Свети Йоан Милостиви, Патриарх Александрийски!

Свети Йоан Милостиви, Патриарх Александрийски!

Той е живял през VII век.

Паметта му се чества на 12 ноември ( 25 ноември ст. стил ) заедно със св. Нил Синайски.

В Синодалното издателство на сборника с житията на светиите ( "Жития на светиите", София, 1991 г.) четем за този Светец, че той е произхождал от знатен род - син на Кипърския княз Епифаний.

Изключително интересно е съновидението, за което се разказва в житието на този Чуден светец. Съновидение, което той никога не забравил в живота си:

"Веднъж, когато бил на петнадесет години, видял насън чудна девойка с маслинен лист на главата, която му казала: "Аз съм най-голямата дъщеря на великия Цар. Ако ми служиш, аз ще изпрося от Него голяма благодат за тебе, понеже няма по-силна от мене. Самаго Бога аз свалих от небето и Го облякох в човешка плът."

Той не само видял това чудно видение, но с помощта на Божията премъдрост разбрал и значението му, както е посочено по-долу в житието на Светеца:

"Йоан разбрал, че тая най-голяма дъщеря на великия Цар е милосърдието; че тя е висша добродетел; и че християнинът, който се надява на Божието милосърдие, трябва да оказва милосърдие на ближния и да подражава на нашия Спасител, Който винаги е бил милостив към хората, за които оставил небето и приел страдания и смърт. През целия си живот Йоан помнел това чудно явление - бил милосърден и щедър, прощавал обидите и никого не осъждал."

Когато овдовял млад, той се отказал от света и посветил живота си изцяло на молитва. Бил избран за патриарх в Александрия, макар и дълго да се отказвал от високия сан. Трябвало обаче най-после да се смири пред желанието на царя и народа. "Той започнал ревностно да изпълнява своите нови задължения, твърдо защищавал вярата против лъжеученията, помагал на бедните, търпеливо изслушвал всекиго, който идвал при него, и утешавал всички със съчувствие и добър съвет" - отбелязва авторът на житието му...

Колко голямо смирение трябва да притежава човек, колко голяма трябва да бъде вярата му, любовта му към Бога и към хората, за да приеме Милосърдието като изключително ВИСША ДОБРОДЕТЕЛ и да посвети целия си живот на Него, на МИЛОСЪРДИЕТО, както е постъпил Св. Йоан!!!...

Колко велик е подвигът на милосърдието на Св. Йоан Милостиви! Колко показателен за нас днес е примерът му на Истински Раб Божий, при това ПАТРИАРХ, който наскоро след назначението си повиква църковните си служители и им казва: "Обиколете целия град и пребройте имената на всички мои господари!"

А кои са неговите господари?!... "Бедните и сиромасите" - както е отговорил Светецът на въпроса на удивените си служители... Тези, които нямат нищо... Тези, които са хиляди - "седем хиляди", както е посочено в житието му... Тези, "бедните и сиромасите", които могат да спасят душата му "и да я въведат във вечните жилища", както отговаря самият патриарх на своите недоумяващи служители...

"Прощавайки оскърбилите го, Йоан сам смирено искал опрощение от тия, които неволно бил огорчил. Строг към самия себе си, той бил снизходителен към другите и твърде внимателен в съжденията си за ближния" - е посочил житиеписецът в житието на Светеца...

"Нека не осъждаме! - казвал той. Ние виждаме само лошото дело, но тайното покаяние и скръбта на грешника, скрито от нас, не виждаме".

"Нека не осъждаме!" Колко просто и ясно звучат тези думи на Светителя и днес, след толкова много векове, които са изминали от времето, в което е живял този изключителен Божий служител!...

Какво възхищение буди у нас любовта на епископа към хората, които идвали при него с желанието да бъдат изслушани, както е посочено в житоето му:

"Тогава епископите имали права и на съдии, признати от държавата. Бидейки твърде зает, той не могъл ежедневно да изслушва всички, които идвали при него, затова определил за тази цел два дни в седмицата - сряда и петък. Седнал при църковните врата, патриархът приемал и внимателно изслушвал всички.

- Аз винаги имам свободен достъп при Господа Бога - казвал той, - беседвам с Него в молитва и Го моля за онова, което ми е нужно. Затова и аз съм длъжен да давам на ближния свободен достъп при мене, за да може той да ми открие своите нужди и желания. Трябва да помним думите: "С каквато мярка мериш, с такава ще ви се отмери." Йоан смятал за загубен деня, в който нямал случай да окаже някому помощ."

Колко велико е било смирението му на патриарх да помоли за прошка един от служителите на Църквата, огорчен от наказанието, макар и справедливо наложено... Спомняйки си думите на Спасителя: "Ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си" (Мат. 5:23-24), патриархът веднага изпратил да го повикат, "поклонил му се и поискал прошка."

И какво се получило след това?!... Със сърце, преливащо от радост, четем следното:"Смирението и кротостта на светителя тъй трогнали служителя, че той сам паднал на колене, проливайки сълзи на разкаяние."

"По време на нападението на персийците Йоан трябвало да се отдалечи от Александрия. Той се отправил за Цариград през отечеството си Кипър. По пътя той чул глас, който му говорел: "Царят на царете те вика при Себе си."

Като разбрал, че е наближил краят на живота му, той се спрял на острова в гр. Аматунт, приготвил се за смърт и тихо починал.

Последните негови думи били:

"Благодаря Ти, Господи Боже мой, че ме удостои всичко Твое на тебе да дам! Нищо не запазих аз от богатството на тоя свят, освен трета част от един сребърник, и нея заповядвам да дадат на сиромаси."

Св. патриарх бил погребан в същия град в църквата "Св. Тихон Аматунски".

Из "Жития на светиите"; Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Тук читателите могат да прочетат пълното житие на Светителя: http://www.pravoslavieto.com/life/11.12_sv_Joan_Milostivi.htm

Забележка: Иконата на Светеца също е взета от Интернет.

Благодаря!

Нека в този паметен ден помолим Бог по молитвите на Св. Йоан Милостиви да ни дари и на нас "сърце милостиво", за да не бъдем бездушни към страданията на хората около себе си, които са "нашите господари", "бедните и сиромасите"!!!... Тези, които "могат да спасят душите ни и да ги въведат във вечните жилища", както някога отговорил Св. Йоан Милостиви на своите служители!!!... Амин.

Свети Мина - този дивен Чудотворец!

Манастирът "Свети Великомъченик Мина" - един от най-старите и най-известните манастири около София или... Обрадовският манстир "Свети Мина", както често го наричат богомолците...



"Свети Мина" - манастирът, за който се разказват чудеса...

В един от специалните броеве на сп. "Чудотворните икони", на стр. 4 четем за Чудотворната икона на този светец, която лекува "тежки болести". Факт, в който са се убедили не само жителите на нашата столица, но и много хора от страната, пребягнали до Чудодейната сила на този дивен светец от Обрадовския манастир. Манастир, за който се говори, че "дори и само разходката до него е лечебна."
...
Да, и аз така си помислих, когато преди повече от 10-на години посетих със свои близки това чудно място... Изключително силно впечатление ми направи всичко онова, което видях тук, но най-силно бях впечатлена от красотата на двора. Красота, която се запомня някак си завинаги...

Силно впечатление ми направи оградата, с която е опасан дворът на манастира; красивите и извити порти, през които преминава човек, за да достигне до вътрешната част на двора, изпъстрен с цветя и красиви декоративни храсти, със зелени дръвчета / а следващия път, когато ходихме отново, по същите тези дръвчета бяха оставени множество мартенички и те, дръвчетата, изглеждаха още по-красиви от преди /; множеството пейки и масички за вярващите хора... Хора, изпълнили целия двор на манастира... И никой не бързаше да си отиде, никой не изглеждаше обезпокоен или мрачен - не! Лицата на хората изглеждаха много ведри, много спокойни, защото в тях, навярно, е царял Божият мир по молитвеното застъпничество на Светеца...

На същата тази 4-та страница откриваме и информация за богатото духовно минало на този манастир по времето на Второто Българско царство, когато тук, на това място, е имало "величествен комплекс с 40 храма, духовно училище и метох."

За времето на турското робство, когато всичко е било "сринато със земята" и "треви и плевели покрили духовната обител", е разказала покойната от няколко години вече игуменка на тази Света обител Майка Златка:

"През 1927 г. селяни от Обрадовци забелязали през нощта огън, а мястото било безлюдно. На следващия ден видели обгоряла трева, а под нея основите на черква, стара икона и съдове. Хората разбрали, че това е аязмото със светена вода, за което се носели легенди. Тогава хората от цяла България с труд и дарения възстановили манастира "Света Мина".

Колко рядко се случва това: ние, хората, с труд и дарения, да възстановим някаква древна Света обител! Но... колко голяма е радостта след това на всички в цялата страна, че имаме своя си Света обител - родна, скъпа, обща, за всички българи... За поколенията дори, които ще дойдат след нас, както е случаят с този манастир, в който никога не липсват поклонници от близо и далече...
...

Много са чудесата, за които се говори, станали в този манастир чрез молитвеното застъпничество на Св. Мина, когото виждаме на Чудотворната икона на Светеца - най-голямата ценност в храма на този манастир!

Чудотворната икона, за която тихата и смирена покойна игуменка на манастира, Майка Златка, е разказала следното:

" Голямата икона на св. Мина отдавна е наречена чудотворна. Строгият и разбиращ поглед на светеца прониква в душата и вижда какво се таи в нея. Ако мислите са чисти, а желанията почтени - помощ идва. Понякога е мигновена, друг път лелеяна и затова още по-ценна. Много рожби са заченати, семейства запазени, болести и мании изцерени след искрени молитви. Намирани са изгубени вещи и лекове срещу всякакви неволи.
Важно е с каква нагласа влизаш в храма и какво искаш от светеца. Още по-важно е да се отблагодариш за стореното добро, за да му се радваш дълги години."(сп. "Чудотворните икони", стр. 5 - годината не е посочена).

Да, така е разказала за тази необикновена икона Майка Златка преди години. Нека не забравяме обаче ценния съвет, който ни дава - за Благодарността към Бога и Светеца!

Благодарност, поднесена от глъбините на сърцата и душите ни!

Благодарност, но не само, за да се радваме дълги години на стореното от Бога и Светеца Добро, но... и да не забравяме, че НЕБЛАГОДАРНОСТТА е един от най-големите човешки пороци, който не само че ни обезличава като личности, но... може да погуби и душите ни... Да не бъде!

Нека в този празничен ден, в който се чества паметта на Св. Мина (и на всички светци в този ден) да помолим Бог да ни благослови по молитвеното застъпничество на всички тях! Амин.

А за тези от читателите, които искат да стигнат до тази Света обител, но не знаят как да направят това, е следната информация:

"Манастирът се намира до кв."Бенковски" ( бившето село Биримирци). До него отиват автобуси с номера 21, 22, 23, които се вземат от кв."Орландовци".
А до кв."Орландовци" от центъра на София се пътува с трамвай 2 или 14, а също и с автобус 79.
До самия манстир обаче се върви пеш по шосето на разклона за храма около километър. Минава се по моста над Владайската река."
(сп."Чудотворните икони", стр. 5).

Забележка: Снимките са взети от Интернет, където всеки от читателите може да прочете за чудесата, които Бог е извършил по молитвите на Св. Мина:

http://www.pravoslavieto.com/manastiri/obradovski/index.htm

от http://www.sveta-nedelia.org/tm/komentari/2009-11-29.html

Благодаря Ви от все сърце!

Свети Нектарий - Егински Чудотворец!

Свети Нетарий - "най-любимият сред архиереите и пръв сред духовниците", както са написали в подписката си в подкрепа за него огорчените вярващи хора...

Свети Нектарий - митрополит Пентаполски
(1846-1920 ), чиято памет се чества на 9 ноември, е един от любимите и известни светци на Светата Православна Църква!

"Поток от поклонници от цяла Гърция и чужденци всеки ден пълнят малкия двор на Егинския манастир "Света Троица", където Свети Нектарий само преди 90 години е ръководел духовно монахините и пребивавал в молитвен подвиг и ангелски живот.

Гробницата, уредена като малък параклис, винаги е препълнена. Пред нея е кладенецът с целебната вода, бликнал по молитвите на Св. Нектарий.

В запазената му скромна килия привлича вниманието голямата чудотворна икона, пред която той всеки ден се молел. От килията се излиза на малка тераса, където е борът. Тук Св. Нектарий е беседвал с монахините. Във всяко време могат да се видят поклонници, уединени в молитвени съзерцания. Колко просби са отправени и колко сълзи са пролети по тези места, само светецът знае.

Св. Нектарий и днес видимо присъства и благодатно дарява всеки с утеха и радост, която пречиства духа."

Това са чудесните слова, които четем за светеца на корицата на малката книжка / биографичен очерк за светеца /, озаглавена "ЖИТИЕ на Свети Нектарий Егински", написана с много любов и благоговение пред Бога и светеца от френския православен свещеник отец Амвросий Фонтие.

На стр. 16 в тази малка книжка има откъс от една поема на Светеца, съставена в прослава на манастирския живот и посветена на един монах. В този откъс четем следните духовни наставления, написани от самия Св. Нектарий:

"Обичай молитвата, поста, бдението.
Бъди усърден в работата, прекарвай в мълчание /времето си/.
Бъди съвършен в смирението, приличието, търпението, постоянството, разсъдителността и вниманието.
Бъди скромен, целомъдрен, съвършено послушен, милосърден, безпристрастен, незлопаметен.
Прoявявай самоотверженост, благородство, благотворителност, правота на духа, невинност, чистосърдечие.
Принуждавай себе си, не забравяй труда.
Придобий любов към труда, прогонвай страха, отхвърляй гнева, имай спокойствие на духа.
Затвори себе си за желанията на страстите.
Не проявявай никаква грижа, никаква загриженост или по-скоро имай само една грижа - да напредваш в духовния живот.
Бори се, търси съвършенството, за да принесеш плодове, достойни за покаянието си.
В сърцето си пази спомена за Името на Небесния Жених, никога не преставай да Му служиш.
Обичай да пребъдваш в двора на Господа и да възпяваш от все сърце своя Творец и Бог."

Наставления, в които откриваме изключителната Божия премъдрост и любов, вложени от Твoреца в сърцето и душата на този необикновен Учител на Църквата, призван от детството да бъде духовен пастир на любимия Божий народ, за да се сбъдне неговото детско желание, разкрито чрез стиха от 50-ти Псалом, който обичал да повтаря непрекъснато:
"Беззаконните ще науча на Твоите пътища, и нечестивите към Тебе ще се обърнат".

За това Божие преопределение за живота на светеца и за неговото всеотдайно служение на Бога и Църквата може да прочетем в Житието на Светеца:

http://www.pravoslavieto.com/life/11.09_sv_Nektarij_Eginski.htm

Пак в тази книжка на френския отец Амвросий четем следното:

"В Православната Църква не е запомнена по-скорошна канонизация от тази на св. Нектарий. На 5 ноември 1961 г., Егина вписа още една славна страница в своята златна книга. Онзи, когото бе посрещнала мъртъв преди 40 години, на 10 ноември 1920 г., бе сега носен тържествено в своите мощи от манастира "Св. Троица" до Егинската катедрала, за да бъде официално провъзгласена неговата святост."

Тази святост помага и днес на всички ни, за да се доближим до Божието величие и слава, за да осъзнаем Великата Божия любов към нас, грешните и недостойните, и да ни призове към покаяние... Затова нека и ние, заедно с автора на Тропара, написан в чест на Светеца, да почетем Светлата му памет, прославяйки Любимия Творец:

"Верни, да почетем сина на Селиврия, покровителя на Егина, стълбът на Православието, истинския другар на Добродетелите - Нектария.
Да почетем духоносния Христов служител, живял в наши дни, от когото се излъчва сила за изцеление за тези, които с вяра зовят:
Слава на Христа, Който те прослави!
Слава на Този, Който те направи Чудотворец!
Слава на Този, Който дарява чрез тебе на всички изцеление!"


Свети Нектарие, Егински Чудотворче - моли Бога за нас!!!...

Молитва - Антоан дьо Сент - Екзюпери

Стенописите в обновения храм " Св. Атанасий Велики", гр. Горна Оряховица