставление, предназначено за поклонниците за приличното облекло, с което трябва да сме облечени, когато идваме в манастира, ако желаем да получим Божието благословение - нещо, което много ми хареса!
Когато влезнахме в двора на манастира, видяхме самия отец, който току-що беше излязъл от храма / както сам сподели малко по-късно / и вървеше по пътечката към килията си... Спря се, усмихна се, когато ни видя близо до себе си, покани ни някъде встрани от пътечката, където се облегнахме до стената на една постройка, и дълго, дълго си говорихме като с човек, когото винаги сме познавали...
Не бързаше, не беше нито нервен, нито невнимателен, изслушваше въпросите ни, наставляваше ни в Божиите истини, говореше за последните времена, но най-много говореше за Божието Слово, което винаги ние, хората, потъпкваме, а все си мислим, че сме прави...
Говореше за покаянието, което ни липсва винаги, за нарушаването на Божиите заповеди, за което дори и не се усещаме, че лъжем самия Бог, казвайки всеки ден, по няколко пъти дори на ден, молитвата “Отче наш”, в която някак си машинално изговаряме, че сме простили на длъжниците си, а не искаме дори и да погледнем хората, с които сме в някакви не особено добри отношения - нещо, над което аз не се бях замисляла преди това... Оттогава винаги се старая да прощавам на всички, т. е. веднага, колкото и да ме боли или да не се чувствам аз самата виновна за дадена ситуация...
Това ми остана като духовно наставление от добрия Отец: да бързам да помоля за прошка, за да мога по-спокойно да застана вечерта пред Бога, казвайки вечерната си молитва...
Зададох му въпроса, който ме вълнуваше, но Отецът или не ме чу какво го попитах / аз говоря тихо /, или просто реши, че това е въпрос, на който Бог ще ми отговори в определеното от Него време, или защото видя пред себе си по-важен проблем - желанието на сина ми да остане в страната, в която беше отишъл на студентска бригада. Затова каза много благо, но много категорично: ”Там е най- голямото зло! Да се връща –няма работа там!”.
Това много ми хареса! В сърцето ми настъпи много мир и когато отново синът ми попита какво да направи – то аз му предадох думите на отец Севастиан и той не само че не остана там, но не успя да отиде отново, колкото и да мислеше по-късно, че ще отиде пак – някаква невидима сила не му позволяваше по молитвите на този праведен Отец!!!...
Носех едни иконки на Отеца, но забравих да му ги дам, когато разговаряхме навън, затова се наложи отново да го видя. Той много се зарадва и предложи да запиша имената на всички ни, за да се моли за мен и децата. Благодаря му най-сърдечно за молитвите за нас, по които Бог ни е благославял и закрилял винаги!
Вторият път, когато го видях, беше вече в Присовския манастир “Св. Пантелеймон”. Имах един много сложен проблем и не знаех как да постъпя. ВРЕМЕТО ИЗТИЧАШЕ, А АЗ НЯМАХ НИКАКЪВ ОТГОВОР В СЪРЦЕТО СИ, КОЛКОТО И ДА СЕ МОЛЕХ ЗА ТОВА.
В неделния ден, след службата, вече си бях у дома, когато същото това момче, което ми беше казало за отец Севастиан, ми звънна по телефона и предложи да отида и аз с тях до Присовския манастир, за да видим отец Севастиан. Много се зарадвах, приех всичко това като знак от Бога, защото точно това исках - да ми покаже Бог как да постъпя в следващия ден.
Много трудно ми беше да взема някакво решение... Не виждах по-точно никакво решение на този изключително сложен проблем...
Когато споделих с отец Севастиан сложността на ситуацията, която ден–два преди това се получи и не знаех как да постъпя, той ме погледна и каза:”А аз какво да направя?” И понеже съм много чувствителна, аз се огорчих от въпроса му и казах: ”Нищо не искам да направите, просто искам да се помолите!”
Отец Севастиан ме погледна много благо и се усмихна, защото явно разбра, че аз не разбрах същността на въпроса му. Явно той ме е попитал за какво да се помоли, т. е. аз какво точно искам при създалата се ситуация?... Това обаче разбрах по-късно... Но това, което ми каза тогава отец Севастиан: ”Правдата е на Ваша страна!”, внесе много, много радост и мир в сърцето ми!
Вечерта, след молитвата, в сърцето си почувствах Божията воля! Толкова много се зарадвах, защото всичко изглеждаше вече така естествено и така просто за разрешение, така спокойно беше всичко в мен и около мен - все едно, че не беше имало никакъв проблем преди това!
По същия начин имах още два-три пъти след това проблеми с това лице, с което бяхме "в конфликт тогава", поради различията в мненията и решенията ни по някои въпроси, но тези думи отново и отново зазвучаваха в сърцето и душата ми и ми помагаха твърдо да вървя по Божия път и да постъпя така, както Бог желаеше в конкретната ситуация, без да се стъписвам или да се поддавам на манипулации от нечия страна. Затова много Благодаря на Бога и на този голям молитвен застъпник пред Бога, по чиито молитви Бог наистина “раздвижваше облаците”, надвиснали над нас, както бе казал веднъж за него друг един Отец, на когото отец Севастиан бе негов духовен старец!
Третият път, когато го видях, беше в деня на неговото погребение... Един ден, който никога не мога да забравя, защото споменът е винаги “жив” в съзнанието ми ! Да, това е факт, за който нямам логично обяснение, имайки предвид, че аз не съм от неговите духовни чада…
Иконката, която Майка Анисия подаряваше на всички в края на погребението – за петте разумни и петте неразумни девици – е винаги пред мен, в дома ми, и ми напомня за него – добрия, благия, загрижения за всички нас Отец, а също и за духовните му наставления, за съкровеното желание на сърцето му: да бъдем всички от разумните, а не от неразумните девици! ДА, И АЗ ТОВА ЖЕЛАЯ - ДА БЪДЕМ ВСИЧКИ РАЗУМНИ БОЖИИ ЧАДА!!!...
Бих искала още да добавя, че заедно със спомена за този добър Отец в сърцето ми остана и споменът за Мaйка Анисия, тази непозната за мен монахиня - слабичка, изключително внимателна, която виждайки ме встрани, до вратата на храма в деня на погребенето, дойде до мен, подаде ми ръката си и каза много искрено, много сърдечно: ”Много Ви благодаря, че дойдохте!”.
Не разбрах защо каза това на мен, непознатата там сред близките на Отеца... Навярно тя благодареше на всички от сърце, дошли на това свято място, в Батошевския манастир, за да почетат паметта на покойния отец Севастиан...
По-късно, след погребението, я видях отново сред хората: ТЯ РАЗДАВАШЕ НА ВСИЧКИ ОТ НЕКРОЛОЗИТЕ И ИКОНКИТЕ – СКЪП СПОМЕН ОТ ОТЕЦА, КАТО ВНИМАВАШЕ МНОГО ДА НЕ ПРОПУСНЕ НЯКОГО, КАНЕЙКИ СЪЩЕВРЕМЕННО ВСИЧКИ ХОРА НА ПОМЕННАТА ТРАПЕЗА...
Всичко това ми направи много силно впечатление и аз попитах за името й... Казаха ми, че това е Майка Анисия - Игуменката на манастира...
Чудесно е, когато човек вижда пред себе си "жив пример", достоен за подражание в християнските добродетели! Чудесно е, когато човек е воден в благородните си постъпки от любов към Бога и хората около себе си!
И в другия манастир, в който ходихме, когато беше там отец Севастиан – Присовският манастир, също ми направи добро впечатление сърдечното отношение на сестричките към Отеца и към неговите посетители.
А ТАКИВА ХОРА СЕ СРЕЩАТ ТОЛКОВА РЯДКО И СА ИСТИНСКО БОГАТСТВО - ДУХОВНО БОГАТСТВО ЗА ЕДНА ОБИТЕЛ, ЗА ВЯРВАЩИТЕ ХОРА - ЗА ЦЯЛАТА СТРАНА!!!...
Най-голямото, най-ценното духовно напътствие, което винаги ми е помагало в живота в трудните моменти, е неговото тихо, но твърдо произнесено напътствие в такива моменти за позитивно мислене за Бога, за хората и за ситуациите, духовни и житейски, в които често изпадаме ... "Мисли позитивно!" - казано кратко и ясно от отец Севастиан в такива моменти!
Да, именно позитивно и само позитивно! Това е не само най-ценното негово духовно напътствие, което често съм чувала да казват и неговите духовни чада, цитирайки името на своя любим духовен старец, отец Севастиан, но и духовно напътствие, което е нужно днес за всеки от нас и за всички нас, като цяло... В това се състои, според мен, и мъдростта на християнския живот - да мислим винаги позитивно и само позитивно, вярвайки, че Бог е винаги с всеки от нас, който се обърне към Него за помощ в труден момент от своя живот...
Нека Бог упокои душата на Отеца в Царството на праведниците - там, където вярвам, че е той и не престава да се моли за нас, за децата ни, за спасението на душите ни - за цялата страна, за целия български народ!
Нека и ние не го забравяме в молитвите си за покойниците, а в знак на Благодарност да се молим за него и за духовните му чада, които следват примера на своя духовен старец за тихо, всеотдайно служение на Бога и Църквата, на България и на нашия изстрадал български народ...
С обич към Отеца и всички читатели!
Кина Златева
