УЧЕНИЦИТЕ МУ ПРЕДИ СМЪРТТА МУ
Аз, смиреният и грешният Иоан, който не сторих никакво добро на земята , когато дойдох в тая Рилска пустиня, не намерих в нея човек, а само диви зверове и непреходни гори. И се заселих самичък в нея с зверовете, без да имам много храна, нито покрив. Небето ми беше покрив, земята постелка, а билките храна. Благият, обаче, Бог заради любовта на Когото всичко презрях и търпях - глад и жажда, мраз, слънчев пек и телесна голота, не ме остави, но като благоутробен и човеколюбив баща, всичко мое лишение с изобилие награди. И какво да въздам Господу за всичко, което ми даде? / Пс. 115 /.
Много са благодеянията Му към мене, тъй като погледна от Своите свети височини на моето смирение и ми даде помощ да претърпя всичко, да претърпя не аз, но силата Христова, която е в мене, защото от него е всяко добро даване и всеки съвършен дар отгоре идва.
И сега, като ви гледам, събрани в Господа тук, гдето, както казах, по-рано човек не обитаваше, а само диви зверове, и както чувствам, че скоро ще настъпи краят на тукашния ми живот, ОСТАВЯМ ВИ ТОВА МОЕ ЗАВЕЩАНИЕ, както плътските родители оставят на своите чада земно наследство от сребро и злато и друго богатство, та да помните вашия по Дух Свети Отец И ДА НЕ ЗАБРАВЯТЕ НЕГОВОТО ЗАВЕЩАНИЕ.
Зная аз, возлюблени в Господа чеда, добре зная, че вие като новоначинаещи, още сте неукрепнали в иноческия живот. Не бойте се, обаче, защото силата Божия в немощ се проявява. Ето защо намислих да ви напиша това грубо и просто мое завещание, та като го имате винаги в паметта си, да се укрепявате духом и тялом в Господа и да успявате в добродетелите в страх Божий, на когото служа и усърдно послужих от младини. Вярвам, че след моето заминаване, тая пустиня, която сега беше страшна и необитаема, ще бъде населена от много пустинни граждани и ще се изпълни върху й писаното: “Напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж”/ Ис. 54:1; Гал .4:27/ .
Ето защо, моля ви, мои чада, които събрах в Господа, моля ви, моя утробо, не пренебрегвайте наставленията на вашия отец, който заедно с апостола казва :”заради вас съм в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос / Гал.4:19/. Моля ви и ви заклевам в страшното име Божие, щото нищо да не разорите или да изоставите след моята смърт, но всичко, както написах, точно да изпълните, както се и обещахте пред Бога. А който пристъпи или разори нещо от него, той да бъде проклет и отлъчен от Отца и Св. Дух и да няма дял със светиите, които от века са Богу угодили, но неговият дял да бъде с ония, които са разпнали Господа на славата и с неговия предател Иуда. Да се заличи името му от книгата на живота и при праведните да не бъде записан.
Преди всичко ви завещавам да пазите светата вяра непорочно и чисто от всякакво злословие, както я приехте от светите отци, и да не се увличате от разни и чужди учения /Рим. 13:9 /. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули от мене, без да се отклонявате нито на ляво нито на дясно, но ходете по царския път. Пазете се внимателно от светските пристрастия и всякога помнете, за какво сте излезли от света и защо сте презрели света и което е в света.
Най-вече се пазете от змията на сребролюбието, защото сребролюбието е корен на всякакво зло, според апостола / Тим.6:10 /. Същият го нарича още и идолослужение /Кол.3:5 /. Защото богатството на монаха не се състои в среброто и златото, а в съвършеното нестежание и отсичане волята си и в голямото смирение.
Не ви говоря това по своя заповед, но Христовите заповеди ви напомням. Христос говори на своите Си ученици; а чрез тях и на всички, които са се отрекли от света: “Не събирайте злато, нито сребро, нито мед” и пр. / Мат.10:9 /. Златото и среброто са голям враг на монаха и като змия гризе оногова, който ги има. Ако имаме твърда надежда на Бога, Той няма да ни остави лишени от нищо, защото сам Той говори: “даже ако жена забрави своите чада, аз няма да ви забравя.”. И пак: “Търсете първом царството на Бога и неговата правда, и всичко друго ще ви се прибави” / Мат. 6:33 /.
Когато в началото дойдох в пустинята, лукавият враг се опита да ме изкуши със сребролюбието: благочестивият цар ми изпрати много злато. Когато се отказах да го видя заради Господа, аз разбрах, че тая хитрост беше от дявола. Не го приех, но го повърнах на царя, който го беше изпратил, като помислих в себе си така: ако исках да имам злато, сребро и др. Подобни, защо тогава дойдох в тая страшна и непреходна пустиня, където не намерих човек, освен диви зверове? По тоя начин се избавих от примките на лукавия изкусител, който се стараеше да ме спъне с онова, от което самоволно се бях отрекъл. Заради това и вие не търсете нищо от тия неща: вашият небесен Отец, преди да му поискате, знае какво ви трябва.
Също така не търсете да бъдете обичани от земни царе и князе, нито да се надявате на тях, като забравяте небесния Цар, войници на когото се записахте да бъдете, както и да воювате не против кръв и плът, но против началника на тъмата в тоя век / Еф. 6:12 /. И пророк Иеремия ни заплашва като казва: “Проклет оня човек, който се надява на човек”и пр ./ Иер. 17:5 /. И като- преброява разни примери на зли хора, доказва, че е “благословен е оня човек, който се надява на Господа” / 17:6 /.
“Не говорете, какво ще ядем, или какво ще пием, или в що ще се облечем, защото всичко това езичниците търсят. Погледнете на небесните птички, че нито сеят, нито жънат, нито в житница събират, и вашият небесен Отец ги храни. Не сте ли вие по-добри от тях”/ Мат. 6:25 /. .Веднъж излезли от света, не се връщайте отново нито с тяло, нито с ум, защото никой, както е казано, който сложи ръка на ралото и гледа назад, не е годен за царството Небесно / Лук .9:62 /. И апостолът учи миналото да забравяме и към предстоящото да се стремиме / Фил. 3:13 /. Какво значи, чада мои : “миналото да забравяме”,--нищо друго, освен да забравяме дълбоко всичко онова, което презряхме и оставихме заради Бога, когато излязохме от света: да се трудим в предстоящия ни подвиг, в който бяхме призвани от подвигоположника Господа нашего Иисуса Христа, нашият преблаг Бог, Който ни удостои да понесем Неговия благ ярем, защото Неговото иго е благо и бремето Му леко.
Както ви събра благодатта на Св. Дух в едно, тъй и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено,--единодушно като гледате само на вечното въздаяние, което Бог приготви на ония, които Го любят. Общежителното пребивание е много полезно за монасите, отколкото уединеното, защото мнозина не могат да изпълнят уединения живот, а само твърде малцина и то съвършенните в монашеските подвизи. Общият живот е въобще във всичко полезен, както и отеческите книги ни говорят и учат доста за това. Боговдъхновеният пророк Давид го хвали ,като казва: ”Ето колко е хубаво и прекрасно, когато живеят братя наедно”/ Пс.132:1 /.
И друг боговдъхновен църковен песнописец прибавя: ”за тия Господ обеща живот вечен”. И самият благ наш владика Господ Иисус Христос не говорили с Своите пречисти уста: ”Защото гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и аз сред тях” / Мат.18:20 /. А богоносните наши отци за уединения живот казват: ”горко на уединения, защото ако падне, няма кой да го дигне”. Ето защо, чада, не пренебрегвайте общежителния живот, който се възхвалява от Духа Святаго, чрез пророческите уста, но още повече го закрепете и бъдете като едно тяло в Господа, имащи различни членове на тялото, та всички да съставлявате в Господа едно духовно тяло, водено и укрепявано от една разумна и словесна душа / в духовен смисъл говорим / и нищо разделено да няма. И когато устроите такова пребиваване и такъв живот в Бога, тогава и сам Той ще бъде сред вас, като ще ви управлява невидимо със своята благост.
Не търсете да сядате на предно място и да началствате, но помнете Оня, Който е казал: "Който у вас иска да бъде най-голям, да ви бъде слуга” / Мат. 20:26-27 /.
Избирайте си наставници и поставяйте си началници, ония, които Бог ви покаже, т. е. ония мъже, които от всички са засвидетелствувани за духовните им качества, които превъзхождат всички по разум и духовни разсъждения и които могат да пасат повереното им стадо добре и богоугодно по пасбището на благочестието и живототворящите Христови заповеди. За такива трябва повече да се търси указание от Бога,отколкото да се разчита на своето мнение. Ако ли пък, както казва великият нашия отец и монашески наставник преподобни Ефрем Сирин, всички почнете да желаете началство и председателство и да станете игумени, наставници и учители, ще се разцъфтят у вас крамоли, препирни, спорове, кавги, надпреварвания, клевети, омрази, завист и други неприлични за монасите страсти. Тогава ще стане ясно, че няма Христа сред вас, тъй като Христос не е учител на раздори и несъгласия, но на мир и съединение.
Той се моли на Бога и Отца за Своите свети ученици: да бъдат едно, т. е. единомислени. И не само те, но и всички, които чрез тях вярват в Него, като казва така: ”Отче Свети, запази ги в Твоето име да бъдат едно, както сме и ние”, и пак: ”И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене-всички да бъдат едно” / Иоан. 17:20 /. Също така бъдете и вие едно, имайте мир в себе си, защото Христос говори на учениците Си: ”мир ви оставям, Моя мир ви давам”. А какъв е, чада, тоя мир Христов? Сам Христос казва: ”Не както светът дава Аз ви давам”/ Иоан.14:27 /. Мирът Христов превъзхожда всеки ум. Този мир е оня, за който пророкът казва: ”Неговият мир няма граница” / Ис. 9:7/. И апостолът ни учи, като казва: ”имайте светост и бъдете в мир с всички, защото без това никой няма да види Бога”. Такъв в прочее, мир имайте между себе си и с голямо единомислие и разсъждение устройвайте по Бога, за да не прогневявате благия наш владика Бога.
Ако ли пък се намери между вас някой, който да сее плевели, раздори и други съблазни, такъв бързо извадете вън от вашето събрание, та гангрената не намери тлъстини, според апостола, и да не се разпространи злото между добрите и като горчив корен високо да не произрасте и направи пакост, та мнозина да се осквернят. Злият вълк да не разстрои мирното Христово стадо, защото и такива ще се явят. За тях Христос предсказва, като дума, че съблазните трябва да дойдат и горко на света от съблазните. Ето защо, чада, пазете се от такива и не ги допускайте да живеят между вас, но ги отстранявайте по-далеч от себе си, както пастирът отстранява краставите овце от чистото стадо.
Като живеете пак наедно заради Господа, и един на другиго като носите теготите, не пренебрегвайте и живеещите в уединение и скитащите се в пустините, и в планините, и във вертепите, и в земните пропасти, за които не беше достоен целия свят, но им помагайте с каквото можете, за да ги имате за молитвеници пред Бога, защото голяма сила има усърдната молитва на праведника.
Ден и нощ се поучавайте в закона Господен, често четете книгите на св. отци и старайте се да подражавате на св. Наши отци: Антония,Тиодосия и др., които със своите добри дела, като светила просияхя в света. Здраво се придържайте о църковните правила, като не изоставате или пренебрегвате нещо от онова, което св. отци са установили.
Да не пренебрегвате ръкоделието, но в ръцете ви всякога да има работа, а в устата ви да бъде молитвата: “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай мене грешния”. Всякога помнете смъртния час. Така правеха древните пустинни отци и напразно не ядяха своя хляб, и не само сами от труда на ръцете си се хранеха, но и на търсещите продаваха, и така не биваха излъгани в своята надежда.”Добро е, казва апостолът, в благодат да се укрепява сърцето, а не с храна, от която полза не получиха ония, които ходиха по тоя път”. Същият казва: ”Пребъдвайте в братолюбието, не забравяйте страннолюбието, защото чрез него, някой, без да знаят, приеха ангели”.
Новопосветените люде от своя единокръвен народ утвърждавайте във вярата и нставлявайте ги да уставят глупавите езически обичаи и лоши нрави, които държат и сред приемането на светата вяра. Това правят поради своето неразвитие, заради това нужно е и вразумяване.
Още много имам да ви говоря, мои възлюбени чада в Господа, но не ми е възможно всичко да ви пиша. Предавам ви на Оногова, Който е източник на всяка премъдрост и разум и който е истински утешител - Светия и животворящ Дух. Сам Той да ви умъдри, вразуми, просвети, научи и настави на всяко добро дело.
Сега ви оставям възлюбления брат наш Григория, наместо мене, за наставник и началник, комуто всички сте свидетели, че е достоен да управлява добре и по Бога, и единодушно го избрахте за началник, макар и той да не искаше, но от послушание и смирение, подчини се на вашата молба. После Бог ще ви посочи кого ще изберете.
Аз пак отсега желая да пребъдвам в тишина и безмълвие, за да се покая за своите съгрешения и да прося милост от Бога. Вие пък винаги споменувайте в молитвите си мене, грешния ваш отец, Да найда милост в съдния ден, тъй като никакво добро на земята не можах да сторя и се страхувам от деня на съда и мъките, приготвени за грешници, като мене.
Божията благодат да бъде с всички вас, като ви осенява и закриля от всички злини. Амин.
Аз, смиреният и многогрешният Иоан, първи жител на Рилската пустиня, с подписа на своята ръка потвърждавам писаното по-горе.
...
Източник: Фейсбук, профилът на Angel Brinkov, на когото сърдечно благодаря от името на читателите: http://www.facebook.com/angel.brinkov
Иконата на Св. Йоан Рилски е взета от Интернет, за която също сърдечно благодаря! http://www.pravoslavieto.com/life/10.19_sv_Ivan_Rilski_icons.htm
