"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

вторник, 14 юни 2011 г.

"Разговор на убит младенец с неговата ... майка" /духовно послание/




Из кн. "ИЗОБЛИЧИТЕЛНИ СЛОВА..."
на архимандрит Рафаил Карелин


Аз съм човек, лишен от човешко име. Аз съм дете, което няма родители. От тъмнина преминах в тъмнина, без да видя светлина. И все пак се обръщам към теб с думата "майко" - към тази, която ме носи в утробата си, а след това ме захвърли в костеливите ръце на смъртта, сякаш преминавайки през река, ме захвърли по средата на течението.

Искам да ти кажа, че те обичах още преди раждането ми, което се оказа смърт. В мига, в който железните нокти се приближиха до тялото ми, аз беззвучно закрещях:"Мамо, спаси ме!"

Когато те се впиха в тялото ми като зъби на хищници, закрещях:"Майчице, не ме убивай, майчице - пощади ме!", но всичко беше напразно и утробата на майка ми стана за мен място за екзекуция.

Майко, защо ме уби? Сигурно не си знаела колко те обичах, когато бях едно тяло с теб. Исках да обвия шията ти с ръце, но те са отсечени от палача. Исках да се притисна със сърцето си до гърдите ти, но желязото го прониза. Исках да ме носиш на ръце, но ти ме захвърли в студа на вечната нощ.

Дечицата ги слагат в люлка, а моето разчленено на части тяло бе захвърлено в яма сред кървави бинтове и гниещи отпадъци. Никой не оплака тялото ми, никой не го положи в гробче. Намерих гроба си между зъбите на плъховете, които скитат из сметището.

Майката чете молитви над спящото си дете, а тук кой ще ме намери и кой ще ме приласкае?
А аз дори се боя да кажа думата "майко", щом си спомня за щипците, които разкъсваха тялото ми, и как в този час тялото на майка ми стана за мен тяло на студена змия.

Има две свети думи: "Бог" и "майка". По Своята милост Бог не ме изостави, но непросветените ми с кръщение очи не Го виждат, а другата свята дума - "майка" - изгубих. Любовта ми се оказа ненужна за теб.

В миг на опасност детето вика:"Мамо!". Докато майката е жива, човек не е сам, не е изоставен, знае, че сърцето на майка му не ще го остави, дори и целият свят да се вдигне срещу него, майка му ще го стопли с любовта си. Аз съм сираче при жива майка.

Тя ме захвърли в нощта на вечността, без дори да е погледнала лицето ми. Без вина ме осъди на смъртно наказание, без съд ме предаде на смърт. Но тя е по-нещастна от мен. Докато режеше тялото ми, острието на убиеца умъртви сърцето й и тя загуби сърцето си, без да знае това.

Ти ме лиши не само от земен живот, ти ме лиши и от Църквата. Намирам се до църковната ограда, но не съм в нея. Виждам светлината, изливаща се от нея, но не мога да вляза в нея. Затова, майко, ти стана убийца не само на тялото ми, но и на душата ми. Помни, майко, че в убийството на невинен се повтаря съдът над Христа.

Иуда продал невинната душа за 30 сребърника. Ти ме продаде за правото да бъдеш свободна от твоето дете и сама заплати за смъртта ми. Постъпи като Иуда.

Каиафа осъдил невинен. Казал, че е по-добре да загине един човек, отколкото целият народ. А ти реши, че е по-добре да умре твоето невинно дете, уж за благото на твоето семейство, сякаш не съм твое дете.

Христос са го разпънали на Кръст; и ти ме осъди на разпъване. Сега, макар да не виждам Божието Лице, знам, че Той иска всички да се спасят. Ти не чу думите ми, когато виках от ужас в утробата ти:"Мамо, пощади ме!"; чуй поне сега други мои думи:"Майко, пощади себе си, пощади душата си, умий я със сълзи на покаяние!"

А ако имаш друго дете, отдай му любовта, която трябваше да дадеш на мен. Нека да чувства топлината на майчините ръце, нека да чува молитва над люлката си. Просвети го с кръщение, за да не влезе в този свят сляпо, като мен. Та ако умре в ранана възраст, да чуе над гроба си песнопенията на Църквата, а на небето - ангелско пеене, от което ти ме лиши.

И все пак в другия живот не съм лишен от отблясъка от Христовата светлина, макар и струяща отдалеч, и в лъчите на тази светлина те обичам, моя нещастна майко.



Из кн. "ИЗОБЛИЧИТЕЛНИ СЛОВА срещу половото развращение и греха на аборта" на архимандрит Рафаил Карелин


Издава манастир "Свети Вмчк Георги Зограф",
Света Гора, Атон



Коментарът е... излишен...


И на другия плакат, много по-голям от този, включен е по-първата публикация за абортите, учениците от Художествената гимназия в града са включили снимки на много, много деца, окарвавени, наранени, разчленени на части, а покрай тях разнообразни медицински инструменти...

И един вик, който се изтръгва от глъбините на невинната детска душа:
"Не ме убивай, мамо!"...


Но... виждаме ли това - посоченото на плаката?...


Замисляме ли се над изобразеното на него?...


Чуваме ли писъците на ужасеното детско сърчице?...


Чуваме ли стоновете на безсмъртната му душа?...


Чуваме ли ги... или си отминаваме... спокойно покрай този плакат?...


Да, чуваме ли ги?... Това знае само Бог!!!...


Само Той, Божият Син, скърби за всички тези дечица, лишени от живот...

Само Неговото любящо сърце кърви от болка за тези деца, лишени от живот и светлина още в утробата на нас, майките...


Майките, които сме призвани да браним с цената на живота си техния живот, тяхното право на живот, тяхното щастие и преди всичко тяхното детство, когато са най-уязвими и изложени на прякото въздействие на злото, което е навсякъде около нас в този свят...

Майките, които сме призвани да се молим цял един живот за спасението на душите на своите деца, наставялявайки ги в Добрия Път...

В
Спасителния Път Господен...

"Аз не приемам това като геройство..." / интервю/


Из страничките на сп. “Божествени искрици”, гр. Казанлък!
За страничката “Желаем да ви запознаем!”

Скъпи читатели!

По традиция почти винаги запознаваме читателите си с изявени личности във всеки брой на детското списание. В един от броевете на списанието
, през 2010 г., бяхме поканили за свой “гост” едно очарователно момиче – Валентина Димова, преподавател в Неделното училище към храм “Св. Успение Богородично”, гр. Казанлък.
Момичето, което наскоро, в Международния ден за борба срещу абортите, участва в акцията "анти-аборт".
Момичето, което не само че се обявява открито и смело срещу абортите, но и то самото дарява радост и щастие на детето, което си осинови преди година и половина някъде...


Здравейте!

Бих искала преди всичко да Ви Благодаря за готовността, с която приехте поканата ни да бъдете “гост” на сп. “Божествени искрици”! В същото време, бих искала да Ви кажа, че Вие сте най-младият наш "гост", а това за нас е голяма радост, тъй като децата обичат много младите хора, като Вас!

Моля Ви да ни разкажете нещо за себе си! Обикновено Ви знаем като Валя – Валя Димова, богословът - и... толкова...


- Благодаря за поканата и за добрите думи. За себе си мога да разкажа много неща, но най-важното е, че аз станах богослов по Божията воля. Мечтата ми беше да уча режисура. Случи се така, че баща ми почина рано, майка ми не можеше да ме издържа и аз се отказах да уча. Започнах работа, спестявах пари с надеждата да реализирам мечтата си по-късно, но разбрах за съществуването на науката - теология. Бях пленена от философията на християнството. От чистотата на Православието. Кръстих се и отидох да уча.

А бихте ли ни разказали за интересната си работа с деца и младежи от доста години?

- В момента работя в ОДК /Обединен детски комплекс/ “Св. Иван Рилски”. Тази работа е част от най-ранното ми призвание – още на 6 години пишех стихове и приказки. Сега ръководя клуб за творческо писане “Светлини сред сенките”. Децата и младежите са написали общо 7 книги, от които 5 са вече издадени, а другите 2 са в процес на редакции. Целата ни е да пишем приказки и романи, в които има светлина и надежда.

Тук, към храм “Св. Богородица”, работите вече трета година с децата, а преди това, доколкото си спомням, също бяхте учителка в Неделното училище към храм “Света Троица” в нашия град. С какво Ви привлича работата в Неделните училища?

- Работата в Неделните училища е изключително приятна, защото тук идват деца, които не само са приели християнството, а имат чисто православно мислене. Те са смирени, вземат Причастие всяка неделя, изобщо живеят така, както Христос е повелил. Прекрасни деца!

А какво мислите за детската агресия, която все повече и повече се разраства в нашите училища и взема застрашителни размери?

- Това е голяма опасност за всички. Забелязвам, че част от младите родители глезят децата си твърде много. Възпитават ги да бъдат дръзки, да не отстъпват, внушават им, че са най-добрите във всичко. Едно такова дете не търпи поражение, то се афектира от всичко, което не е събразено с желанията му, не търпи отказ.
Децата трябва да се възпитават в християнските ценности. Да им се внушават добри мисли, да се провокират положителните им чувства. Ако детето иска да е винаги първо, ще губи непрекъснато, защото е казано, че последните ще бъдат първи.

Бих искала, ако позволите, да Ви задам един личен, строго личен дори въпрос, но не от любопитство, а защото само смелите, само изключително благородните хора могат да постъпят така, като Вас, по моя преценка – да си осиновят дете от Дом за сираци!
Въпросът ми е следният: как стигнахте до твърдото решение, което реализирахте толкова бързо и смело – да дарите майчина обич и топлота на едно дете, сираче?
Разкажете ни по-подробно, ако обичате, за своята голяма радост в своя живот – малкият Кико!


- Не съм мислила дълго. Видях го и го харесах. Мислех да си осиновя момиченце, но Кико ме впечатли от пръв поглед. Той е умен, интересен, мечтае да стане летец и говори непрестанно. Повечето деца в домовете са тъжни и мълчаливи, защото усещат самотата си, а Кико си беше щастлив от самото начало. Сякаш винаги е знаел, че ще има майка.
Аз не приемам това като геройство. Той е мое дете, много съм строга, когато не слуша и му давам всичко, когато е добър, като всяка майка. Най-важното е, че вече е кръстен и всяка неделя взема Причастие.

Благодаря Ви отново за всичко! Бих искала в края на интервюто да Ви помоля за едно послание към читателите на списанието, към тези деца, които стоят по една или друга причина далече от Неделните училища, далече от Бога, от Майката Божия, от светците!

- Пожелавам на всички да отворят сърцето си и да се доверят на Христос. Когато човек се остави в Божиите ръце, животът му е не само по-лек, но и много по-смислен и пълноценен.

Благодаря Ви за сърдечното пожелание!

Нека не забравяме пожеланието на Валя – да отворим сърцето си и да се доверим на Христос, за да имаме един смислен и съдържателен живот!

Нека й пожелаем, с Божията помощ,
да бъде винаги много добра майка и да има много радост в сърцата на двамата – в нейното сърце и всърцето на малкия Кико!

Нека нейната блгородна постъпка
бъде пример за подражание и на други смели момичета като нея, с добри и смирени сърца! Амин.


Интервюто взе: Кина Златева

Конкурс за лятото „Цветна случка”

Мили деца и ученици!
Нали с нетърпение и радост очакваме
да дойде лятната ваканция?
Но тя ще бъде скучна,
ако не открием нещо ново.
То може да се случи, като решим
да сътворим нещо полезно за другите – за природата
и родното ни място, за улицата, на която живеем, за
нашите близки и приятели, за нашите връстници-си-
рачета и инвалиди, за самотни възрастни хора.

Нека се опитаме
да посветим това лято на
Европейската година
на доброволчеството!

Заедно с безгрижната игра
можем да покажем грижа към всичко,
което Бог е сътворил за нас, хората!
Младежки православен център „Чисти сърца”
към Катедрален храм
„Св. Висарион Смоленски” в гр. Смолян
и eлектронният сайт „Всемирното православие”
обявяваме творчески конкурс
на тема
Ц в е т н а с л у ч к а
за есе, рисунка, снимка с текст, описание на
конкретна случка /кратък репортаж/.

За всеки от жанровете ще бъдат раздадени

първа, втора и трета награда.
Отличените творби ще бъдат публикувани
във вестник „Чисти сърца”.

Конкурсът е за деца и ученици от България и от
чужбина – всички тези, които могат да се вдъхновят
от добротворчеството, от мястото, в което живеят,
от грижата за природата и животните, от добрите
човешки отношения и да ги покажат чрез дарбата
си да пишат, рисуват, снимат.

Материалите изпращайте на адрес:
гр. Смолян, бул. „България” , Катедрален храм
„Свети Висарион Смоленски”, за конкурса
„Цветна случка” или на електронните ни адреси:
chistisarca@abv.bg и globalorthodoxy@gmail.com

Срокът е 20 август 2011 г.

У С П Е Х!

С Любов и Доброта...





Празникът на Розата! Той бе отбелязан и от хората в нашия град със зрителни увреждания...

Хората, за които светът е различен... Различен или... напълно непознат такъв, какъвто е, защото между членовете от Казанлъшкия клуб със зрителни увреждания, има хора със 100% увредено зрение... Хора, които са напълно зависими от помощта на други хора - на своите придружители...

Въпреки това обаче не им липсва нито воля за живот, нито бодър дух! Те винаги се събират всеки вторничен ден в своя Клуб, където заедно споделят всичко онова, което ги радва, обогатява ги, като личности, извисява духа им и им дарява нови сили, за да оцеляват ден след ден в този толкова сложен и динамичен век, в който живеем...

Лина Узунова, прекрасен човек, педагог и естет, в своите размисли, е споделила с възторг възхищението си от тези хора, които могат да бъдат пример за нас, виждащите всичко и всички, пишейки следните редове за тях:
"Аз се възхищавам от тези хора - толкова са упорити и жизнени, въпреки трудностите на ежедневието, заради които здрави хора обикновено се жалват и оплакват. Просто здравият човек няма представа и не се замисля колко по-сложен, труден, бавен би бил животът му без ръка, крака, очи. И все не е доволен от живота си, все мрънка. А лишеният от нещо човек е доволен и на това, което има, и се бори. Така че те са достойни за възхищение и уважение за силата им.

В съботния ден минах край Дечко и Донка. Най-напред видях нея и й се обадих, после влязох и постоях малко при тях. Беше правила баница. Това е за мен велико! Как се ориентира в горещата печка - може да се опари? Кога е опечена, как разбира? Въобще са герои."

"Въобще са герои!" - така завършила възхищението си Лина Узунова от тези толкова скромни, смирени и добри хора."
Да, герои са! Герои, защото търсят и откриват прекрасното в човешките взаимоотношения и го следват - помагат на всички около себе си, даряват им радост, утеха в скръбта, морална подкрепа, когато се нуждаят от нея...

НЕ ЗАБРАВЯТ БЕДНИТЕ, СТРАДАЩИТЕ, САМОТНИТЕ, ОНЕПРАВДАНИТЕ, СИРАЧЕТАТА... ЗА ВСИЧКИ ТЯХ ТЕ СЕ ГРИЖАТ НЕ САМО В ДНИТЕ, КОГАТО СА ЗАЕДНО, А ВЪВ ВСЕКИ ДЕН ОТ СВОЯ ЖИВОТ, КОЛКОТО И ТРУДЕН ДА Е ТОЙ ЗА ТЯХ САМИТЕ
...

Дечко и Донка! Те са двамата брат и сестра - добри и човечни! Щастливи са, че могат да помогнат на някого, че могат да бъдат полезни... Той, Дечко, макар и незрящ, години наред биеше камбаните на Шипченския храм "Св. Рождество Христово", а това е подвиг- истински духовен подвиг!

А тя, сестра му - Донка Карагитлиева, е Председател на Клуба на хората със зрителни увреждания... Няма седмица, в която да не се отбелязват някакви важни за страната ни или за града ни събития - исторически, културни, творчески... Тя е изключително компетентен човек, голям родолюбец, който учи всички останали на доброта и любов, но любов не само към човека до себе си, а и към града ни и към България - ТАЗИ ПРЕКРАСНА СТРАНА!

Пак по нейно предложение, НА ПРЕДСЕДАТЕЛКАТА НА КЛУБА, и тук хората от нейния Клуб си направиха свой Празник на Розата, избирайки си своя "Царица Роза" - най-младото, най-красивото момиче, член на техния Клуб - Михаела Грозева... Девойка, лишена от бащина ласка, грижа и подкрепа още от раждането си...
Тъжни и тежки са житейските съдби на почти всички хора в този Клуб...

Но хората тук не се замислят над това в такива хубави моменти - не! Те просто празнуват, защото сърцата им, душите им празнуват! Празнуват Празника на своя град! Празнуват сред празнично украсения свой Клуб - с много балони, с много саксии с цветя, с много, много, много рози, донесени от градините на хората от Клуба!

Рози - различни по цвят: бели, червени, розови, жълти... Рози, от които бе сплетен и венецът на главата на тяхната "Царица Роза"! Рози, които разнaсяха своето прекрасно ухание из целия Клуб! Рози, които получиха всички - и самата Царица на Розите, а също и нейните подгласнички
!

Да, сред много цветя, стихове и песни, с много почерпки от различни сладки, от безалкохолни напитки, радост и смях премина техният Празник!

Поетесата Донка Гатева бе подготвила специално поздравление за тези скъпи на сърцето й хора, чрез което тя целеше да ги запознае накратко с историята на този празник, защото от всички присъстващи / около 30-т човека в този вторничен ден, / - само трима от тях бяха успели да присъстват на истинския празник на своя град... Една тъжна, много тъжна констатация...

Затова за тези хора тя, Донка Гатева, беше подготвила следните слова:
"По своята форма и благоухание розата няма съперник между цветята на земното кълбо. Маслодайната бяла и червена роза, пренесена от Индия през Персия, Сирия и Турция намира тук благодатна почва, чудесен климат и най-важното - добри стопани. Затова говорят над 20 000 декара розови насаждения и десетки действащи розоварни на територията на нашата уникална Розова долина.

Всяка година, в началото на юни, стана традиция да се провежда Празник на Розата. В тези тържествени дни ние всички имаме възможност да се поклоним пред трудолюбието на всички, свързали съдбата си с отглеждането наказанлъшката роза.Това, е омайната роза по неповторим начин се вплита в миналото и настоящето на Розовата долина ни обяснява пословичното трудолюбие и гостоприемство на казанлъчани.
Чрез Царицата на цветята, свързаните с нейното отглеждане ритуали и традиции, сме спечелили признанието на световен образец за производство на качествено розово масло.Тя прослави нашето отечество по всички кътове на земята. Горди сме, че живеем в това райско кътче!"

Тях, хората от този Клуб, Донка Гатева поздрави и с прекрасното си стихотворение "Царица Роза"!

Щастлива съм, че аз живея
във Розовата долина,
че Българската роза е прочута
вредом по света.

Розоберачки ранобудни
кошниците пълнят с рози,
когато утринна роса блести
и полъх пролетен ги гали.

Щастие и радост бликат
празник е на Казанлъшкия площад,
"Царица Роза" - девойка млада
в нощта с корона блесва -
красива, като розов цвят.

Поздрав към всички присъстващи в този празничен ден и към самата Розова долина поднесе и поетесата Росица Йовкова чрез своето стихотворение "Казанлъшка роза", от което ще цитирам само един стих - последният стих:

Прекрасна Розова долино,
от нас, незрящите, привет!
Казанлък се тук намира -
град красив - като розов цвят!

В този Клуб има и още една поетеса, прекрасна поетеса - Мария Славова, която отсъстваше в този ден от това изкючително вълнуващо тържество.

А друг творец в този Клуб, но автор на забавни, комични стихове и поеми, е МарияЛазарова, която винаги "запечатва" в римуваните си творби всички ония весели моменти от тържествата на групата, от екскурзиите, от ежедневието на тези добри хора, в сърцата на които има само Любов и Доброта!

И тя, за този Празник на техния Клуб, беше подготвила забавни творби, които внесоха много весело настроение в сърцата на хората, празнуващи с радост в този ден - 07 юни /вторник/ 2011 г.

Музикален поздрав получи ''Царица Роза" и от акордеониста на Клуба Христо Драганов, който неизменно е със своя акордеон в празничните дни, в дните, в които се провеждата екскурзии до интересни, забележителни места в страната. Екскурзии, в които се включват почти всички членове на Клуба.

Нека и ние, читателите на този материал, поздравим тези прекраасни хора, "незлобливи, като гълъбите", както е казал Той, Божият Син, че трябва да е всеки един от нас и всички ние, като цяло!

Нека им пожелаем много градивни духовни и физически сили, много доброта в сърцата и душите им, много любов, която все така щедро да даряват на всички около себе си! Амин.

Материалът подготви с обич към всички тях - Кина Златева.
Автор на снимката: Радост Желева