"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

неделя, 20 януари 2013 г.

Спасителни духовни поучения на Св. Бенедик Нурсийски

ПОУЧЕНИЯ ОТ СВ. БЕНЕДИКТ НУРСИЙСКИ 
Снимка: ПОУЧЕНИЯ ОТ СВ.БЕНЕДИКТ НУРСИЙСКИ   (ок. 480 - ок. 543/7)
            

1. Преди всичко обичай Господ Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с цялата си сила.

2. Обичай ближния като самия себе си.

3. Не убивай.

4. Не прелюбодействай.

5. Не кради.

6. Не таи в душата си страстни желания.

7. Не лъжесвидетелствай.

8. Уважавай всеки човек.

9. Не прави на другите това, което не искаш на теб да сторят.

10. Откажи се от себе си, за да следваш Христа.

11. Бъди строг към собственото си тяло.

12. Не върви подир удоволствията.

13. Обичай поста.

14. Подкрепяй бедните.

15. Облечи този, който ходи гол.

16. Посещавай болните.

17. Погребвай мъртвите.

18. Подкрепяй този, който е в изпитание.

19. Утешавай натъжените.

20. Бъди чужд за действията на хората.

21. Нищо да не предпочиташ пред любовта на Христа.

22. Не позволявай гневът да те води.

23. Не губи време в раздразнение.

24. Не таи заблуждение в сърцето си.

25. Не се успокоявай привидно.

26. Никога не се отказвай от милосърдието.

27. Не се кълни от страх да не отстъпиш от клетвите си.

28. Казвай истината със сърцето и с устата си.

29. Не отвръщай на злото със зло.

30. Не обиждай, а търпеливо понасяй нанесените ти обиди.

31. Обичай врага си.

32. Не отвръщай със злословене на този, който ни клевети, а по-добре благославяй.

33. Понасяй гоненията заради справедливостта.

34. Не бъди горделив.

35. Не се отдавай на виното.

36. Не прекалявай с храната.

37. Не бъди сънливец.

38. Не бъди мързелив.

39. Не роптай.

40. Не разпространявай клевети.

41. Уповавай се в Бога.

42. Ако някой съзре у себе си нещо добро, да го припише на Бог, а не на себе си.

43. Винаги да знаеш обаче, че злото е твое дело и да го приписваш на себе си.

44. Имай страх от деня на Страшния съд.

45. Ненавиждай преизподнята.

46. Стреми се към живот вечен с целия устрем на духа си.

47. Всеки ден си спомняй за неизбежната смърт.

48. Наблюдавай какво се случва във всеки миг от живoта ти.

49. Бъди уверен, че Божият взор ни стига навсякъде.

50. Лошите помисли, които се появяват в сърцето, унищожи ги пред Христа и ги посочи на духовния пастир.

51. Въздържай речта си от лоши и непочтени думи.

52. Не се увличай в многословието.

53. Не изричай безсмислени думи или подигравки.

54. Не обиквай прекаления и неестествен смях.

55. Слушай с удоволствие свещените писания.

56. Редовно коленичи да се помолиш.

57. Изповядвай всеки ден в молитва пред Бога с вопли и сълзи собствените си грехове и се поправи от тях в бъдеще.

58. Не се подчинявай на плътските желания.

59. Откажи се от собствената си воля.


60. Не искай да бъдеш смятан за светец преди да станеш такъв, а бъди такъв преди всичко, защото ако случайно го кажеш, да бъде истина.

61. Практикувай всеки ден Божиите заповеди.

62. Обичай целомъдрието.

63. Недей мрази никого.

64. Не изпитвай ревност

65. Не върши нищо от завист.

66. Не обичай разприте.

67. Избягвай високомерието.

68. Уважавай възрастните.

69. Обичай младите.

70. С любов Христова се моли за враговете.

71. Преди залез слънце се помири с този, с когото си имал разногласия.

72. Никога не губи надежда в Божието милосърдие.

73. Ето, това са прийомите на духовното изкуство.

74. И ако ние ги използваме непрестанно, ден и нощ, като ги разпознаем, в деня на Страшния съд ще получим от Господ наградата, която той самият ни обеща...
 (ок. 480 - ок. 543/7)


1. Преди всичко обичай Господ Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с цялата си сила.

2. Обичай ближния като самия себе си.

3. Не убивай.

4. Не прелюбодействай.

5. Не кради.

6. Не таи в душата си страстни желания.

7. Не лъжесвидетелствай.

8. Уважавай всеки човек.

9. Не прави на другите това, което не искаш на теб да сторят.

10. Откажи се от себе си, за да следваш Христа.

11. Бъди строг към собственото си тяло.

12. Не върви подир удоволствията.
 

13. Обичай поста.

14. Подкрепяй бедните.

15. Облечи този, който ходи гол.

16. Посещавай болните.


17. Погребвай мъртвите.

18. Подкрепяй този, който е в изпитание.

19. Утешавай натъжените.

20. Бъди чужд за действията на хората.

21. Нищо да не предпочиташ пред любовта на Христа.

22. Не позволявай гневът да те води.

23. Не губи време в раздразнение.

24. Не таи заблуждение в сърцето си.


25. Не се успокоявай привидно.

26. Никога не се отказвай от милосърдието.

27. Не се кълни от страх да не отстъпиш от клетвите си.

28. Казвай истината със сърцето и с устата си.

29. Не отвръщай на злото със зло.

30. Не обиждай, а търпеливо понасяй нанесените ти обиди.

31. Обичай врага си.

32. Не отвръщай със злословене на този, който ни клевети, а по-добре благославяй.

33. Понасяй гоненията заради справедливостта.


34. Не бъди горделив.

35. Не се отдавай на виното.

36. Не прекалявай с храната.

37. Не бъди сънливец.

38. Не бъди мързелив.

39. Не роптай.

40. Не разпространявай клевети.

41. Уповавай се в Бога.

42. Ако някой съзре у себе си нещо добро, да го припише на Бог, а не на себе си.

43. Винаги да знаеш обаче, че злото е твое дело и да го приписваш на себе си.

44. Имай страх от деня на Страшния съд.

45. Ненавиждай преизподнята.

46. Стреми се към живот вечен с целия устрем на духа си.

47. Всеки ден си спомняй за неизбежната смърт.

48. Наблюдавай какво се случва във всеки миг от живoта ти.

49. Бъди уверен, че Божият взор ни стига навсякъде.

50. Лошите помисли, които се появяват в сърцето, унищожи ги

пред Христа и ги посочи на духовния пастир.

51. Въздържай речта си от лоши и непочтени думи.

52. Не се увличай в многословието.

53. Не изричай безсмислени думи или подигравки.

54. Не обиквай прекаления и неестествен смях.

55. Слушай с удоволствие свещените писания.

56. Редовно коленичи да се помолиш.

57. Изповядвай всеки ден в молитва пред Бога с вопли и сълзи собствените си грехове и се поправи от тях в бъдеще.

58. Не се подчинявай на плътските желания.

59. Откажи се от собствената си воля.


60. Не искай да бъдеш смятан за светец преди да станеш такъв, а бъди такъв преди всичко, защото ако случайно го кажеш, да бъде истина.

61. Практикувай всеки ден Божиите заповеди.

62. Обичай целомъдрието.

63. Недей мрази никого.

64. Не изпитвай ревност

65. Не върши нищо от завист.


66. Не обичай разприте.

67. Избягвай високомерието.

68. Уважавай възрастните.

69. Обичай младите.

70. С любов Христова се моли за враговете.

71. Преди залез слънце се помири с този, с когото си имал разногласия.

72. Никога не губи надежда в Божието милосърдие.

73. Ето, това са прийомите на духовното изкуство.

74. И ако ние ги използваме непрестанно, ден и нощ, като ги разпознаем, в деня на Страшния съд ще получим от Господ наградата, която той самият ни обеща...

...
Амин. Амин. Амин.
Нека Бог да ни помогне да спазваме тия толкова ПОЛЕЗНИ ЗА НАС СПАСИТЕЛНИ ПОУЧЕНИЯ, за да наследим блажената ВЕЧНОСТ!!! Амин.

Благодарим и на Св. Бенедик! 
Нека по неговите Свети молитви Бог да Благослови всички, които желаят да водят Чист и Свят живот по Божието Слово! Амин.
 ...
Източник: Фейсбук; страницата на Васил Митков: http://www.facebook.com/profile.php?id=100004400972139
 
 

Св. Патриарх Евтимий - книжовник и общественик


Уважаеми читатели!   

Днес Българската Православна Църква чества паметта на Преп. Евтимий Велики и на Св. Евтимий, патриарх Търновски!

"В историята на българската държавност и култура XIV век е паметна епоха. Тогава България отново, както през времето на княз Борис I (852­ 889) и цар Симеон (893­927), става "държава на духа".

Творците от Търновската школа създават новия Златен век на българската култура, а българската столица отново се превръща в център, излъчващ идеи, образи и личности
. Те дават мощен тласък в духовния живот на източноправославната славяно-византийска общност. Българският модел на културно развитие се възприема от Сърбия, Русия, Влахия, Молдова през XV­-XVII в., а мисията на българската култура надхвърля държавните и народностни граници. Венецът на тази историческа по своята същност духовна дейност е изплетен от делото на Патриарх Евтимий.

Евтимий е роден около 1332­ 1335 г. в Търново и произхожда от болярския род Цамблак. През 1350 г. постъпва в основания съвсем наскоро от Теодосий Търновски Килифаревски манастир. През 1363 г. Евтимий заминава за Цариград заедно с Теодосий и прекарва известно време в цариградския Студитски манастир, който е известен книжовен център с богата библиотека. Там Евтимий се прославя "всред мъже, които обичаха да размишляват и да се упражняват в духовно съвършенство", т. е. сред образованите монаси.

През 1365 г. Евтимий е в един от най-големите центрове на източното православие ­ Света Гора (Атон). Тук през първата половина на XIV век пребивават големи мислители и творци, като Григорий Синаит, Григорий Палама, Калист Филотей, Йоан Кукузел, българският книжовник Йоан със своите ученици. Всичките те оставят името си в културата на православния свят като писатели и реформатори на духовния живот на Балканите през XIV век. По-сетне Евтимий се премества в Зографския манастир. Именно тук у него се заражда идеята за извършване на правописна реформа и изправяне преводите на богослужебните книги.

През 1371 г. Евтимий се завръща в отечеството и в близката околност на Търново основава манастира "Св. Троица". Евтимий Търновски извършва извънредно полезно за българския народ дело. Премахва старите, пълни с грешки, свещени книги и снабдява източнохристиянските народи, служещи си със стария български език, с нови преводи. Така разрушава основата за спорове между християните и за възникване на еретически учения. Григорий Цамблак сравнява делото на Евтимий със стореното от законодателя Мойсей и от египетския цар книголюбец Птолемей.

През 1375 г. Евтимий е избран за български патриарх. Видният българин като духовен глава узаконява "изправлението на книгите", за да наложи своята езиково-правописна и литературна реформа и дава основа за религиозно и народностно единство на Българите в навечерието на османските завоевания. По този повод проф. Р. Пикио пише:

"Участието на патриарх Евтимий в началната фаза на това международно "филологическо възраждане" свидетелства, че неговите културни усилия имат сходни черти с делото на Петрарка и Бокачо".

В "Похвално слово за Евтимий" Григорий Цамблак пресъздава най-точно авторитета, който Евтимий има не само сред тогавашните Българи, но и сред околните християнски народи:

"От добродетелта му се привличаха не само множество люде от българската народност, които той считаше за свой апостолски жребий, но и всички на север ­ до океана, а на запад ­ до Илирик. И само ако го видеха, смятаха това за голяма придобивка; а ако ли пък се удостояваха да го чуят, мислеха това за явно спасение..."

Истинското величие на последния български патриарх като духовен водач на своя народ се откроява след завладяването на столицата Търново през 1393 г. от турците. Пред очите на Евтимий турците потъпкват труда и усилията му, ­ разказва Цамблак. Но "както някой доблестен войвода, победен от противниците си, не обръща гръб окончателно, но като събере войските си, извоюва победа", така и Търновският патриарх събира народа в църквата "Св. Петър и Павел" и започва да проповядва българската вяра. Предание разказва, че ръката на палача се вдървила, когато се опитал да посече светия патриарх.

Патриарх Евтимий е заточен в Бачковския манастир. Тук създава своя школа, чиято слава се разнася бързо из целия Балкански полуостров. Евтимий Търновски убеждава приелите насила исляма да "отхвърлят тъмата на сарацинското безчестие" и предпазва народа от потурчване до края на земния си път, който свършва през 1402 г.

Зарите на Евтимиевото дело продължават да сияят над съседни и по-далечни страни и след неговата смърт. "За Русия Търновската книжовна школа изиграва колосална роля в продължение на три века", пише по този повод известният руски учен акад. Дмитрий Лихачов."

Доц. д-р Милияна Каймакамова,
Софийски университет "Св. Климент Охридски"



Кончината и гробът на св. Патриарх Евтимий

"И до днес продължава спорът за това къде и кога е починал последният Търновски патриарх св. Евтимий и къде е неговият гроб. Полемиката се разгаря в началото на ХХ век след разкопки на предполагаемия гроб в Бачковския манастир и последвалите многобройни публикации в пресата.
...
Преди всичко вън от всякакво съмнение св. Евтимий е умрял и е бил погребан в района на Бачковския манастир.

..
В Ловешкия сборник от ХV век изрично се казва:

"Тогава и Евтимий бе в Станимашко заточен, дето и завърши живота си, като остави много книжовни трудове... Понеже храмът на (Св. Богородица) Петриотиса бе съборен до основи от владетелите на нечестивите времена, затова и гробът на светеца незнаен остава до днес."

Това се потвърждава и от местното предание, което сочи, че гробът на патриарха е бил при южния стълб пред западния вход на главния манастирски храм "Св. Богородица", което пространство се намира под олтара на прилежащата средновековна църква "Св. Архангели" (ХII в.). Там се е палело неугасимо кандило чак докъм 1870 г., когато при българо-гръцката църковна разпра тази практика е прекратена. Бачковският манастир става "български" чак през 1895 година.


На 20 ноември 1905 г. по самочинна инициатива на отскорошния игумен архим. Паисий (без уведомяване на Св. Синод, без присъствието на специалисти) на това място се правят разкопки и е разкрит гроб без скелет, в който се намират останки от архиерейска мантия, голям омофор и два епитрахила.

На 8 декември 1905 г. разкопките продължават и в непосредствена близост до първия бил намерен втори гроб с кости, останки от монашеско облекло и свита на руло оловна плоча (лист) с надпис:

СВ[етие] МОЩИ ЕВТИМИУ ПРЕОС[в]Е[щ] ЕННОМУ АРХ[иепископу] В[еликаго] ГР[ада] ТРЪН [ова] и БЛЪГАРО[мъ] ПАТРИАР[ху].
...
И, както често става у нас, работата не стига до край, а потъва в мъгла от недоказаности и неясноти.

Случаят се потулва и днес ние продължаваме да недоумяваме - наистина ли това е гробът на св. Евтимий, или това е измама.
...
Не е ли достойно в юбилейната за Бачковския манастир година там да бъде въздигнат белокаменен кръст с надпис "В памет на св. Патриарх Евтимий Търновски"? И не е ли достойно отново да запалим там неугасимото кандило?"

Георги Тодоров
Църковен вестник
Брой 1 за 2004 година


Източник на информацията: Приятели на Света Гора; Фейсбук: http://www.facebook.com/photo.php?fbid=323957487714996&set=a.183520855091994.34850.178278495616230&type=1 /Тук може да бъде прочетена цялата информация за Кончината и гроба на Св. Евтимий Търновски!/

...

Нека и ние почетем паметта на Великия наш Просветител, Книжовник и общественик Св. Патриарх Евтимий Търновски - първият български Патриарх, който НАВЕКИ ни остави на Светата Троица!!!

И нека по неговите Свети молитви Бог да благослови страната и народа ни и днес! Амин.




петък, 18 януари 2013 г.

Свети Атанасий Велики



Уважаеми читатели!
 На 18 януари Светата Православна Църква чества паметта на Св. АТАНАСИЙ ВЕЛИКИ.

Нека проповедта на отец Иван Иванов от храм "Св. Преп. Иван Рилски" от гр. Дългопол бъде празничен поздрав и благословение за всички вас!
...
 

Св.Атанасий Велики е роден в Александрия през 293 година.

Св. Атанасий е бил един от големите защитници на Православната вяра.
Участвал в Първия Вселенски събор. Там той се показал с благодатно озарен ум в защита на вярата против ереста на Арий и арианството,
дори се осмелил да зашлеви шамар на Арий.

На 28-годишна възраст, след смъртта на архиепископ Александър, е ръкоположен за архиерей на неговото място в Александрия.
За вярата е преследван в изгнание 15 години. Св.Атанасий Велики три пъти е бил изпращан в изгнание и въздиган отново на архиерейския трон.
Страдал при императорите Констанций, Юлиан Отстъпник, а по времето на Валент, известно време се укривал в една гробница.
Жителите на Александрия тъй настоявали да се върне епископът им, че императорът като се опасявал от бунт, се съгласил.

В старанието си да се умиротвори църквата бил в постоянни спорове с еретиците.


Починал в Александрия на 18 януари 373 година на 80 години.

Имен ден имат: АТАНАС, АТАНАСКА, АТАНАСИЯ, АТАНАСИЙ, НАСКО, НАСКА, ТАНАС, ТАНКО, ТАНКА, ТЕНЬО, ТЕНЧО, ТАНЬО, ТАНЧО.

ЗА МНОГО МИРНИ И БЛАГОДАТНИ ГОДИНИ. БОЖИЕТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ ДА Е С ВАС И ДА СЕ СБЪДНАТ МЕЧТИТЕ ВИ. МИР ВАМ.

Протойерей Иван ИВАНОВ, Храм „
Св. Преподобни ИВАН РИЛСКИ” в град ДЪЛГОПОЛ
Източник: Фейсбук, профилът на отец Иван Иванов; http://www.facebook.com/groups/552701591424966/permalink/560707197291072/

Благодарим на отец Иван от все сърце! 

четвъртък, 17 януари 2013 г.

Свети Преподобни Антоний Велики



СВЕТИ ПРЕПОДОБНИ АНТОНИЙ ВЕЛИКИ

   На 17 януари Светата Православна Църква чества паметта на Св. Преп. АНТОНИЙ ВЕЛИКИ. 
  
Уважаеми читатели!
  Нека проповедта на отец Иван Иванов от храм
Св. Преподобни ИВАН РИЛСКИ” в град ДЪЛГОПОЛ бъде празничен поздрав за всички вас!
...
Той се родил през 251 г. в Среден Египет. Бил дете на благочестиви родители, но когато бил на 20 години те починали като му оставили богатството си и грижата за по-малката му сестра. Нито ранната свобода, нито полученото наследство се оказали опасни за този младеж с вродена склонност към подвижничество. След като чул в храма думите на Спасителя към богатия момък: "Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене", св. Антоний раздал своето имущество. С остатъка от наследството той поверил сестра си на един девически дом и започнал подвижнически живот. Отначало той се заселил в една изсечена в скалите египетска гробница, където го посетили първите изкушения.
 ...
Юношата Антоний засилил да крайност суровостта на своето въздържание.Не спял по цели нощи и не приемал храна.Приятелят, който му носел хляб и вода, веднъж го намерил на земята пребит и го пренесъл в църквата за погребение. Но Антоний се свестил и отново се върнал на това особено полесражение за нови изпитания. През нощта се чул страшен шум. Изглеждало като да се срутват стените, а през отвора се втурнал орляк от всевъзможни гадове и зверове: Всички те застрашително напирали към Антоний и му нанасяли тежки рани. Легнал на земята, подвижникът се надсмивал над безсилието на своите врагове: "Ако бяхте силни, нямаше защо да бъдете много!"

И изведнъж всичко изчезнало. През пролуката на тавана той бил осветен от светъл лъч, от който раните му били излекувани. Като почувствал небесната помощ, Антоний възкликнал : "Къде беше Ти, благий Иисусе? Защо не се появи отначалото, за да изцериш моите рани?" И се чул глас: "Аз бях тук, Антоний, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, Аз всякога ще ти помагам и ще те направя именит по целия свят!"

По това време Антоний бил на 35 години. След това той минал от другата страна на реката Нил и живял 20 години на планината при пълно усамотение и мълчание в една изоставена постройка, като зазидал входа за това място. Негов приятел идвал два пъти в годината, за да му спусне от покрива запас от хляб, без да види лицето му. Минаващите покрай чували гласа на Антоний: "Да възкресне Бог и да се разпръснат враговете Му..." Надниквайки обаче през пукнатините на стената, те не виждали нищо.

След дванадесет годишен подвиг Антоний вече постигнал душевен мир. Отсега нататък той става старец, авва – отец на множество монаси. По околните планини изникват манастири, отделни калии на пустинножители. Понякога отшелниците се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи. Когато безпокойството от хората заплашвало подвижника да го лиши от неговото безмълвие, той оставял това място и потъвал в още по-далечната "вътрешна пустиня" на много дни път от Нил. Там той живеел от труда на ръцете си, обработвайки малък оазис. Демоните го преследвали и тук със заплахи, нападения на зверове, с призраци. Но победителят не се боял от тях. Той учил на безстрашие и своите духовни чеда: "Демоните нищо не могат, те играят като на сцена, преправят лицето си и плашат децата с шума на маските си".

Нему била открита във видение следсмъртната борба на душата с демоните, които препречвали пътя на душата към небето.

...
Своите умножени дарове св. Антоний щедро отдавал на Църквата. Посетил на два пъти шумната столица на Египет – Александрия. Първият път той пристигнал там в 311 г. по време на гонението, предприето от император Максимин, но Бог го запазил от мъченичество заради великата задача на монашеството. Антоний служил на изповедниците на вярата по рудници и тъмници, а след това, придружен от бедуини, се отдръпнал на три дни път в пустинята.По молбата на самия св. Атанасий Велики , Антоний посетил Александрия в 335 година, за да помогне в борбата срещу Арий и Арианството, което не стихнало и след Никео-Цариградския вселенски събор.

Появата на великия подвижник в столицата направила необикновено впечатление. Дори езичниците и жреците се тълпели да видят Божия човек и мнозина искали да се докоснат до него. Той не само сразявал еретиците, но върнал в християнството и мнозина езичници. Неукият и безкнижен старец с мъдро и властно слово бранил своята вяра от надменните езически философи, с които могъл да говори само чрез преводачи, понеже не владеел официалните езици /гръцки и латински/, а само египетски. Той, неграмотният, водил кореспонденция с Константин Велики и с неговите синове, като защитил своя приятел св. Атанасий от клеветите на неговите врагове. Св. Антоний бил строг към несправедливите съдии и умеел да им напомни за Страшния съд и за техния дълг да бъдат милостиви и справедливи.


- Не изпадайте в страх, когато слушате за добродетелта – казвал преподобни Антоний Велики. – Тя не е далеко от нас, не се създава извън нас. За да се обучават в словесните науки, елените предприемат далечни пътешествия, преплават морета, а ние нямаме нужда да отиваме далеко заради Царството небесно или да преплаваме морета заради добродетелта. Господ е казал "Царството Божие е вътре във вас". Ето защо добродетелта се нуждае от нашата воля.

Свети Преподобни Антоний Велики живял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Почувствал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете за неговия гроб. Небесна радост озарила лицето му, когато дал последно благословение на двамата ученици, останали докрай при него. Той починал на 17 януари 356 година.


Имен ден имат днес: АНТОН, АНДОН, АНТОНИ, АНТОНИЙ, АНТОНИЯ, АНТОАНЕТА, АНТОНИНА, ТОНИ, ТОНКА, ТОНЯ

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
БОЖИЕТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ ДА Е С ВАС
И ДА ВИ СЕ СБЪДНАТ ВАШИТЕ ЖЕЛАНИЯ И МЕЧТИ
МИР ВАМ.


Протойерей Иван ИВАНОВ
Храм „Св. Преподобни ИВАН РИЛСКИ” в град ДЪЛГОПОЛ 

Източник: Фейсбук, профилът на отец Иван Иванов; http://www.facebook.com/groups/552701591424966/permalink/560731850621940/
Благодарим на отец Иван от все сърце! 

Покана на Художествена галерия Казанлък


    Уважаеми читатели!

Художествена галерия Казанлък кани всички любители на изобразителното изкуство на откриването на своята поредна изложба. Ето и самата покана:


     Каним Ви на Антоновден - 17.01.2013 г. от 18.00 часа  да открием заедно изложбата  на 
Антон Антонов "Нощ от пеперуди"! 

   "Монохромната тоналност на платната пренася зрителя в нощта, прави полета на пеперудата по-вълнуващ! Мистичното в нейния образ внушава ту ранима нежност, ту хищна агресия! 
   Авторът оставя на аудиторията сама да разчете танца на пеперудата и нейния избор в стремежа към светлина!!!"

                                                                                                                                                                      Христо Генев 
   Благодарим отново на Художествена галерия Казанлък за поканата и им пожелаваме успех!

   С уважение: Кина Златева