“На Левски огненото име...", автор: Цветан Диковски, богослов-публицист

“На Левски огненото име за нас е символ на борба...”
/ Из училищния химн на СОУ"Васил Левски", Бяла Слатина /


В навечерието на паметната дата 19-ти февруари, не без известна носталгия, се връщам към годините на своето юношество, във времето когато бях ученик в ЕСПУ (днес СОУ) “Васил Левски”, в родния ми град Бяла Слатина. Добре си спомням, че тогава училището имаше своя химн, който започва с думите: “На Левски огненото име за нас е символ на борба...” Това ме накара да се замисля: Огненото име на Апостола, какво означава то за нас днес? Когато по един или друг повод, в класната стая, във всекидневните си разговори, по площади и митинги споменаваме името на Дякона, какъв смисъл влагаме в това? Какви чувства поражда то у нас?

Преди известно време, прибирайки се с автобуса от Враца, забелязах на една бетонна ограда огромен надпис, написан със син спрей: “Бяла Слатина обича Левски.” Вероятно някой чужденец, запознат с нашата история, би си помислил, че ние, жителите на Бяла Слатина, отдаваме най-искрена почит на делото и паметта на Васил Левски. Колко ли би се учудил такъв човек и каква би била реакцията му, ако разбере, че това се отнася само за един от българските футболни отбори? Тогава разбрах, че за една голяма част от нашите съвременници, през по-голямата част от времето, името на Васил Левски е само име на футболен отбор, име на една от улиците в града, име, забравено някъде по пожълтелите страници на учебниците по история.

Единствено на датата 19-ти февруари, денят на неговата кончина, ние си спомняме, че е имало един човек, отдаден изцяло на своя народ, на революционното дело; човек, загърбил своето лично благоденствие и възможността за духовна кариера; човек, скитал се от град на град и от село на село без “дом, сън и покой”. Човек съвършен идеалист, който с къртовски труд е превръщал своята мечта в дело – да види Отечеството си свободно.
Той не доживя тази велика радост, защото за това дело отдаде най-ценното – живота си. Но ние, които наследихме плодовете на неговото дело – свободна и независима държава, е редно да си зададем въпроса: Реализирахме ли на дело неговите завети? Съхранихме ли в сърцата си неговия дух? Готови ли сме да го последваме, да минем през огъня и да отдадем живота си за свободата, благото и просперитета на нацията? Изградихме ли тази чиста и свята република, за която бленуваше Апостола?

Отговорът е един и категоричен – не! Не може в една чиста и свята република едни да се чудят как да си прахосат парите, а други да ровят в контейнерите за боклук; едни да сменят през месец лъскавите си возила, а други да се чудят как да изхранят семействата си. В една чиста и свята република политиката не може да бъде занаят и средство за препитание. В една чиста и свята република корупцията трябва да бъде ограничена до възможния минимум, а не да се шири по всички етажи и нива на властта. В една чиста и свята република младото поколение трябва да бъде възпитавано във вяра и морал, а не да му се създават удобни условия за нравствена деградация и упадък.

Вглеждам се в портрета на Дякона, мъченикът за българската свобода. Оттам ме гледа едно спокойно и ведро лице, но очите му питат: “Защо? Защо погребахте заветите ми? Защо забравихте делото ми?” Днес Апостолът има пълното право да зададе тези въпроси, а отговорни сме всички ние, гражданите на свободна България!

Автор:Цветан Диковски, богослов-публицист

Забележка:Този материал е написан по повод годишнина от обесването на йеродякон Игнатий - Левски.
Публикуван е първо във вестник "Белослатински глас" 2004 г.,
а през 2006 г. и в Електронния бюлетин на "ЛитерНет".

Взет е за читателите на блога, с позволението на автора му-Цветан Диковски, от неговия личен блог, в който читателите могат да намерят много интересна и полезна за тях информация!
http://c-dikovski.blogspot.com/

* * * * * * * * * * * * * * * *

Да, изградихме ли тази чиста и свята република, за която бленуваше Апостола?
Реализирахме ли на дело неговите завети?
Съхранихме ли в сърцата си неговия дух?

Или... позволихме на собствените си ЧОВЕШКИ ПО-РО-ЦИ, като: неблагодарността, непризнателността, гордостта; ненавистта, омразата, жестокостта и пр. - да завладеят сърцата и душите ни и... да превърнат "в бурени" в днешния век, в който живеем, ония нравствени, хубави духовни ценности, ХРИСТИЯНСКИТЕ ЦЕННОСТИ, без които ние НИКОГА не може да бъдем Истински, Стойностни хора на тая Земя, а... де-га-ди-ра-ме като личности - бавно, мъчително и... си-гур-но... / Кина Златева/

* * * * * * * * * * * * * * * *

„Ще познаете Истината
и Истината ще ви направи свободни.”
/ Из Светото Писание /

Къде си Днес???...

Къде си Днес, Апостоле Любими???...
Къде е твоето тъй Любещо сърце:
към Род, Родина, Страдащи дечица,
към Правдата под синьото небе???...

Къде си Днес, Апостоле Любими???...
Къде са твоите тъй Огнени слова:
за Обич Искрена и Всеотдайна –
към Свободата, но... в човешките сърца???...

Къде си Днес, Апостоле Любими???...
Къде са твоите Безукорни дела:
забравил себе си, за ближния понесъл
Страдания, Бесилото, СМЪРТТА???...

Къде си Днес –Ти, Дяконе Игнатий???...
Къде е твоят дух, ТЪЙ НУЖЕН НА СВЕТА???...
Къде е болката ти за човека,
която сам Господ ни завеща:
”Да любите друг друга!”
...
Къде си???...
Къде си Днес???...
Къде си???...

Тъй нужен си за Цялата Земя!!!...
Земя, в която НАШИТЕ ПОРОЦИ
погубват нас и нашите деца...

Да, погубват нас и...
Цялата Земя...

20.02.2011 г.
/ Детелина Златева /

Снимките в тази публикация са взети от Интернет!

Професорът и студентът Алберт Айнщайн...

Алберт Айнщайн! Този велик СВЕТОВНОИЗВЕСТЕН УЧЕН и днес пленява сърцата и душите на всички, а най-вече на младите хора, устремени към Красивото и Възвишеното, което всъщност е Бог и само Бог!

Този велик учен, евреин по народност, роден в Германия, (14 март 1879; Улм, Германия), починал в САЩ (18 април 1955 /на 76 г./; Принстън, Ню Джърси, САЩ); ученият с множество местожителства - в Германия, Италия, Швейцария, САЩ, както е написано в статията към сайта, посочен по-долу...

Този Алберт Айнщайн, за когото може да прочетем в Интернет много интересни неща!
В един от тези множество сайтовете, с информация за него в Интернет, четем следното:

"Алберт Айнщайн (на немски: Albert Einstein Albert Einstein, /ˈalbɐt ˈaɪ̯nʃtaɪ̯n/) е немски физик–теоретик, философ и писател от еврейски произход, работил през голяма част от живота си в Швейцария и Съединените щати. Той е смятан за един от на-влиятелните и известни учени и интелектуалци за всички времена; неговото лице е едно от най-разпознаваните във всички части на земното кълбо, а често е определян и като бащата на съвременната физика."

Може да дочетете пълния текст на тази статия, уважаеми читатели, на посочения адрес на сайта, от който е взета тази част от информацията:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B1%D0%B5%D1%80%D1%82_%D0%90%D0%B9%D0%BD%D1%89%D0%B0%D0%B9%D0%BD

Този известен учен, носител не само на Нобелова награда "за приноса си към теоретичната физика и особено за откриването на закона за фотоелектричния ефект" / както е посочено в цитираната по-горе статия/, но известен в света и със своята ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СИЛНА И НЕПОКЛАТИМА ВЯРА В БОГА!!!...

Именно на него, на Алберт Айнщайн, принадлежи мисълта
"Религията е куца без науката; науката е сляпа без религията."

Тоест те, "религия" и "наука", трябва да вървят заедно, да се развиват успоредно, да се допълват взаимно, за да има РАВНОВЕСИЕ между разума и сърцето, което равновесие е гаранция за мир в душата на човека - мир между Бога и човека, между човек с човека...

А какво по-хубаво от всичко това - какво???!!!... Нали към всичко това са се стремели всички истински, всички разумни хора на тази Земя, всички известни учени - към Хармония, Любов и Красота???!!!...

А той, Алберт Айнщайн, ни е посочил тази "уникална духовна рецепта" за постигане на желаната хармония между хората в света още през XX век, а ние продължаваме да я търсим така настойчиво, така упорито и в нашия, XXI век...

И днес има хора, млади хора, които търсят път за Доброто на хората в света... Хора, които желаят Доброто на цялото човечество...

Ето какво ме помоли преди известно врем да включа в блога си за вас, уважаеми читатели, един добър младеж:

* * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
Университетски професор задал следния въпрос на своите студенти:
- Всичко ли, което съществува, е създадено от Бога?
Един студент се изправил и смело отвърнал:
- Да, създадено е от Бога.
- Значи Бог е създал всичко?
- Да, сър - потвърдил отново студентът.

Професорът продължил:
- Ако Бог е създал всичко, значи Той е създал и злото, тъй като то така или иначе съществува, така че съгласно принципа, че нашите дела определят нашата същност, Бог е зло.
Студентът притихнал след този отговор. Професорът бил много доволен от себе си и се похвалил пред студентите, как още веднъж доказал, че вярата в Бога е абсолютен мит. Още един студент вдигнал ръка с молба да зададе въпрос.
- Разбира се - самодоволно отвърнал професорът. Студентът се изправил и попитал:

- Професоре, а студът съществува ли?
- Що за въпрос, разбира се, че съществува! На теб никога ли не ти е било студено?
Студентите се засмели на въпроса на младежа. А той продължил:
- Всъщност, в съответствие със законите на физиката, студ не съществува. Това, което ние възприемаме за студ, е всъщност отсъствие на топлина. Човек или предмет могат да бъдат изучени в съответствие на това - дали притежават или предават енергия. Абсолютната нула (-460 градуса по Фаренхайт) е абсолютно отсъствие на топлина. Цялата материя става инертна и не може да реагира при тази температура. Студ не съществува, ние сме създали тази дума, за да обозначим това, което чувстваме при отсъствието на топлина. Студентът продължил:

- Професоре, а тъмнина съществува ли?
- Да, съществува.
Студентът отвърнал:
- Отново не сте прав, сър. Тъмнината също не съществува. В действителност това е отсъствието на светлина. Можем да изучим светлината, но не и тъмнината. Можем чрез призмата на Нютон да разложим бялата светлина на отделните и цветове и да изучим дължината на вълната на всеки цвят. Вие не можете да измерите тъмнината. Обикновен лъч светлина може да се промъкне в тъмнината и да я просветли. Как може да се измери колко е тъмно дадено пространство? Измерва се количеството светлина, нали така? Тъмнината е понятие, измислено от хората, за да се опише отсъствието на светлина.

Накрая студентът попитал отново професора:
- Сър, злото съществува ли?
Този път професора отговорил доста по-неуверено:
- Разбира се, както вече казах, виждаме го всеки ден: жестокостта между хората, множеството престъпления и насилие по света. Това са примери за съществуването на злото.
На което студентът отвърнал:

- Злото не съществува, сър, само по себе си, това е отсъствието на Бога. Прилича на студа и тъмнината - дума, създадена от човека, за да обозначи отсъствието на Бог. Той не е създал злото. Злото - това не е вяра или любов, които съществуват, както топлината и светлината. Злото - това е резултатът от отсъствието на божествената любов у човека. Прилича на студа, който се появява тогава, когато няма топлина, или тъмнината, настъпваща при отсъствието на светлина.

Професорът мълчаливо седнал на мястото си.
Името на младия студент било Алберт Айнщайн.

* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
Забележка: Не посочвам автора или източника, защото нямам допълнителна информация за това, а и самата аз не си спомням къде го бях чела това в началото на своя път към вярата си в Бога.

Духовникът, при когото Бог ме заведе в храма, когато повярвах /отец Петър/ - голям почитател на Алберт Айнщанй и на всички големи личности /, ми даде да прочета това, за да не се се съмнявам в наличието на Бога, като този професор, който нямал нужните духовни познания за съществуването на Всемогъщия и Вечен Творец на всичко онова, което ни заобикаля, както и на целия този Красив, Прекрасен свят, в който живеем ние, хората /...

Включих този текст в своя блог, защото ми беше предоставен с ГОЛЯМА РАДОСТ от един младеж точно с тази цел - да бъде включен в блога, за да достигне до всички читатели!

Да, беше ми предоставен преди известно време от един на пръв поглед невярващ младеж, но се оказа, че всичко това е само външно, защото радостта му, че ИМА БОГ, БЕШЕ ОГРОМНА, а ВЪЗХИЩЕНИЕТО МУ от Алберт Аайнщайн - БЕШЕ МНОГО СИЛНО ИЗРАЗЕНО и МНОГО ИСКРЕНО!!!

Нека Бог БЛАГОСЛОВИ този прекрасен младеж по радостта на сърцето и душата му и го направи Свой покорен раб! Амин.

* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
Интересни мисли на Алберт Айнщайн, които може да бъдат прочетени ето, тук:
http://www.sibir.bg/blog/anamaria46/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=502702
А това са някои от тях:

"За всичко в живота има време и всичко е добре, когато намираш смисъл в него." /Алберт Айнщайн/

"Животът е като карането на колело: трябва да се движим напред, за да не загубим равновесие."/Алберт Айнщайн/

"Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса.
Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо."/Алберт Айнщайн/

"Човек трябва да живее твърде дълго, за да разбере колко кратък е животът." /Алберт Айнщайн/

Всички тези мисли са изключително полезни да ги знаем, особено последната - за краткостта на този земен живот, след който започва Вечността...

Онази Безкрайна и Красива Вечност, ако я пожелаем, разбира се, за себе си и своите приятели и близки ...

Вечност, която Бог е подготвил за всички хора по лицето на тази земя, които вярват в Него и Го следват, живеейки по Неговите Заповеди...

Да бъде!!!
Текстът подготви: Кина Златева

Снимките /на Алберт Айнщайн и на къщата му в Принстън, САЩ / са взети от Интернет!

"Роди се Любовта!" - автори: Ели Зарева и Детелина Златева

РОДИ СЕ ЛЮБОВТА!

Е. Зарева

Едно момче
с китара
седеше под дъжда,
и песен
за раздяла
припяваше дори
и вятъра.

Незнайно откъде
яви се ТЯ -
КРАСИВАТА ПРИНЦЕСА -
и сякаш песента
унесе я, като вихрушка -
и тя запя със него
под дъжда.

Така...
РОДИ СЕ ЛЮБОВТА!

Д. Златева

Една Любов Красива,
от песен и мечти
за нов живот
със нежност,
със обич приказна!
...
Щастливи бяха двамата –
момиче и момче...
То свиреше с китарата
до късно, до зори,
а Тя, Красивата Принцеса,
за него всичко бе!

Така...
НАВЕКИ С ТЯХ
ОСТАНА ЛЮБОВТА!

Автори: Ели Зарева и Детелина Златева
16.01.2012

Пояснение: Снимките са взети от Netlog / едната снимка, на момчето и момичето, е от албума на Ели Зарева/.

...

Когато си влюбен, ставаш момиче,

момиче със детски черти:

сърцето играе

и искаш да свалиш всички звезди.

...

Така Огнена / Весела Дамянова / е започнала вчерашното си стихотворение - "Когато си влюбен", посветено на най-красивото чувство в света - Любовта!

Любовта, която въпреки ограниченията и напомнянето, че това не е наш, православен празник, който трябва да празнуваме, някак си пленява сърцата на младите хора...

А и не само на тях, но и на почти всички останали хора, които никога "не заключват" сърцата и душите си за това толкова Чисто и Красиво чувство, наречено Любов...

Още повече, че на този ден ( 14 февруари 869 г.) е починал Св. Константин-Кирил Философ, а ние някак си забравяме за това или... изобщо не знаем дори, насочвайки изцяло вниманието си към..."Празника на...Любовта"...

Да, трудно може да се обясни нещо важно, а именно: че всеки ден например от живота ни може и трябва да бъде просто празник - Празник на Любовта и Красотата, които живеят в човешкото сърце, а не само един ден в годината...

От друга страна е хубаво всичко това, защото човек може "да изгради", "да култивира" в сърцето си това особено отношение на обич и благоговение пред хората, които обича...

Спомням си за този ден винаги с най-топли чувства, когато бях в училище, сред големите ученици... Те толкова много се вълнуваха, толкова много, че с нетърпение очакваха този ден - 14 февруари, подготвяйки се с трепет и вълнение за него...

Подготвяха много красиво табло с хубави мисли и картинки за Любовта; украсяваха специално за случая кутия, в която пускаха написаните си послания за обич към всички: приятели, приятелки, учители, директорка, администраторки, леличките от обслужващия персонал...

Да, именно за всички искаха да има такива Красиви послания и това беше много хубаво! Подготвяха си дни преди това красиви сърчица, които в този ден забождаха върху дрехите на всички нас, а също и те си поставяха своите червени сърчица върху блузките си...

Да, в този ден настроението им беше различно и те самите бяха много различни - добри, нежни, красиви, и... мъдри големи деца...

След часовете започваше тържеството им, като преди това винаги се почиташе паметта на Свети Константин - Кирил Философ с изключително вълнуващо слово, с много почит и чувство на безкрайна Благодарност за буквите, които ни е дарил, за Божията Светлината, която чрез него е огряла целия славянски род!!!...

А после започваха своето Литературно четене с кратко въведение за Любовта - това най-нежно и красиво чувство, което се възпява в творбите на великите творци / поети, писатели, художници, композитори и пр. /от древността до наши дни...

Любовта, която извисява човека, облагородява го, окриля го, превръща го
в истинска личност, в творец на един красив и възвишен свят за човека...

После следваха творби на нашите поети, възпели Любовта, като:
Димчо Дебелянов, Пейо Яворов, Никола Вапцаров, Давид Овадия, Веселин Ханчев, Петя Дубарова и др.
...

Да, това бяха много хубави, красиви "мигове", в които всички ученици бяха обединени в едно общо цяло именно чрез Нея, Любовта...
Те имаха просто "едно сърце и една душа" в тези красиви празнични "мигове", защото не търсеха и "не възпяваха", не празнуваха оная "не дотам" извисена любов, която виждаме и... чуваме как завършва понякога, а търсеха и се радваха на Истинската, Възвишената Любов в сърцето и душата на човека...

С обич към всички читатели!!!

"Равноапостолите" - автор: Николай Райнов

Уважаеми читатели!
В подготвената от отец Захарий Христоматия с духовни материали, която наскоро излезе от печат, е включена една интересна творба на Николай Райнов "РАВНОАПОСТОЛИТЕ", която предоставям на вашето внимание!

Свика Бог един ден ангелите на всички народи и ги попита на кой народ що трябва, за да му бъде добре.

Ангелът, закрилник на гърците, се поклони дълбоко на Господа, па рече:

- Всевишний, на моя народ е потребна земя, голяма земя.

- Добре !– каза Бог. – Твоят народ ще има много земя – толкова много, че не ще може да я управлява. А ти що желаеш? – запита той ангела на латините.

- На моя народ трябва ум, Господи. Дари му остър ум, за да бъде честит!

- И това ще стане! – рече Всемогъщият. – Латините ще бъдат по-умни.

Сетне се поклони Богу ангелът на франките и каза:

- Господи Вездесъщи, на моя народ дай сила, но сила голяма. Франките ще бъдат щестливи, само ако бъдат силни.

- Бива! – каза Бог. – Ще ги надаря със сила. Но ти бди – да не би да извършат насилие с голямата сила!

Тъй се изредиха ангелите на всички народи и всеки получи от Бога дар: един – власт, друг – богатство, трети – красноречие, четвърти – телесна хубост.

Най-подир се яви пред Господ и ангелът на българите. Той беше едър, с теменужени крила, бляскави и хубави.

- А ти що желаеш? – попита го Всесилният.

- Моят народ, Господи, си има земя, колкото му трябва и за повече не ламти. И сила си Му дал: колкото има, стига му. Па и с ум си Го надарил. Голямо богатство, наистина, той няма, но Ти си го научил на трудолюбие: който обича работата и щастлив ще бъде, и имотен ще стане. Само едно трябва на българите: просвета. Между народа вървят мъже, които му проповядват Божието слово на чужди езици – и той го не разбира. Изпрати му, Боже Всемилостиви, вдъхновени люде – да му обяснят Христовата вяра на български език.

- Добре! – каза Бог. – Това ще стане. Похвалявам те, мой пратениче, че не поиска за своя народ ни богатство, ни власт, ни земя, а пожела онова, което е вечно: духовна светлина. Затова ще надаря българите с още много други блага, но най-лично от тях ще бъде просветата: за дълги векове твоят народ ще бъде просветител и учител на цялото славянско племе.

Тогава Божият Дух слезе над двама братя, българи от Солун – Кирил и Методий.

И двамата бяха мъдри, учени и свети мъже. Много книги бяха прочели, много езици знаеха. Те стъкмиха славянска азбука и преведоха на свой роден език Свещеното Писание и други църковни книги.

Автор: Николай Райнов

Пояснение: Иконката на двамата братя Кирил и Методий е взета от Интернет, където читателите могат да открият много полезна и ценна информация за Светите равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методий:

http://www.pravoslavieto.com/life/05.11_sv_Kiril_Metodij.htm

На Св. Константин Философ

НА СВЕТИ КИРИЛ ФИЛОСОФ -

С МНОГО ОБИЧ И... БОЛКА...

БЛАГОДАРИМ ЗА БУКВИТЕ, КОИТО ТИ НИ ДАДЕ,

ЗА СВЕТЛИНАТА, КОЯТО НИ ДАРИ;

БЛАГОДАРИМ ТИ, ЧЕ ЖИВОТА СИ ОТДАДЕ

ЗА НАШАТА ПРОСВЕТА И ВЪЗХОД!!!...

...

ДНЕС СКЛАНЯМЕ ГЛАВИТЕ СИ СЪС ОБИЧ

ПРЕД ТВОЯ ДУХ, ПРЕД ТВОЯТА ПАМЕТ;

ТЯ ПАМЯТ СВЯТА ВИНАГИ ЩЕ БЪДЕ

ЗА НАС И ЦЕЛИЯ СЛАВЯНСКИ РОД!!!...

Автор: Детелина Златева

Пояснение: Стихотворението е написано на 14. 02. 2002 г.

по повод смъртта на Свети Кирил Философ.

На снимката, взета от интернет - Гробът на Св. Константин-Кирил Философ в църквата "Сан Клементе", Рим.

Снимката със свещичката е взета също от Интернет / от албума на Ели Зарева/.