"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

сряда, 31 декември 2014 г.

На моя Ангел пазител

 Скъпи читатели!
Нека в навечерието на Новата 2015 година 
Бог да ни благослови със Своята Божествена Любов!

Като невидим страж на пост духовен,
ти зорко бдиш над мене, Ангеле Христов.
Спокоен, твърд, величествен, чутовен...
Служител верен на Христовата любов.

Аз виждам те да плачеш безутешен,
когато сатаната в грях ме прелъсти,
да молиш Бог - Едничкият безгрешен,
да ме помилва пак и пак да ми прости.

Да тържествуваш със голяма радост,
когато светлината в мене победи...
От ранни младини до късна старост 
ти ме подкрепяш братски в скърби и беди.

Като невидим страж на пост духовен,
ти зорко бдиш над мене, Ангеле Христов... 
Благослови ме, Ангеле чутовен,
със благослова на Христовата любов!

Из кн. "Духовни сезони" на Иван Николов;
Изд. "Витезда", гр. Костенец
 * * *
Да бъде БЛАГОСЛОВЕНА Новата 2015 година!
Бог да бди над народа и страната ни; да бди над всички хора по цялата земя и да ни води по Своя път на Светлината и Любовта! 
Да ни води по Своя Чист и Спасителен път към Вечността! 
Амин.
 

петък, 12 декември 2014 г.

Св. Спиридон Чудотворец

Уважаеми читатели!

12 ДЕКЕМВРИ -Житие на светия наш отец 
Спиридон Тримитунтски - 2част

Когато светецът се завърнал вкъщи, при него дошъл един човек, който искал да купи сто кози от неговото стадо. Блаженият му заповядал да остави уговорената сума и после да вземе купеното. Но той оставил пари за деветдесет и девет кози и скрил парите за една, като си мислел, че това няма да стане известно на светия, който поради сърдечната си простота бил напълно чужд на всякакви житейски грижи. Двамата отишли в кошарата и светителят заповядал на купувача да вземе толкова кози, за колкото е платил. Човекът отделил сто и ги изкарал зад оградата. Но една от тях като умна и добра рабиня, знаеща, че не е продадена от господаря си, се върнала обратно. Купувачът я хванал и я задърпал след себе си, но тя се отскубнала и отново влязла в кошарата. Така три пъти тя бягала от него, той я отвеждал със сила и накрая я метнал на раменете си. Козата блеела високо, опитвала се да се освободи и го бодяла с рогата си, а присъстващите се чудели на ставащото. Свети Спиридон разбрал причината за това, но като не желаел пред всички да изобличи нечестния купувач, тихо му казал:

- Сине мой, сигурно не напразно животното прави така, като не желае да бъде отведено от тебе. Не си ли скрил цената му? Може би затова се отскубва от твоите ръце и бяга в кошарата?

Купувачът се засрамил, признал греха си и помолил за прошка. После дал парите и взел козата, а тя сама кротко тръгнала пред своя нов стопанин.

На остров Кипър имало едно село, наречено Еритра. Когато отишъл там по някаква работа, свети Спиридон влязъл в църквата и заповядал на дякона да възнесе кратка молитва: светият бил уморен от дългия път, времето било по жътва и слънцето пекло немилостиво. Но дяконът започнал бавно да изпълнява заповяданото, нарочно проточил молитвата и с някаква гордост възгласявал и пеел, явно превъзнасяйки се с гласа си. Светият го погледнал гневно и макар да бил добър по природа, с укор казал: “Замълчи!” Дяконът веднага онемял. Той се лишил не само от глас, но и от дар слово. Всички присъстващи усетили страх. Вестта за това бързо се разпространила из селото, жителите дошли да видят чудото и изпаднали в ужас. Дяконът паднал в нозете на светителя и със знаци го умолявал да развърже езика му. За същото молели и неговите приятели и роднини. Светият не изпълнил веднага молбата им, защото бил строг към гордите и тщеславните, но накрая простил провинилия се, развързал езика му и му върнал способността да говори. Той обаче запечатал върху него следа от наказанието, като за цял живот го оставил да говори неясно и да заеква, за да не се гордее с гласа си и да не се хвали със словото си.

Веднъж свети Спиридон влязъл в църквата в своя град на вечерня. Случило се, че тогава там нямало никой, освен свещенослужителите. Но въпреки това той заповядал за запалят светилниците и много свещи и сам застанал пред олтара в духовно умиление. В определеното време той провъзгласил: “Мир на всички”, но нямало хора, които да отвърнат на благопожеланието на светителя. И изведнъж отгоре се чули множество гласове, които възгласявали: “и на твоя дух”. Този хор бил голям, строен и по-сладкогласен от всякакво пение на човеци. Дяконът изпаднал в ужас, чувайки след всяка ектения, която произнасял, някакво дивно пение от небесата: “Господи, помилуй”. Чули го дори хора, които се намирали далеч от църквата и мнозина побързали да отидат там. Когато се приближавали към църквата, чудното пение все повече изпълвало слуха им и услаждало сърцата им. Но когато влезли вътре, не видели никого, освен светителя и неколцина църковни служители, и вече не чували небесната песен, от което изпаднали в голямо изумление.

Друг път, когато светият пак стоял в църквата на вечерня, в светилника не достигал елей и огънят започнал да угасва. Светецът скърбял, защото се опасявал, че когато угасне светилникът, ще прекъсне и църковното пение и обичайното църковно правило няма да бъде изпълнено. Но Бог, Който изпълнява желанията на онези, които Му се боят, заповядал на светилника да се препълни с елей, както някога съдът на вдовицата в дните на пророк Елисей[17]. Служителите донесли съдовете и по чуден начин ги напълнили с елея. Този веществен елей явно показвал изобилната Божия благодат, с която бил преизпълнен свети Спиридон и с която напоявал словесното си стадо.

Веднъж той пристигнал по работа в град Кирина заедно с ученика си Трифилий, който по това време вече бил епископ Левкусийски. Когато преминавали планината Пентадактил и местността Паримна, която се славела с красотата и богатата си растителност, Трифилий се прелъстил от мястото и пожелал да придобие за своята църква някакво имение в местността. Той дълго размишлявал за това в себе си, но мислите му не останали скрити от прозорливите духовни очи на великия отец, който му казал:

- Трифилие, защо постоянно мислиш за суетното и пожелаваш имения и градини, които всъщност нямат никаква цена? Само привидно те изглеждат нещо съществено и с призрачната си ценност възбуждат в сърцата на хората желанието да ги притежават. Нашето неотемно съкровище е на небесата[18], ние имаме жилище неръкотворно[19] - към тях се стреми и на тях се наслаждавай чрез богомислие. Те не могат да преминават от едни ръце в други и този, който веднъж стане техен притежател, получава наследство, от което вече никога не ще се лиши.

Тези думи донесли на Трифилий голяма полза и впоследствие заради истинския си християнски живот подобно на апостол Павел той станал избран Христов съсъд и се сподобил с безброй дарове от Бога.

Така свети Спиридон, сам бидейки добродетелен, насочвал към добродетелта и други, и онези, които следвали увещанията и наставленията му, получили голяма полза, а отхвърлящите ги бивали застигани от лош край, както се вижда от следния случай.

Един търговец от Тримитунт заминал по море да търгува в чужда страна и останал там цяла година. По това време жена му извършила прелюбодеяние и заченала. Когато се върнал вкъщи, търговецът видял жена си непразна и разбрал, че в негово отсъствие е прелюбодействала. Той се разярил, започнал да я бие и искал да я прогони от дома си, а после отишъл и разказал за всичко на Божия светител Спиридон. Съкрушавайки се душевно за греха на жената и голямата скръб на мъжа, той призовал жената и без да я пита дали наистина е съгрешила, защото за това свидетелствала бременността ѝ, направо казал:

- Защо оскверни ложето на съпруга си и опозори дома му?

Но жената била изгубила всякакъв срам и се осмелила явно да излъже, че е заченала не от някой друг, а от мъжа си. Присъстващите възнегодували още повече заради тая лъжа, отколкото за прелюбодеянието, и ѝ казали:

- Защо уверяваш, че си заченала от мъжа си, когато той не е бил вкъщи дванадесет месеца? Нима може плодът да остава в утробата дванадесет и повече месеци?

Но жената настоявала на своето и твърдяла, че заченатото дете очаквало завръщането на баща си, за да се роди при него. Тя отстоявала своите лъжи и спорела с всички, вдигала шум и викала, че са я наклеветили и обидили. Тогава свети Спиридон, желаейки да я доведе до разкаяние, кротко ѝ казал:

- Жено! Ти падна в голям грях - голямо трябва да е и покаянието ти, защото все пак имаш надежда за спасение: няма грях, който да надвишава Божието милосърдие. Виждам, че прелюбодеянието те е довело до отчаяние, а отчаянието - до безсрамие, и би било справедливо да понесеш достойно и бързо наказание. Но все пак, като ти оставям време да се покаеш, пред всички ти заявявам, че плодът няма да излезе от утробата ти, докато не кажеш истината, без да прикриваш с лъжа онова, което може да види и слепец.

Думите на светеца скоро се сбъднали. Когато дошло време жената да ражда, тя била настигната от болест, която ѝ причинявала страшни мъки и задържала плода в утробата ѝ. Но ожесточена, тя не искала да се покае и умряла в грях с мъчителна смърт, без да роди. Като научил за това, Божият светител се просълзил и съжалил, че е осъдил грешницата с такъв съд, а после казал:

- Няма повече да произнасям присъда над хората, щом думите ми тъй скоро се сбъдват над тях на дело.

Мъжът на една благонравна и благочестива жена на име Софрония бил езичник. Тя неведнъж усърдно умолявала светителя да обърне мъжа ѝ в истинската вяра. Тези хора били съседи на Божия угодник, мъжът го уважавал и дори понякога си гостували. Веднъж се събрали много съседи на светия и езичника, присъствали и те двамата. И ето, изведнъж свети Спиридон казал на един от слугите, така че да го чуят всички:

- Пред вратите стои вестител, пратен от човека, който пасе стадото ми. Той носи вест, че когато пастирът заспал, целият добитък се изгубил в планината. Иди и му кажи, че пастирът вече е намерил цялото стадо невредимо в една пещера.

Слугата отишъл и предал на вестителя тези думи. Гостите още не били станали от масата, когато дошъл друг вестител с новината, че стадото е намерено. Езичникът много се учудил, че свети Спиридон знае ставащото далеч от него така, сякаш се извършва съвсем наблизо. Той решил, че светителят е един от боговете му и пожелал да стори това, което някога жителите на Ликаония направили за апостол Варнава и Павел[20] - да доведе жертвени животни, да приготви венци и да извърши жертвоприношение.

Но светецът му казал:

- Не съм бог, а само слуга на Бога и човек, във всичко подобен на тебе. Това, че зная какво става далеч от мене, ми е дадено от моя Бог, и ако ти повярваш в Него, ще познаеш всемогъществото и силата Му.

От своя страна и Софрония намерила подходящо време и започнала да убеждава мъжа си да се отрече от езическите заблуди, да познае Единия Истински Бог и да повярва в Него. Накрая със силата на Христовата благодат езичникът бил обърнат към истинската вяра и просветен със свето Кръщение. Така се спасил неповярвал мъж - "чрез вярващата жена"[21], както казва свети апостол Павел.

Известно е и смирението на блажения Спиридон - той, светителят и великият чудотворец, не се гнусял да пасе безсловесните овци и сам се грижел за тях. Една нощ крадци взели няколко овци от кошарата му и вече се канели да си тръгват. Но Бог, Който обичал Своя угодник и пазел оскъдното му имущество, с невидими връзки здраво свързал крадците, те не могли да излязат от кошарата и против волята си останали там до сутринта. На разсъмване светият дошъл при овцете и като видял крадците, свързани с Божията сила за нозете и ръцете, с молитвата си ги развързал и им дал наставление да не пожелават чуждото, а да се прехранват с труда на своите ръце. После им дал един овен, за да не отидат напразно - както той казал - усилията и безсънната им нощ, и ги отпратил с мир.

Един тримитунтски търговец често вземал на заем пари от светеца за търговията си. Когато се завръщал от пътуванията си и ги носел обратно, светият обикновено му нареждал сам да остави парите в сандъка, от който ги е взел. Толкова малко се грижел той за временните блага, че дори не следял дали длъжникът плаща правилно! А търговецът вече много пъти правил така, с благословията на светеца сам вземал пари от сандъка и сам ги връщал обратно, и делата му процъфтявали. Веднъж, победен от користолюбието, той не оставил донесеното злато, задържал го при себе си, а на светеца казал, че върнал всичко. Скоро той обеднял, защото скритото злато не само не му донесло печалба, но го лишило от успех в търговията и като огън погълнало цялото му имущество. Тогава той отново дошъл при светеца и го помолил за заем. Божият угодник го пратил в спалнята си при сандъка, за да си вземе сам.

- Иди и вземи, каквото си сложил - казал той.

Търговецът отишъл и не намерил в сандъка пари. Върнал се при светителя с празни ръце, а той му казал:

- Брате, в сандъка досега не е пипала друга ръка, освен твоята. Ако беше сложил там златото, сега можеше да го вземеш отново.

Засраменият търговец паднал в нозете му и го замолил за прошка. Светецът веднага му простил, но при това му казал за назидание, да не желае чуждото и да не осквернява съвестта си с измама и лъжа, защото придобитото с неправда не е печалба, а в крайна сметка загуба.
В Александрия веднъж бил свикан събор на епископите. Александрийският патриарх призовал всички подчинени епископи да съкрушат и низвергнат с обща молитва езическите идоли, защото в града имало още много от тях. Много усърдни молитви, както съборни, така и частни, били принесени на Бога и всички идоли в града и околностите паднали, само един особено почитан от езичниците идол останал неповреден на мястото си. Патриархът дълго и усърдно се молел за съкрушаването му и една нощ, докато стоял на молитва, той имал Божествено видение. То му повелявало да не скърби, а по-скоро да призове от Кипър Спиридон, епископ Тримитунтски, защото идолът е оставен, за да бъде съкрушен с неговата молитва. Патриархът веднага написал послание до свети Спиридон, с което го викал в Александрия, и му разказал за видението си. Щом получил посланието, свети Спиридон се качил на кораб и отплавал за Александрия. Когато корабът спрял на пристана и светият слязъл на брега, в същия миг идолът с многобройните му жертвеници се разрушил. Така в града научили за пристигането на светия. Когато на патриарха казали, че идолът е паднал, той се обърнал към останалите епископи с думите:

- Приятели! Идва Спиридон Тримитунтски.

И всички излезли да посрещнат светеца, приели го с почести и се радвали на пристигането на този велик чудотворец и светилник на света.

Църковните историци Никифор[22] и Созомен[23] пишат, че свети Спиридон много се грижел за строгото спазване на църковния чин и за запазването в неприкосновеност на Свещеното Писание дори до последната дума. Веднъж на Кипър имало събрание на всички епископи от острова по църковни дела. Сред тях били свети Спиридон и споменатият вече Трифилий, който бил изкусен в книжната премъдрост, защото като млад дълги години изучавал писанието и науките в Берит[24]. Събралите се отци го помолили да произнесе поучение в църквата. В словото си той трябвало да спомене думите на Христа, казани към разслабения: “стани, вземи си одъра и върви у дома”[25]. Трифилий заменил думата “одър” с “ложе” и казал: “стани и вземи ложето си”. Като чул това, свети Спиридон станал от мястото си и като не понесъл промяната в Христовите думи, казал на Трифилий:

- Нима ти си по-добър от Онзи, Който е казал “одър”, че се срамуваш да употребиш Неговите думи?

И пред очите на всички напуснал църквата. Той постъпил така не от злоба или защото сам не бил учен. Като укорил превъзнасящия се със своето красноречие Трифилий, той го научил на смирение и кротост. Освен това свети Спиридон се ползвал с голямо уважение сред епископите, защото бил най-стар на години, прославен с живота си, пръв по епископство и велик чудотворец и всички уважавали думите му.

Върху преподобния Спиридон почивала толкова велика Божия благодат и милост, че по време на жътвата в най-горещото време на деня главата му веднъж се оказала покрита с прохладна роса, паднала свише. Това станало през последната година от живота му. Заедно с жътварите той излязъл на полето, защото бил смирен и работел сам, без да се гордее с високия си сан. И докато жънел нивата си, в най-големия пек главата му била оросена както някога руното на Гедеон[26]. Всички, които били на полето заедно с него, гледали и се удивлявали. После косите му изведнъж се променили: едни станали жълти, други - черни, а останалите - бели, и само Бог знаел какво знаменува това. Светият докоснал с ръка главата си и казал, че е наближило времето душата му да се раздели с тялото. После започнал да поучава всички на добри дела и особено на любов към Бога и ближния.

След няколко дни по време на молитва свети Спиридон предал своята свята и праведна душа на Господа[27], на Когото праведно и свято служил през целия си живот, и бил погребан с почести в църквата на Светите Апостоли в Тримитунт[28], където било постановено ежегодно да се почита паметта му. На гроба му се извършват много чудеса за слава на дивния Бог, прославян в светиите Си, на Отца и Сина и Светия Дух, Комуто и от нас да бъде слава, благодарение, чест и поклонение во веки. Амин.

Тропар:

На Първия събор си се показал поборник и чудотворец, богоносни отче наш Спиридоне. Затова и мъртвия от гроба си извикал и змията в злато си превърнал; и когато си пеел светите молитви, ангели са служели с тебе, пресвещени. Слава на Дарилия ти сила, слава на Увенчалия те, слава на Даващия чрез тебе изцеления на всички.
Днес, 12 декември, Православната църква почита паметта на Св. Спиридон Чудотворец - един от най-смирените Божии служители, надарени от Бога с дар на прозорливост, Божия любов и благодат.

12 ДЕКЕМВРИ - Из "Житие на светия наш отец
Спиридон Тримитунтски"
- 2 част

 Когато светецът се завърнал вкъщи, при него дошъл един човек, който искал да купи сто кози от неговото стадо. Блаженият му заповядал да остави уговорената сума и после да вземе купеното. Но той оставил пари за деветдесет и девет кози и скрил парите за една, като си мислел, че това няма да стане известно на светия, който поради сърдечната си простота бил напълно чужд на всякакви житейски грижи. Двамата отишли в кошарата и светителят заповядал на купувача да вземе толкова кози, за колкото е платил. Човекът отделил сто и ги изкарал зад оградата. Но една от тях като умна и добра рабиня, знаеща, че не е продадена от господаря си, се върнала обратно. Купувачът я хванал и я задърпал след себе си, но тя се отскубнала и отново влязла в кошарата. Така три пъти тя бягала от него, той я отвеждал със сила и накрая я метнал на раменете си. Козата блеела високо, опитвала се да се освободи и го бодяла с рогата си, а присъстващите се чудели на ставащото. Свети Спиридон разбрал причината за това, но като не желаел пред всички да изобличи нечестния купувач, тихо му казал:
- Сине мой, сигурно не напразно животното прави така, като не желае да бъде отведено от тебе. Не си ли скрил цената му? Може би затова се отскубва от твоите ръце и бяга в кошарата?
Купувачът се засрамил, признал греха си и помолил за прошка. После дал парите и взел козата, а тя сама кротко тръгнала пред своя нов стопанин.

На остров Кипър имало едно село, наречено Еритра. Когато отишъл там по някаква работа, свети Спиридон влязъл в църквата и заповядал на дякона да възнесе кратка молитва: светият бил уморен от дългия път, времето било по жътва и слънцето пекло немилостиво. Но дяконът започнал бавно да изпълнява заповяданото, нарочно проточил молитвата и с някаква гордост възгласявал и пеел, явно превъзнасяйки се с гласа си. Светият го погледнал гневно и макар да бил добър по природа, с укор казал: “Замълчи!” Дяконът веднага онемял. Той се лишил не само от глас, но и от дар слово. Всички присъстващи усетили страх. Вестта за това бързо се разпространила из селото, жителите дошли да видят чудото и изпаднали в ужас. Дяконът паднал в нозете на светителя и със знаци го умолявал да развърже езика му. За същото молели и неговите приятели и роднини. Светият не изпълнил веднага молбата им, защото бил строг към гордите и тщеславните, но накрая простил провинилия се, развързал езика му и му върнал способността да говори. Той обаче запечатал върху него следа от наказанието, като за цял живот го оставил да говори неясно и да заеква, за да не се гордее с гласа си и да не се хвали със словото си.

Веднъж свети Спиридон влязъл в църквата в своя град на вечерня. Случило се, че тогава там нямало никой, освен свещенослужителите. Но въпреки това той заповядал за запалят светилниците и много свещи и сам застанал пред олтара в духовно умиление. В определеното време той провъзгласил: “Мир на всички”, но нямало хора, които да отвърнат на благопожеланието на светителя. И изведнъж отгоре се чули множество гласове, които възгласявали: “и на твоя дух”. Този хор бил голям, строен и по-сладкогласен от всякакво пение на човеци. Дяконът изпаднал в ужас, чувайки след всяка ектения, която произнасял, някакво дивно пение от небесата: “Господи, помилуй”. Чули го дори хора, които се намирали далеч от църквата и мнозина побързали да отидат там. Когато се приближавали към църквата, чудното пение все повече изпълвало слуха им и услаждало сърцата им. Но когато влезли вътре, не видели никого, освен светителя и неколцина църковни служители, и вече не чували небесната песен, от което изпаднали в голямо изумление.
Друг път, когато светият пак стоял в църквата на вечерня, в светилника не достигал елей и огънят започнал да угасва. Светецът скърбял, защото се опасявал, че когато угасне светилникът, ще прекъсне и църковното пение и обичайното църковно правило няма да бъде изпълнено. Но Бог, Който изпълнява желанията на онези, които Му се боят, заповядал на светилника да се препълни с елей, както някога съдът на вдовицата в дните на пророк Елисей[17]. Служителите донесли съдовете и по чуден начин ги напълнили с елея. Този веществен елей явно показвал изобилната Божия благодат, с която бил преизпълнен свети Спиридон и с която напоявал словесното си стадо.
Веднъж той пристигнал по работа в град Кирина заедно с ученика си Трифилий, който по това време вече бил епископ Левкусийски. Когато преминавали планината Пентадактил и местността Паримна, която се славела с красотата и богатата си растителност, Трифилий се прелъстил от мястото и пожелал да придобие за своята църква някакво имение в местността. Той дълго размишлявал за това в себе си, но мислите му не останали скрити от прозорливите духовни очи на великия отец, който му казал:
- Трифилие, защо постоянно мислиш за суетното и пожелаваш имения и градини, които всъщност нямат никаква цена? Само привидно те изглеждат нещо съществено и с призрачната си ценност възбуждат в сърцата на хората желанието да ги притежават. Нашето неотемнно съкровище е на небесата[18], ние имаме жилище неръкотворно[19] - към тях се стреми и на тях се наслаждавай чрез богомислие. Те не могат да преминават от едни ръце в други и този, който веднъж стане техен притежател, получава наследство, от което вече никога не ще се лиши.
Тези думи донесли на Трифилий голяма полза и впоследствие заради истинския си християнски живот подобно на апостол Павел той станал избран Христов съсъд и се сподобил с безброй дарове от Бога.
Така свети Спиридон, сам бидейки добродетелен, насочвал към добродетелта и други, и онези, които следвали увещанията и наставленията му, получили голяма полза, а отхвърлящите ги бивали застигани от лош край, както се вижда от следния случай.

Един търговец от Тримитунт заминал по море да търгува в чужда страна и останал там цяла година. По това време жена му извършила прелюбодеяние и заченала. Когато се върнал вкъщи, търговецът видял жена си непразна и разбрал, че в негово отсъствие е прелюбодействала. Той се разярил, започнал да я бие и искал да я прогони от дома си, а после отишъл и разказал за всичко на Божия светител Спиридон. Съкрушавайки се душевно за греха на жената и голямата скръб на мъжа, той призовал жената и без да я пита дали наистина е съгрешила, защото за това свидетелствала бременността ѝ, направо казал:
- Защо оскверни ложето на съпруга си и опозори дома му?
Но жената била изгубила всякакъв срам и се осмелила явно да излъже, че е заченала не от някой друг, а от мъжа си. Присъстващите възнегодували още повече заради тая лъжа, отколкото за прелюбодеянието, и ѝ казали:
- Защо уверяваш, че си заченала от мъжа си, когато той не е бил вкъщи дванадесет месеца? Нима може плодът да остава в утробата дванадесет и повече месеци?
Но жената настоявала на своето и твърдяла, че заченатото дете очаквало завръщането на баща си, за да се роди при него. Тя отстоявала своите лъжи и спорела с всички, вдигала шум и викала, че са я наклеветили и обидили. Тогава свети Спиридон, желаейки да я доведе до разкаяние, кротко ѝ казал:
- Жено! Ти падна в голям грях - голямо трябва да е и покаянието ти, защото все пак имаш надежда за спасение: няма грях, който да надвишава Божието милосърдие. Виждам, че прелюбодеянието те е довело до отчаяние, а отчаянието - до безсрамие, и би било справедливо да понесеш достойно и бързо наказание. Но все пак, като ти оставям време да се покаеш, пред всички ти заявявам, че плодът няма да излезе от утробата ти, докато не кажеш истината, без да прикриваш с лъжа онова, което може да види и слепец.
Думите на светеца скоро се сбъднали. Когато дошло време жената да ражда, тя била настигната от болест, която ѝ причинявала страшни мъки и задържала плода в утробата ѝ. Но ожесточена, тя не искала да се покае и умряла в грях с мъчителна смърт, без да роди. Като научил за това, Божият светител се просълзил и съжалил, че е осъдил грешницата с такъв съд, а после казал:
- Няма повече да произнасям присъда над хората, щом думите ми тъй скоро се сбъдват над тях на дело.

Мъжът на една благонравна и благочестива жена на име Софрония бил езичник. Тя неведнъж усърдно умолявала светителя да обърне мъжа ѝ в истинската вяра. Тези хора били съседи на Божия угодник, мъжът го уважавал и дори понякога си гостували. Веднъж се събрали много съседи на светия и езичника, присъствали и те двамата. И ето, изведнъж свети Спиридон казал на един от слугите, така че да го чуят всички:
- Пред вратите стои вестител, пратен от човека, който пасе стадото ми. Той носи вест, че когато пастирът заспал, целият добитък се изгубил в планината. Иди и му кажи, че пастирът вече е намерил цялото стадо невредимо в една пещера.
Слугата отишъл и предал на вестителя тези думи. Гостите още не били станали от масата, когато дошъл друг вестител с новината, че стадото е намерено. Езичникът много се учудил, че свети Спиридон знае ставащото далеч от него така, сякаш се извършва съвсем наблизо. Той решил, че светителят е един от боговете му и пожелал да стори това, което някога жителите на Ликаония направили за апостол Варнава и Павел[20] - да доведе жертвени животни, да приготви венци и да извърши жертвоприношение.
Но светецът му казал:
- Не съм бог, а само слуга на Бога и човек, във всичко подобен на тебе. Това, че зная какво става далеч от мене, ми е дадено от моя Бог, и ако ти повярваш в Него, ще познаеш всемогъществото и силата Му.
От своя страна и Софрония намерила подходящо време и започнала да убеждава мъжа си да се отрече от езическите заблуди, да познае Единия Истински Бог и да повярва в Него. Накрая със силата на Христовата благодат езичникът бил обърнат към истинската вяра и просветен със свето Кръщение. Така се спасил неповярвал мъж - "чрез вярващата жена"[21], както казва свети апостол Павел.

Известно е и смирението на блажения Спиридон - той, светителят и великият чудотворец, не се гнусял да пасе безсловесните овци и сам се грижел за тях. Една нощ крадци взели няколко овци от кошарата му и вече се канели да си тръгват. Но Бог, Който обичал Своя угодник и пазел оскъдното му имущество, с невидими връзки здраво свързал крадците, те не могли да излязат от кошарата и против волята си останали там до сутринта. На разсъмване светият дошъл при овцете и като видял крадците, свързани с Божията сила за нозете и ръцете, с молитвата си ги развързал и им дал наставление да не пожелават чуждото, а да се прехранват с труда на своите ръце. После им дал един овен, за да не отидат напразно - както той казал - усилията и безсънната им нощ, и ги отпратил с мир.

Един тримитунтски търговец често вземал на заем пари от светеца за търговията си. Когато се завръщал от пътуванията си и ги носел обратно, светият обикновено му нареждал сам да остави парите в сандъка, от който ги е взел. Толкова малко се грижел той за временните блага, че дори не следял дали длъжникът плаща правилно! А търговецът вече много пъти правил така, с благословията на светеца сам вземал пари от сандъка и сам ги връщал обратно, и делата му процъфтявали. Веднъж, победен от користолюбието, той не оставил донесеното злато, задържал го при себе си, а на светеца казал, че върнал всичко. Скоро той обеднял, защото скритото злато не само не му донесло печалба, но го лишило от успех в търговията и като огън погълнало цялото му имущество. Тогава той отново дошъл при светеца и го помолил за заем. Божият угодник го пратил в спалнята си при сандъка, за да си вземе сам.
- Иди и вземи, каквото си сложил - казал той.
Търговецът отишъл и не намерил в сандъка пари. Върнал се при светителя с празни ръце, а той му казал:
- Брате, в сандъка досега не е пипала друга ръка, освен твоята. Ако беше сложил там златото, сега можеше да го вземеш отново.
Засраменият търговец паднал в нозете му и го замолил за прошка. Светецът веднага му простил, но при това му казал за назидание, да не желае чуждото и да не осквернява съвестта си с измама и лъжа, защото придобитото с неправда не е печалба, а в крайна сметка загуба.
 

В Александрия веднъж бил свикан събор на епископите. Александрийският патриарх призовал всички подчинени епископи да съкрушат и низвергнат с обща молитва езическите идоли, защото в града имало още много от тях. Много усърдни молитви, както съборни, така и частни, били принесени на Бога и всички идоли в града и околностите паднали, само един особено почитан от езичниците идол останал неповреден на мястото си. Патриархът дълго и усърдно се молел за съкрушаването му и една нощ, докато стоял на молитва, той имал Божествено видение. То му повелявало да не скърби, а по-скоро да призове от Кипър Спиридон, епископ Тримитунтски, защото идолът е оставен, за да бъде съкрушен с неговата молитва. Патриархът веднага написал послание до свети Спиридон, с което го викал в Александрия, и му разказал за видението си. Щом получил посланието, свети Спиридон се качил на кораб и отплавал за Александрия. Когато корабът спрял на пристана и светият слязъл на брега, в същия миг идолът с многобройните му жертвеници се разрушил. Така в града научили за пристигането на светия. Когато на патриарха казали, че идолът е паднал, той се обърнал към останалите епископи с думите:
- Приятели! Идва Спиридон Тримитунтски.
И всички излезли да посрещнат светеца, приели го с почести и се радвали на пристигането на този велик чудотворец и светилник на света.

Църковните историци Никифор[22] и Созомен[23] пишат, че свети Спиридон много се грижел за строгото спазване на църковния чин и за запазването в неприкосновеност на Свещеното Писание дори до последната дума. Веднъж на Кипър имало събрание на всички епископи от острова по църковни дела. Сред тях били свети Спиридон и споменатият вече Трифилий, който бил изкусен в книжната премъдрост, защото като млад дълги години изучавал писанието и науките в Берит[24]. Събралите се отци го помолили да произнесе поучение в църквата. В словото си той трябвало да спомене думите на Христа, казани към разслабения: “стани, вземи си одъра и върви у дома”[25]. Трифилий заменил думата “одър” с “ложе” и казал: “стани и вземи ложето си”. Като чул това, свети Спиридон станал от мястото си и като не понесъл промяната в Христовите думи, казал на Трифилий:
- Нима ти си по-добър от Онзи, Който е казал “одър”, че се срамуваш да употребиш Неговите думи?
И пред очите на всички напуснал църквата. Той постъпил така не от злоба или защото сам не бил учен. Като укорил превъзнасящия се със своето красноречие Трифилий, той го научил на смирение и кротост. Освен това свети Спиридон се ползвал с голямо уважение сред епископите, защото бил най-стар на години, прославен с живота си, пръв по епископство и велик чудотворец и всички уважавали думите му.

Върху преподобния Спиридон почивала толкова велика Божия благодат и милост, че по време на жътвата в най-горещото време на деня главата му веднъж се оказала покрита с прохладна роса, паднала свише. Това станало през последната година от живота му. Заедно с жътварите той излязъл на полето, защото бил смирен и работел сам, без да се гордее с високия си сан. И докато жънел нивата си, в най-големия пек главата му била оросена както някога руното на Гедеон[26]. Всички, които били на полето заедно с него, гледали и се удивлявали. После косите му изведнъж се променили: едни станали жълти, други - черни, а останалите - бели, и само Бог знаел какво знаменува това. Светият докоснал с ръка главата си и казал, че е наближило времето душата му да се раздели с тялото. После започнал да поучава всички на добри дела и особено на любов към Бога и ближния.
След няколко дни по време на молитва свети Спиридон предал своята свята и праведна душа на Господа[27], на Когото праведно и свято служил през целия си живот, и бил погребан с почести в църквата на Светите Апостоли в Тримитунт[28], където било постановено ежегодно да се почита паметта му. На гроба му се извършват много чудеса за слава на дивния Бог, прославян в светиите Си, на Отца и Сина и Светия Дух, Комуто и от нас да бъде слава, благодарение, чест и поклонение во веки. Амин.

Тропар:
На Първия събор си се показал поборник и чудотворец, богоносни отче наш Спиридоне. Затова и мъртвия от гроба си извикал и змията в злато си превърнал; и когато си пеел светите молитви, ангели са служели с тебе, пресвещени. Слава на Дарилия ти сила, слава на Увенчалия те, слава на Даващия чрез тебе изцеления на всички!
 * * *
 Пояснение: Публикацията е взета от Фейсбук, от прафила на Dimitrina Stoianova, на която най-сърдечно благодаря!

събота, 6 декември 2014 г.

Св. Николай Чудотворец - един от най-известните и почитани светци на Православието

Уважаеми читатели!
Чудеса на светителя Николай,
станали след смъртта му

Много чудеса извършил светителят Николай не само през живота си, но и след смъртта си. Кой няма да се удиви, слушайки за неговите дивни чудеса! Защото не една страна и не една област, но цялата поднебесна се изпълнила с чудесата на свети Николай. Иди при гърците, и там му се удивляват, иди при латинците - и там се изумяват, и в Сирия го възхваляват. По цялата земя се удивляват на светителя Николай. Ела в Русия и ще видиш, че няма нито град, нито село, където да няма множество чудеса на светителя Николай.

При гръцкия цар Лъв и при патриарх Атанасий станало следното преславно чудо[25]. Великият Николай в полунощ се явил във видение на един благочестив старец, обичащ бедните и странниците, на име Теофан, и казал:

- Теофане, стани и иди при иконописеца Агей и му заповядай да нарисува три икони: на нашия Спасител и Господ Иисус Христос, сътворил небето и земята и създал човека, на Пречистата Владичица Богородица и на молитвеника за християнския род Николай, архиепископ Мирски, защото на мене подобава да се явя в Константинопол. Като нарисуваш тези три икони, представи ги на патриарха и на целия събор. Иди по-скоро и не се бави да изпълниш заповедта.

След тези думи светецът станал невидим. Като се събудил от сън, боголюбивият мъж Теофан се изплашил, веднага отишъл при иконописеца Агей и го помолил да нарисува три големи икони: на Спасителя Христа, на Пречистата Богородица и на светителя Николай. По волята на милостивия Спасител, на Пречистата Богородица и на свети Николай, Агей нарисувал три икони и ги донесъл на Теофан. Той взел иконите, поставил ги в горницата и казал на жена си:

- Да устроим трапеза в своя дом и да се помолим на Бога за своите прегрешения.

Тя с радост се съгласила. Теофан отишъл на пазара, купил храна и питие за тридесет златника и благолепно устроил трапеза за патриарха. След това отишъл и го помолил, заедно с целия събор, да благослови дома му и да вкуси храна и питие. Патриархът се съгласил и дошъл заедно със събора в дома на Теофан, и като влязъл в горницата, видял, че там стоят три икони: на нашия Господ, на Пречистата Богородица и на свети Николай. Като се приближил към първата икона, патриархът казал:

- Слава Тебе, Христе Боже, създал цялото творение. Достойно е било да се нарисува тази икона.

След това се приближил към втората икона и казал:

- Добре е, че е нарисувана и тази икона на Пресветата Богородица и молитвеница за целия свят.

Като се приближил към третата икона, патриархът казал:

- Това е иконата на Николай, архиепископ Мирски. Не е трябвало да бъде изобразен на такава голяма икона. Нали той е бил син на прости хора, Теофан и Нона, произхождащи от селяните.

Патриархът извикал господаря на този дом и му казал:

- Теофане, не заповядвай на Агей да рисува иконата на Николай в такива големи размери.

И заповядал да изнесат иконата на светителя, като казал:

- Неудобно е да стои редом с Христа и Пречистата.

Благочестивият мъж Теофан с голяма печал изнесъл иконата на свети Николай от горницата, поставил я в друга стая на почетно място, избрал един певец от събора, мъж дивен и разумен, на име Калист, и го помолил да застане пред иконата и да пее величание на свети Николай. Но в Писанието е казано: “Аз ще прославя ония, които Мене прославят”[26]. Така е казал Господ Иисус Христос, чрез Когото, както ще видим, ще се прослави сам светителят.

Като прославил Бога и Пресвета Богородица, патриархът седнал на масата заедно с целия си събор, и била сложена трапеза. След нея патриархът станал, възвеличил Бога и Божията Майка и като изпил виното, се веселил с целия събор. Калист по това време славел и величаел великия светител Николай. Но ето, виното не достигнало, а патриархът и придружаващите го искали още да пият и да се веселят. И един от събралите се казал:

- Теофане, донеси още вино на патриарха и направи пира приятен.

Той отговорил:

- Няма повече вино, господарю мой, а на пазара вече не продават, и няма откъде да се купи.

Опечален, той си спомнил за свети Николай как му се явил във видение и му заповядал да нарисува три икони: на Спасителя, на Пречистата Божия Майка и своята. Той тайно влязъл в стаята, паднал пред иконата на светителя и казал със сълзи:

- О, свети Николае! Твоето раждане е чудно и животът ти е свят, ти си изцелил много страдащи. Моля те, извърши и сега чудо над мене, немощния, добави още вино.

Като казал това и благословил, той отишъл там, където стояли съдовете с вино; и по молитвата на светия чудотворец Николай тези съдове били пълни с вино. Теофан взел виното с радост и го занесъл на патриарха. Той го изпил и го похвалил, като казал:

- Никога не съм пил такова вино.

И пиещите казвали, че Теофан е запазил доброто вино за края на пира. А той скрил предивното чудо на свети Николай.

Патриархът и съборът развеселени си тръгнали. Сутринта при патриарха дошъл един велможа на име Теодор, от селото, наречено Сиердалско, от Мирския остров, и го молел да отиде при него, защото единствената му дъщеря е обсебена от беснуване, и да прочете над главата ѝ светото Евангелие. Патриархът се съгласил, взел свещената книга, качил се на кораб с целия събор и отплавал. Когато били в открито море, бурята повдигнала силно вълнение, корабът се преобърнал, и всички паднали във водата и плували, викайки и молейки Бога, Пречистата Богородица и свети Николай. И Пречистата Богородица умолила Своя Син, нашия Спасител Иисуса Христа, за събора, да не погине свещеническият чин. Тогава корабът се изправил и, по Божия милост, целият събор отново влязъл в него. Потъвайки, патриарх Атанасий си спомнил своя грях пред свети Николай и викайки, се молел и казвал:

- О, велики Христов светителю, архиепископ Мирски, чудотворче Николае! Съгреших пред тебе, прости ми и ме помилвай, грешния и окаяния, спаси ме от морската дълбочина, от този горчив час и от внезапна смърт.

О, преславно чудо! - високоумният се смирил, а смиреният чудно се възвеличил и честно се прославил.

Внезапно се явил свети Николай, вървейки по морето, като по суша, приближил се към патриарха и го хванал за ръка с думите:

- Атанасий, нима в морската дълбочина имаш нужда от помощ от мене, произхождащия от прости хора?

А той, измъчен, едва можейки да отвори уста, казал, плачейки горчиво:

- О, свети Николае, велики светителю, бърз помощниче, не си спомняй моето зло високоумие, избави ме от внезапна смърт в морската дълбочина и аз ще те славя през всички дни на живота си.

И светителят му казал:

- Не бой се, брате, ето, Христос те избавя чрез моята ръка. Но не греши повече, за да не ти се случи нещо още по-лошо. Влез в кораба си.

Като казал това, свети Николай извадил патриарха от водата и го поставил в кораба с думите:

- Ти си спасен, иди отново на своето служение в Константинопол.

И светецът станал невидим.

Като видели патриарха, всички завикали:

- Слава на Тебе, Христе Спасителю, Пречиста Царице, Господарке Богородице, избавили нашия господар от удавяне!

Сякаш събудил се от сън, патриархът ги попитал:

- Къде съм, братя?

- На своя кораб, господарю - отговорили му те, - и всички ние сме невредими.

Патриархът заплакал и казал:

- Братя, съгреших пред свети Николай, той наистина е велик: ходи по морето като по суша, взе ме за ръката и ме постави в кораба; наистина, той е бърз помощник на всички, призоваващи го с вяра.

Корабът бързо заплувал обратно към Константинопол. Като излязъл от кораба с целия събор, патриархът със сълзи отишъл в църквата “Света София” и изпратил за Теофан, като му заповядал веднага да донесе тази чудна икона на свети Николай. Когато Теофан донесъл иконата, патриархът паднал пред нея със сълзи и казал:

- Съгреших, о, свети Николае, прости на мен, грешния.

Като казал това, той взел иконата на ръце, с чест я целунал заедно с всички от събора и я отнесъл в църквата “Света София”. На другия ден той положил в Константинопол основите на каменна църква в чест на свети Николай. Когато църквата била построена, патриархът я осветил в деня на паметта на свети Николай. А светителят в този ден изцелил 40 болни мъже и жени. След това патриархът дал за украсяване на църквата 30 литри злато и много ниви и градини. И построил до нея честен манастир. И много хора идвали тук: слепи, сакати и прокажени. Докосвайки се до тази икона на свети Николай, всички те си отивали здрави, славейки Бога и Неговия чудотворец.
***

В Константинопол живеел един мъж на име Николай, препитаващ се с ръкоделие. Бидейки благочестив, той установил завет никога да не прекарва дните, посветени на паметта на светителя Николай, без възпоменание за Божия угодник. Той неотстъпно спазвал това, според словото на Писанието: “давай почит Господу” от праведните си трудове[27] . Така той достигнал до дълбока старост и нямайки сили да работи, изпаднал в бедност. Наближавал денят на паметта на свети Николай и ето, размисляйки как да постъпи, старецът казал на жена си:

- Скоро ще настъпи денят на почитания от нас велик Христов архиерей Николай; как ние, бедните, при цялата ни оскъдност, ще отпразнуваме този ден?

Благочестивата жена отговорила на мъжа си:

- Ти знаеш, господарю мой, че е наближил краят на живота ни, защото и тебе, и мене ни постигна старостта; ако трябва дори и сега да завършим живота си, не променяй намерението си и не забравяй твоята любов към светеца.

Тя посочила на мъжа си своя килим и казала:

- Вземи килима, иди и го продай, и купи всичко необходимо за достойното отпразнуване на паметта на свети Николай. Ние нямаме нищо друго, а този килим не ни е нужен, защото нямаме деца, на които да го оставим.

Като чул това, благочестивият старец похвалил жена си, взел килима и тръгнал. Когато вървял по площада, където стоял стълбът на светия цар Констатин Велики, и минавал край църквата на свети Платон, го срещнал винаги готовият да помогне свети Николай, в образа на честен старец, и казал на носещия килима:

- Къде отиваш, мили приятелю?

- Трябва да отида на пазара - отговорил той.

Свети Николай се приближил и казал:

- Добре. Но кажи ми, за колко мислиш да продадеш този килим, защото искам да го купя.

Старецът казал на светеца:

- Този килим на времето е бил купен за 8 златника, а сега ще взема за него колкото ми дадеш.

Светецът казал на стареца:

- Съгласен ли си да вземеш за него 6 златника?

- Ако ми дадеш толкова - казал старецът, - с радост ще взема.

Свети Николай спуснал ръката си в джоба на дрехата си, извадил оттам злато, дал 6 големи златника на стареца и му казал:

- Вземи това, приятелю, и ми дай килима.

Старецът с радост взел златото, защото килимът струвал по-малко от това. Свети Николай взел килима от ръката на стареца и се отдалечил. Когато се разделили, присъстващите казали на стареца:

- Привидение ли виждаш, старче, че си говориш сам?

Защото те виждали само стареца и чували гласа му, а светецът бил невидим за тях и те не го чували. В това време свети Николай дошъл с килима при жената на стареца и ѝ казал:

- Мъжът ти ми е стар приятел; той ме срещна и се обърна към мене с такава молба: тъй като ме обичаш, занеси този килим на жена ми, защото трябва да отнеса нещо, а ти го пази като свой.

Като казал това, светителят станал невидим. Виждайки честния мъж, сияещ от светлина, и вземайки килима от него, жената от страх не смеела да го попита кой е. Мислейки, че мъжът ѝ е забравил думите, които ѝ е казал, и своята любов към светеца, жената се разгневила на мъжа си и казала:

- Горко ми, бедната, мъжът ми е законопрестъпник и изпълнен с лъжа!

Като казала тези думи и подобни на тях, тя не искала и да гледа килима, горейки от любов към светеца.

Не знаейки за случилото се, мъжът ѝ купил всичко необходимо за празнуването на паметта на свети Николай и си отивал към къщи, радвайки се на продажбата на килима и на това, че няма да му се наложи да отстъпи от благочестивия обичай. Когато се прибрал у дома, разгневената жена го посрещнала със зли думи:

- Иди си от мене, защото ти излъга свети Николай. Истина е казал Христос, Синът Божий: “Никой, който е сложил ръката си върху ралото и погледва назад, не е годен за царството Божие”[28].

Като казала тези думи и подобни на тях, тя донесла килима пред своя мъж и казала:

- Вземи го и повече няма да ме видиш, защото ти излъга свети Николай, и затова ще загубиш всичко, което си постигнал с празнуването на паметта му. Защото е написано, че ако човек изпълни всички заповеди, но съгреши в едно, е виновен във всичко.

Като чул това от жена си и видял своя килим, старецът се удивлявал и не намирал думи да отговори на жена си. Той дълго стоял и накрая разбрал, че свети Николай е извършил чудо. Той въздъхнал от дълбочината на сърцето си и изпълнен с радост, издигнал ръцете си към небето и казал:

- Слава Тебе, Христе Боже, Който вършиш чудеса чрез свети Николай!

И старецът казал на жена си:

- Заради страха Божий, кажи ми, кой ти е донесъл този килим, мъж или жена, старец или юноша?

Жена му отговорила:

- Един старец, светъл, честен, облечен в светли дрехи, донесе килима и ми каза: мъжът ти ми е приятел, затова, като ме срещна, ме помоли да донеса този килим при тебе, вземи го. Като взех килима, аз не посмях да попитам дошлия кой е, виждайки го сияещ от светлина.

Като чул това от жена си, старецът се удивлявал и ѝ показал останалата част от златото и всичко, купено от него за празнуването на паметта на свети Николай: ястия, вино, просфори и свещи.

- Жив Господ! - възкликнал той. - Мъжът, който купи от мене килима и отново го донесе у дома при нас, смирените и бедни раби, наистина е свети Николай, защото които ме видяха да беседвам с него, ми казаха: привидение ли виждаш? Те виждаха само мене, а той беше невидим.

Тогава двамата, старецът и жена му, възкликнали, въздавайки благодарност на Всемогъщия Бог и хвала на великия Христов архиерей Николай, бърз помощник на всички, призоваващи го с вяра. Изпълнени с радост, те веднага отишли в църквата на светителя Николай, носейки златото и килима, и разказали на целия клир и на всички, които били там. И всички хора, като чули разказа им, прославили Бога и светеца, вършещ милосърдие към своите раби. След това те отишли при патриарх Михаил[29] и му разказали всичко. Патриархът заповядал да дадат на стареца помощ от имението при църквата “Света София”. И те отпразнували празника честно, възнасяйки хвала и песнопения.
***

В Константинопол живеел един благочестив мъж на име Епифаний. Той бил много богат и почетен с голяма чест от цар Константин[30], имал и много слуги. Веднъж поискал да си купи момче за слуга и в третия ден на декември взел литра злато от 72 златника, качил се на кон и отишъл на пазара, където търговци, дошли от Русия, продавали слуги. Не му се удало да си купи слуга и се върнал у дома си. Като слязъл от коня, той извадил златото от джоба си, сложил го някъде и забравил къде го оставил. Това му се случило от исконния зъл враг, дявола, който непрестанно воюва с християнския род, за да умножи греха на земята. Не търпейки благочестието на този мъж, той замислил да го хвърли в бездната на греха. На сутринта велможата повикал момчето, което му служело, и казал:

- Донеси ми златото, което ти дадох вчера, трябва да отида на пазара.

Като чуло това, момчето се изплашило, защото господарят не му бил давал злато, и казало:

- Ти не си ми давал злато, господарю.

Господарят казал:

- О, зла и лъжлива главо, кажи ми къде си сложил даденото ти от мене злато?

А то, нямайки нищо, се кълняло, че не разбира за какво говори господарят му. Велможата се разгневил и заповядал на слугите да вържат момчето, да го бият безмилостно и да го оковат във вериги.

А сам казал:

- Ще реша участта му, когато мине празникът на свети Николай - понеже празникът трябвало да бъде на другия ден.

Затворено само в къщата, момчето със сълзи викало към всемогъщия Бог, избавящ намиращите се в беда:

- Господи Боже мой, Иисусе Христе, Вседържителю, Сине на Живия Бог, живеещ в непристъпна светлина! Викам към Тебе, защото Ти познаваш човешкото сърце, Ти си помощник на сираците, Избавление на намиращите се в беда, Утешение на скърбящите: избави ме от тази неведома напаст. Извърши милостиво избавление, така че и моят господар, избавил се от греха и неправдата, причинени на мене, да Те прослави с веселие на сърцето, и аз, немощният Твой раб, избавил се от тази беда, постигнала ме несправедливо, да Ти въздам благодарност за Твоето човеколюбие.

Изричайки със сълзи това и подобно на него, прибавяйки молитва към молитвата и сълзи към сълзите, момчето се помолило и на свети Николай:

- О, честни отче, свети Николае, избави ме от тази беда! Ти знаеш, че съм невинен в това, което казва господарят ми за мене. Утре е твоят празник, а аз се намирам в голяма беда.

Настъпила нощта и уморено, момчето заспало. В съня му се явил свети Николай, винаги бърз помощник на всички, призоваващи го с вяра, и казал:

- Не тъгувай: Христос ще те избави чрез мене, Своя раб.

В този миг веригите паднали от него и той станал и възнесъл хвала на Бога и на свети Николай. В същия час светителят се явил и на господаря му и го упрекнал:

- Защо си сторил неправда на своя слуга, Епифаний? Ти сам си виновен, защото си забравил къде си сложил златото, измъчвал си момчето без вина, а то ти е вярно. Но тъй като ти не си намислил това сам, а те е научил исконният враг дяволът, то освободи момчето: ако не ме послушаш, ще те постигне голямо нещастие.

След това, като посочил с пръст мястото, където стояло златото, свети Николай казал:

- Стани, вземи златото си и освободи момчето.

Като казал това, той станал невидим.

Велможата Епифаний се събудил в трепет, стигнал до мястото, посочено му от светеца, и намерил златото, сложено там от него самия. Тогава, обзет от страх и изпълнен с радост, той казал:

- Слава Тебе, Христе Боже, Надеждо на целия християнски род; слава Тебе, Надеждо на безнадеждните, бързо Утешение на отчаяните; слава Тебе, показал светило на целия свят и скорошно изправяне на падналите в греха, свети Николай, който изцелява не само телесните недъзи, но и душевните съблазни.

Целият в сълзи, той паднал пред честната икона на светителя Николай и казал:

- Благодаря ти, честни отче, задето ме спаси, недостойния и грешния, и дойде при мене, немощния, очиствайки ме от греховете. Какво да ти въздам за това, че ме погледна милостиво, идвайки при мене.

Като казал това и подобно на него, велможата дошъл при момчето и като видял, че веригите са паднали от него, обзел го още по-голям ужас и упреквал себе си. Веднага заповядал да освободят момчето и всякак го успокоявал; а сам цялата нощ бодърствал, благодарейки на Бога и на свети Николай, избавил го от такъв грях. Когато камбаните забили за утреня, той станал, взел златото и отишъл с момчето в църквата на свети Николай. Тук той с радост разказал на всички с каква милост го удостоили Бог и свети Николай. И всички прославили Бога, вършещ такива чудеса чрез Своите угодници. Когато отслужили утренята, господарят казал в църквата на момчето:

- Чедо, не аз, грешният, но твоят Бог, Творец на небето и земята, и Неговият свят угодник, Николай, да те освободят от робството, та някога и на мене да бъде простена неправдата, която аз, поради незнание, извърших към тебе.

Като казал това, той разделил златото на три части: първата дал в църквата “Свети Николай”, втората раздал на бедните, а третата дал на момчето и казал:

- Вземи това, чедо, и няма да бъдеш длъжен на никого, освен на светителя Николай. А аз ще се грижа за тебе като чедолюбив баща.

Като благодарил на Бога и на свети Николай, Епифаний си отишъл у дома с радост.
***

Веднъж в Киев, в деня на паметта на светите мъченици Борис и Глеб, на празника се стекло множество народ от всички градове и села. Един киевчанин, имащ голяма вяра в свети Николай и светите мъченици Борис и Глеб, се качил на лодка и отплувал към Вишгород да се поклони на гроба на светите мъченици[31], като взел със себе си свещи, тамян и просфори - всичко необходимо за достойно празнуване. Като се поклонил на мощите на светиите и се възрадвал духом, той се отправил у дома. Когато плувал по река Днепър, жена му, държаща на ръце детето, задрямала и изпуснала детето във водата, и то потънало. Бащата започнал да си скубе косите, викайки:

- Горко ми, свети Николае, затова ли имах толкова голяма вяра в тебе, а ти не спаси детето ми от удавяне! Кой ще бъде наследник на имението ми; кого ще науча да празнува светлото тържество в твоя памет? Как ще разкажа за твоето велико милосърдие, когато детето ми се удави? Аз исках да го възпитам, просвещавайки го с твоите чудеса, за да ме хвалят и след смъртта, задето моята рожба чества паметта на свети Николай. Но ти, светителю, дарува печал не само на мене, но и на себе си, защото скоро ще трябва да се прекрати честването на твоята памет в моя дом, защото аз съм стар и очаквам смъртта. Ако искаше да спасиш детето, ти би могъл да го спасиш, но ти сам допусна то да се удави и не избави моето единородно чедо от морската дълбочина. Или мислиш, че аз не зная за твоите чудеса? Те нямат брой, и човешкият език не може да разкаже за тях, и аз, отче свети, вярвам, че за тебе е възможно всичко, което искаш да направиш, но моите беззакония надделяха. Сега аз, измъчван от скръб, разбрах, че ако бях спазвал Божиите заповеди непорочно, цялото творение би ми се покорявало, както на Адам в рая, преди грехопадението. Сега цялото творение въстава срещу мене: водата ще ме удави, звяр ще ме разкъса, змия ще ме погълне, мълния ще ме изгори, птиците ще ме изкълват, животните ще станат свирепи, хората ще ме умъртвят, хлябът, даден ни за храна, няма да ни насити, и по Божията воля ще ни бъде за погибел. Но ние, надарени с душа и разум, и сътворени по Божи образ, не изпълняваме както трябва волята на своя Творец. Но не се прогневявай на мене, свети отче Николае, че говоря толкова дръзновено, защото аз не се отчайвам за своето спасение, имайки тебе за помощник.

Жена му си скубела косите и се биела по страните. Накрая те стигнали до града и скръбни влезли в дома си. Настъпила нощта и ето, бързият помощник на всички призоваващи го, Христовият архиерей Николай, извършил дивно чудо, каквото не се било случвало никога преди. През нощта той извадил от реката удавилото се дете и го поставил на мястото за певци в храма “Света София” живо и невредимо. Когато дошло време за утринната молитва, в църквата влязъл клисарят и чул детски плач на мястото за певците. И дълго стоял в размисъл:

- Кой е пуснал жена на това място?

Клисарят отишъл при отговорника за реда и започнал да го укорява; той казвал, че нищо не знае, но клисарят му казвал:

- Ти си виновен за това, защото на мястото за певци крещят деца.

Завеждащият реда се изплашил и като се приближил към ключалката, видял, че е недокосната, и чул детски глас. Отишъл на мястото за певците и видял пред иконата на свети Николай дете, цялото мокро. Не знаейки какво да мисли, той разказал за това на митрополита. След като отслужил утренята, митрополитът изпратил да съберат хората на площада и да ги попитат чие дете лежи на мястото за певци в църквата “Света София”. Всички граждани отишли в църквата, удивлявайки се откъде се е взело това дете цялото измокрено. Дошъл и бащата на детето, за да види чудото, и го познал. Но не вярвайки на себе си, той отишъл при жена си и ѝ разказал всичко подред. Тя веднага започнала да укорява мъжа си, казвайки:

- Как не разбираш, че това е чудо, извършено от свети Николай?

Тя бързо отишла в църквата, познала своето дете и без да го докосва, паднала пред иконата на свети Николай и се молела с умиление и сълзи. Мъжът ѝ, стоейки далече, също проливал сълзи. Като чули за това, всички хора се стекли да видят чудото, и целият град се събрал, славейки Бога и свети Николай. Митрополитът направил честен празник, какъвто се прави в деня на паметта на свети Николай, прославяйки Светата Троица, Отца и Сина, и Светия Дух. Амин.

Кондак:

В Мира, свети, си се явил като свещенодеец: изпълнил преподобно Христовото Евангелие, си положил душата си за своите люде и си спасил невинните от смърт; затова си се осветил като велик таинник на Божията благодат.

Днес, 06 декември, Православната църква почита паметта на Св. Николай, Мирликийски Чудотворец - един от най-известните и най-почитаните светци на Православието.

Нека в този паметен ден се обърнем с молитва към Св. Николай и по неговите свети застъпнически молитви пред Бога, Бог да благослови страната и народа ни, да благослови всички хора по цялата земя, които сме създадени по "образ и подобие" на самия Бог!

МОЛИТВА КЪМ СВ. НИКОЛАЙ

О, пресвети Николае, превъзходни угодниче Господен, горещ наш застъпниче, добри пастирю, учителю и наставниче! Ти, като поживя ангелски на земята, се яви същински благ ангел и в твоята чудна прослава. Ние вярваме от всичката си душа и мисъл, че ти, добросърдечни помощниче и молитвениче наш, с твоите истински ходатайства и с благодатта, която изобилно ти е дадена от Господа и Спасителя, винаги ни помагаш за нашето спасение. И така, приеми блажени, угодниче Христов, и в този час нашите молби и ни запази с твоето застъпничество.
Моли се на Господа, Който дава мир на всички, да изпрати мир на църквите, като събере разделените в едно, и да запази страната ни в мир и тишина. Моли милосърдния Господ 
да ни спаси от нашите прегрешения по каквито пътища Той знае. Моли Него, Благия, да даде на нас и на целия свят всичко потребно за нашето спасение. Амин.

Из "Православен молитвеник" на Православно издателство "Витезда"
Пояснение: Молитвата е публикувана със съкращение.
*** 
За чудесата на Св. Николай, станали след смъртта му, може да прочетете от публикацията във Фейсбук на Димитрина Стоянова, от чиято публикация е взета иконата на Светеца: https://www.facebook.com/dimitrina.stoyanova.5/posts/10201933189089736?notif_t=close_friend_activity

И още едно чудо на Св. Николай Чудотворец, публикувано във Фейсбук от Dani Vateva:
 http://predanie.bg/%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5/%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%B8/460-%D0%BF%D0%BE-%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D1%88%D0%B5-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%86-%D0%B2-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B8




петък, 5 декември 2014 г.

Св. Сава Освещени - един от най-големите "светила" на Православието

 Уважаеми читатели!


Днес, 05 декември, Православната ни църква почита паметта на Св Сава Освещени, един от най-големите "светила и стълбове на православния изток", както четем за него в публикацията от сайта на храм "Св. Цар Борис" в гр. Варна, кв. "Аспарухово": http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=937%3A2014-12-05-02-20-32&catid=58%3Aaktualni-praznici&Itemid=140 

Незнайното село Муталаск в областта Кападокия се прочу заради това велико светило на Православната църква. Там се роди Сава от баща си Йоан и майка си София. Като стана на осем години той напусна дома на родителите си и се замонаши в близката обител, наречена Флавианова. 
След 10 години се премести в палестинските манастири и тук се задържа най-дълго в обителта на светите Евтимий Велики (почитан на 20 януари) и Теоктист. Прозорливият Евтимий предрече за него, че ще стане славен монах и наставник на монасите и че ще основе най-великата лавра от всички лаври на своето време.


След смъртта на светия Евтимий, Сава се оттегли в пустинята, където в една пещера, която ангел Божий му показа, прекара пет години като отшелник.


След това, като стана съвършен монах, по Божий промисъл около него започнаха да се събират много ревнители за духовен живот. За кратко време те станаха толкова много, че Сава трябваше да построи и църква, и много келии. Дойдоха при него и някои арменци, на които той отреди една пещера, където да служат на арменски език.


Когато умря баща му, дойде при него престарялата му майка София, която той замонаши, и й даде келия далече от своя манастир, където тя се подвизаваше до края на живота си.


Много напасти претърпя този свети отец от близки хора, еретици и демони. Но той побеждаваше всички ето как: близките хора с благост и търпение, еретиците с непоколебимото православно вероизповедание, а демоните с кръстния знак и призоваването на Божията помощ. Особено голяма борба имаше с демоните на планината Кастел, където той основа друг свой манастир. Основа общо седем манастира.


Той и неговият съсед – Теодосий Велики, са считани като най-големите светила и стълбове на православния изток. Изправяха  във вярата царе и патриарси, и на всички и на всекиго послужиха като пример за смирението на светиите и чудодейната сила Божия.


След плодоносно и изпълнено с много трудове житие, свети Сава се упокои през 532 г. в деветдесет и четвъртата  година от живота си.


Сред многото други чудотворни и добри дела нека да се спомене само това, че той първи уреди богослужебния чин по манастирите, познат под името чин на Йерусалимската църква.

Из "Охридски пролог", превод: Мартин Димитров

сряда, 26 ноември 2014 г.

Покана за участие в конкурс за празника Рождество Христово

Шести конкурс „Чудото на Коледа”


Младежки православен център „Чисти сърца”  и

Сайтът „Всемирното православие”

 обявяваме конкурса за есе, стихотворение и рисунка в чест

на  Рождество Христово!

Нека младите творци се ръководят от посланието

"Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение" (Лук. 2:12-14)


Традициите за този празник на Божия Син в българските ни семейства

са богати, дълговечни и вълнуващи, нека да ги споделим.


Очакваме творбите до 5 декември 2014 г.  на адрес:

 4700 гр. Смолян, бул. „България” 5-а,

 катедрален храм „Свети Висарион Смоленски”,

за „Чисти сърца”,

а в електронен вариант  на адрес:
 Пожелаваме успех на младите творци! Нека Божието благословение бъде с всички деца по света!


петък, 14 ноември 2014 г.

Поздравления за децата при храм "Св. Висарион Смоленски"!!!

Шест награди от Митрополията в Пловдив за смолянски деца  


 Пловдивска света митрополия обяви резултатите от проведения конкурс за есе, рисунка и стихотворение по повод Въведение Богородично. Има отличени 6 деца от Смолян.
С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Културно-просветният отдел при Митрополията организира конкурс за есе, стихотворение и  рисунка, посветени на  празника Въведение Богородично, който е и Ден на християнското семейство и православната младеж. Срокът бе до 5 ноември. Жури по живопис и литературно жури оцениха постъпилите над 150 творби от цялата Пловдивска митрополия и отличиха 8 рисунки и 8 стихотворения и есета на деца от 1 до 7 клас.  Дадоха и 5 поощрения на участници, които не влизат в  регламента, а са изявили желание да участват –  деца от детската градина и  гимназисти.
От наградените  общо 21 участника в конкурса 6 деца са от Смолян. Те, заедно с ръководителите си, са поканени на 14 ноември  в студиото на Пловдивската православна телевизия на церемония по връчването на наградите. Ритуалът ще извърши  епископ Арсений, викарий на Пловдивския митрополит.
Отличени са 4 рисунки на ученици от Четвърто ОУ „Стою Шишков”Стоян Иванов  е на първо място, Мария Ковачева  на второ, Даниела Николова  на трето, а Надя Молова има поощрение.
За есе първо място печели Елена Щърбанова от Шесто ОУ „Иван Вазов”, а ученичката Ангелина Тихомирова от ПГИ „Карл Маркс” има поощрение. И двете са участнички в Младежкия православен център „Чисти сърца”. А малките наградени художници Стоян и Мария ходят в Неделното училище „Св. Николай Чудотворец“Устово. Поздравяваме наградените!
„Чисти сърца“
На снимката:
„Въведение Богородично“ – рисунка на Стоян Иванов /12 г./, спечелила първа награда в раздела от 5 до 7 клас.

четвъртък, 13 ноември 2014 г.

За хората с добри, отзивчиви сърца!!!

Самотна майка направи първото дарение за Дома за стари хора в село Фатово, обявена
от „Чисти сърца“                   

 Трогателно!  Млада майка с дете, което отглежда сама, първа се включи в дарителската акция, обявена от „Чисти сърца“ за Дома за стари хора в село Фатово. Донесе 40 лева  в храм „Св. Висарион Смоленски“ в Смолян с думите: „Не са много, но от сърце искам да помогна на децата-доброволци да осъществят успешно благотворителната акция.“ Много са, мила госпожо, бе отговорът. За децата и за старите хора във Фатово са безценни милостивостта, доброто човешко отношение, радостта да се помогне. Най-вече, че не е закърняло, колкото и да е трудно времето, в което живеем, съпричастието към хората в нужда, към общо благородно дело.


Малките доброволци от „Чисти сърца” обявиха благотворителната  акция в полза на Дома за стари хора в с. Фатово след поредното посещение там, за да отбележат четвъртия рождения ден на организацията си. Домът  е познат в страната като добро място за настаняване на самотни възрастни хора или лица, имащи нужда от по-специални грижи. Тук  живеят като в свой дом 86 жени и мъже, половината от които са лежащо болни. „Много е добре тука,  признават  някои домуващи, гледат ни като деца, хранят ни 3 пъти на ден, къпят ни…“  Но децата доброволци разбраха от директорката Петя Пампорова, че не достигат някои дрехи за тях, особено топли чорапи за зимата и бельо, обувки.  

Нека да зарадваме възрастните хора преди Коледа, нека ги стоплим заедно с милостивост и дарителски жест! Нека да разберат, че много хора се поставят на тяхното място и искат да облекчат нуждите им.


Благотворителната акция в полза на Дома за стари хора в село Фатово продължава. Даренията  се приемат през целия месец ноември в Неделното училище на  храм „Св. Висарион Смоленски“ всеки вторник и петък от 16 до 18 часа.

  
Благодарим ви предварително, добри хора!


Невена Делчева, председател на Младежката доброволческа организация
„Чисти сърца“

Росица Примовска, организатор на децата-доброволци и благотворителните акции в „Чисти сърца“