"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

петък, 28 август 2015 г.

Тропар на Успение Богородично

четвъртък, 20 август 2015 г.

Вълнуващи мигове от срещата с големия творец

"ПО ПЪТЯ КЪМ СЛЪНЦЕТО"


ЮБИЛЕЙНА РЕТРОСПЕКТИВНА ИЗЛОЖБА НА
ДАНАИЛ АВРАМОВ В КАЗАНЛЪК



На 20 август 2015 г. /четвъртък/ от 18 часа в залите на Художесвена галерия – Казанлък се открива  Юбилейна ретроспективна изложба на Данаил Аврамов (1907–1995). Известно е, че художникът обичал да казва: „Никога не съм се опитвал да надскоча сянката си. Карал съм я тя да ме гони, защото тичах към слънцето.” Ето защо юбилейната ретроспективна изложба с негови картини е озаглавена „По пътя към слънцето”.


В деня на откриването на експозицията се навършват 108 години от рождението на Данаил Аврамов, изложбата е посветена също и на  20-та годишнина от смъртта на художника.  Представени са творби от колекциите на Художествена галерия – Казанлък, Галерия „Инджов” – Пловдив и частни колекционери. Могат да се видят около 40 произведения  на  изобразителното  изкуство, в различни техники и жанрове, създавани в интервал от над половин век. Най-ранните творби са от 1940 г., а най-късните са  рисувани през 1994 г. Част от картините са участвали в първата му самостоятелна изложба през  май 1940 г. и не са показвани пред публика над 75 години. Други картини се експонират за първи път – такива са повечето графики, рисувани през 70–80-те години на ХХ век, а също и някои от живописните творби от същия период.


Откриването на изложбата ще бъде със специалното участие на проф. Татеос Санджакян, който ще свири на рояла на Петко Стайнов, а Димитрина Манчева ще свири на цигулка, изработена от Данаил Аврамов, който е известен и с големите си успехи като лютиер.


Моля, заповядайте!
* * * 
Нека да пожелаем успех в откриването на поредната изложба на Художествена галерия Казанлък, а на любителите на художественото изкуство - незабравими емоции с творбите на Данаил Аврамов, повеждащи ни и днес "По пътя към Слънцето", дори и тогава, когато отдавна самият той вече... не е  между нас!

понеделник, 17 август 2015 г.

Църковното пеене – ангелско словословие

Уважаеми читатели!

Предлагам на вашето внимание едно интервю с Александър Иванов от гр. Карнобат – семинарист в Пловдивската духовна семинария и църковен певец, за когото вярата в Бога и служението на Бога и Църквата осмислят от рано неговия живот.

Макар и да е само на 17 години, син на свещеник и на учителка, то той е твърдо убеден, че няма по-добър път от духовния път. Затова сърдечно се обръща с призив към всеки, който иска да вкуси от красотата на богословието като наука: да постъпи в Пловдивската духовна семинария, като го уверява искрено: „Няма да сбърка, а напротив – ще види, как красотата й ще го плени, ще бъде най-добре подготвен за служител на Светата ни църква, а и най-важното е, че при въпрос от рода на „В кого вярваш и кой е Той – ще може да отговори!“
/ Из интервюто, проведено с него от Венцислав Жеков на тема:
„Един семинарист и може би монах за вярата, бъдещето и още нещо“, което може да бъде прочетено тук: http://vencijekov.blogspot.com/2015/06/blog-post_22.html


Темата на нашето интервю ще бъде свързана с музиката – църковната музика, която е запленила сърцето и душата му още от най-ранно детство.


– Здравей, Александър!


– Здравейте!


– От колко време се занимаваш с музика, и то не каква да е, а църковна музика?


– От 6 годишен слушам църковна музика, но се занимавам от 4 години, и то не сериозно!


– Чудесно! Радвам се! Виждам, че си доста известен със записите, които имаш! В цяла България миряните и проявяващите интерес към дейността ти говорят за тях и ги обсъждат, както и теб самия! Как ти влияе това на духовното самочувствие? Пречи ли ти, или напротив – прави те по-амбициозен, по-всеотдаен, по-предан на Бога и Църквата?


– Не, не ми пречи, а напротив - помага ми! Когато прегледам коментарите и съобщенията от най-различни хора, то аз се вдъхновявам, мотивирам се и се питам: „ Боже, това аз ли съм?!


– Как ти изглежда всичко това - лесно ли е да се изявяваш публично и изобщо да се занимаваш с музика? С какво ще мотивираш слушателите си, които все още не са на тази духовна висота, която си постигнал ти през годините, с Божието благословение и помощ, а също и със своята последователност и всеотдайност в тази насока?


– Вижте сега! Или ви е дадено от Бога или – не! Когато ви е дадено да пеете е лесно - чувате и повтаряте. Но когато не ви е дадена определена дарба, то тогава се изискват много усилия, за да успеете в нейната насока! На мен ми е даден и глас, и музикален слух, благодарение на които сега съм стигнал до тук – да радвам хората и да ги накарам да достигнат до едно духовно умиление. На тези, на които не им са дадени тези дарби, да славословят Бога с музика, нека не се отчайват! На всеки Бог е заложил по нещо. На един е дал дарбата рисуване, на втори самоделие, на трети дърворезба и т. н. Но престъпление ще бъде, ако не я усъвършенстваме и използваме за Слава Божия. Например, единият може да изографиса Божия храм; вторият да сътвори нещо, от което се нуждае храмът и така да подпомогне с творението си; третият пък ще създаде рамки за иконите и т. н., докато всеки се изяви точно с тази дарба, която му е дадена от Бога, за да служи с нея на Бога и хората около себе си, на хората в целия свят дори! Ние, българите, сме много талантливи хора, така че изпитвайте и наблюдавайте себе си и търсете това, което може да зарадва Бога и да стопли (да разтопи) душите на хората, а вече, когато го откриете, то тогава се усъвършенствайте и вървете само напред и нагоре! Работете за Бога! Заплатата тук, на земята, не е кой знае какво, но там, в „Небето”, тя е “райска заплата“, която не се измерва в пари!


– Бих искала да те попитам кой глас от църковното пеене ти се струва най-труден за изпълнение?


– Всички ги умея и са ми лесни, но-о-о знаете ли, когато застанеш на клироса и започнеш да пееш даденото песнопение, ти е лесно, само ако ти излиза от сърцето! Трябва да се пее със сърцето, а не с акъла; без да мислиш за извивката или нотата! Несъмнено е, че като част от сакралните изкуства на Християнската църква, църковната музика трябва да е молитвена. Една сентенция гласи, че който пее – два пъти се моли. Тъй като певецът пее от името на цялата Църква, той трябва да е настроен молитвено, което състояние да предава и на участващите в светата служба със славословието си. Църковно-певческото изкуство трябва да наподобява непрестанното ангелско славословие и да отговаря на високото си предназначение на посредник между земната и небесната реалност. Без молитвена настройка, църковното пеене се превръща в концертно изпълнение и обикновена вокална демонстрация, а това не трябва да се случва в Божия храм.


– А кой глас ти се струва най-красив от всичките осем гласа?

– Всичките са красиви, но от тях само първи, трети и осми глас ме карат да изтръпвам веднага, щом усетя гамата им.


– Значи и ти си имаш донякъде своите предпочитания, което е хубаво, защото говори за твоята душевност, за чувствителната ти натура на певец – църковен певец.
Аз искам да те попитам и нещо друго, което не е пряко свързано с пеенето ти, но като семинарист, то ти имаш, безспорно свое мнение по този въпрос. Наскоро видях във Фейсбук една твоя публикация, която много силно ме впечатли и за която мисля вече няколко дни... Става въпрос за Писмото на момичето – умиращото момиче... Ето, за тази публикация говоря: https://www.facebook.com/groups/449309128503720/permalink/673113916123239/?pnref=story
Как мислиш ти? Само от семейството ли зависи правилното възпитание на децата, на младежи и девойки, както много често твърдят някои хора? Аз съм твърдо убедена, че семейството е изключително силен и значим фактор за правилното възпитание на децата, но е недостатъчен, не е единствен фактор, защото едно дете не живее затворено само в своето семейство, а живее и в обществото, което всички ние изграждаме – съвместно, със своите общи усилия и воля... Какво мислиш ти по този въпрос – какво ни липсва на нашето общество от духовна гледна точка?


–Липсва религиозното образование, вероучението в училищата! Много родители съм чувал да казват – А-а-а не, ние не искаме децата ни да се занимават със вярата, няма Бог да ни нахрани децата, няма Бог! Добре, но няма да бъдат карани да вярват…ей така за обща култура! Семейството, Църквата и училището са традиционни институции в България, които заедно градят здравата духовна основа на младото поколение.
Учебният предмет Религия цели:
– Да въведе учениците в историко-философската и религиозно-нравствената култура на християнството и да им разкрие смисъла на универсалните християнски ценности.
– Да възпитава у децата религиозна толерантност, уважение към човешката личности любов към хората; да формира на тази основа правилен светоглед и устойчива ценностна система у учениците.
– Да изложи съдържанието на църковните традиции, съзидателните начала на християнството в исторически и перспективен план, както и възпитателната страна на подвига на Христовите ученици и последователи.
– Да създаде добра основа у изучаващите религия за по-нататъшни задълбочени философски, културологични и духовни занимания.
– Да помага на учениците да развият вярно чувство за ориентация в многообразния социален и религиозен живот и способности за отговорно участие в обществените дела.
Обучението и възпитанието по Религия в началния училищен етап (I-IV клас) има конкретна цел да даде на малките ученици духовни опори, които да послужат за здрава основа в процеса на личностното им изграждане като създатели на високо морално гражданско общество. Чрез ценностите на християнската религия учениците следва да израстват като добри, духовно извисени, толерантни личности, с любов към ближния, дълг към семейството, отговорност към обществото. Запознаването на учениците в начална училищна възраст с Библията дава знания за нейното историко-литературно съдържание; за Личността на Иисус Христос; за Неговата богочовешка религиозно-нравствена мъдрост, която променя живота на християнизиралите се племена и народи и извежда Европа в света на Новата цивилизация. Изучаването на православните празници и традиции е предназначено да помогне на подрастващите да осмислят и приемат тяхната същност и роля, потребността от запазването им.
Обучението по Религия в началния училищен етап следва да мотивира децата да посещават храма, да придобият съответно поведение, да осъзнаят мястото на молитвата в духовния живот на човека, да възприемат естетическото въздействие на църковната музика и на светите икони. В духовната атмосфера на християнското семейство през робските векове се съхраняват вярата, християнските традиции, българският език. Християнските норми помагат на българското семейство да ражда и възпитава добри деца. Плюс това ще опознаят родината чрез вероучението, именно защото Православното Християнството е утвърдено като официална религия за България! Стига да се споменат думите на Св. Иоан Златоуст, който казва така: Не е ли безразсъдно да учим децата на изкуства, да ги пращаме в училище, нищо да не жалим за тяхното образование - а за тяхното възпитание в Господните поучения и наставления да не се грижим?


– И в края на интервюто, проведено с теб, искам да те помоля за едно послание, духовно послание, към България – страната, която всички много обичаме и за която ни боли, виждайки състоянието, в което се намираме, търсейки „брод“ към Светлината и Любовта, за които искрено и силно жадуваме...
– Непрестанно се молете и за всичко Благодарете, тогава всичко ще е наред! 

-–Да, както е посочено и в Псалом 32, стих 12, в който четем следното: "Блажен оня народ, комуто Господ е Бог..."!
   Благодаря ти за това интервю! Пожелавам ти преизобилното Божие благословение да бъде винаги с теб и да продължаваш чрез прекрасните църковни песнопения да славиш Божието име по цялата земя!

 – Благодаря! 

Автор на интервюто: Кина Златева




 

четвъртък, 13 август 2015 г.

Да откриеш своето духовно призвание

ЕДИН СЕМИНАРИСТ И МОЖЕ БИ МОНАХ ЗА ВЯРАТА, БЪДЕЩЕТО И ОЩЕ НЕЩО 

Интервю, проведено с Алекс - семинарист и църковен певец, открил навярно своето призвание!

Александър Иванов e на 16 години и е от Карнобат. Учи в Пловдивската духовна семинария! Баща му е свещеник в Карнобат а майка му – учителка.

- Александър, как реши да запишеш  Духовната семинария и кой те насочи?


- Баща ми ме насочи натам!

- А как ти се стори Семинарията и хората там  преди и след като постъпи в това училище? 

- Когато татко ми сподели, че има желанието да ме прати там, аз реагирах малко учудено, защото ми стана странно, как е съгласен да ме пусне сам във Пловдив. Първоначално не се съгласих, представях си семинарията като някакъв ад с много строг режим! Но си казах, че щом е Духовно училище няма да сбъркам. Помислих и му съобщих моето съгласие. Първата седмица ми беше доста чуждо мястото и не предполагах, на колко неща ще ме научи животът тук. Всеки е готов да помогне на другите по всякакъв начин. Видях се и с ректора на семинарията – един човек и духовник, с богат житейски опит, гостоприемен и готов да отдаде душата си за своите ученици! Тази година съм 3-ти курс във класът на Г-н Кяйчев, също доста отдаден човек!
 Радвам се, че съм тук, и призовавам всеки, който иска да вкуси красотата на семинарския живот да постъпи в Пловдивска духовна семинария! Няма да сбърка, а напротив – ще види, как красотата му ще го плени, ще бъде най-добре подготвен за служител на светата ни църква и най-важното е, че при въпрос от рода на „В кого вярваш и кой е той”, ще може да отговори!

На какво те учи семинарският живот?

- Разбира се, нашият живот в семинарията е предимно учене, но не само.  Тук се научаваш да живееш пълноценно и разумно! В семинарията си далеч от родителите си – липсват ти седмица-две докато не свикнеш с новите хора, именно тогава се учиш да се справяш сам с трудностите в живота, за да бъдеш изграден човек и ревностен християнин.

- Какво е за теб да си християнин?

- Да обичаш Бога и творенията Му със цялото си сърце и душа, да се стараеш да не Го оскърбяваш, да опазваш заповедите Му и да ходиш по стъпките Му.

- Как трябва да се молим, ти как се молиш?

- На един остров живеели трима стари отшелници. Те били изпълнени с такава простота, че единствената молитва, която използвали, била: „Ние сме трима, трима си Ти – Господи, помилуй ни!“ С тази наивна молитва те извършвали велики чудеса. Както желаем да бъдем през време на молитва, така трябва да подготвим себе си преди това; и това, което не искаме да се промъква в нас, докато се молим, него трябва да изгоним от тайните кътчета на сърцето.

- Какво мислиш за въвеждането на Вероучение като учебен предмет в светските училища?

- Стига да се споменат думите на Св. Иоан Златоуст, който казва така: Не е ли безразсъдно да учим децата на изкуства, да ги пращаме в училище, нищо да не жалим за тяхното образование - а за тяхното възпитание в Господните поучения и наставления да не се грижим?

- Ще последваш ли баща ти като свещеник?

- Бих го последвал в духовния живот, но не като свещеник! Решил съм твърдо да стана монах!

- Какво представлява монашеският живот за теб?

- Монашеският живот е нещо велико, много велико! Той е величествен, възвишен, божествен, поетичен; той е изключителен живот. Монахът може да се намира на земята, а в същото време пътува със звездите по безкрая. Мислено си представя и преживява Бога и небето. Живее изключителен живот. Този живот се нарича ангелски и е ангелски живот. Наистина е такъв. Но за да може монахът да живее правилно този живот, той трябва да има монашеско съзнание. 



Източник: Блогът на Венцислав Жеков -
http://vencijekov.blogspot.com/2015/06/blog-post_22.html