"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

Храмове и манастири



       
ХРАМ “СВЕТИ ЙОАН ПРЕДТЕЧА”

   Храм “Свети Йоан Предтеча” – най-големият храм в нашия град, намиращ се също в центъра на града, достъпен за всички, разтворил широко вратите си за всеки посетител, желаещ да сведе смирено главата си пред Божието величие, молещ закрилата на светците, обитаващи в този храм - храм на тишината и спокойствието, които човек чувства, когато прекрачи неговия праг...
  Храм, който също има изключително интересна история, описана подробно в книжката “По пътеките на Православието” от Лилия Димитрова, но това, което прави най-силно впечатление, е строежът на тази църква със съвместния труд на цялото турско и българско население от района, включило се в това благородно дело! Дело, в което са взели участие дори и децата...
  Храмът, за който се говори, че по тайнствен начин Бог насочва сърцата на младите хора едно към друго и всяка сватба, води след себе си друга сватба – един радостен факт за младите хора, желаещи да изградят здраво и щастливо семейство...
   Храм, който носи името на св. Йоан Предтеча – този, от чиито проповеди и днес се нуждаем всички ние – хората на XXI век!

 И днес светът от тебе се нуждае –
от твоя глас, от твойта проповед!
Ела при нас – свети Йоан Предтеча-
''кръсти ни'' във духовния Йордан!

И в този храм служат свещенослужители тихи, смирени, които посрещат и изпращат всеки с блага усмивка.
Отец Константин Киров – отецът, който си остава един от любимите свещеници в този град за младите хора, особено за младите семейства, които го обичат и го следват.
 Отецът със свободолюбивия дух, който чете много и говори много за прочетеното, за да го предаде на хората около себе си, за да им помогне сами да се ориентират в сложните лабиринти на живота, търсейки Бога, Който ни призовава «да се върнем  у Дома, при своя Отец»...

  Отец Димитър Дончев – отецът, който винаги ще видите спокоен и леко усмихнат, ведър и отзивчив в желанието ви да получите Божието благословение чрез него.
  Отецът, за молитвите на когото много вярващи хора разказват дълго време след това, за да споделят своята радост от разрешения чрез молитвата му от Бога проблем и да помогнат на тези, които се нуждаят от духовна помощ.

 Снимката на храм "Св. Йоан Предтеча" е взета от Интернет.




 

ХРАМ "СВЕТА ТРОИЦА"

      Един немного голям храм, но който привлича погледа  на хората, минаващи само покрай него, със своята спретнатост и чистота, с цветята в градинката пред храма, с зеленината, в която е потънал този храм почти през цялата година...
     Храм “Света Троица”- храмът, който първи е осветен от храмовете в Казанлък на  празника на “Св. 40-ст мъченици” /9март, 1834 г./, а това не е случайно!
    Храм, за който четем в посочената от авторката книга за Казанлъшките църкви следното:”Запретнали се новенци /название според махалата/ да покажат на казанлъчани, че са задружни, че заслужават уважение.... Едни подарявали места, дворове, ливади, други давали пари. А най-много работели безплатно, като не жалели труда си.”
    Храм, който и днес е пример за всички нас, че само със съвместни усилия, сплотени и единомислени, ние може да превърнем мечтите си в реалност, стъпвайки здраво върху своето славно историческо минало, завещано ни от нашите прадеди през вековете!
Храм, в който неуморно се трудят Божите служители, за да има повече Светлина, Правда и Любов, без които светът би изглеждал напълно различен...


Отец Цанко Бошнаков – отецът, баща на четири прекрасни деца, Дар от Бога! Отецът, при когото човек забравя за времето, заслушан в неговите духовни наставления, в богатия му духовен опит, който щедро дарява на хората, без да прави разлика между тях.
Отецът, който горещо желае да има единодействие между държавата и Църквата, защото като духовник знае много добре, че причината за всяка една криза в човешкия живот, в човешкото общество, е липсата на Христос от живота ни, от обществото ни... 


Отец Димитър / Баджелов / - този Божий служител, тих, скромен, който почти винаги много бързо прибира ръката си, след благословението на миряните, което никога не им отказва, защото в своята смиреност и скромност чувства неудобство някой да целува ръката му, чувствайки се "равен"с всички останали хора... 
Божий служител, който е пример за всеки от нас с голямата си обич към децата и с практическото приложение на Словото Божие в своя живот - приемайки и осиновявайки не едно, а две дечица, отглежадйки ги с много обич и възпитавайки ги в християнските добродетели от малки, за да израснат достойни членове на Църквата и на обществото, в което живеят.

 Снимката на храм "Света Троица" е взета от Интернет.





ХРАМЪТ "СВЕТИ ПРОРОК ИЛИЯ" - НАЙ-СТАРИЯТ ПРАВОСЛАВЕН ХРАМ В КАЗАНЛЪК

Храм, построен отначало дълбоко в земята, на няколко метра западно от сегашния храм, през 1812 година, по спомените на старите хора...

Храм, в който се слизало по 12-т стъпала – само покривът се показвaл над земята. А за да бъде заглушен шумът при строежа на подземната църква, били извикани майстори бъчвари и железари, които работели по цял ден на двора, набивайки обръчи на стари бъчви и каци...


Храм, живо свидетелство за голямата вяра на българина и за необходимостта му от храм за душата му...
Храм, за който се говори, че е втори Батак с многобройните жертви, избити по най-жесток начин в двора на храма на 04 август 1877 г., а целият храм е опожарен...
 

И това място е земя свята, напоена с кръв и сълзи... И тук човек неволно свежда главата си пред паметта на тези многобройни мъченици, за които свидетелствува паметната плоча вдясно, в началото на двора в този храм...
Храм “Свети Пророк Илия” – храм-светиня за нашия град...


Свещениците, които служат в този храм, са истински Божии служители, които винаги се отнасят с обич към всички хора, с изключителна загриженост и всеотдайност в желанието си Божието благословение да достигне до всеки човек!

Отец Иван Низамов – отецът, който винаги е сърдечно усмихнат, естествен, съпричастен на радостта и болката на хората, непознатите хора, прекрачили прага на светия храм.
Отецът, който е дълбоко убеден, че въпреки трудностите на времето, в което живеем, въпреки злото, което все по-често срещаме около себе си, то Православната Църква ще устои! И българският народ, подкрепян от Църквата, ЩЕ УСПЕЕ ДА НАМЕРИ ВЕРНИЯ ПЪТ КЪМ ХРАМА, стига ние, хората, да се обичаме, да се уважаваме и подкрепяме и съвестно да изпълняваме своите отговорности там, където сме поставени от Бога...
 

И другият отец в този храм, е отец Николай - баща на две прекрасни деца! Той е тих, мълчалив, интелигентен, отзивчив към човешкото страдание и болка. Приятно е човек да наблюдава семейството му, защото рядко се срещат такива семейства - истински семейства, каквито Бог желае да бъдат всички семейства на тая земя...

Храм "Св. Пророк Илия - ДА, ХРАМ - СВЕТИНЯ ЗА НАШИЯ НАРОД...

Кина Златева
*  *  *  *  *  *  *  *  *  *  *  *  *  *  *  *  *  *

КАЗАНЛЪШКИЯТ МАНАСТИР "ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО"


"Какво ли не е било по нашата земя? Какво ли не е видяла нашата майка България?...

Свята земя!
Свята! Опръскана с кръвта на нейните чада, носещи в себе си висок дух и отговорност пред род, родина, вяра!

И през тези най-трудни времена за българския народ, българският дух се е възвисявал, побеждавал, възраждал, изграждал и запазвал това, което е най-ценното и свидното за всяка душа - ВЯРАТА
!".

Така е започнала книгата си за Казанлъшкия манастир "
Кратка история на манастира "Въведение Богородично" авторката й / Вселена/, повеждаща читателя от годините на робството до наши дни...

Може би малцина от нас знаят историята на този манастир, стаил у себе си спомена за миналото...
Минало, увековечено чрез монументалния паметник в двора на манастира, съхранил спомена за паметните години за нашия народ - 1877-1878 година...

Тук, в това тихо място, човек несъзнателно свежда смирено главата си още с влизането в двора на манастира,
защото земята, по която стъпва, е свята земя... Земя, напоена с кръв и... сълзи...

Казанлъшкият манастир "
Въведение Богородично"! Строен някога в покрайнините на града, днес този манастир се намира почти в центъра на града. Ограден с високи стени, той е изолиран от света и прилича на старинна крепост, стаила в себе не само спомена за миналото на народа ни, но и болките и стенанията на народа ни по време на робството, турското - най-жестокото, което е запомнил народът ни...

Тази българска светиня е построена в годините на робство - турското робство. Името на този манастир "
Въведение Богородично" е свързано с името на Сусана Генчева, учителка от Казанлък, която по-късно постъпва като монахиня в Калоферския манастир.

Според легендата, в която се разказва за тази Света обител, една нощ през 1828 г. на монахиня Сусана Генчева й се явява в сън Света Богородица, която й казва да се върне в родния си град Казанлък и там да създаде женски манастир. Така тя заедно с още 7-м послушнички напуска Калоферския манастир и се озовава в родния си град. Заедно с момичетата се настаняват в къщата на търговеца Иванчо Клатната, където създават нова монашеска обител, известна в града като "Метоха".

В тази къща те живеят повече от
20- т години, водейки изключително мизерно съществуване. Занимават се с ръкоделие, изработват шевици, ръкавици, чорапи, дантели, които сами продават на пазара.

Въпреки огромните трудности, които срещат, въпреки мизерното същестуване, в което се намират тези девици, посветили изцяло живота си на Христа,
те не забравят изявеното желание на Майката Божия, не забравят даденото обещание - да изпълнят молбата Й. Не ги напуска ентусиазмът им - да изградят истински Девически манастир в този град!

И те успяват, преодолявайки всички трудности! Успяват, с Божието благословение и с помощта на Майката Божия, Която никога не ги изоставя! Същинското изграждане на манастира обаче е свързано с името на монахиня Зиновия Станчева, която е изключително дейна и богата творческа личност, изключително смела и находчива Божия рабиня.

Тя успява да се снабди с препоръчителни писма и
заедно с монахините Дионисия и Варвара отива в Румъния, при своя брат Димитър Станчев, който е търговец в Браила.

Тук, в Румъния, тя се свързва с многобройните български емигранти
не само в Браила, но и в Галац, Гюргево и достига до Букурещ, където успява да спечели и подкрепата на Румънската църква в лицето на живеещия тогава там български архиерей Панарет Погониатски, който направил свое лично дарение за българския манастир.

Така те, монахините, успяват да съберат първите
1 000 гроша, с които закупуват дворното място, върху което е построена Светата обител.

По-късно същата тази
монахиня Зиновия се снабдява с разрешително да посети град Одеса, като мине през Цариград. Този път заминава заедно с монахиня Капитолина Тодорова, с цел - събиране на средства за построяване на манастира.

Тук, в Русия (в Одеса, Киев и Петербург), са посрещнати
топло и сърдечно, получавайки щедри дарения за своето богоугодно дело. Тези две монахини 7-м пъти са пътували до Русия, а следващия път с тях заминала и Мария Иванова (племенница на мон. Зиновия и бъдеща многогодишна игумения на построената със съвместни усилия Света обител).

Така със събраните средства монахините започнали строителството на старата манастирска част, стопанската част, а след това, през
1857 г., започнало изграждането на храма "Въведение Богородично", завършен през 1866 г.

Цели 9-т години са били нужни за изграждането на този храм
. Архитектурният план бил изготвен от руски архитект по поръчка на тогавашния Петербургски митрополит Исидор, Председател на Руския синод, чиято подкрепа монахиня Зиновия успяла да спечели, посещавайки Петербург при многократните си пътувания. Той, митрополит Исидор, дори поръчал със свои средства прекрасния църковен иконостас за новостроящия се храм, който бил пренесен на части и монтиран тук - в самия храм.

Храмът е изграден от български майстори, дебърски майстори: майстор Козма, майсторите - строители Данаил Несторов, Захари и Йосиф, а също и с подкрепата на родолюбивото население на града, което взело дейно участие в изграждането на храма със своя всеотдаен труд.

Изографисването на храма е дело на трима зографи, на трима български възрожденци.

Олтарната част е изографисана
от сина на Шипченския свещеник - поп Павле /а в някои източници е посочено името на самия свещеник, поп Павле, като автор на стенописите в олтарната част/.

Най-голямата, корабната част на храма, е изографисана през
1870 г. от Петьо Ганин от гр. Казанлък, който е изографисал 51 от стенописите със сюжети от Новия завет.

Куполната стенопис е дело на
Георги Данчев от Чирпан, пръв приятел на дякон Игнатий /Васил Левски/. Тя, куполната част, е изографисана през 1871 г.

Всички стенописи са уникални, както и в архитектурен план
храмът е единствен по рода си в България. Храмът е кръстокуполен, без нито една колона в него.

Камбанарията, свързана хармонично с храмовия корпус, е изградена по-късно, по време на
игумения Зиновия Иванова през 1938-39 г., а преди това е имало само малка камбанка и клепало.

Изключително голяма е била радостта на всички за новия храм, които са взели дейно участие в неговото построяване.
Дори се говори, че първата негова игуменка, Сусана Генчева, 82-годишна вече, "сама носела на старческия си гръб торбичката с големите гвоздеи, поръчани от нея при местния ковач", както е посочила Лилия Димитрова в своята книга "По пътеките на Православието". Kнига, посветена на храмовете в Казанлък и манастира "Въведение Богородично".

Голяма част от вътрешната украса на храма, а също и църковните утвари, които били златни, били получена от Русия. А братята от руските лаври ( Троице-Сергиевата, Александро-Невската и Киевско-Печерската) също изпратили за новопостроения храм много подаръци, скъпи подаръци, заедно с всичко необходимо за украсата и служението в храма. Подаръци, които пристигнали в България в 20-т големи сандъка.

Светата обител "Въведение Богородично"! В скоро време след построяването й, тя се превръща в истинско просветно средище. Заедно с богатата Православна духовна култура, тук започва и учебна дейност. Открито е Девическо училище, което по това време, както отбелязва Лилия Димитрова в книжката си, "е нещо изключително"!

Да, изключително! Както са били изключителни и послушанието, и обичта на тези предани на Бога и народа си монахини, построили този забележителен манастир в толкова трудни за народа ни години - годините на робството...

Светата обител "
Въведение Богородично"! Тя слива не само в едно общо благородно дело труда на българи и руси чрез своето многогодишно изграждане, но се превръща и в Духовен дом, приютил ранените руски войни по време на Руско-турската освободителна война, настанени и лекувани в двуетажната източна сграда, превърната в лазарет по време на войната.

Някои от руските войни завинаги са останали тук, в тази
Света обител, погребани в североизточната част около храма, за да ни напомнят винаги за своята саможертва...
За да ни напомнят за цената на кръвта, с която е извоювана свободата ни
...

Пак по време на Руско-турската война през
1877 - 1878 г. храмът е превърнат в зърнохранилище, опожарено при отстъплението на турците. Оттогава стенописите бяха силно опушени, което наложи тяхната реставрация преди няколко години.

Казанлъшката света обител "
Въведение Богородично"! Храмът "Въведение Богородично"! Параклисът "Животоприемен източник", който е в самата обител! Всички те са построени в чест на Майката Божия - най-бързата молитвена помощница и закрилница на всички, всички нас - Нейните изстрадали чада...

Изключително голяма ценност в този храм е Чудотворната икона на Майката Божия, донесена от Божи гроб и подарена преди години на този манастир от боголюбива жена-християнка.

Пред тази
чудотворна икона застават много хора, за да помолят Божията Майка за Нейното застъпничество и помощ в трудните житейски изпитания. Тя винаги помага на всеки, обърнал се към Нея с Обич и Благодарност в сърцето и душата си!

Пиша тези редове, но не само защото съм прочела или чула за Нейната помощ, а защото и аз съм една от тези, на които Майката Божия е помогнала в изключително труден момент... Тя, Майката Божия, винаги заслужава нашата Благодарност и Обич!

В двора на манастира, в близост до параклиса, е изградена красива чешма от бял мрамор, пред която обикновено на Йордановден се извършва празничният
водосвет. На нея, със старинен шрифт, са посочени датата и годината, когато е издигната тази чешма - 10-ти май 1884 г., а също и следния текст:
"Настоящий источник се въздига със старанието на г-жи монахините Зеновия и Капитолина."

Кратко и скромно
, с изключително смирение, е отразено сътвореното от тези Божии рабини, допринесли толкова много за построяването на тази Света обител "в сърцето на България", в прекрасната Долина на розите, разнесла славата на страната ни по всички краища на света с прекрасното розово масло...
...

Света обител, в която също така днес тихо и скромно служат трите сестри- монахини - Майка Епифания, игуменката на манастира в Казанлък, родната й сестричка, мон. Магдалина, както и мон. Евдокия, които изпълняват своите задължения в тази Св. Обител ден след ден, тихо, мълчаливо, молейки се за всички нас, а също така, молейки се горещо и за нуждата на манастира - Бог да изпрати "работници на Своята нива", за да се слави и занапред във времето Божието Свято име и името на Майката Божия в това свято място, съхранило навеки спомена за миналото на българския народ - този малък, но славен народ, запазил своята вяра в Бога, въпреки всички превратностите на времето, въпреки трудностите, въпреки страданията и... болките през годините... 


Тук, в този манастир, от много години служи и архим. Димитрий - Божий служител, който почти винаги е усмихнат, ведър, забързан някъде, по задачите си, разбиращ хората почти без думи, разговаряйки с тях като човек, който ги обича сърдечно, без думи...  * * *

Казанлъшкият манастир! Той е и паметник на културата. В двора, в близост до храма, в чест на 100-годишнината от Освобождението на България, е изграденият внушителен паметник от тогавашното ръководство на града, издигнат за увековечаване паметта на загиналите руски войни, български опълченци и убитите в двора на манастира по време на Руско-турската война 340 жени, деца и старци...

На този внушителен паметник, пред който почти винаги има поставени цветя, върху двете колонки, са изписани следните думи:


"На руските войни
и българските опълченци,
загинали за освобождението
на България
1877-1878 г."

"В памет на зверски избитите
от османските орди

340
беззащитни жени, деца
и старци от Казанлък.
Август 1877 г.
"


Паметник, пред който
смиряваме с трепет сърцата си...
Паметник, пред който
заставаме смирено - с наведени глави...
Паметник, пред който
всяка година на 3-ти март тук се събират заедно вярващи и невярващи граждани, за да почетат паметта на загиналите руски войни и български опълченци и да благодарят на Бога за тези свети жертви, с кръвта на които е извоювана свободата ни...

Свобода, която трябва да ценим и пазим, защото тя е Дар от Бога...
Дар за нас и нашите деца и внуци...
Дар за целия български народ...
Дар за всяко ново поколение, поело по пътя на своите прадеди,
завещали ни Вярата като най-голямото, най-ценното съкровище, което сме длъжни да съхраним и предадем на хората, които ще дойдат след нас на тази земя, наречена България...

Да съхраним Вярата на своите прадеди...
За да я има
България...
За да остане
България...
За да пребъде
България...


Материалът подготви: Кина Златева

Забележка: Тази статия е публикувана в сайта на Всемирното Православие, където всеки, който желае, може да я разгледа и там!



Храм “Успение на Пресвета Богородица” - МОЯТ ЛЮБИМ ХРАМ!


Това е храмът, който се намира в центъра на града със сградата на Архиерейското наместничество и Църковния магазин.
Храм, който е издигнат в този си вид по-късно, през 1834 г., на мястото, където преди това е имало “малка църквица, вкопана в земята”, както сочи преданието, отразено подробно в книгата на Лилия Димитрова - "По пътеките на Православието".

Храм, в който е имало от най-ранно време метох на Хилендарския манастир! Отец Онуфрий Хилендарец, родом от с. Енина, дошъл в Казанлък, за да разпръсква “безплатно по църквитесветлината на Божието слово в ония тъмни времена на робството... Един интересен факт, за който четем отново там, в малката книжка на Лилия Димитрова...
Факт, познат навярно много малко на нашите съграждани...
Храм “Успение на Пресвета Богородица”! Храмът, който и днес е истински стожер на Православието със своите свещенослужители:
Отец Петко Мотев, архиерейски наместник, свещеноиконом на храма, готов винаги да помогне на хората, да им посочи врения път към Бога. Готов да приюти децата в Неделното училище – децата, които са неговата най-голяма болка, грижа и радост!
Отец Мотев, за който с чувство на възхищение и обич някои християни казват, че човек може по него “да сверява часовника си”, забелязвайки неговата пословична точност във всичко...

Отец Тодор Попминчев – най-младият свещенослужител в града ни, който винаги посреща всеки, влезнал в Божия храм, с благ поглед и сърдечна усмивка, предразполагащи хората към доверие и откровеност.
Отец Теодор, когото винаги виждаме в края на църковната служба, застанал близо до хората, в средата на храма, хванал здраво с двете си ръце Кръста, от който черпи мъдрост и знание, за да наставлява, да призовава и подбужда хората към смело практическо приложение на Божието слово в своя живот...

Снимката на храм "Успение на Света Богородица" е взета от Интернет.


...................................................................................