"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

понеделник, 11 юни 2012 г.

Безпределната Божия Любов! - размисли...



Безпределната Божия любов!

Уважаеми читатели!

Това са размисли на един духовник за Безпределната Божия любов, от която всички ние се нуждаем и за която жадуват сърцата и душите ни, макар и да не осъзнаваме понякога това....

А ето и самите размисли:

Един от Св. отци беше казал:"Доброто запиши на каменни плочи, а злото на повърхността на водата!" Любовта не зависи от времето, но винаги има сила. Някои вярват, че Господ е страдал за хората от любов, но понеже не намират в себе си такава любов, смятат, че това е било някога много отдавна.

Но когато душата познае Божията любов чрез Светия Дух, тогава чувства ясно, че Господ ни е Отец, най-родният, най-близкият, най-добрият, и няма по-голямо щастие от това да обичаш Бога с целия си ум и сърце, от цялата си душа, както е заповядал Господ, а ближния - както себе си.

И когато тази любов е в душата, всичко я радва, а когато я няма, човекът не намира покой и се смущава, и обвинява другите, че уж са го обидили, не разбира, че сам той е виновен, изгубил е любовта към Бога и е осъдил или възненавидял брата си.

От любовта към ближния идва благодат и от нея се съхранява. Но ако не обичаме ближния си, и Божията благодат не идва в душата.

Ако хората спазваха Христовите заповеди, на земята би било рай и всички биха имали всичко необходимо в достатъчно количество с малко труд, а Божият Дух би живял в душите на хората, защото Сам Той търси човешката душа и иска да живее там, и ако не се вселява в нея, то е заради гордостта на човешкия ни ум.

Напоследък хората станаха горди и се спасяват само чрез скърби и покаяние, много рядко някой достига до любовта.

Антоний Велики казва: „Вече не се боя от Бога, но Го обичам.“ Така е казал, защото в душата му е имало голяма благодат от Светия Дух, Който свидетелства за тази любов, и тогава душата не може да каже иначе. Но този, който няма велика благодат, светите отци учат на покаяние; а покаянието не е далече от любовта, която идва според мярката на простотата и смирението на духа.

Ако някой мисли за брата си добро, че Господ го обича, и особено ако мислиш, че в душата му живее Светия Дух, то ти си близо до Божията любов.

Някой ще каже: той разсъждава все за Божията любов. Но за какво друго да разсъждаваме, ако не за Бога? Нали Той ни е създал за това да живеем вечно с Него и да видим славата Му? Кой каквото обича, за това и иска да говори; а след това се създава навик: като привикнеш да мислиш за Бога, винаги ще Го носиш в душата си; ако свикнеш да мислиш за земното, то и умът ти ще бъде все в него. Ако привикнеш да мислиш за Господните страдания, ще свикнеш да мислиш и за вечния огън, и ще усвоиш това в душата си.

В доброто помага Бог, а в лошото врагът, но това зависи и от волята ни. Трябва да се принуждаваме към доброто, но умерено, според силите си, и да знаем мярката си. Трябва да изучим душата си и полезното за нея; за един е по-полезно да се моли, за друг да чете или пише. И да се чете е полезно, но по-добре е да се молиш съсредоточено, а още по-ценно е плачът: на когото каквото даде Господ.

Когато станем от постелята, трябва първо да благодарим на Господа, после да се каем и да се молим до насита, а после чети, за да отдъхне умът, а след това отново се моли и работи. Благодатта идва от всяко добро, но най-много от любовта към своя ближен.

Веднъж на Пасха се връщах от Покровския храм към мелницата и на пътя срещнах един работник. Той поиска да му дам яйце. Нямах в себе си, върнах се в манастира, поисках от духовника две яйца и едното дадох на работника. Той каза: „Ние сме двама.“ Дадох и второто, а когато си тръгнах, заплаках от жалост към бедните хора и ми стана мъчно за всяка твар и за цялата вселена.

Друг път, също на Пасха, отивах към новия Преображенски корпус и видях, че към мене тича момченце на четири години, с радостно личице Божията благодат весели децата. Имах в себе си яйце и го дадох на детето. То се зарадва и се затича да покаже подаръка на татко си. И за тази дреболия получих от Бога велика радост и обикнах всяко Божие създание, и Усещах Божия Дух в душата си. Когато дойдох на себе си, се молих с много сълзи на Бога за целия свят:

"О, Душе Свети, пребъдвай винаги в нас, добре ни е с Теб!"

...

Но не винаги е така добре на душата; поради гордост тя губи благодатта и тогава ридая като Адам и говоря:

Къде си, моя Светлина, къде си, радост моя? Душата ми скърби, защо си ме оставил, Господи, сърцето ми се топи, защо си Се скрил от мене?

Когато Ти дойде в душата, заличи греховете й. Ела отново и пак ги заличи, защото те Те скриват от мене, както облаците скриват слънцето.

Ела и ме зарадвай с Твоето идване!

Защо се бавиш, Господи? Ти виждаш топи се душата ми и със сълзи Те търся.

Къде се криеш? Да, Ти си на всяко място, но душата ми не Те вижда и със скръб и болка Те търси.

Така, когато си бил малко момче, Пречистата Дева и Йосиф с болка са Те търсили. Какво ли е преживяла в скръбта си, когато не е намирала възлюбения си Син? (Лука 2:48)."

...

Така и светите апостоли след смъртта на Господа са страдали в сърцето си и са скърбили, че надеждата им е изгубена. Но Господ след Възкресението Си се е явил и те са Го познали, и са се зарадвали.

Така и днес Господ се явява на душата и тя Го познава в Светия Дух. Симеон Дивногорец е бил дете, когато му се явил Господ, преди това той не Го познавал, но когато му се явил, Го познал в Светия Дух.

Господ е дал Светия Дух и чрез Светия Дух се познава Господа и всичко небесно, а без Светия Дух човек е само грешна пръст.

Душата трябва ненаситно да обича Бога, така че умът да не се изпълва от нищо друго, но с цялата си сила да пребивава в Бога.

...

Видял съм много милост от Бога, а според делата си е трябвало да бъда наказан и тук, на земята, и там, след смъртта. Но Господ дотолкова обича човека, че дори не е възможно да си представим това.

Щастлив е грешникът, който се е обърнал към Господа и Го е обикнал.

Който е намразил греха, се е изкачил на първото стъпало на небесната стълба. Когато не го безпокои и мисълта за грях, това е второто стъпало. А който е познал съвършената любов към Бога чрез Светия Дух, той е на третото стъпало. Но това рядко се случва с някого.

За да придобиеш Божията любов, трябва да спазиш всичко, което Господ е заповядал в Евангелието. Трябва да имаш милостиво сърце и да обичаш не само човека, но да жалиш и всяка твар, и всичко, което е създадено от Бога.

Виждаш зелен лист на дървото, но ти си го откъснал без нужда. Макар и това да не е грях, но някак си ти е жал за листа. Сърцето, което се е научило да обича, жали всяка твар.

А човекът е велико създание. И ако видиш, че се е заблудил и погива, ако можеш, моли се за него със сълзи, а ако не, поне въздъхни за него пред Бога. Господ обича душата, която върши това, защото така се уподобява на Него.

Така се е молил и Преподобният Паисий Велики за своя ученик да му прости Господ, задето се отрекъл от Христа и се оженил за еврейка. И на Господ дотолкова била приятна тази молитва, че Сам поискал да утеши Своя раб, явил му се и казал: „Паисие, защо се молиш за този, който се е отрекъл от Мене?“ А Паисий казал: „Господи, Ти си милостив, прости му!“ Тогава Господ казал: „О, Паисие, ти се уподоби на Мене в любовта.“ Толкова приятна е на Господа молитвата за враговете.

Аз самият съм голям грешник, но пиша за Божието милосърдие, което душата ми позна на земята чрез Светия Дух.

Душата не може да има покой, ако не се моли за враговете. Душата, научена от Божията благодат, обича и жали всяка твар и особено човека, за когото Господ е страдал на кръста с болка за всички ни.

Господ ме научи да обичам враговете. Без Божията благодат не можем да обичаме врага си, но Светият Дух научава на любов и тогава изпитваш жал дори към демоните, за това, че са отпаднали от доброто, изгубили са смирението и любовта си към Бога.

Моля ви, опитайте. Ако някой ви оскърбява или безчести, или ви отнема нещо, или преследва Църквата, помолете се на Господа с такива думи: „Господи, ние всички сме Твое създание; пожали рабите Си, обърни ги към покаяние.“ И тогава осезаемо ще носиш благодатта в душата си. В началото принуди сърцето си да обича враговете и Господ, като вижда твоето добро желание, ще ти помогне във всичко и опитът сам ще ти покаже. А който мисли лошо за враговете си, в него няма Божия любов и той не е познал Бога.

Ако се молиш за враговете си, в тебе ще се възцари мир; а когато обичаш врага си, знай, че в тебе живее голяма Божия благодат, още не казвам съвършена, но достатъчна за спасение. А ако оскърбяваш враговете си, това означава, че в теб живее зъл дух и внася зли помисли в сърцето ти, защото, както е казал Господ, добрите и злите помисли излизат от сърцето.

Добрият човек мисли, че всеки, отклонил се от истината, погива и затова му е жал. А който не е научен от Светия Дух да обича, той, разбира се, няма да се моли за врага си.

Наученият на любов от Светия Дух ще скърби цял живот за хората, които не се спасяват, ще пролее много сълзи за всички и Божията благодат ще му даде сила да обича враговете си.

Ако нямаш любов в себе си, поне не ги обиждай и не ги кълни; и това вече е нещо добро. А ако някой кълне и хули, в него явно живее злият дух; и ако не се покае, след смъртта си ще отиде там, където пребивават злите духове. Господ да избави всяка душа от такава беда.

Разберете, това е толкова просто. Жалко е за тези хора, които не знаят Бога или вървят срещу Него. Сърцето боли за тях и очите проливат сълзи. Виждаме и рая, и мъката: ние познаваме това чрез Светия Дух. Ето и Господ е казал: „Царството Божие вътре във вас е“ (Лука 17:21). Така вечният живот започва още от тука, вечната мъка - също.

...

Божията благодат се изгубва заради гордостта, а заедно с нея и любовта към Бога и дързновението в молитвата. Тогава душата се измъчва от лоши мисли и не разбира, че трябва да се смири и да обича враговете си, защото в противен случай не може да угоди на Бога.

Ти казваш: „Врагът гони Светата ни Църква, как мога да го обичам?“ А на това ще ти отговоря: „Бедната твоя душа още не е познала Бога; не е разбрала колко много Той ни обича и с какво желание очаква всички хора да се покаят и да се спасят. Господ е любов и е дал на земята Светия Дух, Който учи душата да обича враговете си и да се моли за тях, за да се спасят и те. Ето, това е любовта. А ако ги съди по делата им, те заслужават наказание.

Слава на Господа, че толкова много ни обича и прощава греховете ни, и чрез Светия Дух ни разкрива Своите тайни!

Господ ни е дал заповед: „Обичайте враговете си!“ (Мат. 5:44). Но как да ги обичаш, като ти правят зло? Или как да обичаш тези, които гонят Светата Църква?

Когато Господ отивал в Йерусалим и самаряните не Го приемали, Йоан Богослов и Йаков били готови да свалят огън от небето и да ги изтребят, но Господ милостиво им казал: „Син Човеческий дойде, не за да погуби човешки души, а да спаси“ (Лука 9:54-56). Така и ние трябва да имаме една мисъл: всички да се спасят. Душата жали враговете и се моли за тях, защото те са се отклонили от истината и отиват в ада. Това е любовта към враговете. Когато Иуда намислил да предаде Господа, то Господ милостиво го вразумявал. Така милостиво трябва и ние да постъпваме с този, който се заблуждава, и тогава ще се спасим чрез Божието милосърдие.

...

Любовта се познава чрез Светия Дух. А Светият Дух душата познава чрез мира и сладостта. О, колко трябва да сме благодарни на Бога, че ни обича толкова много! Помислете, възлюбени братя: Господ дава на грешната душа да познае Светия Дух и милостта Му. И за да познае Бога, не е нужно богатство. Нужно е само да обича ближния си и да има смирен дух, въздържание и послушание, и за тези добри дела Господ й дава да го познае. А кое на света би било по-ценно от това познание: да знаеш Бога, да знаеш колко Той ни обича и как ни въздига духовно!

Къде ще намериш такъв баща, който би умрял на кръст заради престъпленията на децата си? Обикновено бащата е скръбен и му е жал за сина, който трябва да бъде наказан за престъпленията си. Но макар и да жали сина си, той все пак би казал: „Не си направил добре и заради неразумните си постъпки справедливо си наказан.

Господ не би казал това никога. Той ще попита нас, както апостол Петър: „Любиш ли Ме?“ По същия начин и в рая ще попита всички: „Обичате ли Ме?“ И всички ще отвърнат: „Да, Господи, ние Те обичаме. Ти ни спаси със Своите страдания на кръста и сега Си ни дарил Небесното Царство.“

И никой няма да се срамува, както са се срамували Адам и Ева след падението, но ще има само кростост, любов и смирение. Не това смирение, което виждаме сега, когато се смиряваме и търпим укори, или се считаме за по-лоши от всички. Но у всеки ще има Христово смирение, непостижимо за хората, освен за тези, които са го познали чрез Светия Дух.

Господ ни обича толкова много, че ние не можем да си представим това. Ние виждаме кръста, знаем, че Той се е разпънал за нас и е умрял в страдания, и при това душата не може да разбере тази любов, но я познава само чрез Светия Дух.

Благодатта на Светия Дух е толкова сладка и милостта Божия толкова велика, че това е невъзможно да се опише. Но душата се стреми към Него ненаситно, защото е разпалена от Божията любов и се успокоява в Него, и напълно забравя света. Но милостивият Господ не винаги дава това. Понякога дава любов към целия свят и душата плаче за света, и умолява Владиката, благия и милостивия, да излее Своята благодат върху всяка душа и да я помилва със Своето милосърдие:

"Какво да Ти въздам, Господи, задето си подарил толкова милости на душата ми? Моля Те: дай ми да виждам греховете си и винаги да плача пред Тебе, защото Ти обичаш смирените души и им даваш Светия Дух.

Боже милостиви, прости ми. Ти виждаш как се стреми душата ми към Тебе, моя Създател. Ти плени душата ми с Твоята любов и тя жадува за Тебе, безкрайно тъгува и ненаситно се стреми към Тебе ден и нощ, и не иска да се вглежда в този свят, макар и да го обичам, но повече от всичко обичам Твореца, и душата ми иска Тебе.

О, Създателю мой, защо аз, твоето малко творение, съм Те наскърбявал толкова много! Но Ти не си спомняй за моите грехове!

...

Да се върнем назад и пак да поговорим за същото. Както ядем хляб и пием вода всеки ден, а на другия ден тялото отново иска да яде и пие, така и помненето на Божиите благодеяния не уморява душата, но още повече я обръща към Бога. И още: колкото повече дърва слагаш в огъня, толкова повече става жарта; така и колкото повече мислиш за Бога, толкова повече се разгаря пламъкът на любовта и ревността към Него.

Ако хората знаеха каква е Божията любов, биха се завтекли вкупом към Христа и Той би съгрял всички със Своята благодат. Неизказано е Неговото милосърдие: от Божията любов душата забравя земното.

Господ много обича каещия се грешник и милостиво го притиска в обятията Си: „Къде беше, чедо Мое? Аз отдавна те очаквам.

Господ призовава всички към Себе Си с евангелски глас: „Елате при Мене всички отрудени и Аз ще ви успокоя. Елате и пийте от живата вода. Елате и познайте, че ви обичам. Ако не ви обичах, Аз не бих ви призовавал. Не мога да понеса да погине и една Моя овца. И за една добрият Пастир отива в планината и я търси.

Елате при Мене, овчици Мои. Аз ви създадох и ви обичам. Моята любов към вас Ме доведе на земята и Аз претърпях всичко заради вашето спасение, и искам вие да познаете любовта Ми и да кажете като апостолите на Тавор: „Господи, добре ни е с Тебе."

Слава на Господа Бога, че ни даде Единородния Си Син за нашето спасение!

Слава на Единородния Син, че благоволи да се роди от Пречиста Дева и да страда за спасението ни, че ни даде Своето пречисто Тяло и Кръв за вечен живот и ни изпрати Светия Дух на земята!

Светият Дух ни открива Божиите тайни. Светият Дух научава душата да обича хората с неизказана любов. Светият Дух така украсява душата и тялото, че човек става подобен на Господа в плът и ще живее вечно с Него на небесата, и ще види славата Му. Във вечния живот всички ще приличат на Господа. И никой не може да узнае тази тайна, ако Светият Дух не му я открие.

Господ е радостен и сияещ, и хората ще приличат на Него, както Сам Той е казал, че праведниците ще просияят като слънце. И апостол Йоан Богослов казва, че ще бъдем подобни на Него.

Господи, Ти привлече към Себе Си душите на светиите и те текат към Тебе като тихи реки.

Умът на светиите се прилепи към Тебе и е привлечен от Тебе, наша Светлина и радост.

Сърцето на Твоите светии се утвърди в Твоята любов, Господи, и не може да Те забрави нито за миг, дори и в съня си, защото е сладка благодатта на Светия Дух!

Милостивият Господ е дал на нас, грешните, Светия Дух и не иска никаква отплата, но пита всекиго от нас, както апостол Петър: „Любиш ли Ме?“ Господ иска от нас само любов и се радва на нашето обръщане. Такова е Божието милосърдие към човека: престанал е човекът да греши и се е смирил пред Бога, и Господ милостиво му прощава всичко и му дарява благодатта на Светия Дух и сила да побеждава греха.

Удивително нещо: човек се отвръща от своя брат, когато е беден или нечист, а Господ както нежнолюбящата майка към своето дете, всичко ни прощава, не се гнуси от никакви грешници, дори им дарява благодатта на Светия Дух.

Ако хората бяха познали любовта на Господа към нас, биха се оставили изцяло на Неговата...

Да, Безпределна е Божията любов към нас, неразумните, грешните и недостойните хора на тази земя!

А когато попитах духовника, който ми изпрати тези мъдри размисли за Великата Божия любов в момент, в който скърбеше неутешимо душата ми, как е неговото име, получих от него следния отговор:

"Това няма значение, прощавайте! Раб Божий-мнооооооого грешен!"

Да, кой е той – няма значение! Аз също не го познавам много, но чувствам нежната му душа и неговото “милващо сърце”, приело в себе си тази Безпределна Божия Любов, за да я дари на всички хора в този свят, готови да Я приемат и тръгнат в Божия Спасителен път!

Нека Бог Благослови смирението му, а тези мъдри слова да утешават, насърчават и извисяват душите ни! Амин!

Нека Благодарим на Бога за всичко в своя живот / за скръб и за радост /, както се пее в това песнопение, което той изпрати, а аз го изпращам за всички вас, читателите!

http://www.youtube.com/watch?v=M2b1q-JNrww

Размислите на духовника предаде: Кина Златева

Иконката на Божия Син и снимката с красивата червена роза са взети от Интернет - от Нетлог по-точно, от албума на Ели Зарева, на която сърдечно благодаря!