"Само поклон, само благодарност към тоози род и Родина!"
(Сами Рафаел - евреин, роден в България)
"Искам да доживея да видя България още веднъж велика - такава, каквато беше, която ще дирижира мирно съжителство на Балканите."
(Сами Рафаел)
"БЪЛГАРИЯ Е МОЯТА РОДИНА!" - така бе озаглавена книжката, която подготвихме заедно с учениците в нашето училище през 2003 година по повод 10 март, Денят на Холокоста, както и отбелязването на 60-т годишнината от това велико за България събитие.
Книжка, в която събрахме част от Посланията на учениците за България, написани напълно спонтанно, но топло и сърдечно, с много искреност и обич към страната ни! Послания, които след това ние, преподавателите, изпратихме заедно с учениците почти до всички държавни и духовни институции, до различни политици и неправителствени организации, но... отговор не получихме...
А те, учениците, искаха само едно! Те искаха да знаят големите, възрастните хора, че младите хора обичат своя род и Родина, че милеят за България и искат да живеят в мирна и просперираща страна!
Част от тези Послания бяха публикувани в регионалния вестник "Седмица", за което благодарим отново на редакторите на този вестник!
По повод 17 май 2011 г., този паметен за България ден, в който бе отслужена в Батак първата Св. Литургия към Баташките новомъченици, искаме да поднесем, като Дар за България, а също и за тях, нашите нови светци, няколко от тези толкова кратички /дори още по-съкратени/, но искрени и нежни Послания, бликнали от глъбините на душите и сърца на учениците от горния курс!
"Пожелавам на България много щастие, много обич, много успехи и най- вече да има единство между всички нас!
Ние като българи, се се гордеем с теб, България!"
(О. Серафимов, 12 кл.)
"Искам да пожелая на България да се бори така упорито за своето място в Европа, както се е борила за своите евреи по време на войната.
Искам да пожелая на всички българи да не оставят нещата такива, каквито са, и да не търсят причините в другите, а в самите себе си.
Моето послание към България е всички хора да бъдат с доби сърца, да бъдат единни в разрешаването на всички проблеми и заедно да превърнат България в Духовен център на Света!"
(М. Иванов, 12кл.)
"Искам да пожелая на България да е все така упорита и хората да се отнасят винаги с уважение един към друг.
Пожелавам на всички политици в страната да ни управляват така, както някога великите държавници са управлявали страната ни, а хората да се застъпват един за друг!
Със спасяването на своите евреи България е заслужила своето уважение!
Чрез това велико събитие България е дала Урок по Достойнство на всичките народи по Земята!"
(Ц. Руменов, 12 кл.)
"България! - това е моята Родина! Тя е като родна майка и за нея бих дал най- скъпото - живота си!
Затова пожелавам на България всичко най-хубаво и най-вече - нейните чада да не бягат от нея! Искам всеки българин с гордост да заявява, че е от България!
Затова пожелавам на България да се издигне като държава, която да бъде позната в целия Свят! Пожелавам да има мир и разбирателство в нея и никога да не се опетнява нейнто име!
Ние уважаваме своята родина такава, каквато е, обичаме я като своя родна майка!"
(С. Добрев, 11кл.)
"България! - това е моята Родина! В нея има толкова красота и обич. Може би тя е единствената за мен страна, на която са посветени най-хубавите стихотворения.
На Родината си мога да пожелая единствено най-доброто: обич, доброта и никога да няма в нея омраза между хората!
България е достигнала до много велики върхове. Има велика история.Бих искал да пожелая на своята родина да има повече и повече чада, чиито сърца да са изпълнени с любов и искреност. Да се раждат хора, които мислят единствено за доброто на родината си и за своите сънародници. Това искам да пожелая от все сърце на моята Родина!"
(М. Георгиев,11 кл.)
"Пожелавам на своята страна да се възстанови напълно от икономическата криза, а по-късно, в Европейския съюз, да заеме едно от първите места, които ние винаги сме заслужавали.
В България заедно с българския народ съжителстват и много малцинства, като роми, турци, евреи, арменци, каракачани. Те винаги са били равноправни граждани на страната на Република България. Нашата страна винаги е била пример за мирно съвместно съжителство на всички народности, живеещи в нея.
Мирно съжителство, независимо от различните ни култури, религии, език, празници, традиции...
Моето пожелание към България е и занапред да запази своето достойнство на страна, която с мъдрост и обич разрешава проблемите си и дава пример в това отношениена всички останали страни!"
(Н. Бончев, 11 кл.)
Тези и още много, много пожелания - хубави, искрени, истински, защото са написани с обич и от обич към България!!!...
Преди няколко години бях прочела една книга със стихове на един наш творец-сатирик, който посочил в сатирична светлина всички пороци на нас, хората /мъже, жени, деца/, а в края на книгата си, възмутен от човешките пороци и под въздействие на огромната си болка за нашата Родина, като обобщение на всичко казано, написал едно стихотворение, в което представил Родината ни като страна на престъпници/крадци, измамници и пр./...
Стана ми много болно за страната ни... Да, това, което беше написал, беше истина... Но не цялата истина - не!!!... Защото освен всичко онова, което е порочно, престъпно у нас, хората, ние имаме прекрасна страна, с прекрасни хора в миналото и днес, но е нужен един по-различен поглед към света и към страната ни, като цяло...
Тогава написах и аз своето стихотворение, в което заявявам в мисления си диалог с автора на книгата, че и на мене също много ми се иска да викна "юнашки", както той се беше изразил, за да ме чуе целият свят...
А ето и самото стихотворение, в което е по-голямата час от истинта за нас, българите, а също и за България!
На мене също много ми се иска
в среднощен час да викна песен тъй могъща-
да чуе цял свят, даже и звездите,
да стигне мойта песен висините:
"Това е моята РОДИНА!
Тя Цвете е - най-нежно под Небето!
Тя Птица е - красива, волна птица!
Тя Слънце е - най-огненото слънце!
Най - страдаща е моята Родина -
Родината на Княз Борис, на Левски
и на Ботев!"
Но как това, кажи ми, аз да сторя,
когато всеки мисли я за своя
и в светлина различна я представя -
Родина от народа различава?
...
Да, сетих се! Най-лесно би било
Родина и народ да слеем ний в едно,
тъй както някога било е - в древността,
но "чист народ", изчистен от греха!
(30.04.2009 г.)
Да, "чист народ", тъй както иска и Христа -
Спасителят на цялата Земя:
“ Земята искам Чиста Тя да бъде!
Земята искам Свята да е Тя!
А Светостта чрез хората ще дойде –
отърсили от себе си греха !”
/Духовно послание! /
