"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

вторник, 6 март 2012 г.

"Сърца, в които пее Любовта" - стихосбирка




Уважаеми читатели!

Предлагам на вашето внимание стихосбирката "Сърца, в които пее Любовта", подготвена от съвместни творби с Ели Зарева.


Началото на тези съвместни стихове бе поставено на 30.12.2011 г., а последното стихче бе написано на 18.02.2012 г.


На 19 февруари, този паметен за народа ни ден, беше завършена цялостната подготовка за стихосбирката, която посветихме на:


* На Великия Творец, създал за всички нас този Чист и Прекрасен свят!

* На нашата Родина - България, прославила името си в целия свят с Българската маслодайна роза!

* На най- великия син на България - Васил Левски, по повод на неговата 139-та годишнина от гибелта му!
* На своите читатели, на които поднасяме не някаква изящна поезия, а поезия, бликнала от глъбините на нашите горещи сърца - сърца, в които пее Любовта!

Ето и две от стихотворенията ни, които може да прочетете:

Нa Теб, Българийо любима!

Д. Златева

На Теб, Българийо любима,
за цялата Ти Обич и... Сълзи,
поднасяме ний в Дар
Сърцата си горещи
пред Твоя Свят олтар
на Вечната Любов!!!

Бъди за всички, всички нас, Родино,
бъди Ти Слънце, грейнало в света,
бъди Ти Птица,
Чудна нежна птица,
повела Всички ни към
Бога Всемогъщ!!!

Е. Зарева

Да, обичаме те ний, Българийо,
защото:

От българската гозба-
по-вкусна няма,
от българското вино-
по-пенливо няма,
от българската жена-
по умна няма,
от българската сватба-
по-чудна няма!!!
По-романтична Роза няма -
от нашата страна!!!

Народни песни тук
от векове се пеят,
с народните си танци,
запленили сме света,
поставена е здравата основата,
нека я опазим -
България - във този свят
и в бъдни времена!!!

Автори:
Детелина Златева и Ели Зарева

17.02.2012

С много ОБИЧ от нас,
авторките на тази стихосбирка,
и от всички, които Те обичат -
със своите нежни, любящи сърца!!!

* * *

Красотата на човешкото сърце

Е. Зарева


Сърцето е струна, уникална китара

на музика, звук, тишина, топлина,
на песен, тъй свята, изпята в ефира
неземна искра, светлина.

Запей с мен, песента на душата,
запей за нейната скромна съдба,
която в тъгата, усмивка дарява,
сълзите изтрива, със дума добра.

Сърцето опъната струна позната
на всичките хора в света,
раздава, прощава ... посреща,
живее със свойте дела.

Д. Златева

Да, сърцето струна е –

красива, нежна струна,
докоснеш ли я с ледено сърце,
самият ти във лед ще се превърнеш
и без дори да разбереш защо.

Сърцето нежно е –
то вечно търси нежност,
оная нежност, която Бог ни „завеща”:
като Децата винаги да бъдем,
с красиви, чисти, нежни сърчица.

Сърцето е Градина –
пълна с рози,
с красиви рози, чийто аромат,
разнася се по цялата земя безкрайна,
за да е пълен с Красота Света.

Автори: Ели Зарева и Детелина Златева

12.02.2012

Снимката със сърчицето е взета от Netlog, от албума на Ели Зарева.

Пояснение: Със стихосбирката си "Сърца, в които пее Любовта!"поставяме началото на нашия съвместен творчески труд.

Поставяме началото на едно изключително благородно дело: не просто да творим заедно, а да бъдат поетичните ни творби Духовнии послания към читателите за един "нов свят" - Красив и Прекрасен!


Свят, в който пее Любовта! Любовта в сърцата и душите ни, без която Любов, Божията Любов към всичко красиво и прекрасно на тази земя, светът би се превърнал в истинска пустиня - духовна пустиня, по думите на тибетския мъдрец Ринпоче.


Ели Зарева

Традициите на нашия народ през вековете...


УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ!

КОЛКОТО И ДА СЕ ОПИТВАХ ДА ПРОДЪЛЖА НАПРЕД С ВКЛЮЧВАНЕТО НА МАТЕРИАЛИТЕ СИ В БЛОГА, БЕЗ ДА СПИРАМ СВОЕТО ВНИМАНИЕ НА 1 МАРТ - ПРОСТО НЕ УСПЯХ...

И МАКАР И ДА Е ВЕЧЕ ТОЛКОВА КЪСНО, ТО АЗ СЕ ВРЪЩАМ НАЗАД, ВЪВ ВРЕМЕТО, ЗА ДА ВИ ПРЕДСТАВЯ ЕДНА СВОЯ ИНТЕРПРЕТАЦИЯ ЗА ТОЗИ ПРАЗНИК...

1- ви март – Празник на мартеничката!

/Интерпретация на една от легендите за мартеничката!/

1- ви март! – Ден, който хората очакваме с вълнение и трепет!

1- ви март – празник на мартеничката!

Мартеничката е един народен обичай, дошъл при нас от вековете…

Мартеничката – червени и бели кончета, слети в едно – е наша народна традиция, която много хора наричат "езически обичай", защото носи началото си от дълбока древност, или по-точно от времето, когато още сме били езичници...

Но след като нещо, с което не сме съгласни, не може да го променим, то аз мисля, че бихме могли да погледнем на него от друга гледна точка, да вложим в него друго, духовно съдържание, разглеждайки мартеничката като единство на символичните цветове - бяло и червено...

Белият цвят е символ на чистотата и светостта, а червеният цвят е символ на любовта между хората; символ на любовта в сърцето на човека към всичко родно, мило, скъпо! С тази бяла и червена мартеничка нашите прадеди са се закичвали в първия ден на месец март с вярата и надеждата за здраве, радост и щастие!

Един стар български обичай, дошъл през вековете до наши дни!!!...

Откъде води началото си тази традиция?

Има различни легенди за мартеничките, за тази чудесна българска традиция... Една от тях, която на мен най-много ми харесва, е следната легенда:

“Това се случило преди 1300 години, когато единият от синовете на Кубрат – Исперих, основал на юг от Дунава своя държава. Той имал хубава сестра на име Калина. Тя останала далече от родните земи. Един ден ханът заплакал от скръб по нея. В този момент до него кацнала лястовичка и го попитала с човешки глас:

- Защо плачеш?

Исперих споделил с нея мъката си. Лястовичката отговорила, че знае старото им царство и е дошла тук с дружината му, че нейното гнездо било под стряхата на бащиния му дом.

Тя литнала високо, летяла много дни и стигнала гнездото си в Кубратовите палати. Три дни чакала, докато на прозореца се показала Калина. Пак с човешки глас лястовичката й казала, че брат й е жив и здрав, че е създал своя държава край Дунава.

Заплакала от радост Калина и поискала да изпрати вест на брат си. Тогава тя стъкмила китка от цветя, вързала ги с усукани два конеца от червена и бяла коприна. Повикала лястовичката, превързала китката под крилцата й и тя полетяла към земята на Исперих…

Ханът организирал на 1-ви март тържество в чест на новата си държава. Точно в този ден лястовичката кацнала до него. Зарадвал се Исперих, отвързал цветето и го закачил на гърдите си. След това той издал заповед на народа да си увият с бял и червен конец цветя и да се завържат на показ по ръцете, по шията, по гърдите, по дърветата, животните и птиците.”

Ханът постъпил така, тъй като навярно той приел своето цвете, поздрав от сестра си Калина, като знак за благословение за него, ханът на новообразуваната българска държава; знак за благословение на неговия народ; знак на благословение на започнатото дело; знак за благословение, донесено чрез лястовичката – предвестник на пролетта! Пролетта, с която започва всичко ново, светло и красиво в живота на природата и хората!!!…

Заедно с това хан Исперих вярвал, че белият и червеният цвят не са случайно избрани цветове от неговата любима сестра, защото знаел, че той – белият цвят- е символ на чистотата и светостта в живота на човека, а червеният цвят – символ на любовта в човешкото сърце!!!...Така – без думи - хан Исперих открил пожеланието на своята сестра:

“Нека Тя, твоята държава – ДЪРЖАВАТА НА БЪЛГАРИТЕ бъде Държава на Светостта и Любовта!!!...

Нека Тя, твоята държава – ДЪРЖАВАТА НА БЪЛГАРИТЕбъде основана от Истински хора, хора с Чисти и Добри сърца, положили основите на Истинската Доброта, Любов и Святост в сърцата и живота на Цялото човечество!!!...

Нека Тя, твоята държава – ДЪРЖАВАТА НА БЪЛГАРИТЕ - ДА ПРЕБЪДЕ НАВЕКИ НА ТАЯ ЗЕМЯ!!!..."

...

Какво сърдечно пожелание, изказано без думи!!!...

Какво Велико послание до целия български народ, изпратено чрез красивото цвете, достигнало чрез мъничката птичка – символ на пролетта и щастието, точно в деня на веселия празник на Новата Българска Държава – 1-ви март, 681 година!!!...

От този ден, от този празник, тая малка китчица, увита с бяло и червено, пристигнала като знак за благословение на 1-ви март, се нарича мартеничка

1-ви март! – Ден, който хората очакват с вълнение и радост!

Ден, в който ние, хората, си спомняме за своите прадеди с чувство на обич и благодарност за всички светли български традиции, които са ни завещали...

Традиции, дошли до нас от вековете на миналото, за да останат навеки с нас...Традиции…стари, колкото земята ни, но винаги нови и истински...Традиции, които с трепет и обич трябва да предадем на своите деца и внуци, да предадем на бъдещите поколения, които ще дойдат след нас…Традиции - памет и съвест на нашия български народ, оцелял в годините на робството, благодарение на своята вяра, надежда и любов…Традиции, които ще останат навеки свети за всички нас…

"През втората половина на февруари градовете и селата сякаш оживяват след тежката и студена зима… А изборът на мартеничка за човек, когото уважаваме и обичаме, е истинско удоволствие и радост" - пишеше след легендата за мартеничката, която посочих по-горе...

Затова нека ние, целият български народ, в този вълнуващ Ден, в този пролетен месец март – месец на празниците:1-ви март, 3-ти март, 8-ми март, 22-ри март /а това не е случайно/, изпратим своите "духовни мартенички" до всички хора на тая Земя със следното просто и ясно послание:

"Хора, земята е наша: Нека я обичаме!

Нека живеем в Разбирателство и Обич под ясното синьо небе!"

Забележка: Имената "Исперих" и "Аспарух" са просто синоними!

Оставих името "Исперих", за да бъде така, както бе написано в оригиналната легенда, която прочетох преди години...

Затова - нека не се смущават сърцата на читателите!

Пояснение: Картинката е взета от Интернет, където е посочена и друга легенда за мартеничката, която читателите могат да прочетат:

http://mysticolors.com/2011/03/01/legend-of-martenitca/

С обич към всички читатели!

Детелина