"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

събота, 26 май 2012 г.

Абортът - една изключително актуална тема!





Уважаеми читатели!

Тази "искрена изповед" е взета от сайта на "Всемирното Православие", в който сайт има открита специална антиабортна рубрика, в която може да бъдат прочетени изключително интересни материали, написани искрено и затрогващо / http://www.globalorthodoxy.com/2011-10-12-19-06-57/393-2011-10-12-18-40-57/62256-kak-otidoh-da-pravq-abort.html /.

Един от тези интересни материали е следният:


КАК ОТИДОХ ДА ПРАВЯ АБОРТ

Петък, 06 Април 2012 10:30 | Написано от www.taday.ru Превод от руски: пресцентър „Всемирното Православие”

АБОРТЪТ Е УБИЙСТВО

Имах вече две поотраснали деца, и изведнъж се оказа, че съм бременна трети път. Трябваше да прекъсна живота му. Нямах друг изход. Повярвайте, случва се и това.

Оказа се, че абортът е платена услуга. И струва доста. Разбира се, много жени разсъждават иначе: операцията ги избавя от проблем и за това действително човек може да заплати. Но не зная защо на мен ми се стори парадоксално.

При все това отидох в гинекологичното отделение на болницата. Преди няколко години бях лежала тук с първата ми дъщеря, за задържане. Помня как с другите бъдещи майки обсъждахме „абортаджийките”. Говорехме, че на някои от нас им е дори трудно да забременеят, някои не могат да си износят детето, но не губят надежда, а те...ние пък ...никога не бихме го направили! И ето сега това „никога” се случи с мен.

Обикновено жените, които ще правят аборт, чакат операцията в обособена зала, отделно от майките. Така е по-спокойно за всички. Този път в залата бяхме четири души. И в съседната – трима. Общо седем. Тогава се опитах да пресметна: операциите се правят всеки работен ден. Да предположим, че в годината има двеста такива дни. Колко хора убиват в отделение като това? А колко в цялата страна? Едно е да четеш статистика, а друго – да разбереш от собствен опит.

Съседките ми по стая се оказаха жена на тридесет и пет години, още една малко по-млада и друга съвсем младичка - двадесетгодишно момиче. Процедурата закъсняваше и ние се заговорихме. Оказа се, че всяка имаше свои, напълно убедителни причини да дойде тук. Първата (ще я наречем Лариса) вече имаше дете, петгодишно момченце. Тя не искаше повече деца. „То това да успея да отгледам, да отхраня”, - казваше тя. Не изглеждаше бедна, напротив, беше добре облечена, носеше скъпи накити, и въобще изглеждаше доста елегантно. Втората (нека да бъде Светла) беше родила неотдавна първото си дете, преди по-малко от година, затова второ, по думите й, „й е още рано да ражда”. Третата, младичката (да кажем, Наташа) беше на път да абортира за втори път. Нямаше още деца. С мъжа й съвсем наскоро си купили апартамент, но не успели да го ремонтират. И само заради това тя „още” не искаше да ражда.

Седяхме на леглата, разговаряхме, дори се смеехме. Но мен не ме напускаше усещането за грубостта и абсурдността на ставащото. Ето четири млади жени. Всяка си имаше своя причина и я смяташе за много важна. Но това не отменяше факта, че възнамерявахме да извършим убийство. При това можехме дори да се смеем. Въобще човекът е странно същество, пълно с противоречия и контрасти.

Дойде лекарката, обясни за операцията, за това какви лекарства да се пият след нея, за усложненията. Беше спокойна и делова. За нея това беше поредният работен ден. След това влезе санитарката, възрастна жена, незапомняща се и донякъде грубовата. Нареди ни да оправим леглата, така че после да бъде по-удобно да ни пренесат от количката, както сме безчувствени, не излезли от упойката, и ни каза в какъв вид трябва да се явим в операционната. Беше ясно, че и за нея тази работа е рутинна, съвсем обикновена. Ако все пак ни упрекваше, това беше заради нашата „невнимателност”. Вълнуваше я не нравствената, а битовата страна на въпроса.

След това ни оставиха отново сами. Чакането беше много мъчително. Работата беше дори не в това, че заради предстоящата упойка не бяхме яли нищо от сутринта, а че ни се искаше по-скоро да се отървем от всичко това. За да мине времето, заприказвах с Наташа, младичката. Оказа се, че всъщност на нея й се искаше да има дете. С мъжа й били женени вече половин година, а втори път отлагат, защото все още не е дошло времето, все още има други неща. На родителите си тя дори нищо не била казала, тъй като щели да я накарат да остави детето. Но след като веднъж с мъжа й са решили – край. Тя говори дълго, като че убеждаваше сама себе си. Опитвах се да й обясня, че ремонтът не може да бъде причина да направи аборт, но разбирах, че нямам моралното право да я разубеждавам: с какво бях по-добра от нея? Ако бях проявила тогава повече настойчивост, можеше да бъде спасен един живот

Започна се. Отначало оперираха жените от другата зала. Ние само чувахме как се движи количката по коридора. Бях отново поразена. Всичко ставаше много бързо. Звукът от колелата по теракотените плочки се разнасяше през всеки пет минути, ако не и по-често. Излизаше, че самата процедура трае всичко на всичко две-три минути. Какво е това в сравнение с цял един живот, който би могъл да изживее този нероден човек.

Започнаха да извикат и от нашата зала. Видях как жените отиваха и как ги возеха обратно, как ги преместваха на леглото, слагаха им на корема пакет с лед, покриваха ги с одеяло, и ме обхвана ужас. Не, това не беше страх от болката или от нещо друго, а именно ужас от ставащото пред очите ми.

Извикаха ме. Преминах през коридора, влязох в операционната, легнах на стола. Лекарката се обърна, приготвяше инструментите. Медицинската сестра дойде да ми сложи упойката. И тук мен ме втресе, затреперих с цялото си тяло, така че стана забележимо. Сестрата ме попита какво ми е. Нямаше време да разговаря, но не можеше да не попита. В този момент разбрах, разбрах всичко. Разбрах, че никога, за нищо на света, при никакви обстоятелства, колкото и лоши да бъдат, не бих убила детето си. Това надвишаваше силите ми. Това беше невъзможно. „Не искам” – ето всичко, което можах да кажа. Знаех, че още миг и ще ми сложат упойката, и вече нищо няма да мога да променя. Но успях, спасих го.

Върнах се в залата и заплаках. Плачех от щастие, че детето ми си е с мене, то е тук, зная, че е в мене, и че ми е благодарно. Плачех за всички тези, които не бяха успели да спасят своето. За тези жени, които бяха заедно с мен, и за тези, които са били преди мен, и които ще бъдат тук, на това легло след това.

В този момент Наташа извика. Упойката беше минала, тя беше вече в съзнание, но не напълно още. Онова, което тя се опитваше да скрие от самата себе си, избухна. Тя молеше да й върнат детето, мяташе се в леглото, опитваше се да стане и да го търси. Това може би беше най-страшното, което бях виждала в живота си. Плачът на майката по убитото й дете. То й беше нужно, но, подчинявайки се на лъжливи представи за това какво е правилно и какво неправилно в този живот, кое е важно и кое може да почака, тя се беше лишила от него. И не можеше да си го прости.

Моето момченце е вече на четири месеца. Умее да се преобръща от гръб на коремче и се опитва да сяда. Ако това ви се струва твърде лесно, трябва да ви кажа, че за момченце на такава възраст това е сериозно постижение. Може би го обичам малко повече от другите ми деца, защото го изстрадах.

...
ДА, АБОРТЪТ Е УБИЙСТВО - ЗНАЕМ ЛИ ТОВА?

Отново предоставям на вниманието на читателите източника на тази публикация, от която също са взети и снимките, като благодаря най-сърдечно на Д-р Росица КОЛЕВА - гл. редактор на сайта на "Всемирното Православие"!

http://www.globalorthodoxy.com/2011-10-12-19-06-57/393-2011-10-12-18-40-57/62256-kak-otidoh-da-pravq-abort.html


четвъртък, 24 май 2012 г.

"На моята учителка" - автор Цветан Диковски






На моята учителка

Двадесет и четвърти май е един от малкото дни в годината, в който се сещат за учителите, за това, че и те са хора и трудът им заслужава уважение. Не са малко произведенията, които възпяват учителя и неговия труд. Това стихотворение е посветено на една много добра и благородна учителка, която ми помогна да направя първите стъпки в писането на стихове. Тя самата пожела да не пиша, че е посветено на нея, защото е скромен и благороден човек. Публикувах го в сайта "Национална мрежа за хора с увреждания". Нека бъде поздрав и за всички посетители на моя блог!

Навън е нощ, звезди потрепват в мрака,
а купчина тетрадки още чака.
В очите от умора зачервени,
надвесени над букви разкривени,
оглеждат се душите детски, чисти,
излети върху снежнобели листи.
И пак с любов разгръщат две ръце,
тетрадка не – разтворено сърце
и сякаш между белите листа
е сбрано всичко ценно на света.
Душата преизпълнена следи,
кое дете как думите реди,
и грешките внимателно поправя,
но винаги на всеки подарява,
в оценката по мъничко отгоре,
с едно сърце за всекиго отворено.
А щом те срещне утре изгрев нов,
ще даваш пак от своята любов
на палавници с рошави главици
и на девици – стройни хубавици.
И ще ги учиш с дух и светлина
на разум, мъдрост и човещина.
И нека път поели към света,
успеят да запазят любовта!
Където и да идат след това,
докрай да пазят твоите слова,
що с обич вложи в техните сърца!
Защото те са твоите деца!

сряда, 23 май 2012 г.

Съдбата на бездомните деца...



Съдбата на бездомните деца

Е. Зарева

Момче на ъгъла седи само
и камъните то брои до сто,
а след това с треперещи ръце реди -
от камъните своя дом строи.

В кожухчето му спомени съзрях,
на всяка дупка хиляди сълзи.
”Защо си сам?” - попитах го с добро,
а то погледна ме с безброй искри.

Аз виждах вече скритите сълзи,
за миг сърцето ми от болката се сви,
погалих го по бузката и съжалих -
бях му задала най-коварния въпрос.

Д. Златева

Момче на ъгъла седи само

и камъните то брои до сто,

но все не стигат и не стигат те –

от камъните дом да построи.

В очите му безброй, безброй сълзи

напираха да рукнат те за миг

от болката в доброто му сърце,

стаена там от хорските очи.

Съдбата на бездомните деца,

дълбоко трогва нашите сърца,

въздъхнем с болка и отминем пак -

а те самотни си остават в този свят...

...

Да, самотни си оставят в този свят...

Над тях бдят само Те – самият Божий Син... и

Майката Света...

Автори: Ели Зарева и Детелина Златева / Кина Златева /

10.05.2012

...

Пояснение: Снимките са взети от Интернет

/по-точно от Netlog, от албума на Ели Зарева /

понеделник, 21 май 2012 г.

Свети равноапостолни цар Константин и царица Елена



Свети равноапостолни цар Константин и царица Елена

Техният празник се празнува на 21 май.

Св. Константин Велики царувал в Рим и Византия - Цариград. По негово време през 313 г. се обявява свободата на християнската вяра.

Той свикал Първия вселенски събор в 325 година против ереста на Арий.
Майка му, царица Елена, живяла благочестиво и по неин почин бил открит Кръстът Господен на Голгота.

...
Св. Константин Велики - по времето, когато езическият свят, въоръжавайки се против християнството с огън и меч, в края на III и началото на IV столетие, замислял напълно да изтрие от лицето на земята самото име християнин, Божият Промисъл приготвил за Христовата Църква, сред самите императори - гонители на християнството, царствен покровител в лицето на Константин - цар, който още приживе получил името, утвърдило се в християнската история - Равноапостолен, а в световната история - Велики.

Роден в 274 г. от родители, които, макар и не християни, покровителствали християнството, Константин от дете странял от езическите суеверия и се приближавал към Христа, истинния Бог. Сама Божията десница постепенно го подготвяла и по най-различни начини го очиствала, като избран съсъд на Божията слава.

За живота и великото дело на Светите велики царе равноапостоли Константин и Елена читателите могат да прочетат тук: http://www.pravoslavieto.com/life/05.21_sv_Konstantin_Elena.htm
...
Великият и равноапостолен Константин починал, завещавайки царството на тримата си синове, в самия ден на Петдесетница в 337 година, в тридесет и втората година от царуването си, на шестдесет и пет годишна възраст.

С голяма тържественост тялото му било пренесено в създадения от него град Константинопол и положено съгласно неговия завет в църквата на светите Апостоли в гробницата, приготвена от самия него. Сега той живее безкраен живот във вечното Царство на Христа, нашия Бог, на Когото подобава чест и слава с Отца и Светия Дух во веки веков. Амин.


© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на "Четьи-Минеи" на св. Димитрий Ростовски.

Източник: http://www.pravoslavieto.com/life/05.21_sv_Konstantin_Elena.htm

Иконата на Светите велики царе равноапостоли Константин и Елена е взета от Интернет, от http://www.pravoslavieto.com/life/05.21_sv_Konstantin_Elena.htm

Красивото цвете също е от Интернет / от Netlog, от албума на Ели Зарева/.

неделя, 20 май 2012 г.

Акатист Господу Иисусу Христу - Зоран Насковски

петък, 18 май 2012 г.

Нощ на музеите и галериите - събота, 19 май 2012!



НОЩ НА МУЗЕИТЕ И ГАЛЕРИИТЕ - СЪБОТА, 19.05.2012г.

Исторически музей "Искра"
Художествена галерия - Казанлък


* 18.00 - 18.30 ч. - Представяне на филмовата импресия "Балкан" по едноименната концертна увертюра на акад.Петко Стайнов.

* 19.30 - 20.30 ч. - Концерт на ученици от школата по китара при читалище "Възродена Искра".

* 20.30 - 21.45 ч. - Концерт на Румелия и Стефан Христови.

* Мултимедийна зала - изложба "Библиотека "Искра" - паметта на Казанлъшкия край" - редки и ценни книги и периодични издания.

* Зала за временни изложби - Академик Румен Скорчев: живопис, графика , рисунки.

* 20.30 - 24.00 ч. - Видеостена при Дом на културата "Арсенал" - Представяне на филми за откритията в Долината на тракийските царе.

Заповядайте!
...
Благодаря на служителите на Художествена галерия Казанлък и на Историческия музей "Искра" за изпратената информация!
...
Пояснение: Снимката на Художествена галерия Казанлък е от сайта на Община Казанлък, а красивото цвете е взето от Интернет / от Netlog - от албума на Ели Зарева/.

сряда, 16 май 2012 г.

"Трябва да позволиш на Щастието да дойде при теб..." - Мартин Пепелджийски




"Трябва да позволиш на Щастието да дойде при теб (децата винаги му позволяват)!" - Мартин Пепелджийски

Мартин Пепелджийски! Той е добър, амбициозен и интелигентен млад човек. Изключително силно впечатление ми направи името на сайта "Усмивка - Щастието като път!", в който открих неговото име. Сайт, за който бях информирана от авторката на различни по жанр творби Ели Зарева.

Тук, в този сайт, открих и много публикувани материали, близки по тематика с християнските ценности, които изграждат позитивната нагласа на човека към всичко онова, красиво и смислено, което ни заобикаля. Открих и много интересни инициативи в този сайт, които ме накараха да се замисля над любовта на тези млади хора към творците - любов, изразена в реални дела...

Затова реших да представя този сайт usmivka.org и на своите читатели в блога. Надявам се, че много от тях ще намерят изключително ценна информация в този сайт, особено в неговата "Позитивна мрежа". А и ще се запознаят по-отблизо и с Мартин Пепелджийски!

Кратка информация за него:

Мартин Пепелджийски е съосновател и един от авторите в сайта „Усмивка – Щастието като път!“, който дава поле за изява на творческите способности на хората в различни области. Негова е и идеята за създаване на „Позитивна мрежа“ от български блогове и сайтове, пишещи на позитивни теми. Ето какво сподели Мартин с нас:

- Какво представлява usmivka.org?

- Усмивка е сайт за щастливи хора, за споделяне и подкрепа, в който се чувстваш оценен и окуражен. Целим да вдъхнем смелост на всеки, който дръзне да твори с отворено сърце! С радост забелязваме, че и посетителите на сайта са изключително позитивни и отворени личности.

- Какво е за теб и за екипа на usmivka.org Щастието?

- Както мотото ни гласи, Щастието е път! Това значи, че то не е крайно действие, което или го има, или го няма. Според мен Щастието е процес, който еволюира в живота на всеки човек. Ако се надяваш да си щастлив след като си купиш нова кола или апартамент /оздравееш/, децата ти завършат, то никога няма да се почувстваш пълноценно щастлив! Винаги ще „гониш хоризонта“. Затова бъди щастлив още сега! Именно! Забрави за злободневните проблеми, вдигни глава от компютъра и погледни небето. Тази синева, която не забелязваш в ежедневието си, би те направила изключително щастлив, ако си се излегнал на борда на яхта в Тихия океан, нали? А небето и Щастието са все същите! Способността ти да им се наслаждаваш се променя. Добрата новина е, че всичко е в твои ръце. Лошата новина е, че всичко също е в твои ръце. Усмивката ще ти помогне новината да е добра за теб!

- Труден ли е пътят към Щастието и от какво се нуждаем, за да вървим по него по-лесно и да бъде пътят по-приятен?

- Не, пътят към Щастието не е труден, защото самият той е Щастие! Ако си представиш Щастието като малка къща, която се вижда в края на нагорещен асфалтов път, никога няма да стигнеш до нея! Но ако свалиш обувките и се насладиш на топлината в стъпалата си, вдишаш аромата на крайпътните дървета, поздравиш останалите минувачи на пътя, ще видиш, че вече си в тази къща, олицетворяваща Щастието. Трябва да позволиш на Щастието да дойде при теб (децата винаги му позволяват). Няма друг начин да го усетиш пълноценно.

- Разкажи малко повече за Позитивната мрежа – какво представлява? Трудно ли намерихте сайтове, които да пишат на позитивни теми или се изненадахте колко много хора в България пишат за това?

- Позитивната мрежа е една от първите ни инициативи, която може да се опише като място, в което поставяме връзки към български сайтове с положителна насоченост. За малко повече от година се свързахме с авторите на 55 сайта и ги включихме в мрежата. Определено ни изненада високият брой сайтове, които имат положителна насоченост. Голяма част от тези блогове и сайтове пишат за позитивното отношение и са отдадени на „проповядването“ на положителната нагласа към живота, което ни очарова. Покрай позитивната мрежа завързахме и няколко приятелства, включително с екипа на ОМ. Приятели, благодаря ви за ентусиазма и жарта, с които правите сайта-медия!

- Случвало ли ти се е да те разберат погрешно или критикуват usmivka.org?

- И да, и не! Виждали сме и горещо одобрение, и хладно безразличие. Най-фрапиращият случай беше, когато ми казаха „да се върна в реалния живот“. Честно казано, реалният ти живот ще е такъв, какъвто сам си го направиш. Ако го моделираш с новини за катастрофи и престъпления, няма как да повярваш, че има и друг живот. За Щастие това са единични случаи, масово хората са отворени към промяна и искат да променят нагласата си към света към по-добра.
...
Благодаря ти най-сърдечно за всичко това, което сподели с читателите!
...

На него, Мартин Пепелджийски, съоснователя и автора на сайта „Усмивка – Щастието като път!”, нека му пожелаем успех! Нека бъде Щастието вечен спътник в живота му! А също и Любовта! Тази Божия любов, за която е писано и в Светото Писание, че няма любов по-голяма от тази – "да положиш главата си / т.е. живота си/ си за своите приятели!"

Той не полага живота си за тях, но за тях е създал всичко необходимо в своя сайт – сайт, с различни възможности за творческа изява, за да помага на всеки творец, осмелил се да изяви творческия си талант, в някоя от посочените области, като: Литература, Кулинарно изкуство, Изобразително изкуство, Фотография, Събития, Споделено, Сръчни ръце, Пътеписи.

И не само помага на своите приятели, за които създава не просто един сайт, а цял проект за създаване на "безопасна среда "за творците, в която те са "поощрявани и подпомагани, без критика или неразбиране!"

А колко рядко се срещат такива хора – колко рядко! Той е един от тях!

Той – Мартин Пепелджийски, който е не само добър, амбициозен и интелигентен млад човек, както посочих в началото на представянето му, от когото струи изключително светло чувство на позитивизъм, но е и изключително скромен младеж. А такива хора се срещат още по-рядко...
...

Точно в този сайт за първи път включиха стихове от нашето съвместно творчество с Ели Зарева, като първото наше стихотворение беше с духовна тематика - "И тогава... Пролет ще е пак!", а последното наша съвместна творба, включена в usmivka.org е "Българка - най-красивата Жена!"

Тези, както и останалите творби, наши и на всички други творци, а и всички инициативи в този сайт, читателите могат спокойно да разгледат в usmivka.org.

Ние, Ели Зарева и аз, Кина Златева / Детелина/ му пожелаваме отново много, много щастие и много "усмихнати дни" да има в живота му!

Да бъде все така добър и човечен!

Бог да бди над него и да го закриля от всяко зло, водейки го по пътя на Правдата и Любовта!

С благодарност и обич - духовна обич!
...
Красивото цвете е взето от Интернет / от Netlog - от албума на Ели Зарева/.




Важно ново съобщение за любителите на изобразителното изкуство



Уважаеми посетители!

От днес - 16.05.2012 г., постоянната експозиция в родната къща на академик Дечко Узунов е отворена за посетители.

Работно време: от 09.30 до 13.00 и от 14.00 до 18.30 часа. Почивни дни - понеделник и вторник.
Екскурзоводът с удоволствие ще Ви покаже и къщата с експозиция на проф. Ненко Балкански. Заповядайте!
......

Художествена галерия - Казанлък и Исторически музей "Искра" ще се включат в традиционната Нощ на музеите и галериите на 19.05.2012 /събота/. Вратите са отворени за безплатни посещения от 18.30 до 24.00 часа.

Очакваме Ви!

...

Благодаря на служителите на Художествена галерия Казанлък и на Историческия музей "Искра" за изпратената информация!
...
Пояснение: Снимката на Художествена галерия Казанлък е от сайта на Община Казанлък, а красивите бели люляци са взети от Интернет / от Netlog - от албума на Ели Зарева/.




вторник, 15 май 2012 г.

Важно съобщение за любителите на изобразителното изкуство






Уважаеми посетители!

От 14.05.2012 г. до края на летния сезон, работното време на Художествена галерия - Казанлък и Исторически музей "Искра" се удължава с един час - до 18.30 часа.
Очакваме Ви!
...

Благодарим на служителите на Художествена галерия Казанлък и на Историческия музей "Искра" за изпратената информация!
...

Пояснение: Снимката на Художествена галерия Казанлък е от сайта на Община Казанлък, а красивите рози са взети от Интернет / от Netlog - от албума на Ели Зарева/.


сряда, 9 май 2012 г.

Книгите на издателство "Витезда" - книги, свързани с християнската вяра и благочестие!



Книгите на издателство "Витезда" - призив към всички благочестиви православни християни за едно ново, духовно възраждане на България, чрез призоваване на помощ нашите забравени и родни светии!

Уважаеми читатели!
Наскоро излезе новият Каталог с книги, с които разполага издателство "Витезда".

На стр. 3 от новия Каталог може да прочетем обръщението на собствениците на това издателство /сем.Николови /към нас, читателите:

Предлагаме Ви списък на книгите, с които разполагаме и които можем да Ви доставим при поискване от Ваша страна.
Ако желаете някое заглавие, съобщете ни.
Книгата (книгите) ще Ви бъде (бъдат) изпратена (изпратени) на посочения от Вас адрес.
Времената, в които живеем, са лукави и отстъплението от светата Православна вяра и Църква е огромно. Всеки ден погиват хиляди човешки души. Секти, безверие и отчаяние рушат всичко свято и драгоценно в Отечеството ни.
Книгите на издателство "Витезда"ще Ви помогнат да намерите верния отговор на всички въпроси, които Ви вълнуват и са свързани с християнската вяра и благочестие. Те почиват на каменната основа на всичко онова, което учи и наставлява светата Православна Църква, без никакви отстъпления от Евангелското учение на Христа Господа.
Докоснете ли се един път до тях, ние се надяваме, че те ще станат Ваши приятели.
Бъдете живи, здрави и духовно бодри!
изд. "Витезда"

В следващите няколко странички виждаме посочени всички заглавия на книгите, с които разполага издателството, изброени по раздели:

- Молитвеници;
- Тълкувания на Св. Писание;
- Библиотека "Просветител";
- Библиотека "Благочестие";
- Библиотека "Родна святост";
- Библиотека "Светулки";
- Библиотека "Чудотворни икони";
- Библиотека "Светци";
- Библиотека "Молитвено съкровище":
- Библиотека "Християнски древности";
- Детска Православна литература.

Заявки за книгите си читателите могат да изпращат на следните адреси:

гр. Костенец

ул."Пчелинска" 59 б
сем. Николови
тел.:07142/34 66
GSM: 0888 970 887

с. Гаврилово ( Сливенско) - 8854
ул. "Оборище" 15
сем. Николови
тел.: 045133443

Допълнителна информация:

- При закупуване издателството прави отстъпка от 30% от цената.
- На консигнация издателството работи само с доверени и познати лица и в рамките на 100 - 150 лв.

Пояснение: Иконката със светците и вградената в нея информация е също на изд. "Витезда"! Тя съдържа призив "за изваждане от пепелта на забравата" на българските светци и достойното им почитане!

"Почети ги с познаване на техния живот и с молитва, за да те почетат и те - тук на земята и в Царството небесно!"
( изд. "Витезда")

Информацията подготви: Кина Златева

неделя, 6 май 2012 г.

Свети Великомъченик Георги Победоносец



СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК

ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ

Свети Георги - войн велик и храбър,

пречуден момък с дивна красота -

той името на Бога е прославил

в далечния, четвърти още век.


Родил се в Кападокия, малоазийска област,

в семейство на пострадал за Христа баща,

израснал той красив, мъжествен, честен -

възпитан в християнския морал.


Възпитан да обича Истината,

да бъде войн на Правдата в света,

да брани името на нашия Спасител,

възкръсналия от смъртта Христа.


За тази Истина свидетелствал пред всички,

за Истината, че е раб Христов,

че всички идоли са мерзост и заблуда,

защото само Той, Иисус Христос, е Истинският Бог!!!

...

За тази Истина пострадал той жестоко,

за тази Истина с живота си платил,

при жестокия Диоклетиан, римски император,

пострадал той за своя Бог Велик.

...

И след смъртта си чудеса той върши ,

помага на изпаднали в беда,

закриля даже щерката на царя,

избавил я от страшния той змей.

...

Той днес е с нас и всички ни обича,

обича ни, когато пазим ний Великата любов -

към своя Бог, към Правдата, към Истината, към Законът Божий,

защото Те са всичко, всичко в този земен свят!!!

06. 05. 2012

Кина Златева / Детелина /

Нека по молитвите на Свети Георги Победоносец Бог благослови страната и народа ни!

Нека благослови цялата земя! Амин.

Ето тук, читателите могат да прочетат житието на Светеца:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9F%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B5%D1%86

Пояснение: Иконата на Светеца и Красивата червена роза / Дар за Бога и Светеца от всички нас / са взети от Интернет и по–точно от Netlog - от албума на Ели Зарева, на която най-сърдечно благодаря!