Манастирът "Свети Великомъченик Мина" - един от най-старите и най-известните манастири около София или... Обрадовският манстир "Свети Мина", както често го наричат богомолците...
"Свети Мина" - манастирът, за който се разказват чудеса...
В един от специалните броеве на сп. "Чудотворните икони", на стр. 4 четем за Чудотворната икона на този светец, която лекува "тежки болести". Факт, в който са се убедили не само жителите на нашата столица, но и много хора от страната, пребягнали до Чудодейната сила на този дивен светец от Обрадовския манастир. Манастир, за който се говори, че "дори и само разходката до него е лечебна."
...
Да, и аз така си помислих, когато преди повече от 10-на години посетих със свои близки това чудно място... Изключително силно впечатление ми направи всичко онова, което видях тук, но най-силно бях впечатлена от красотата на двора. Красота, която се запомня някак си завинаги...
Силно впечатление ми направи оградата, с която е опасан дворът на манастира; красивите и извити порти, през които преминава човек, за да достигне до вътрешната част на двора, изпъстрен с цветя и красиви декоративни храсти, със зелени дръвчета / а следващия път, когато ходихме отново, по същите тези дръвчета бяха оставени множество мартенички и те, дръвчетата, изглеждаха още по-красиви от преди /; множеството пейки и масички за вярващите хора... Хора, изпълнили целия двор на манастира... И никой не бързаше да си отиде, никой не изглеждаше обезпокоен или мрачен - не! Лицата на хората изглеждаха много ведри, много спокойни, защото в тях, навярно, е царял Божият мир по молитвеното застъпничество на Светеца...
На същата тази 4-та страница откриваме и информация за богатото духовно минало на този манастир по времето на Второто Българско царство, когато тук, на това място, е имало "величествен комплекс с 40 храма, духовно училище и метох."
За времето на турското робство, когато всичко е било "сринато със земята" и "треви и плевели покрили духовната обител", е разказала покойната от няколко години вече игуменка на тази Света обител Майка Златка:
"През 1927 г. селяни от Обрадовци забелязали през нощта огън, а мястото било безлюдно. На следващия ден видели обгоряла трева, а под нея основите на черква, стара икона и съдове. Хората разбрали, че това е аязмото със светена вода, за което се носели легенди. Тогава хората от цяла България с труд и дарения възстановили манастира "Света Мина".
Колко рядко се случва това: ние, хората, с труд и дарения, да възстановим някаква древна Света обител! Но... колко голяма е радостта след това на всички в цялата страна, че имаме своя си Света обител - родна, скъпа, обща, за всички българи... За поколенията дори, които ще дойдат след нас, както е случаят с този манастир, в който никога не липсват поклонници от близо и далече...
...
Много са чудесата, за които се говори, станали в този манастир чрез молитвеното застъпничество на Св. Мина, когото виждаме на Чудотворната икона на Светеца - най-голямата ценност в храма на този манастир!
Чудотворната икона, за която тихата и смирена покойна игуменка на манастира, Майка Златка, е разказала следното:
" Голямата икона на св. Мина отдавна е наречена чудотворна. Строгият и разбиращ поглед на светеца прониква в душата и вижда какво се таи в нея. Ако мислите са чисти, а желанията почтени - помощ идва. Понякога е мигновена, друг път лелеяна и затова още по-ценна. Много рожби са заченати, семейства запазени, болести и мании изцерени след искрени молитви. Намирани са изгубени вещи и лекове срещу всякакви неволи.
Важно е с каква нагласа влизаш в храма и какво искаш от светеца. Още по-важно е да се отблагодариш за стореното добро, за да му се радваш дълги години."(сп. "Чудотворните икони", стр. 5 - годината не е посочена).
Да, така е разказала за тази необикновена икона Майка Златка преди години. Нека не забравяме обаче ценния съвет, който ни дава - за Благодарността към Бога и Светеца!
Благодарност, поднесена от глъбините на сърцата и душите ни!
Благодарност, но не само, за да се радваме дълги години на стореното от Бога и Светеца Добро, но... и да не забравяме, че НЕБЛАГОДАРНОСТТА е един от най-големите човешки пороци, който не само че ни обезличава като личности, но... може да погуби и душите ни... Да не бъде!
Нека в този празничен ден, в който се чества паметта на Св. Мина (и на всички светци в този ден) да помолим Бог да ни благослови по молитвеното застъпничество на всички тях! Амин.
А за тези от читателите, които искат да стигнат до тази Света обител, но не знаят как да направят това, е следната информация:
"Манастирът се намира до кв."Бенковски" ( бившето село Биримирци). До него отиват автобуси с номера 21, 22, 23, които се вземат от кв."Орландовци".
А до кв."Орландовци" от центъра на София се пътува с трамвай 2 или 14, а също и с автобус 79.
До самия манстир обаче се върви пеш по шосето на разклона за храма около километър. Минава се по моста над Владайската река."
(сп."Чудотворните икони", стр. 5).
Забележка: Снимките са взети от Интернет, където всеки от читателите може да прочете за чудесата, които Бог е извършил по молитвите на Св. Мина:
http://www.pravoslavieto.com/manastiri/obradovski/index.htm
от http://www.sveta-nedelia.org/tm/komentari/2009-11-29.html
Благодаря Ви от все сърце!
