Без думи...

 

Клошар ли си - ти, Божие Дете, нещастно,
захвърлено, ненужно на света:
без нежност, обич, грижа и без ласки,
без хапка хляб, без "пукната пара"?!...

Какъв си ти?!... Такива, като тебе,
се срещат по села и градове:
бездомни, безпарични 
и самотни,
нещастни хора във прекрасната страна...
...
 


А ние отминаваме бездушни
и болката, и чуждата съдба -
далече те са от проблемите ни лични,
с които сме заети в родната страна...

Така минава ден, след него втори...
Минават седмици и месеци дори...
Години цели неусетно са минали...
За тях, клошарите, все време нямаме...

Ще дойде ден, когато ще застанем
там горе, пред Престола на Отца.
Какво ще кажем: "Господи, прости ми -
не знаех, че клошарят е мой брат?!"

Ще успокоим ли съвестта си с думи?!...
С неистини, изречени на глас?!...
Или пък мислим, че Господ не знае,
че не Любов, а лед е вътре в нас?!...

20 октомври 2013
18.30 часа
Кина Златева
* * * 
ПОЯСНЕНИЕ: СНИМКАТА Е ИЗПРАТЕНА ОТ МИМА ЛИЧЕВА, НА КОЯТО НАЙ-СЪРДЕЧНО БЛАГОДАРЯ!!!

Великата Майчина Любов

Каква Любов - Неземна и Велика,
ВЕЛИКА МАЙЧИНА ЛЮБОВ,
която Бог Отец в сърцето Й е вложил
към нашия, ЛЮБЯЩИЯ ГОСПОД!!!

 

Обича Го, преди да стане Майка
на Този Божий Син, изпратен от Отца;
обича Го, когато в онази тиха вечер,
Тя стана Майка на Спасителя Христа!!!...
 
Обича Го, когато беше малък,
и пазеше Детето Свято Тя -
от всяко зло, от всяка хулна дума,
за Нея То бе Всичко на света!!!...
 
Тя страда там, на Хълма, на ГОЛГОТА,
видяла Своето Дете
НА КРЪСТ РАЗПНАТО, ЦЯЛОТО ВЪВ РАНИ -
ЗА ГРЕХОВЕТЕ ТЕЖКИ НА СВЕТА...
...
И днес Тя страда с Болката Му Свята
за нашите погиващи души;
ТЯ, МАЙКАТА НА СИНА БОЖИЙ -
СЕ СЛЯ В ЕДНО СЪС ЦЯЛАТА ЗЕМЯ...

24 октомври 2013
Кина Златева /Детелина /

* * *
Пояснение: Иконката на Майката Божия с Божия Син е взета от Фейсбук, от профила на отец Пахомий, на когото най-сърдечно благодаря!

Богородична вода 

(за песен)


Светъл ден, камбани бият!
По божествена следа
идват хора, жадно пият
Богородична вода.


Богородица над всички
е разперила покров –
пази тя деца и птички
с майчиния благослов.


Тя застъпница е свята
пред Твореца зарад нас,
болните крепи в бедата,
бедните - във труден час.


Тя е майка за сираци,
на бездомни сочи път,
във беди пред Бога плаче
да смири с добро света.


Пази ни от зло и мъка,
щом се молим със любов.
В трудни мигове, в разлъка
праща своя благослов.


Майко Божия, дари ни
светла радост всеки ден,
за добро благослови ни
и ний обич да дадем.


Мария Шандуркова, Димитровград

* * * 
ДА БЪДЕ БЛАГОСЛОВЕНО ИМЕТО БОЖИЕ И ИМЕТО НА МАЙКАТА БОЖИЯ ПО ЦЯЛАТА ЗЕМЯ!!! АМИН.

Правила за поведение в Божия Храм

Уважаеми родители!

За да се чувстват добре нашите деца в Божия Храм, който е Дом на нашия Небесен Отец, е нужно ние самите, родителите им, да бъдем пример за тях със своето поведение в Божия Храм. Твърде често се затрудняваме с реда, установен в Него, или просто не знаем как да се включим активно със своето реално присъствие в богослужението, което се извършва в Него. Затова представяме на вашето внимание тия /така наречени условно/ Правила за поведение в храма, написани за всички нас от свещ. Васил Василев - служител към храм "Св. Три Светители", гр. Шумен.
* * *
Известно е, че мнозина от хората, които влизат в Божия Храм, не са ревностни християни. Доста са и тези, които не са утвърдени вярващи. Но всички изпитват потребност, понякога неосъзната, да се обърнат към БОГ. Защото нашият народ дълбоко в душата си е християнски и всеки в своето развитие рано или късно извървява своя път към БОГА.

Това, което искам да споделя с вас, е за поведението ни в Храма Божий. Нито за миг да не забравяме, че това място не е като никое друго на света. То не е като улицата, нито като обществените места, нито като дома ни. Негов Творец е Нашият Господ Иисус Христос. Тук обитава Славата Божия. Тук слиза Светият Дух Господен.

Това е Свято Място и в Него се влиза “на пръсти”, с преклонение, смирение, благоговение и страхопочитание. Тук е Място за молитва, в Него влизаме в общение с Нашия Спасител. Тук са неуместни междуличностните общувания и светският шум. Нека се запознаем с някои основни правила за поведение в Божия Храм, за да бъдем достойни за своя Създател.

Православният християнин е редно да присъства на неделните служби и на Света литургия.

ДРЕХИТЕ Е ДОБРЕ ДА СА ОФИЦИАЛНИ , но не и прекалено помпозни.
Недопустимо е жените да са облечени в дрехи без ръкави или къси поли. Редно е косите да са свързани и да се носят забрадки или шалчета за главата. Мъжете не трябва да са боси, с къси панталони или с шапки .

ПРИ ВЛИЗАНЕ В ХРАМА трябва да се спрем до вратата, да се прекръстим, да се поклоним и да си кажем наум кратка молитва:
“Ти, Господи, Който си ме създал, помилвай ме. Боже, бъди милостив към мене, грешния. Безброй пъти съгреших, Господи, прости ми.”
или
"Господи, благодаря Ти, че ме удостои да дойда в Твоя храм. Благослови ме да се поклоня благоговейно на Тебе, Единия в Троица, и да прославя името Ти. Амин."

След това трябва да влезем тихо и безшумно и да се насочим към Трона, който се намира отдясно, в централната част на храма. Там стои видимото и невидимо изображение на Спасителя, нашият Господ и Бог Иисус Христос. На Него трябва най-напред да се поклоним. Заставайки пред Трона, трябва да се прекръстим и поклоним 3 пъти последователно, като казваме тихичко: "Боже, Бъди милостив към мене, грешния, и ме помилвай." След това се покланяме и пред иконите.

Не е необходимо да палим свещи пред всички икони. Можем да го сторим пред храмовата икона, която се намира вдясно от входа на Храма , както и вляво от Царските Двери на иконостаса, до иконата на Божията майка.
Ако запалим свещ пред иконата на Господ Иисус Христос, хубаво е да произнесем и следната молитва:
“Господи Иисусе Христе, приеми тази моя малка жертва за всичко, което е добро за мене грешния, за моите роднини, приятели, близки!”

Пред иконата на Св. Богородица молитвата е:
“Майко Божия, защити ме под своя покров!”

ЦЕЛУВАМЕ ИКОНИТЕ САМО ПО РЪЦЕТЕ, КРАКАТА ИЛИ ДРЕХИТЕ, В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ ПО ЛИЦЕТО!!!

Жени, които са с подчертан грим, с червило или в месечен цикъл, не трябва да целуват иконите. Същото се отнася и за лицата, които са имали интимен контакт предишната нощ.

Ако сме решили да се черкуваме, трябва да се подготвим за това още от предния ден. НЕ ТРЯБВА ДА СМЕ ЯЛИ И ПИЛИ, ПРЕДИ ДА ОТИДЕМ НА СЛУЖБА. Това е необходимо, за да можем да си вземем нафора ( анафора).

Нафората е благословено и осветено късче пшеничен хляб, което свещеникът дава на края на службата за здраве. То напомня за първите християнски вечери на любовта - "агапе", когато след богослужението християните вечеряли заедно, пеели духовни песни и раздавали милостиня.
Нафората се взема по следния начин: когато застанем пред свещеника, поставяме дясната си длан над лявата ( на кръст), свещеникът поставя в нея нафората, а ние целуваме неговата ръка. Не бива да поемаме нафора с лява ръка или с пръсти. От дланта поставяме нафората в устата си, като внимаваме да не изпадне нито троха на земята. Добре е да употребим нафората още в храма, за да запазим светостта й, и да не я пренасяме до дома, ако няма основателна причина за това.

КУПУВАМЕ СВЕЩИ САМО ОТ ХРАМА, ЗАЩОТО ТЕ СА ОСВЕТЕНИ.
Не е необходимо да запалим много свещи. Може да си вземем една голяма, която да държим поне за известно време. По принцип свещниците са за удобство и не е задължително да си сложим свещичката там от самото начало. Трябва да се знае също, че свещи не се палят за Господ Иисус Христос, за Богородица или за светиите, а за хората. Още докато купуваме свещите, ние би трябвало да знаем за кого са. Със запалването произнасяме своите молитви за здраве или за упокой - всяка свещ според нейното нарицание. Прието е свещите за живите да се палят горе , а свещите за починалите - долу, макар че това не е задължително, защото "всички са живи в Господа". Когато запалваме свещ за упокой, казваме следната молитва:
“Господи, упокой душите на твоите починали раби (тук казваме имената им) и направи вечна тяхната памет!”

НЕ Е РЕДНО ДА ПРИКАЗВАМЕ И ДА СЕ РАЗХОЖДАМЕ В ХРАМА, особено ако се извършва богослужение.
“Храмът не е музей”. Най-добре е да застанем на едно място, като гледаме напред, за да не пречим на останалите да преживяват службата или да не нарушаваме тяхната молитва. Столовете са само за болни хора. Дори и болни обаче трябва да ставаме при пеенето на “Отче Наш” и “Тебе поем”. Тези две основни молитви се наричат коленопреклонни и всички в храма трябва да коленичат. Не се коленичи само на празници и в неделя, тъй като колениченето е израз на съкрушение и скръб. Можем активно да участваме в четенето / пеенето на Символа на вярата. С особено благоговение трябва да бъдем при произнасянето /пеенето/ на някои възгласи като "Иже херувими" ,"Със страх Божи, с вяра и любов пристъпете" и пр.

ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕКРЪСТВАМЕ ПРИ ВСЯКО ПРОИЗНАСЯНЕ НА ТРИСВЯТОТО БОЖИЕ ИМЕ – ОТЦА, И СИНА, И СВЕТИЯ ДУХ. Със същата почит е редно да удостояваме и Богородица.

Кръстим се, като събираме изравнените краища на първите три пръста на дясната ръка (символизиращи трите лица на Бога), а другите два пръста ( символизиращи божествената и земната същност на Иисус Христос) прибираме към дланта. Най-напред докосваме челото си за освещаване на ума и прошепваме "В името на Отца...", после долната част на гърдите за чувствата "... и Сина..." и накрая от дясно на ляво - предната част на
раменете за телесните сили " ...и Святаго Духа... Амин!"" ...и Святаго Духа... Амин!"
Не е редно да се кръстим при вземане на нафора и при целуване ръка на свещеник.

Поклони се извършват при целуването на иконите, при благослов от свещеника (когато свещеникът казва „Мир на всички“) и всеки път, когато чуем глагола “Покланям се”.

ПРАВИЛНОТО ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ СВЕЩЕНИКА Е “ОТЧЕ”.
След края на службата се нареждаме пред свещеника, за да вземем нафора. Мъжете са преди децата и жените. Предимство се дава и на болните.
НА ИЗЛИЗАНЕ от Храма задължително се прекръстваме на изхода, като застанем с лице към Олтара и направим поклон.

  Свещеник Васил Василев

Призив на свещ. Васил Василев

   

Призовавам всички приятели, ако случайно носят червено конче на ръката си УЖ за късмет и против уроки  - ДА СИ ГО МАХНАТ, А И ОТ ДЕЦАТА СИ, защото това е срамен езически обичай И НЕ Е ХРИСТИЯНСКИ!

   Няма никаква полза от тази глупава и суеверна "мода". Ние нали сме ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ?

  Ако ДА, то тогава да носим ЗАДЪЛЖИТЕЛНО нагръдно осветено от свещеник православно кръстче и да сложим такива на вече кръстените си деца и да вярваме, че СВ. КРЪСТ е нашата най-голяма защита от всяко зло!

Свещеник ВАСИЛ ВАСИЛЕВ, 

свещенослужител в храм "СВ. ТРИ СВЕТИТЕЛИ", гр. ШУМЕН

* * *

Кина Златева: АМИН! АМИН! АМИН!

• 
  

  Аз също съм виждала много млади и интелигентни хора със завързани червени кончета на ръката си, както и малки дечица със завързани червени кончета на ръчичиките, за да бъдат предпазени от уроки... 

  Но едва ли се замисляме как едно такова конче, може да има силата да ни защити от злото???!!!... Просто вярваме в това, което сме чули или прочели някъде, и бързаме да го направим и ние... И може би не защото не вярваме, "че Св. Кръст е нашата най-голяма защита от всяко зло", а просто не знаем това... 

  Но ето: Бог чрез Своя служител ни посочва тази истина!!! Остава само да се вслушаме в призива му, ДА МУ ПОВЯРВАМЕ и ДА ЗАМЕНИМ "червените кончета" с ОСВЕТЕНИ КРЪСТЧЕТА, за да имаме Божията защита навсякъде и във всичко в живота си!!! 

  Пиша това, защото съм се убедила в силата на Кръста от личен опит и от опита, който имам със свои близки и познати. Затова и хората, убедили се в тази истина, НИКОГА НЕ СЕ РАЗДЕЛЯТ СЪС СВОЕТО КРЪСТЧЕ!!!