неделя, 19 февруари 2012 г.
"Да запалим факела в сърцата си!" - един красив спомен, свързан с датата 19 февруари...


"Да запалим факела в сърцата си!"
Така богословът-публицист Цветан Диковски е озаглавил публикацията си в своя блог, включена по повод спомена за проведеното на 18-ти февруари 2008 г. факелно шествие във връзка с годишнината от Обесването на Васил Левски - Апостола на Свободата.
А ето и самия текст, който предоставям на вниманието на своите читатели!
И тази година вечерта на 18-ти февруари беше проведено традиционното факелно шествие, организирано от НК "Родолюбие". Направи ми впечатление, че имаше много млади хора, че бяха ентусиазирани, че не бяха дошли за шоу или за атракция. Зарадвах се и написах този материал за сайта на общинския вестник "Вестител".
shestvie1
Събрахме се. И тази година дойдохме, за да съхраним традицията, да понесем светлината, за да покажем, че в този град има и будни хора, които милеят за Отечеството.
Когато пристигнах при шадравана, бях много приятно изненадан, да видя толкова млади хора, да видя бъдещето на нацията, дошло да уважи паметта на Апостола. Винаги съм смятал, че голямото преимущество на това факелно шествие е в това, че участниците в него се събират спонтанно. Имаше време, когато ни караха да манифестираме, да издигаме в култ личности със съмнителни исторически заслуги. Тогава всичко правехме по задължение. Човек не може да обича по задължение. Ето в това е голямата разлика...
Шествието потегли през центъра на града, през опустялата главна улица. Факлите хвърляха отблясъци по стените на сградите, по рехавия сняг, по лицата на факлоносците. Някой се опита да запее: “Върви народе възродени!” Към него се присъединиха се и други. Нестройно, плахо, но от сърце. Запитах се: тази песен не трябва ли да звучи по майските културни празници? Но разбрах, че тези млади хора имат правото да я запеят и днес. Защото този призив към заспалия град: “Върви!” значи: събуди се, излез от апатията, стани и тръгни след нас, тръгни след светлината! Вземи пример от нашата искрена младост и ни последвай! Защото ние излязохме, за да те събудим! Последваха и откъси от други патриотични песни. Всеки изпя толкова, колкото му позволяваха силите и гласовите възможности. Но всичко беше спонтанно и от сърце. Нямаше сценарий, нямаше наложени правила, нямаше някой, който да издава команди. Имаше вяра, имаше надежда, имаше блясък в очите, имаше светлина. Светлината ни водеше към паметника на една от най-светлите личности. За да слеем нашата светлина с неговата и да запалим заедно факела на надеждата, надеждата, че България ще стане такава, каквато я виждаше Левски в мечтите си! За да имаме бъдеще! Защото ние сме бъдещето на нацията...
shestvie2
Един млад човек – Светослав Цветанов - прочете едно кратко слово пред каменния бюст под трептящата светлина. Може би то не блестеше с витиеват стил и красиви слова, но бе излязло дълбоко от сърцето му и той бе вложил в него цялата си любов и признателност към “най-свидния син на България”. И то бе изпълнено с духовна светлина и бе отправено към сърцата на десетките млади хора, събрани пред паметника.
Погледнах лицето на Левски, огряно от светлината на факлите. Макар да знам, че той не е светец, аз се обърнах към него: "Научи ни, Апостоле! Запали факела в сърцата ни, Дяконе! Научи ни да обичаме, така, както ти обичаше! Научи ни да се жертваме така, както ти се пожертва! Защото днес точно такива млади хора са нужни на България – хора, които носят светлина и то не само с факел в ръката, но истинска неугасима духовна светлина, извираща от сърцето! За да пребъде България!"
shestvie3
Автор:Цветан Диковски
Пояснение: Този текст се публикува в блога с позволението на автора, Цветан Диковски, както и всички останали текстове, взети от личния блог на този творец, публикувани до този момент!!!
Снимките, включени в тази публикация, са взети от Интернет!
събота, 18 февруари 2012 г.
Левски - Апостолa на Свободата!


„Ако спечеля – печели цял народ.
Ако загубя – губя само мене си.”
/Васил Левски/
Л Е В С К И
/Посвещавам творбата си на най-великия българин –
Васил Левски, Апостола на Свободат! /
В съня ми неспокоен, като призрак,
застава Левски с погледа си син,
взрян някъде далеч зад хоризонта,
взрян някъде във бъдещето ни...
И чувствам, че задава ми въпроси
безмълвно - с погледа си ням -
и тези странни негови въпроси
ме карат често да изпитвам срам...
Например, пита ме без думи:
"Защо стоиш със скръстени ръце?!...
Защо не тръгнеш като мене
да будиш в мрака светли умове?!...
Защо не тръгнеш като мене
в виелици, във зими страшно зли
да палиш ти сърцата им заспали
с мечтите си за нови, светли дни?!...
Защо не можеш като мене
с живота си любим да се простиш?!...
Защо не можеш "към безсмъртието"
със радост даже да отидеш ти?!..."
...
Въпросите, зададени безмълвно,
изгарят в огън съвестта ми днес...
Въпросите на Левски безобидни
отнеха в мен спокойния ми сън...
Детелина Златева
Забележка: Изразът "с живота си любим да се простиш" е употребен в преносен смисъл, т.е. да забрави човек всичко свое, всичко лично в името на някакъв възвишен идеал...
А въпросите, посочени по-горе, се отнасят за всички нас... За всички нас, за които Левски отдаде живота си за свободата ни.
Но ние оценихме ли неговата самопожертвователност по достойнство?
Реализирахме ли наистина на дело неговите завети?
Съхранихме ли в сърцата си неговия чист, възвишен и свободолюбив дух?
Не! Въпреки че го обичаме... Въпреки че пазим спомена за него в сърцата и душите си...
Въпреки че му се възхищаваме искрено и нежно...
Защо???... Какво ни липсва???!!!...
Път ли???... Сам Божият Син, нашият Господ и Спасител, е казал на всички ни, ако търсим Пътя, по който да вървим: "АЗ СЪМ ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ!"
Идеал ли???... Идеал за безкористна Обич към Народ и Родина - ето ни такъв такъв Идеал -
АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА!
Вяра ли???... ЦЯЛОТО СЛОВО БОЖИЕ Е ПЪЛНО С ВЯРА И ЛЮБОВ, ПОДАРЕНИ НА ВСИЧКИ НАС, ХОРАТА, ОТ САМИЯ БОГ ОТЕЦ ОЩЕ ПРИ СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА!
Водач ли???... САМИЯТ БОЖИЙ ДУХ Е НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ВСИЧКИ НАС, ЧРЕЗ ДУХОВНИТЕ ВОДАЧИ НА СТРАНАТА НИ - ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА НАШАТА ПРАВОСЛАВАНА ЦЪРКВА!
Тогава какво ни остава, освен да обединим Любовта си към Бога и България, към Апостола и всички, загинали за Свободата на България, сплотявайки се в ЕДНО ОБЩО ЦЯЛО /а не да бъдем така разединени, така враждебно настроени към своите духовници и политици, а да ги обичаме / и заедно, макар и толкова късно, след толкова много години от смъртта на Левски, да реализираме в дела Заветите на Апостола, за да превърнем страната си в една наистина "Чиста и Свята република"! В едно прекрасно кътче за живеене, което наистина е част от Рая със своята приказно красива природа, с водите, цветята и птичките, с всичко онова, което Бог е сътворил за всички, всички нас!!!...
Да бъде.
С обич към всички: Кина Златева
Снимките са взети от Интернет.
петък, 17 февруари 2012 г.
“На Левски огненото име...", автор: Цветан Диковски, богослов-публицист


“На Левски огненото име за нас е символ на борба...”
/ Из училищния химн на СОУ"Васил Левски", Бяла Слатина /
В навечерието на паметната дата 19-ти февруари, не без известна носталгия, се връщам към годините на своето юношество, във времето когато бях ученик в ЕСПУ (днес СОУ) “Васил Левски”, в родния ми град Бяла Слатина. Добре си спомням, че тогава училището имаше своя химн, който започва с думите: “На Левски огненото име за нас е символ на борба...” Това ме накара да се замисля: Огненото име на Апостола, какво означава то за нас днес? Когато по един или друг повод, в класната стая, във всекидневните си разговори, по площади и митинги споменаваме името на Дякона, какъв смисъл влагаме в това? Какви чувства поражда то у нас?
Преди известно време, прибирайки се с автобуса от Враца, забелязах на една бетонна ограда огромен надпис, написан със син спрей: “Бяла Слатина обича Левски.” Вероятно някой чужденец, запознат с нашата история, би си помислил, че ние, жителите на Бяла Слатина, отдаваме най-искрена почит на делото и паметта на Васил Левски. Колко ли би се учудил такъв човек и каква би била реакцията му, ако разбере, че това се отнася само за един от българските футболни отбори? Тогава разбрах, че за една голяма част от нашите съвременници, през по-голямата част от времето, името на Васил Левски е само име на футболен отбор, име на една от улиците в града, име, забравено някъде по пожълтелите страници на учебниците по история.
Единствено на датата 19-ти февруари, денят на неговата кончина, ние си спомняме, че е имало един човек, отдаден изцяло на своя народ, на революционното дело; човек, загърбил своето лично благоденствие и възможността за духовна кариера; човек, скитал се от град на град и от село на село без “дом, сън и покой”. Човек съвършен идеалист, който с къртовски труд е превръщал своята мечта в дело – да види Отечеството си свободно.
Той не доживя тази велика радост, защото за това дело отдаде най-ценното – живота си. Но ние, които наследихме плодовете на неговото дело – свободна и независима държава, е редно да си зададем въпроса: Реализирахме ли на дело неговите завети? Съхранихме ли в сърцата си неговия дух? Готови ли сме да го последваме, да минем през огъня и да отдадем живота си за свободата, благото и просперитета на нацията? Изградихме ли тази чиста и свята република, за която бленуваше Апостола?
Отговорът е един и категоричен – не! Не може в една чиста и свята република едни да се чудят как да си прахосат парите, а други да ровят в контейнерите за боклук; едни да сменят през месец лъскавите си возила, а други да се чудят как да изхранят семействата си. В една чиста и свята република политиката не може да бъде занаят и средство за препитание. В една чиста и свята република корупцията трябва да бъде ограничена до възможния минимум, а не да се шири по всички етажи и нива на властта. В една чиста и свята република младото поколение трябва да бъде възпитавано във вяра и морал, а не да му се създават удобни условия за нравствена деградация и упадък.
Вглеждам се в портрета на Дякона, мъченикът за българската свобода. Оттам ме гледа едно спокойно и ведро лице, но очите му питат: “Защо? Защо погребахте заветите ми? Защо забравихте делото ми?” Днес Апостолът има пълното право да зададе тези въпроси, а отговорни сме всички ние, гражданите на свободна България!
Автор:Цветан Диковски, богослов-публицист
Забележка:Този материал е написан по повод годишнина от обесването на йеродякон Игнатий - Левски.
Публикуван е първо във вестник "Белослатински глас" 2004 г.,
а през 2006 г. и в Електронния бюлетин на "ЛитерНет".
Взет е за читателите на блога, с позволението на автора му-Цветан Диковски, от неговия личен блог, в който читателите могат да намерят много интересна и полезна за тях информация!
http://c-dikovski.blogspot.com/
* * * * * * * * * * * * * * * *
Да, изградихме ли тази чиста и свята република, за която бленуваше Апостола?
Реализирахме ли на дело неговите завети?
Съхранихме ли в сърцата си неговия дух?
Или... позволихме на собствените си ЧОВЕШКИ ПО-РО-ЦИ, като: неблагодарността, непризнателността, гордостта; ненавистта, омразата, жестокостта и пр. - да завладеят сърцата и душите ни и... да превърнат "в бурени" в днешния век, в който живеем, ония нравствени, хубави духовни ценности, ХРИСТИЯНСКИТЕ ЦЕННОСТИ, без които ние НИКОГА не може да бъдем Истински, Стойностни хора на тая Земя, а... де-га-ди-ра-ме като личности - бавно, мъчително и... си-гур-но... / Кина Златева/
* * * * * * * * * * * * * * * *
„Ще познаете Истината
и Истината ще ви направи свободни.”
/ Из Светото Писание /
Къде си Днес???...
Къде си Днес, Апостоле Любими???...
Къде е твоето тъй Любещо сърце:
към Род, Родина, Страдащи дечица,
към Правдата под синьото небе???...
Къде си Днес, Апостоле Любими???...
Къде са твоите тъй Огнени слова:
за Обич Искрена и Всеотдайна –
към Свободата, но... в човешките сърца???...
Къде си Днес, Апостоле Любими???...
Къде са твоите Безукорни дела:
забравил себе си, за ближния понесъл
Страдания, Бесилото, СМЪРТТА???...
Къде си Днес –Ти, Дяконе Игнатий???...
Къде е твоят дух, ТЪЙ НУЖЕН НА СВЕТА???...
Къде е болката ти за човека,
която сам Господ ни завеща:
”Да любите друг друга!”
...
Къде си???...
Къде си Днес???...
Къде си???...
Тъй нужен си за Цялата Земя!!!...
Земя, в която НАШИТЕ ПОРОЦИ
погубват нас и нашите деца...
Да, погубват нас и...
Цялата Земя...
20.02.2011 г.
/ Детелина Златева /
Снимките в тази публикация са взети от Интернет!
четвъртък, 16 февруари 2012 г.
Професорът и студентът Алберт Айнщайн...

Алберт Айнщайн! Този велик СВЕТОВНОИЗВЕСТЕН УЧЕН и днес пленява сърцата и душите на всички, а най-вече на младите хора, устремени към Красивото и Възвишеното, което всъщност е Бог и само Бог!
Този велик учен, евреин по народност, роден в Германия, (14 март 1879; Улм, Германия), починал в САЩ (18 април 1955 /на 76 г./; Принстън, Ню Джърси, САЩ); ученият с множество местожителства - в Германия, Италия, Швейцария, САЩ, както е написано в статията към сайта, посочен по-долу...
Този Алберт Айнщайн, за когото може да прочетем в Интернет много интересни неща!
В един от тези множество сайтовете, с информация за него в Интернет, четем следното:
"Алберт Айнщайн (на немски: Albert Einstein Albert Einstein, /ˈalbɐt ˈaɪ̯nʃtaɪ̯n/) е немски физик–теоретик, философ и писател от еврейски произход, работил през голяма част от живота си в Швейцария и Съединените щати. Той е смятан за един от на-влиятелните и известни учени и интелектуалци за всички времена; неговото лице е едно от най-разпознаваните във всички части на земното кълбо, а често е определян и като бащата на съвременната физика."
Може да дочетете пълния текст на тази статия, уважаеми читатели, на посочения адрес на сайта, от който е взета тази част от информацията:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B1%D0%B5%D1%80%D1%82_%D0%90%D0%B9%D0%BD%D1%89%D0%B0%D0%B9%D0%BD
Този известен учен, носител не само на Нобелова награда "за приноса си към теоретичната физика и особено за откриването на закона за фотоелектричния ефект" / както е посочено в цитираната по-горе статия/, но известен в света и със своята ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СИЛНА И НЕПОКЛАТИМА ВЯРА В БОГА!!!...
Именно на него, на Алберт Айнщайн, принадлежи мисълта
"Религията е куца без науката; науката е сляпа без религията."
Тоест те, "религия" и "наука", трябва да вървят заедно, да се развиват успоредно, да се допълват взаимно, за да има РАВНОВЕСИЕ между разума и сърцето, което равновесие е гаранция за мир в душата на човека - мир между Бога и човека, между човек с човека...
А какво по-хубаво от всичко това - какво???!!!... Нали към всичко това са се стремели всички истински, всички разумни хора на тази Земя, всички известни учени - към Хармония, Любов и Красота???!!!...
А той, Алберт Айнщайн, ни е посочил тази "уникална духовна рецепта" за постигане на желаната хармония между хората в света още през XX век, а ние продължаваме да я търсим така настойчиво, така упорито и в нашия, XXI век...
И днес има хора, млади хора, които търсят път за Доброто на хората в света... Хора, които желаят Доброто на цялото човечество...
Ето какво ме помоли преди известно врем да включа в блога си за вас, уважаеми читатели, един добър младеж:
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
Университетски професор задал следния въпрос на своите студенти:
- Всичко ли, което съществува, е създадено от Бога?
Един студент се изправил и смело отвърнал:
- Да, създадено е от Бога.
- Значи Бог е създал всичко?
- Да, сър - потвърдил отново студентът.
Професорът продължил:
- Ако Бог е създал всичко, значи Той е създал и злото, тъй като то така или иначе съществува, така че съгласно принципа, че нашите дела определят нашата същност, Бог е зло.
Студентът притихнал след този отговор. Професорът бил много доволен от себе си и се похвалил пред студентите, как още веднъж доказал, че вярата в Бога е абсолютен мит. Още един студент вдигнал ръка с молба да зададе въпрос.
- Разбира се - самодоволно отвърнал професорът. Студентът се изправил и попитал:
- Професоре, а студът съществува ли?
- Що за въпрос, разбира се, че съществува! На теб никога ли не ти е било студено?
Студентите се засмели на въпроса на младежа. А той продължил:
- Всъщност, в съответствие със законите на физиката, студ не съществува. Това, което ние възприемаме за студ, е всъщност отсъствие на топлина. Човек или предмет могат да бъдат изучени в съответствие на това - дали притежават или предават енергия. Абсолютната нула (-460 градуса по Фаренхайт) е абсолютно отсъствие на топлина. Цялата материя става инертна и не може да реагира при тази температура. Студ не съществува, ние сме създали тази дума, за да обозначим това, което чувстваме при отсъствието на топлина. Студентът продължил:
- Професоре, а тъмнина съществува ли?
- Да, съществува.
Студентът отвърнал:
- Отново не сте прав, сър. Тъмнината също не съществува. В действителност това е отсъствието на светлина. Можем да изучим светлината, но не и тъмнината. Можем чрез призмата на Нютон да разложим бялата светлина на отделните и цветове и да изучим дължината на вълната на всеки цвят. Вие не можете да измерите тъмнината. Обикновен лъч светлина може да се промъкне в тъмнината и да я просветли. Как може да се измери колко е тъмно дадено пространство? Измерва се количеството светлина, нали така? Тъмнината е понятие, измислено от хората, за да се опише отсъствието на светлина.
Накрая студентът попитал отново професора:
- Сър, злото съществува ли?
Този път професора отговорил доста по-неуверено:
- Разбира се, както вече казах, виждаме го всеки ден: жестокостта между хората, множеството престъпления и насилие по света. Това са примери за съществуването на злото.
На което студентът отвърнал:
- Злото не съществува, сър, само по себе си, това е отсъствието на Бога. Прилича на студа и тъмнината - дума, създадена от човека, за да обозначи отсъствието на Бог. Той не е създал злото. Злото - това не е вяра или любов, които съществуват, както топлината и светлината. Злото - това е резултатът от отсъствието на божествената любов у човека. Прилича на студа, който се появява тогава, когато няма топлина, или тъмнината, настъпваща при отсъствието на светлина.
Професорът мълчаливо седнал на мястото си.
Името на младия студент било Алберт Айнщайн.
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
Забележка: Не посочвам автора или източника, защото нямам допълнителна информация за това, а и самата аз не си спомням къде го бях чела това в началото на своя път към вярата си в Бога.
Духовникът, при когото Бог ме заведе в храма, когато повярвах /отец Петър/ - голям почитател на Алберт Айнщанй и на всички големи личности /, ми даде да прочета това, за да не се се съмнявам в наличието на Бога, като този професор, който нямал нужните духовни познания за съществуването на Всемогъщия и Вечен Творец на всичко онова, което ни заобикаля, както и на целия този Красив, Прекрасен свят, в който живеем ние, хората /...
Включих този текст в своя блог, защото ми беше предоставен с ГОЛЯМА РАДОСТ от един младеж точно с тази цел - да бъде включен в блога, за да достигне до всички читатели!
Да, беше ми предоставен преди известно време от един на пръв поглед невярващ младеж, но се оказа, че всичко това е само външно, защото радостта му, че ИМА БОГ, БЕШЕ ОГРОМНА, а ВЪЗХИЩЕНИЕТО МУ от Алберт Аайнщайн - БЕШЕ МНОГО СИЛНО ИЗРАЗЕНО и МНОГО ИСКРЕНО!!!
Нека Бог БЛАГОСЛОВИ този прекрасен младеж по радостта на сърцето и душата му и го направи Свой покорен раб! Амин.
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
Интересни мисли на Алберт Айнщайн, които може да бъдат прочетени ето, тук:
http://www.sibir.bg/blog/anamaria46/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=502702
А това са някои от тях:
"За всичко в живота има време и всичко е добре, когато намираш смисъл в него." /Алберт Айнщайн/
"Животът е като карането на колело: трябва да се движим напред, за да не загубим равновесие."/Алберт Айнщайн/
"Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса.
Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо."/Алберт Айнщайн/
"Човек трябва да живее твърде дълго, за да разбере колко кратък е животът." /Алберт Айнщайн/
Всички тези мисли са изключително полезни да ги знаем, особено последната - за краткостта на този земен живот, след който започва Вечността...
Онази Безкрайна и Красива Вечност, ако я пожелаем, разбира се, за себе си и своите приятели и близки ...
Вечност, която Бог е подготвил за всички хора по лицето на тази земя, които вярват в Него и Го следват, живеейки по Неговите Заповеди...
Да бъде!!!
Текстът подготви: Кина Златева
Снимките /на Алберт Айнщайн и на къщата му в Принстън, САЩ / са взети от Интернет!