СВЕТИ ПРЕПОДОБНИ АНТОНИЙ ВЕЛИКИ
На 17 януари Светата Православна Църква чества паметта на Св. Преп. АНТОНИЙ ВЕЛИКИ.
Уважаеми читатели!
Нека проповедта на отец Иван Иванов от храм
„Св. Преподобни ИВАН РИЛСКИ” в град ДЪЛГОПОЛ бъде празничен поздрав за всички вас!
...
Той се родил през 251 г. в Среден Египет. Бил дете на благочестиви родители, но когато бил на 20 години те починали като му оставили богатството си и грижата за по-малката му сестра. Нито ранната свобода, нито полученото наследство се оказали опасни за този младеж с вродена склонност към подвижничество. След като чул в храма думите на Спасителя към богатия момък: "Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене", св. Антоний раздал своето имущество. С остатъка от наследството той поверил сестра си на един девически дом и започнал подвижнически живот. Отначало той се заселил в една изсечена в скалите египетска гробница, където го посетили първите изкушения.
...
Юношата Антоний засилил да крайност суровостта на своето въздържание.Не спял по цели нощи и не приемал храна.Приятелят, който му носел хляб и вода, веднъж го намерил на земята пребит и го пренесъл в църквата за погребение. Но Антоний се свестил и отново се върнал на това особено полесражение за нови изпитания. През нощта се чул страшен шум. Изглеждало като да се срутват стените, а през отвора се втурнал орляк от всевъзможни гадове и зверове: Всички те застрашително напирали към Антоний и му нанасяли тежки рани. Легнал на земята, подвижникът се надсмивал над безсилието на своите врагове: "Ако бяхте силни, нямаше защо да бъдете много!"
И изведнъж всичко изчезнало. През пролуката на тавана той бил осветен от светъл лъч, от който раните му били излекувани. Като почувствал небесната помощ, Антоний възкликнал : "Къде беше Ти, благий Иисусе? Защо не се появи отначалото, за да изцериш моите рани?" И се чул глас: "Аз бях тук, Антоний, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, Аз всякога ще ти помагам и ще те направя именит по целия свят!"
По това време Антоний бил на 35 години. След това той минал от другата страна на реката Нил и живял 20 години на планината при пълно усамотение и мълчание в една изоставена постройка, като зазидал входа за това място. Негов приятел идвал два пъти в годината, за да му спусне от покрива запас от хляб, без да види лицето му. Минаващите покрай чували гласа на Антоний: "Да възкресне Бог и да се разпръснат враговете Му..." Надниквайки обаче през пукнатините на стената, те не виждали нищо.
След дванадесет годишен подвиг Антоний вече постигнал душевен мир. Отсега нататък той става старец, авва – отец на множество монаси. По околните планини изникват манастири, отделни калии на пустинножители. Понякога отшелниците се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи. Когато безпокойството от хората заплашвало подвижника да го лиши от неговото безмълвие, той оставял това място и потъвал в още по-далечната "вътрешна пустиня" на много дни път от Нил. Там той живеел от труда на ръцете си, обработвайки малък оазис. Демоните го преследвали и тук със заплахи, нападения на зверове, с призраци. Но победителят не се боял от тях. Той учил на безстрашие и своите духовни чеда: "Демоните нищо не могат, те играят като на сцена, преправят лицето си и плашат децата с шума на маските си".
Нему била открита във видение следсмъртната борба на душата с демоните, които препречвали пътя на душата към небето.
...
Своите умножени дарове св. Антоний щедро отдавал на Църквата. Посетил на два пъти шумната столица на Египет – Александрия. Първият път той пристигнал там в 311 г. по време на гонението, предприето от император Максимин, но Бог го запазил от мъченичество заради великата задача на монашеството. Антоний служил на изповедниците на вярата по рудници и тъмници, а след това, придружен от бедуини, се отдръпнал на три дни път в пустинята.По молбата на самия св. Атанасий Велики , Антоний посетил Александрия в 335 година, за да помогне в борбата срещу Арий и Арианството, което не стихнало и след Никео-Цариградския вселенски събор.
Появата на великия подвижник в столицата направила необикновено впечатление. Дори езичниците и жреците се тълпели да видят Божия човек и мнозина искали да се докоснат до него. Той не само сразявал еретиците, но върнал в християнството и мнозина езичници. Неукият и безкнижен старец с мъдро и властно слово бранил своята вяра от надменните езически философи, с които могъл да говори само чрез преводачи, понеже не владеел официалните езици /гръцки и латински/, а само египетски. Той, неграмотният, водил кореспонденция с Константин Велики и с неговите синове, като защитил своя приятел св. Атанасий от клеветите на неговите врагове. Св. Антоний бил строг към несправедливите съдии и умеел да им напомни за Страшния съд и за техния дълг да бъдат милостиви и справедливи.
- Не изпадайте в страх, когато слушате за добродетелта – казвал преподобни Антоний Велики. – Тя не е далеко от нас, не се създава извън нас. За да се обучават в словесните науки, елените предприемат далечни пътешествия, преплават морета, а ние нямаме нужда да отиваме далеко заради Царството небесно или да преплаваме морета заради добродетелта. Господ е казал "Царството Божие е вътре във вас". Ето защо добродетелта се нуждае от нашата воля.
Свети Преподобни Антоний Велики живял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Почувствал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете за неговия гроб. Небесна радост озарила лицето му, когато дал последно благословение на двамата ученици, останали докрай при него. Той починал на 17 януари 356 година.
Имен ден имат днес: АНТОН, АНДОН, АНТОНИ, АНТОНИЙ, АНТОНИЯ, АНТОАНЕТА, АНТОНИНА, ТОНИ, ТОНКА, ТОНЯ
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
БОЖИЕТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ ДА Е С ВАС
И ДА ВИ СЕ СБЪДНАТ ВАШИТЕ ЖЕЛАНИЯ И МЕЧТИ
МИР ВАМ.
Протойерей Иван ИВАНОВ
Храм „Св. Преподобни ИВАН РИЛСКИ” в град ДЪЛГОПОЛ
Източник: Фейсбук, профилът на отец Иван Иванов; http://www.facebook.com/groups/552701591424966/permalink/560731850621940/
Благодарим на отец Иван от все сърце!
