Днес, на 14 януари, по Светоотеческия календар, се чества паметта на Свети Василий Велики.
Свети Василий Велики е един от най известните учители и най-значимите християнски мислители на Църквата.
Свети Василий Велики - един от великите философи и писатели на раннохристиянската църква, е роден в град Кесария Кападокийска около 330 г. след Христа в знатно християнско семейство. За формирането на неговия характер изключително важна роля имат майка му Емилия и баба му Макрина, които също са канонизирани от Църквата като светици. Те възпитават малкия Василий и неговия брат Григорий в християнските ценности, подготвяйки ги за тяхното бъдещо учителско и епископско служение на Църквата.
Своето първоначално образование Василий и неговият по-малък брат Григорий завършват в родната Кесария. . След това младият Василий продължава своето обучение в известната философска академия в Атина. Негови учители са били прочути за времето си философи и лектори, от които той до съвършенство усвоява и философията, и риториката. В тази философска школа младият християнин се интересува и от медицина, което допринесе по-късно за неговото успешно служение като епископ и духовен учител на Църквата. Тук, в Атина, се сдружил със св. Григорий Богослов, с когото знаели само два пътя – към църквата и към преподавателите в училището.
След като завършва своето обучение Свети Василий Велики се установява близо до град Неокесария при река Ирис. Там той създава скромно монашеско общежитие. Малко след това към него се присъединява и неговият верен приятел и сподвижник Григорий Богослов.
В този манастир те създават своя Правилник на монашеския живот, който векове наред е използван в Православната църква.
Един от най-известните сборници с проповеди на Свети Василий Велики е неговия „Шестоднев”, който съдържа богословски беседи върху библейския разказ за Сътворението на света и човека от Бога, описан в книга „Битие” от Свещеното Писание.
Изключително важно място в пастирската и църковна дейност на Свети Василий Велики заема и социално-милосърдната грижа за бедните, страдащите, болните и бездомните, на които той, в духа на Апостолската традиция, помагал всеотдайно като организирал в своята епархия много църковни учреждения, приюти за болни и бездомни, създавал сиропиталища, известни като „Град на милосърдието“ или „Василиада”. В този град всеки болен или нуждаещ се от подкрепа човек бил приютяван и включван в църковния живот, а тези които можели да се трудят с ръцете си изкарвали сами своята прехрана и помагали за издръжката на останалите. Всички живеели като братя и изпълнявали на дело евангелските повели на Спасителя за любов към ближния и милосърдие като следвали апостолските традиции за споделяне на материалните блага, солидарност, труд и общност на имуществото.
Изряден пастир на Христовата църква, той станал за сиромасите баща, за вдовиците защитник, за старите опора, за младите възпитател, за монасите - канон. Векове наред този социално-благотворителен модел за църковна и християнска милосърдна дейност, който изградил Свети Василий Велики, остава като ненадминат образец за църковната и милосърдна дейност на Православната църква, която се развива и днес, защото и в днешно време заветите на св. Василий Велики за дейно християнско милосърдие и социална дейност на Църквата са живи и действени.
Свети Василий бил истински духовен учител и пастир, светител и достоен архиерей. Той съграждал Църквата и укрепвал вярата на християните, подпомагал слабите и поучавал всички в истините на вярата и Христовото учение. Със своите достойни дела на пастир и архиерей, учител и богослов, духовен отец на вярващите и монасите Свети Василий Велики остава като ненадминат пример за истински светител на Църквата и един от най-видните учители на Вселенското Православие – Стълб на Православието.
Неговата външност, впечатляващата му фигура, бледото лице, дългата брада, острите очи, царствената осанка – всичко това възбуждало благоговение у враговете му и обич у приятелите му. Неговият живот, по думите на св. Григорий Богослов, бил като мълния, а учението му – като гръмотевица. Умеел да благодари само с една усмивка и да осъди само с един поглед.
За нас, българите, Свети Василий Велики е допринесъл много, за да имаме Златен век на старобългарската писменност, защото неговият „Шестоднев”, в превод на старобългарския писател Йоан Екзарх, е дал тласък на нашата наука и култура.
Начетен и блестящ богослов, строг аскет, неуморен и всеотдаен свещенослужител Свети Василий Велики умира на 49 години, като епископ. Автор е на множество църковни книги. Автор е и на "Василиевата литургия", която се служи няколко пъти в годината, започвайки с нея още в първия ден на Новата година, в негова чест, на Василевден, който се чества на 01 януари /по нов стил/, или на 14 януари по Светоотеческия календар / т.е. по стария стил/.
* * *
Народната традиция свързва празника на Свети Василий Велики с обичая сурвакане. По стара българска традиция още от ранни зори на първия ден от Новата година сурвакари обикалят домовете и сурвакат стопаните за здраве и берекет.
Нека, по молитвите на Свети Василий Велики, Бог да благослови всички ни и да ни води по Своя светъл спасителен път за душите ни в Своята безкрайна вечност! Да бъде!
Материалът е подготвен чрез информация от Интернет
