"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

вторник, 7 април 2015 г.

Божият дом - Дом за всички ни!!!

 Уважаеми читатели!

 Предоставям на вашето внимание тази чудесна информация  
на свещ. Васил Василев -
за изграждането на нов православен храм!
Вярвам, че всеки един, който има тази финансова възможност,
ще помогне за пълната реализация на това изключително благородно начинание!

Православните християни от с. Вехтово, Шуменско, са решени да построят с Божията помощ нов храм в селото. Инициативата е на Църковно настоятелство при храм “Св. великомъченик Димитър” с председател свещеник Васил Димитров Василев. Към момента жителите християни ползват стара сграда, която е пригодена за храм, но не е строена като такъв и не задоволява молитвените нужди на местните християни. 

По действащия подробен устройствен план на с. Вехтово за църква е отреден парцел с площ 798 кв. м. Теренът вече е собственост на Църковното настоятелство. Архитектурният проект за новия храм е дарение от арх. Добрил Добрев, одобрен е от Св. Варненска и Великопреславска митрополия и общинските власти са издали разрешение за строеж. На 28 .08. 2014 г. е направена Първа копка за новия храм от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан. 

Сроежът на храма все още не е започнал и по възможност с Божията помощ и при наличие на финансови средства се очаква да започне до 2-3 месеца. Според изготвените ни оферти до завършването му ще са ни необходими около 135 000 лв /сто тридесет и пет хиляди лвева/. Вехтово е село в Североизточна България и се намира на 18 км от град Шумен. 

В селото се изповядват две основни религии - православно християнство и ислям. Тук в отлично разбирателство помежду си живеят три различни етноса и празниците, като Великден, Коледа, Димитровден и др., се празнуват от българи, турци и роми. Обикновено на Великден се правят състезания по боядисване и борба с яйца. На Коледа минават коледари по къщите, пеят коледарски песни и отправят пожелания към стопаните. 

Храмът носи името на св. вмчк Димитрий Солунски Чудотворец. От месец февруари 2011 г., с благословението на приснопаметния Варненски и Великопреславски митрополит д-р Кирил, за председател на храма и църковното настоятелство бе назначен свещеник Васил Димитров Василев. Това, което не достига на жителите на селото за построяването на храма, са паричните средства. Църковното настоятелство е открило банкова сметка с надеждата, че православни християни, граждани, фирми и организации при възможност могат да направят своето парично дарение за изграждането на храма. Сметката е следната: 
IBAN: BG58STSA93000021103918, BIC: STSABGSF, “Банка ДСК АД”, Православен храм “Свети великомъченик Димитър”, с. Вехтово.

вторник, 3 март 2015 г.

3 март - паметна дата за всеки от нас!!!

З МАРТ - ДАТА СКЪПА ЗА ВСЯКО БЪЛГАРСКО СЪРЦЕ!!!

Нека не забравяме, че Бог е Този, чрез Когото ние "живеем и се движим, и съществуваме" (Деян. 17:28), че всичко става по Негово съизволение, че свободата ни е дар от Бога, дар изстрадан и измолен вследствие воплите и молитвите на измъчения български народ. Свободата е Божи дар и ние трябва да сме благодарни за нея не само на Бога, но и на тези, чрез които Той е осъществил Своя промисъл и ни я е дарил. Амин.
"Възкресението на един народ 
Слово за Освобождението на България

В православните храмове из цялата ни страна всеки път, когато се отслужва божествена света Литургия, по време на Великия вход ние, духовниците, възгласяме към Бога да спомене в Своето царство Царя-Освободител Александър Втори и хилядите български опълченци, руски, украински, белоруски, румънски и фински воини, пожертвали живота си за Освобождението на България.

Днес към нашите молитви се присъединяват и всички родолюбиви българи, които с благодарност и признателност отдават почит пред паметта на загиналите за свободата на Отечеството ни.

Датата Трети март отбелязва възкресението на един народ, който близо 500 години беше без своя политическа и духовна свобода, народ, чиято висока самобитна духовна и материална култура бе подложена на унищожение.

Като светлина в мрака на петвековната нощ светеха огнищата на духа ­ манастирите. От тях изтичаха освежителни струи и кърмеха българския народ с християнската вяра, поддържаха националното му съзнание.

Мъченици за вярата и усърдни книжовници клирици и миряни, съхраняваха духовното наследство, докато дойде времето на Възраждането, когато великият хилендарец преподобни Паисий запали огъня на националното пробуждане чрез искрящата родолюбива "История славянобългарска".

От излизането на дивната история на предивния български монах до подвига на братята-руси за освобождението на България пътят бе по-кратък, макар много стръмен и кърваво-мъченически: път на неумолима борба за роден език, за богослужение на църковнославянски, за църковна независимост, за родно училище. Борба повсеместна, в която участваха с перо и оръжие монаси и свещеници, учители и родолюбиви занаятчии и търговци, селяни и граждани, устремени към изгрева на свободата.

Освободителната война на братята-руси и Освобождението на България, които изправиха българския народ на краката му, са естествен завършек на националната българска революция, която през десетилетията на нейния живот и особено през 1876 година ­ годината на Априлското въстание ­ струваше много човешки жертви.

В последните години се чуха различни гласове в публичното пространство: че когато император Александър Втори подписвал Манифеста за обявяване на Руско-турската война, се ръководел не от любов към поробените братя-славяни, а от имперски амбиции; че не трябва да честваме Трети март като национален празник, защото свободата ни не е извоювана с усилията на българския народ, а ни е донесена даром на върха на руските щикове и др. Такива изявления са израз на неблагодарност и непризнателност не само към нашите освободители, но и към всички знайни и незнайни родолюбиви българи, които със своята саможертва подготвиха, проправиха пътя на нашето Освобождение.

Нека не забравяме, че Бог е Този, чрез Когото ние "живеем и се движим, и съществуваме" (Деян. 17:28), че всичко става по Негово съизволение, че свободата ни е дар от Бога, дар изстрадан и измолен вследствие воплите и молитвите на измъчения български народ. Свободата е Божи дар и ние трябва да сме благодарни за нея не само на Бога, но и на тези, чрез които Той е осъществил Своя промисъл и ни я е дарил. Амин."
Катедрален Храм "Свети Димитър" / Katedralen Hram "Sveti Dimitar":https://www.facebook.com/pages/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%A5%D1%80%D0%B0%D0%BC-%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80-Katedralen-Hram-Sveti-Dimitar/428799973819026
Възкресението на един народ
Слово за Освобождението на България

В православните храмове из цялата ни страна всеки път, когато се отслужва божествена света Литургия, по време на Великия вход ние, духовниците, възгласяме към Бога да спомене в Своето царство Царя-Освободител Александър Втори и хилядите български опълченци, руски, украински, белоруски, румънски и фински воини, пожертвали живота си за Освобождението на България.

Днес към нашите молитви се присъединяват и всички родолюбиви българи, които с благодарност и признателност отдават почит пред паметта на загиналите за свободата на Отечеството ни.

Датата Трети март отбелязва възкресението на един народ, който близо 500 години беше без своя политическа и духовна свобода, народ, чиято висока самобитна духовна и материална култура бе подложена на унищожение.
Като светлина в мрака на петвековната нощ светеха огнищата на духа ­ манастирите. От тях изтичаха освежителни струи и кърмеха българския народ с християнската вяра, поддържаха националното му съзнание.
Мъченици за вярата и усърдни книжовници клирици и миряни, съхраняваха духовното наследство, докато дойде времето на Възраждането, когато великият хилендарец преподобни Паисий запали огъня на националното пробуждане чрез искрящата родолюбива "История славянобългарска".

От излизането на дивната история на предивния български монах до подвига на братята-руси за освобождението на България пътят бе по-кратък, макар много стръмен и кърваво-мъченически: път на неумолима борба за роден език, за богослужение на църковнославянски, за църковна независимост, за родно училище. Борба повсеместна, в която участваха с перо и оръжие монаси и свещеници, учители и родолюбиви занаятчии и търговци, селяни и граждани, устремени към изгрева на свободата.

Освободителната война на братята-руси и Освобождението на България, които изправиха българския народ на краката му, са естествен завършек на националната българска революция, която през десетилетията на нейния живот и особено през 1876 година ­ годината на Априлското въстание ­ струваше много човешки жертви.
В последните години се чуха различни гласове в публичното пространство: че когато император Александър Втори подписвал Манифеста за обявяване на Руско-турската война, се ръководел не от любов към поробените братя-славяни, а от имперски амбиции; че не трябва да честваме Трети март като национален празник, защото свободата ни не е извоювана с усилията на българския народ, а ни е донесена даром на върха на руските щикове и др. Такива изявления са израз на неблагодарност и непризнателност не само към нашите освободители, но и към всички знайни и незнайни родолюбиви българи, които със своята саможертва подготвиха, проправиха пътя на нашето Освобождение.

Нека не забравяме, че Бог е Този, чрез Когото ние "живеем и се движим, и съществуваме" (Деян. 17:28), че всичко става по Негово съизволение, че свободата ни е дар от Бога, дар изстрадан и измолен вследствие воплите и молитвите на измъчения български народ. Свободата е Божи дар и ние трябва да сме благодарни за нея не само на Бога, но и на тези, чрез които Той е осъществил Своя промисъл и ни я е дарил. Амин.
***
 Източник: Фейсбук, Катедрален Храм "Свети Димитър" / Katedralen Hram "Sveti Dimitar": https://www.facebook.com/pages/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%A5%D1%80%D0%B0%D0%BC-%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80-Katedralen-Hram-Sveti-Dimitar/428799973819026
* * *
НЕКА БЪДЕМ БЛАГОДАРНИ НА БОГА ЗА ТАЗИ СВЯТА СВОБОДА, КОЯТО НИ Е ДАРЕНА КАТО ДАР ОТ НЕБЕТО, КАКТО И НА ТЕЗИ, ЧРЕЗ КОИТО БОГ Е ОСЪЩЕСТВИЛ СВОЯ ВЕЛИК ПРОМИСЪЛ - РУСКИТЕ ВОЙНИ И БЪЛГАРСКИТЕ ОПЪЛЧЕНЦИ, КОИТО ПРОЛЯХА КРЪВТА СИ ЗА СВОБОДАТА НА НАШИЯ ИЗСТРАДАЛ БЪЛГАРСКИ НАРОД!!!...

НЕКА БЛАГОГОВЕЕМ ПРЕД ТЕХНИЯ ПОДВИГ, УВЕКОВЕЧЕН НЕ САМО В НАШАТА ИСТОРИЯ, НО И В СЪРЦАТА И ДУШИТЕ НИ, ЗА ДА ПРЕДАДЕМ ТАЗИ БЛАГОДАРНОСТ И ТОВА БЛАГОГОВЕНИЕ НА ВСЯКО НОВО ПОКОЛЕНИЕ, КОЕТО ЩЕ ДОЙДЕ НА ТАЗИ СВЯТА ЗЕМЯ, НАПОЕНА НЕ САМО СЪС СЪЛЗИ И КРЪВ, НО И ОСЕЯНА С КОСТИ И ПАМЕТНИЦИ НА ХОРАТА, ЗАГИНАЛИ ЗА СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ!!!...

·

събота, 7 февруари 2015 г.

четвъртък, 29 януари 2015 г.

Цветя за теб - поздрав за всички читатели!

четвъртък, 22 януари 2015 г.

Великите Божии чудеса - те и днес достигат до целия свят

Чудо в Йерусалим, гълъб кацна на патриаршеския жезълЧудо в Йерусалим - гълъб кацна в река Йордан!!!

Чудо в Йерусалим предизвика вълнение из цял свят. Гълъб кацна на патриаршеския жезъл, докато беше край река Йордан.

По стар стил, днес  / 19.01. / се празнува Богоявление, а по традиция патриархът заедно с първосвещениците се спусна към бреговете на река Йордан,  за да хвърли кръста. 
Докато светиня му бе във водата, бял гълъб долетя и кацна върху патриаршеския жезъл на патриарх Теофил.
Според вярванията при кръщението на Иисус на река Йордан, над него се е отворила небето, и кацнал Светият дух във вид на гълъб, а днес също бял гълъб кацна на жезъла на патриарха.

Чудо в Йерусалим, гълъб кацна на патриаршеския жезъл.
Новината веднага обиколи социалните мрежи, а снимката бе споделена от милиони миряни по цял свят.
Чудото, което мнозина възприеха като повторение на библейското явяване на Бог, предизвика невиждан отзвук в мрежата. Милиони християни изпаднаха в благочестиво умиление при вида на уникалния кадър.

По стар стил днес / 19.01. / се чества Богоявление.
Невероятното чудо в Йерусалим припомни и библейските легенди за покръстването на Иисус Христос.
Според християнската религия Христос, когато навършил 30 години, дошъл на река Йордан, за да бъде кръстен от Йоан. Усещайки, че пред него се намира месия, свети Йоан Кръстител посреща Иисус с думите: „Ти трябва да ме кръстиш, а идваш при мен аз да те кръстя“. Иисус му отговоря: „Остави Ме сега, защото така подобава да изпълним всичко“. След тези думи, Иисус влязъл в река Йордан, за да бъде кръстен от Йоан. Тогава, над него се е отворило небето и Светия Дух слязъл на земята във вид на гълъб, което е и основната причина, заради която днешното събитие се смята за чудо.

Това не е първото чудо в Йерусалим, което се наблюдава всяка година. Смята се, че на Великден небесен огън слиза в храма на Божи гроб и именно този огън се разнася из целия свят. Самият йерусалимски патриарх разказва за чудното явление, което се случва само веднъж в годината. Винаги на Великден и винаги на Велика събота.
 * * *
Автор: