"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

неделя, 22 май 2011 г.

"Румъния - близка и... далечна..."


Интервю с Кина Златева, проведено на 28. 04. 2011 г. от свещ. Васил Василев, гр. Шумен, храм "Св. Три светители", Варненска и Великопреславска митрополия; влючено в сайта на БПЦ: http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=44186

- Христос воскресе! Кина, ти сподели с мен радостта си от поклонническото пътуване до Румъния в дните преди великия празник Възкресение Христово. Би ли разказала по-подробно за това особено вълнение, което човек изпитва при посещението на такива светини, каквито са множеството храмове и манастири, които сте посетили?

- Здравейте, отец Васил! Воистину воскресе! Благодаря Ви за поканата за това интервю, защото желанието ми да споделя своите вълнуващи впечатления от срещата си с тези невероятно красиви средновековни манастири, които посетихме, е огромно. Аз дори описах впечатленията си почти веднага, когато си дойдохме от това пътуване, и ги изпратих до сайта "Всемирното Православие". Точно в най-тъжния ден - Велики петък - този мой материал за Румъния - "Румъния - страната на тихата святост!" - бе публикуван и всеки от читателите, който желае, би могъл да го види в по-синтезиран вид.

- Да, благодаря ти за този линк! Благодаря и на д-р Колева, с чието позволение го изпращаш! Така нашите читатели ще имат по-пълна представа за всичко това, за което разказваш. Бих искал да попитам как се породи желанието ти обаче за това пътуване?

- Аз от години имах огромно желание да посетя гр. Яш, за да се поклоня пред мощите на св. Петка. Да, имах това изгарящо желание, защото много обичам тази наша светица, чела съм книгата "Петкана", написана за нея от Лиляна Хабянович Друрович, а това още повече засили моето желание. Знаем, че тази светица е покровителка на децата, че по нейните свети молитви Бог изпраща изключително голяма благодат на болните хора и стават много, много чудеса, а аз имам здравословен проблем с детето си и надеждата ми в нея беше много голяма.

А поканата да се включа в това пътуване приех като дар от Майката Божия, а също и от св. Петка, защото в продължение на 10 години, 11-а вече, ние, с организатора на това поклонение, отец Йордан Карагеоргиев от храм "Св. Димитър Солунски" в гр. Стара Загора, издаваме едно детско-юношеско списание "Божествени искрици" и точно нея, св. Петка, сме приели за своя молитвена ходатайка пред Бога за децата, на които е посветено то. А списанието е посветено на всички наши деца - децата на България по цялата земя!

- Би ли запознала накратко читателите на сайта с историята на посетените от вас манастири в североизточната част на Румъния?

- Да, историята на тези средновековни светини е изключително интересна. За да бъде точна информацията, която ще разкажа накратко на читателите, аз помолих нашия ръководител да ми изпрати историята на посетените от нас манастири, която да предам на всички, защото много хора навярно биха изявили желание да посетят тези свети места. Това бе една вълнуваща и незабравима среща с невероятно красивите средновековни манастири в Молдова и Буковина: "Секу", "Сихастрия" (където е гробът на стареца Клеопа), "Нямц" (с мощите на св. Паисий Величковски), "Агапия", "Варатек", "Бистрица" и др.

Бих желала да започна от манастира "Нямц", който най-силно ме впечатли. Този манастир за пръв път се споменава през ХІV в. и е най-големият манастирски комплекс в Румъния, както е посочил ръководителят на нашето поклонническо пътуване. След падането на Търновското царство много духовници от покорените земи са били приютени в манастира "Нямц", най-известният от които е светителят Григорий Цамблак. Той в началото е служил в столицата на Княжество Молдова - Сучава, като бил радушно приет от княз Александър Добрия. След дълго странстване като митрополит на Литовското княжество и след това от 1418 г. до смъртта си през 1420 г. пребивава в манастира "Нямц". Има сведения, че в архивите на този манастир и до днес се пазят трудовете на тези наши монаси, написани на български език.

Манастирът “Нямц” не само е приютил много наши духовници след падането на България под робство, но е създаден от трима български монаси, побягнали от столицата Търново във времето на османското завоевание. Една румънска версия отдава основаването му на св. Никодим Тисмански (български монах от Македония, работил във Видинското царство, после във Влахия), което обаче няма опора в съвременните запазени извори. Един от първите игумени на тази обител бил Григорий Цамблак. Днешният манастирски храм “Възнесение Господне” е изграден от Стефан ІІІ Велики през 1497 г. – сграда, която се превръща в образец за много молдовски църкви през следващия ХVІ век. През ХV-ХVІ в. манастирът е своего-рода наследник на Търновската книжовна школа. Именно от неговите хранилища произлизат голяма част от познатите днес ръкописи с произведения на св. патриарх Евтимий и други старобългарски автори. Тук, както бе посочено по-горе, работи Григорий Цамблак. В “Нямц” през ХVІІІ в. работи прочутият руско-украински монах и книжовник св. Паисий Величковски. Днес манастирът е действащ, мъжки, с над 200 монаси.

Да, това беше най-големият манастирски комплекс в Румъния, който посетихме и към който комплекс има и Духовна семинария с много момчета-семинаристи. Скромността и смирението на тия деца правят много силно впечатление... В общежитието на Семинарията, в което спахме първата нощ, имаше изключително големи и красиви икони по коридорите. А също и в самите стаи на децата имаше много икони, макар и там да бяха мънички в сравнение с тия, с които бяха украсени коридорите. А те, иконите, мълчаливо въздействат върху сърцата и душите на тези деца, преобразявайки ги положително чрез Божията благодат, която струи от тях непрестанно... Същите големи и красиви икони украсяваха и столовата на тази Семинария. Там просто ни порази чистотата, редът, както и красиво поднесената постна закуска от тези скромни, уважителни момчета-семинаристи - бъдещи служители на Църквата Христова!

Тук, в храма на този манастир, се намира и гробът на св. Паисий Величковски, както бе посочено и по-горе. Невероятно осезаемо е неговото живо присъствие! Там, в храма на манастира "Нямц", а и в много от другите храмове, които посетихме, има много голяма икона на Майката Божия със сребърен обков, чудотворна, а от другата й страна е също така голяма икона на св. Георги, под които се преминава за здраве. Това е иконата на Майката Божия, която изпращам за всички, защото помага за изцеление на болни хора, когато я приемат с вяра и доверие. Тази икона е с ореол като от лъчи - много е красива и много, много голяма!

Другият манастир, който посетихме, бе манастирът "Секу". За него в историята на тези манастири е отразено, че името му произлиза от думата "суша", "пресъхнала река". Основан е през 1602 г. в чест на Отсичане пречестната глава на св. Йоан Кръстител. Стенописите са изцяло във възрожденски стил. Построен е в равнинна местност, известна със същото име. Този манастир се състои от сгради, ограждащи потопения в молитвена тишина вътрешен двор с централната църква в средата и кръгла беседка за посетителите.

Манастирът "Сихастрия". Той е известен като "манастир на мълчанието", защото е основан от монаси исихасти около 1650 година. Стотици години се говори за този манастир, че в него са живели монаси отшелници. Тук има две църкви. Дървената църква "Рождество Богородично" била построена през 1656 г. и е горяла няколко пъти по време на различни нашествия - татарски, турски, докато през 1825 г. е построена каменна църква, т. н. "лятна църква". Така наречената "зимна църква" е посветена на св. Йоаким и св. Анна. Тя е изцяло стенописвана с евангелски сцени от украинския художник Йоан Проченко с монашеско име Ириней. Той е изписвал иконите след продължителен пост и молитви, практикувал е сърдечната молитва.

Тук, в този манастир - "Сихастрия" - имаше, както посочих по-горе, два храма (на много места в манастирските комплекси имаше повече от един храм). В единия от тях имаше в момента на нашето посещение света Литургия. Тя навярно се отслужваше във връзка с празника Благовещение, както ме беше предупредил един отец: "Да не забравите да се поклоните на Божията Майка особено на Благовещение, който по стар стил е на 7 април!"

Невероятна бе гледката още от вратата на този храм (както и в останалите по време на служба), но този храм направо ме порази! Храмът беше пълен с богомолци, застанали както е по канон (в две редички - мъжете от дясната страна, жените от лявата) и всеки беше навел главата си до пода направо, "онемял" за всичко останало около себе си...

В този храм човек и да иска – не може и крачка да направи по-напред, за да се поклони на иконите в храма по време на самата света Литургия. Той или трябва да падне на колене пред невидимото Божие всемогъщо присъствие, или да си излезе, покланяйки се леко на Бога само от вратата.

В този манастир "Сихастрия" отец Клеопа, който служи там, подаряваше за благословение на всички ни по една икона на Божията Майка, както и друга една чудотворна икона на Майката Божия, също със сребърна обковка и също много голяма. Да, той, отец Клеопа, изпращаше всеки от нас пред входа на по-горния храм, към входната врата, със своята блага и мълчалива усмивка и с иконките на Божията Майка в ръка.

А чрез него като че ли не той, а сам старецът Клеопа изпращаше и благославяше всички ни! Този духовен старец, който дошъл тук на 17 години, подвизавал се и завършил земния си път в дълбока старост, на 86 години, и починал през 1998 г. Той, който всеки ден служел св. Литургия и се хранел само нафора! Той, старецът Клеопа, чийто гроб се намира в двора на този манастирски комплекс, в гробището на отците, което се поддържа безупречно. Гроб, пред който човек смирено навежда главата си и стаява с трепет сърцето си. Гроб, който се отличава от останалите моментално и не би могъл да се сгреши, дори и да не вижда човек надписа с името му. Някаква невидима сила води човека напред - до неговия гроб, пред който те очаква един добър духовен старец (станал по-късно игумен на манастира), за да поеме болката на сърцето и душата ти и да я предаде на Бога. Така и монасите разказват: че и днес хората, като се молят с вяра на гроба му, измолват Божията милост. Погребан е до духовния си старец Паисий Олару, починал през 1990 г.

Призовавам всеки, който има възможност да посети тези места - да го направи с вяра и дълбоко преклонение пред светите хора, които са живели, а и още живеят там.

Интервюто взе: свещеник Васил Василев
Допълнителна информация за посетените свети места на: http://globalorthodoxy.com/component/content/article/272-2010-02-17-18-00-41/60944-2