"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

сряда, 29 май 2013 г.

За всички читатели, които погрешно възприемат Православието...


Автор : Монах Моисей Светогорец


Няма да копирам дефиниции от книги. Ще говоря със сърцето си. Православието е единствената истина. То е покана към трогателно и удивително приключение. Нужна е смелост, включва риск, то не е разчитане на лаврови венци от миналото. Ще се съглася с Достоевски, който казва, че „Вярвам, че не съществува нищо по-хубаво, по-дълбоко, по-привлекателно, по-любимо, по-смело и по-съвършено от Христос. . .
Православието строго иска да бъдем чисти и невинни. То има големи изисквания към нас. . .
 
Без Бога със сигурност щяхме да бъде по-лукави. Истина е, че не сме святи. Най-лошото е да се правим на свети. Това изобщо не се харесва на Бога. Православието ни иска нелицемерни, здрави, автентично смирени и снизходителни към другите. Също така немнителни, независтливи и търпеливи.
 
Христос в Православието е достъпен, дружелюбен, благороден, прощаващ и състрадателен. Той никога не е говорил жестоко на грешниците, нито някога ги е презрял. Той разбира нашето безсилие, нашата заблуда, нашата немощ. Той не злобее, не се кара, не наказва и не отмъщава. Той прощава, обича, жертва се за нас.
 
Един румънски евреин, който станал православен в затвора – Николае Щайнхарт – пише в „Дневника на щастието” си,:  Бог „ в никакъв случай не е това абстрактно понятие, хладният творец, не е необятният и неизменен Брахма, не е божеството на знанието, което се разгръща през вековете”. Православието не е някаква хубава религия измежду другите добри религии. То е начин, отношение, изражение и етос на живота. То е жертвена любов без откуп. Любовта към враговете и побирането (опрощаването) на всички. Православието е съблазън и безумие за работещите изцяло с логиката.
 
Православното учение не е неясно, объркано, трудно, непостижимо. То не е за лековерните и фанатични религиозни хора. То е за хора с твърд дух и оптимистично и борбено настроени. То дава реална свобода и блаженство. Мирът, спокойствието и благостта на светците явява това

Православието не е болкоуспокояващо или наркотик. То е постоянно рискуване, бодърстване, правостоене, бдение, духовен взор. Православието не е гръцко, а вселенско. То не се крие на Света Гора или в Йерусалим, а в сърцето на всеки истински смирен човек.
 
Тези, които смятат, че Православието е за простоватите и наивните, се заблуждават с голяма заблуда. Ако някой мисли, че в Православната Църква се обучават безделни и хленчещи хора, прави грешка. Православните се подвизават за чистотата, прозрачността и автентичността. Те не са надути и хладни. Суетността на света не ги прави унили, а навреме ги вразумява. 

Нашият Бог не е маг, факир, илюзионист и странен чудотворец.  Не му харесват двусмислени, меланхолични, насилствени, нетърпеливи и хладни неща. Той обича най-вече истинните, здравите, смирените неща.
 
В Православието винаги се надяваме, тайнствено се радваме, не можем да не бъдем оптимистично настроени. Живеем, за да обичаме. Този, който мисли, че Православието иска врагове, че само воюва и иска да властва и да осъжда, прави сериозен пропуск. За да възкръснем, трябва първо да се разпнем. Разпятието изисква подготовка. Разпятието изисква своя час.  Православието  е разпнато, смирено и възкръснало.
 
Православието означава праводействие. Право и истинно знание и чист живот. Православието бива разбирано погрешно. Навярно и ние сме виновни, че го представихме по погрешен начин. Православието повече се преживява и по-малко се предава с поучения. Православието е нежна майчинска прегръдка, която знае как да утешава своите чеда по превъзходен начин.
  / превод от гръцки /

 * * *
Източник: Фейсбук, от профила на Stoyan Todorov
http://pravoslaven-sviat.org/2013/05/27/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B5-%D0%BD%D0%B5%D0%B6%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D1%87%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B3/