Традициите на нашия народ през вековете...

Традициите на нашия народ през вековете...

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ!

КОЛКОТО И ДА СЕ ОПИТВАХ ДА ПРОДЪЛЖА НАПРЕД С ВКЛЮЧВАНЕТО НА МАТЕРИАЛИТЕ СИ В БЛОГА, БЕЗ ДА СПИРАМ СВОЕТО ВНИМАНИЕ НА 1 МАРТ - ПРОСТО НЕ УСПЯХ...

И МАКАР И ДА Е ВЕЧЕ ТОЛКОВА КЪСНО, ТО АЗ СЕ ВРЪЩАМ НАЗАД, ВЪВ ВРЕМЕТО, ЗА ДА ВИ ПРЕДСТАВЯ ЕДНА СВОЯ ИНТЕРПРЕТАЦИЯ ЗА ТОЗИ ПРАЗНИК...

1- ви март – Празник на мартеничката!

/Интерпретация на една от легендите за мартеничката!/

1- ви март! – Ден, който хората очакваме с вълнение и трепет!

1- ви март – празник на мартеничката!

Мартеничката е един народен обичай, дошъл при нас от вековете…

Мартеничката – червени и бели кончета, слети в едно – е наша народна традиция, която много хора наричат "езически обичай", защото носи началото си от дълбока древност, или по-точно от времето, когато още сме били езичници...

Но след като нещо, с което не сме съгласни, не може да го променим, то аз мисля, че бихме могли да погледнем на него от друга гледна точка, да вложим в него друго, духовно съдържание, разглеждайки мартеничката като единство на символичните цветове - бяло и червено...

Белият цвят е символ на чистотата и светостта, а червеният цвят е символ на любовта между хората; символ на любовта в сърцето на човека към всичко родно, мило, скъпо! С тази бяла и червена мартеничка нашите прадеди са се закичвали в първия ден на месец март с вярата и надеждата за здраве, радост и щастие!

Един стар български обичай, дошъл през вековете до наши дни!!!...

Откъде води началото си тази традиция?

Има различни легенди за мартеничките, за тази чудесна българска традиция... Една от тях, която на мен най-много ми харесва, е следната легенда:

“Това се случило преди 1300 години, когато единият от синовете на Кубрат – Исперих, основал на юг от Дунава своя държава. Той имал хубава сестра на име Калина. Тя останала далече от родните земи. Един ден ханът заплакал от скръб по нея. В този момент до него кацнала лястовичка и го попитала с човешки глас:

- Защо плачеш?

Исперих споделил с нея мъката си. Лястовичката отговорила, че знае старото им царство и е дошла тук с дружината му, че нейното гнездо било под стряхата на бащиния му дом.

Тя литнала високо, летяла много дни и стигнала гнездото си в Кубратовите палати. Три дни чакала, докато на прозореца се показала Калина. Пак с човешки глас лястовичката й казала, че брат й е жив и здрав, че е създал своя държава край Дунава.

Заплакала от радост Калина и поискала да изпрати вест на брат си. Тогава тя стъкмила китка от цветя, вързала ги с усукани два конеца от червена и бяла коприна. Повикала лястовичката, превързала китката под крилцата й и тя полетяла към земята на Исперих…

Ханът организирал на 1-ви март тържество в чест на новата си държава. Точно в този ден лястовичката кацнала до него. Зарадвал се Исперих, отвързал цветето и го закачил на гърдите си. След това той издал заповед на народа да си увият с бял и червен конец цветя и да се завържат на показ по ръцете, по шията, по гърдите, по дърветата, животните и птиците.”

Ханът постъпил така, тъй като навярно той приел своето цвете, поздрав от сестра си Калина, като знак за благословение за него, ханът на новообразуваната българска държава; знак за благословение на неговия народ; знак на благословение на започнатото дело; знак за благословение, донесено чрез лястовичката – предвестник на пролетта! Пролетта, с която започва всичко ново, светло и красиво в живота на природата и хората!!!…

Заедно с това хан Исперих вярвал, че белият и червеният цвят не са случайно избрани цветове от неговата любима сестра, защото знаел, че той – белият цвят- е символ на чистотата и светостта в живота на човека, а червеният цвят – символ на любовта в човешкото сърце!!!...Така – без думи - хан Исперих открил пожеланието на своята сестра:

“Нека Тя, твоята държава – ДЪРЖАВАТА НА БЪЛГАРИТЕ – бъде Държава на Светостта и Любовта!!!...

Нека Тя, твоята държава – ДЪРЖАВАТА НА БЪЛГАРИТЕ – бъде основана от Истински хора, хора с Чисти и Добри сърца, положили основите на Истинската Доброта, Любов и Святост в сърцата и живота на Цялото човечество!!!...

Нека Тя, твоята държава – ДЪРЖАВАТА НА БЪЛГАРИТЕ - ДА ПРЕБЪДЕ НАВЕКИ НА ТАЯ ЗЕМЯ!!!..."

...

Какво сърдечно пожелание, изказано без думи!!!...

Какво Велико послание до целия български народ, изпратено чрез красивото цвете, достигнало чрез мъничката птичка – символ на пролетта и щастието, точно в деня на веселия празник на Новата Българска Държава – 1-ви март, 681 година!!!...

От този ден, от този празник, тая малка китчица, увита с бяло и червено, пристигнала като знак за благословение на 1-ви март, се нарича мартеничка…

1-ви март! – Ден, който хората очакват с вълнение и радост!

Ден, в който ние, хората, си спомняме за своите прадеди с чувство на обич и благодарност за всички светли български традиции, които са ни завещали...

Традиции, дошли до нас от вековете на миналото, за да останат навеки с нас...Традиции…стари, колкото земята ни, но винаги нови и истински...Традиции, които с трепет и обич трябва да предадем на своите деца и внуци, да предадем на бъдещите поколения, които ще дойдат след нас…Традиции - памет и съвест на нашия български народ, оцелял в годините на робството, благодарение на своята вяра, надежда и любов…Традиции, които ще останат навеки свети за всички нас…

"През втората половина на февруари градовете и селата сякаш оживяват след тежката и студена зима… А изборът на мартеничка за човек, когото уважаваме и обичаме, е истинско удоволствие и радост" - пишеше след легендата за мартеничката, която посочих по-горе...

Затова нека ние, целият български народ, в този вълнуващ Ден, в този пролетен месец март – месец на празниците:1-ви март, 3-ти март, 8-ми март, 22-ри март /а това не е случайно/, изпратим своите "духовни мартенички" до всички хора на тая Земя със следното просто и ясно послание:

"Хора, земята е наша: Нека я обичаме!

Нека живеем в Разбирателство и Обич под ясното синьо небе!"

Забележка: Имената "Исперих" и "Аспарух" са просто синоними!

Оставих името "Исперих", за да бъде така, както бе написано в оригиналната легенда, която прочетох преди години...

Затова - нека не се смущават сърцата на читателите!

Пояснение: Картинката е взета от Интернет, където е посочена и друга легенда за мартеничката, която читателите могат да прочетат:

http://mysticolors.com/2011/03/01/legend-of-martenitca/

С обич към всички читатели!

Детелина

 

Молитва към Майката Божия "Подаваща ум"

                                                       Уважаеми читатели,

    Много често имаме проблеми с децата си, на които им е трудно, много трудно да се справят в училище успешно с учебното съдържание по отделните предмети. В такива случаи може да се обърнем към иконата на Майката Божия "Подаваща ум", за да помогнем на децата си. Много са чудесата, случили се след отправените молитви към Майката Божия, която откликва много бързо на нашите молитви, които са искрени, отправени с болка и вяра в Бога и в Св. Богородица, която е Духовна Майка на всички, всички нас. А ето и самата молитва към Св. Богородица "Подаваща ум". Всеки, който желае, може сам да се убеди в незабавната помощ на Св. Богородица: 

                                 Молитва към Св. Богородица "Подаваща ум"

   Богородице Пречиста, Ти  Си Дом, Който създаде за Себе Си Божията Премъдрост - Христос, нашият Бог. Ти ни даряваш духовни дарове. Ти издигаш нашия ум от този суетен свят към вечния живот в Царството Небесно и ни помагаш във всяка беда и нужда. Приеми тази молитва от нас, Твоите недостойни раби, които с вяра и умиление се покланяме на Твоя пречист образ. И сега, Всевъзпявана, Вселюбима наша Майко, просвети нашия ум, за да усвоява успешно всяко душеполезно знание и добра наука за прослава на Света Троица, за полза на Църквата и Отечеството ни. Укрепи волята ни да постоянства в трудолюбие и всяко добро дело за слава на Христа, нашия Бог. Благослови нашите началници, родители и учители, които ни ръководят в познание на доброто, като ни даваш сили и здраве, за да продължим това учение. Амин.

 

 

 

Светите Седмочисленици и тяхното велико дело

                                                             Уважаеми читатели!

На този ден, 27 юли, Българската Православна Църква почита паметта на Св. Пателеймон, на Светите Седмочисленици и Успението на Св. Климент, архиепископ Охридски.

* * *  

Св. великомъченик Пантелеймон се родил в гр. Никомидия през 3-ти век. 

 Църквата почита с обич и благодарност паметта на този изключително всеотдаен Божий служител, безвъзмезден лекар, милосърден целител на душите и телата ни.

От дете още св. Пантелеймон бил възпитан в християнската вяра от майка си, която била християнка. Тя обяснявала на детето заповедите Господни и се стараела да му внуши отвращение към езичеството. Но, за съжаление, благочестивата майка починала, когато Пантелеймон бил още дете и грижата за него останала на бащата. Той обаче бил ревностен езичник и редовно водел сина си в идолския храм. Така уроците на добрата майка скоро се изличили от паметта на детето.

Бащата на Пантелеймон се наричал Евстрогий. Той много обичал своя син, дал го в училище, а след време го поверил на великия лекар Ефросин, за да учи при него лекарското изкуство. Момъкът бил твърде умен и способен. Учителят силно го обикнал, водел го навсякъде със себе си, вземал го със себе си и в двореца на император Максимиан, но когото бил придворен лекар. Императорът обикнал красивия и умен младеж и заповядал на учителя Ефросин да го учи с най-голямо старание, понеже желаел да вземе по-късно Пантелеймон при себе си в двореца.

Под ръководството на добрия си учител младият момък бързо напреднал в науката и надминал всички свои другари. Всеки ден Пантелеймон отивал при своя учител. Пътят му минавал покрай една бедна къщичка, в която живеел престарял християнски свещеник на име Ермолай. С този свещеник живеели и някои други християни, криейки се от езичниците, понеже в това време християните били преследвани. Свещеник Ермолай обикнал Пантелеймон и Господ му вложил в сърцето желание да просвети добрия момък със светлината на истинската вяра.

Веднъж го повикал при себе си и започнал да го разпитва кои са родителите му, от каква вяра са, с какво се занимават? А когато Пантелеймон отговорил искрено на добрия старец, че майка му е била християнка, но починала, а баща му бил от елинска вяра и се покланял на много богове, свещеник Ермолай още по-силно обикнал младия момък, започнал да го просвещава в Христовата вяра, кръстил го в християнската вяра.

Когато станал християнин, Пантелеймон помолил Бога и баща му да разбере истината, понеже много обичал баща си и му било мъчно, че той още е езичник. Баща му постепенно започнал да се замисля над думите на сина си, който често беседвал с него за Христовата вяра и баща му също повярвал в Бога.

Когато баща му починал, оставил на сина си доста голямо наследство. Пантелеймон освободил всички свои роби, като ги наградил много щедро, а имението си раздал на бедните. Всеки ден посещавал затворници, бедни, болни, нещастни хора и им помагал. Господ му дал сила, за да изцелява чрез Неговото име всякакви болести. Болните се стичали при него в голямо множество. Целият народ славел безплатния и изкусен лечител Пантелеймон.

Цялата тази известност на Пантелеймон и обичта на хората към него обаче породило завист в сърцата на другите лекари и те го наклеветили пред император Максимиан, на когото побързали да се оплачат, че този момък, за когото императорът заповядал да го учат на лекарско изкуство, употребявал за зло неговите милости. Казали му, че Пантелеймон често посещава хулителите на техните богове (т. е. християните), помагал им, изцелявал ги чрез името на някой си Христос, в когото и сам той вярвал, и му отдавал слава. Посъветвали императора, че трябва да вземе мерки срещу него, защото той ще извърши много зло и ще отвърне мнозина от техните богове.

Императорът наредил да повикат при него Пантелеймон. Младежът се досетил каква участ го очаква, но спокойно и с радост отишъл при императора, който отначало се отнесъл ласкаво към Пантелеймон, увещавал го да се отрече от своя Бог, да не погубва младостта си, но Пантелеймон бил непреклонен в своята вяра и смело казал: „Вярвай на онова, което са ти казали за мене, господарю! Аз действително съм се отрекъл от вашите лъжливи богове и прославям Христа, защото по Неговите дела се убедих, че Той е Истински Бог. Той е сътворил вселената, Той възкресява мъртви, отваря очите на слепите, на разслабените дава сила и здраве.“

Император Максимиан заповядал да подложат Пантелеймон на жестоки мъчения, но когато видял, че това не помага, а момъкът с твърдост понася страданията, решил да даде Пантелеймон на зверовете, за да го изядат. Приготвил извън града зрелище, на което се събрал целият народ. Самият император също присъствал там и пак помолил Пантелеймон да не погубва младостта си, а да се поклони на техните богове и да им принесе жертва. Пантелеймон отново останал непреклонен във вярата и любовта си към Бога И ПРЕДПОЧЕЛ СМЪРТТА ПРЕД ОТРИЧАНЕТО СИ ОТ ХРИСТА! Бог помогнал отново на своя верен раб. От жестоки и кръвожадни зверове Бог ги превърнал в кротки и добри, като агнета. Те стоели пред Пантелеймон, галели се около него и лижели нозете му. Много от хората, като видели това Божие чудо, започнали да хвалят Бога, в който вярвал Пантелеймон. Всичко това разпалило още повече гнева на императора и той предал на смърт всички, които се осмелили да хвалят Христа. На смърт предал и възрастния свещеник Ермолай, който кръстил Пантелеймон, а заедно с него и неговите единомишленици, които живели с него – Ермил и Ермократ.

За Пантелеймон императорът измислил ново, още по-страшно мъчение – заповядал да го привържат към колело, снабдено с ножове, но и тук момъкът останал невредим, защото Бог го пазел. Максимиан пак повикал със себе си Пантелеймон, но този път решил да си послужи с измама, като му казал, че той единствен се противи, а неговият учител Ермолай и приятелите му се поклонили на боговете. Пантелеймон не повярвал на тази лъжа и отново останал непреклонен. Тогава императорът осъдил Пантелеймон на смърт чрез обезглавяване. Светият мъченик с радост тръгнал на смърт, пеейки Давидовите псалми. Християните с благоговение погребали тялото му. Те описали живота и смъртта на мъченика и изпратили на св. Църкви повествованието, за да почитат християните паметта на св. Пантелеймон. Това станало в 305 г. В Светогорския руски манастир „Св. Пантелеймон“ се пази част от мощите на Светеца.

                              Из „Жития на светиите“, Синодално издателство, София – 1991 г.

Нека, по молитвите на Св. Пантелеймон, Бог да благослови всички ни, които почитаме неговата памет! 

Нека да изцели сърцата и душите ни, телата ни и да ни направи истински Свои чада. 

Амин.

* * * 

Същият ден, 27 юли, Църквата почита и паметта на Светите Седмочисленици Кирил и Методий и техните ученици: Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, които ученици на великите братя идват в България, след смъртта на Методий, изключително радушно приети от Св. Княз Борис, Българският Покръстител, за да просветят покръстения български народ в правата вяра, да го просветят духовно и да го поведат по пътя на спасението, като едно цяло, като един народ, избрал тесният но славен път на вярата в Христа - Спасителят на цялото човечество!

* * * 

Нека никога не загасва пламъка на светлия духовен огън, запален в сърцата и душите на целия ни народ.По този път тръгват най-истинските  духовни синове на народа ни, част от които са Светите Седмочисленици, за да останат и до днес в сърцето на всеки българин, който ги обича и искрено почита  светлата им памет!

Нека да почиват в мир душите им! Нека бъдат като Ангели на небесния свод, които винаги поднасят своите свети молитви за страната и народа ни, за децата ни - Децата на България, на които принадлежи Бъдещето на страната ни!!! Благодарим ви!!!

Великото дело на Светите братя Кирил и Методий

24 МАЙ - НАЙ-РАДОСТНИЯТ, НАЙ- СЛЪНЧЕВИЯТ, НАЙ-ВЪЛНУВАЩИЯТ 

НАЙ -ЛЮБИМИЯТ, НАЙ-УВАЖАВАНИЯТ ПРАЗНИК ЗА ВСИЧКИ НАС, БЪЛГАРИТЕ! 

ПРАЗНИК, В ЧЕСТВАНЕТО НА КОЙТО С РАДОСТ СЕ ВКЛЮЧВАТ ВСИЧКИ: УЧИТЕЛИ, УЧЕНИЦИ, ДЕЦА ОТ ДЕТСКИТЕ ГРАДИНИ, ДЕЙЦИ НА КУЛТУРАТА! 

ПРАЗНИК, КОЙТО ВСИЧКИ ОТБЕЛЯЗВАМЕ СЪС СПОНТАННА РАДОСТ В СЪРЦАТА СИ, С  ИСКРЕНА БЛАГОДАРНОСТ КЪМ ВЕЛИКОТО ДЕЛО НА СЛАВЯНСКИТЕ ПРОСВЕТИТЕЛИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ, ЧРЕЗ КОИТО БОГ НИ ДАРИ НЕ САМО СВЕТЛИНАТА НА БУКВИТЕ, НО И СВЕТЛИНАТА НА СЛОВОТО БОЖИЕ, ЗА ДА НЕ ЖИВЕЕМ ПОВЕЧЕ В ДУХОВЕН МРАК, А ДА БЪДЕМ ЕДИН БОГОИЗБРАН НАРОД, ЕДИН ДУХОВНО ПРОСВЕТЕН НАРОД, ОТПРАВИЛ СВОЯ ВЗОР КЪМ НЕБЕСАТА. НАРОД, ДАРИЛ ДУХОВНАТА СВЕТЛИНА И НА ДРУГИТЕ СЛАВЯНСКИ НАРОДИ, ЗА ДА ЖИВЕЕМ ВСИЧКИ В МИР, ЛЮБОВ И РАЗБИРАТЕЛСТВО ПОМЕЖДУ СИ, КАТО БРАТЯ В ХРИСТА, ПАЗЕЙКИ СВОЯТА ПРАВОСЛАВНА ВЯРА! 

САМ СВ. МЕТОДИЙ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКИ НИ ПРИЗОВАВА: "ПАЗЕТЕ СВОЯТА
ПРАВОСЛАВНА ВЯРА -ТОЗИ БЕЗЦЕНЕН ДАР, ДОНЕСЕН НИ ОТ НЕБЕТО ЧРЕЗ БОЖИЯ СИН - ИИСУСА ХРИСТА. АКО ВЯРАТА ВИ Е КРЕПКА, И ВИЕ ЩЕ БЪДЕТЕ СИЛНИ; ОТСЛАБНЕ ЛИ ТЯ У ВАС, И ВИЕ ЩЕ ОТСЛАБНЕТЕ И ЩЕ СТАНЕТЕ ПЛЯЧКА И РОБИ НА ДРУГИ НАРОДИ. ПАЗЕТЕ ПРАВОСЛАВНАТА СИ ВЯРА!" ( Из сайта на "Православие")

НЕКА СЕ ПОМОЛИМ БОГ ДА СЪХРАНИ НАШАТА ПРАВОСЛАВНА ВЯРА, ПРЕЗ КАКВИТО И ИЗПИТАНИЯ ДА ПРЕМИНАВАМЕ В СВОЕТО ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ! НЕКА ДА БЛАГОДАРИМ НА БОГА ЗА НЕГОВАТА ВЕЛИКА МИЛОСТ И ЛЮБОВ КЪМ НАС, С КОИТО НИ УДОСТОИ ТАЗИ ГОДИНА В ДНИТЕ ОКОЛО ПРАЗНИКА НА СЛАВЯНСКИТЕ ПРОСВЕТИТЕЛИ ( 23, 24 и 25 май ), В КОИТО ДНИ ИМАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА СЕ ПОКЛОНИМ НА СВЕТИТЕ МОЩИ В ХРАМ "СВ. НЕДЕЛЯ", В СОФИЯ, НА ДВАМАТА СОЛУНСКИ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ, НА КОИТО ОТДАВАМЕ СВОЯТА ПОЧИТ, БЛАГОДАРНОСТ И ОБИЧ ЗАЕДНО С ТЕХНИТЕ УЧЕНИЦИ - КЛИМЕНТ, НАУМ, САВА И АНГЕЛАРИЙ, ДОШЛИ В НАШАТА СТРАНА СЛЕД СМЪРТТА НА СВОИТЕ УЧИТЕЛИ, ЗА ДА ПРОДЪЛЖАТ ТЯХНОТО ВЕЛИКО ДЕЛО!

                     МОЛИТВА КЪМ НАШИЯ СПАСИТЕЛ ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС

ГОСПОДИ ИИСУСЕ ХРИСТЕ, ЗАРАДИ МОЛИТВИТЕ НА СВЕТИТЕ СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ - КИРИЛ И МЕТОДИЙ, КЛИМЕНТ, НАУМ, САВА И АНГЕЛАРИЙ, СЪХРАНИ БЪЛГАРСКОТО ПРАВОСЛАВИЕ, БЪЛГАРСКАТА СВЯСТ И НАРОДНОСТ! АМИН!

                          Из "СВВ. СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ"; Изд "Витезда"; Библиотека "Светци"

               

Св. княз Борис-Михаил - Българският покръстител

Днес, 02 май, Българската Православна Църква почита паметта на Св. княз Борис-Михаил - Българският покръстител, чрез когото нашият народ получи Светлината на Христа!

Избран от Царя на вековете, нетленния, невидимия, едничкия премъдър Бог, свети равноапостолни, княже Борисе- Михаиле, моли Бога за нас, грешните!

* * * 

Избавени чрез тебе от вечната погибел на идолопоклонството, ние ти пеем благодарствени песни:

Радвай се, озарен от светлината на Светия Дух; радвай се, обединил славяни и прабългари в един християнски народ!

Радвай се, свети покръстителю, горял от ревност по Бога Бога като пророк Илия; радвай се, възлюбил Христа Господа повече от собствения си син! 

Раджай се, добър княже, събрал разпилените чада Божии по омофора на Владиката Христа; радвай се, изпитан от Господа и получил венеца на живота!

Радвай се, отворил вратата на вярата за цял един народ; радва се, очистил с тази вяра сърцата на хиляди по хиляди!

Радвай се ти, който сега обитаваш в безкраен океан от светлина, любов и неувяхваща слава; радвай се ти, лечителю на слепотата на нашия ум!

Радвай се ти, чиито молитви за нас не са оскъднели и до ден-днешен; радвай се, изпросил от Христа Господа проглеждане за своя сляп народ!

Радвай се, свети Борисе-Михаиле, просветителю на българския народ!

* * *

Из "Акатист на свети княз Борис– Михаил", Православно издателство "Витезда"; Библиотека "Родна святост"