"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

събота, 16 юли 2011 г.

Честит Рожден ден, проф. Вълчанов!


Уважаеми проф. Вълчанов,

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!


Разнасяйте Вий Божието Слово навсякъде по Цялата Земя!!!...
Бъдете войн във битката със злото

чрез своя Огнен Дух, Мира

и Любовта!!!...


Онази Обич - толкова Гореща,
дарена от Самия Бог Отец -

дарете щедро на народа,
жадуващ винаги за Правда
и Любов!!!...




За да изгрее тук, и в нашата Родина,

Звездата на Христовата Любов!!!...

И Днес България отново пак да бъде
Знамение за всички в този Свят!!!...

Амин.


С обич - с много Обич!

Детелина

Забележка: Тази прекасна червена роза е взета от блога на Елмира,
която не познавам лично, но е най-красивата роза, която избрах за Вас, проф. Вълчанов!

Така че - приемете тази роза като поздрав и от нея!
От нейната прекрасна душа!

Песента на йеромонах Роман "Душа (молитва) христианская песня" (от следващата публикация) е специален поздрав за Вас от отец Васил Василев,
от мен и от всички мои приятели от блога!

Бог да бъде Винаги с Вас и да Ви Благославя все така Преизобилно! Амин.

Дневникът на отец Петър Николов...


Спомени... Скъпи спомени за отец Петър, останал завинаги в сърцата и душите на хората, които го обичат и следват неговия пример днес...

"Дневникът на отец Петър неволно ми напомня за

"Плач Иеремиев" от Св. Библия, където пророкът оплаква целия свой народ, забравил Бога.

Спомням си го, коленичил с часове пред иконостаса, съсредоточен и често развълнуван до сълзи.Той не си позволяваше почивка, дори когато беше болен, за да не губи времето, дадено му за молитва.

Ако понякога, победен от болестта, лягаше за малко, скачаше разтревожен с думите:"Няма време, няма време!" Песента на петлите сутрин за него означаваше:"Ставай, няма време!"


Целият Акатистник и много други молитви знаеше наизуст, обичаше Светата Библия, житията, но най-обичаше да служи Св. Литургия и не пропускаше нито ден, когато имаше тая възможност.

Той служеше на български, за да може всеки да разбере молитвата и тя да достигне до сърцето му. Произнасяше вдъхновени проповеди. Ревността по Божия дом го изгаряше.

В онова безбожно време, когато вярата беше гонена, желаеше да помогне на всеки, който боязливо надигаше глава срещу злото, и като го прегърне с най-нежната си обич, да го заведе при Престола Божий.

Приятел и брат му беше този, който люби Бога и милее за Православната вяра.

Отец Петре, ако си намерил милост на Небето,
моли се и там за нашите души
!"


Така Христинка Николова, дъщерята на отец Петър, описва своя баща, за когото пази в сърцето и душата си най-топли спомени.

Най-добре е обаче сами да почувстваме Силата и Красотата на Првославието, прочитайки Дневника на отец Петър!

А ето и откъси от него...
По-точно... няколко странички, които предоставям на вниманието на своите читатели:


25. 05 ... Разглеждайки историята на народите, религиите и себе си, следейки живота на човеците общо и отделно, аз все по-определено и твърдо признавам Светата Православна вяра като най-свят път към Вечното, гдето душата ми ще намери истински покой! Тая вяра, тоя път е труден, но дадената ми от Бога благодат ще изведе противещото се мое тяло, та дори и в друг вид, във вечните жилища на Бога, на светите братя Кирил и Методий... Виждам аз тези святи братя да пишат с български букви на моя народ:
"В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото..."
Как бих искал да сложа уморена от грехове и мъки глава на техните гърди и да плача, много да плача, та те да умилостивят Разпнатия за мен, за моя народ и за целия свят!


28. 05 ... О, Господи! Най-достойно занимание за човека тук на земята е това: да издирва Тебе и, когато Те намери, да не спира това търсене, борейки се със злото, ръководен от Твоята благодат, да очиства себе си от всяко зло и други да настави! Колко малко е времето на човека, за да издирва и постига Тебе! Навсякъде Ти Си разпръснал Своята премъдрост и щедрост! Велик е такъв труд и той е единственият, за който никой никога не се е разкайвал!...


02. 06 ... Чета за общата изповед, която е правил отец Йоан Кронщадски, и с цялото си същество, със сълзи бих искал да видя тъй моя народ пред Бога!...

10. 06 ... Свети Отци от Първия Вселенски събор, молете се за нас! Вие, които в Никея чрез Символа на вярата, ръководени от Светия Дух, поведохте Светата Православна Църква! Отче Светий, Сине Божий, Душе Истинний! Ето, и днесТи, Пресвета Троице, ме осени с благата Си воля! О, Боже мой! Как да Ти се отблагодаря?...


03. 07 ... Сънищата ми са тъй силно убедителни и явно показват, както Божието към нас благоволение и безкрайна любов, така и строгостта на святия Му Закон!...


27. 07 ... Ех, сладко Свето Православие! О, Родна Света Църкво! О, Господи Христе! Благодаря задето ме остави да се родя в Твоята Света Църква! Възвиси тая Църква, издигни я, спаси ни! Спаси ни от всичките ни врагове и покажи силата Си! Твоите чада гинат поради греховете си...


03. 08 ...Трудя се да опознавам все повече живота, защото считам, че е безумие както да отричаш Бога, така и като си повярвал в Него да спреш и да си кажеш, че толкова стига!... Живея в бурно време: има едно всеобщо падение на човеците в неверие или безразличие... Неведнъж съм се опитвал да създам интерес към трезва мисъл, на почти всякога попадах на камък!


12. 08... Колко велик и милосърден е Бог, щом допуска тъй лесно, само след сърдечно покаяние грешния човек, дори разбойника, в тоя неописуем живот с ангелите, с целия прекрасен небесен свят, с неговите жители - при Майката Господня...


14. 09 ... Разглеждам живота, като чета духовни книги и наблюдавам себе си и околните с голям интерес. И ако не успявам да навлеза дълбоко в недрата на този живот и да се извися духовно, да покоря себе си на Правдата в по-голяма пълнота, причината за това са греховете.


14. 10 ... Милиони човеци чезнат заедно с мене в ледената прегръдка на суетния свят! Радват се, пеят... и изобщо не виждат ужаса, в койо се намират!... В дълбок сън спи светът и чака да го разбуди някой! Но кой може да бъде, Господи, освен Ти?...
...

ДА, КОЙ МОЖЕ ДА БЪДЕ, ОСВЕН ГОСПОД???... КОЙ???...
ТОЙ И... САМО ТОЙ...

Отец Петър Николов и неговото предсмъртно послание...


Има хора, за които не знаем нищо...
Има хора, за които не сме и подозирали дори, че са живели близо до нас, на земята...
Хора тихи и скромни, но с нежни сърца и Огнен Дух, извисен до Небесата!!!...
Хора - Истнски Ангели!!!... Земни Ангели!!!...

Един от тях е отец Петър Николов от гр. Враца, оставил ни своя Дневник - Небесно Духовно Богатство за всеки от нас.

Оставил ни и своето предсмъртно послание, може би - "Отивам си...", написано с много Обич към Бога и Вяра в Него, но и с чувство на изключителна загриженост за нас, хората, на тая земя; за нас, българският народ, за когото е била най-голямата болка в сърцето на Отеца, преселил се в селенията на Отвъдното точно на 06 май (1992 г.) - Гергьовден...

Отивам си...

Отивам си с надеждата велика
и знам, че моя Бог е жив!
Не ще остави този, който вика,
защото е и Благ, и Милостив!

Вий идвайте на гроба тук при мене,
ще ви очаквам в студ и пек,
че в гроба никне златно семе -
във вечността цъфти навек!

/ Отец Петър Николов - гр. Враца /
...

Аз винаги Благоговея пред този неспокоен Дух, вложен в него, който винаги е устремен към Висините...

Нека не забравяме тези Велики титани на Духа, които трасираха Пътя ни към Бога с непрестанните си и искрени молитви за всички нас, които живеем на тази земя днес!

Нека ги споменаваме в молитвите си за покойниците и да следваме примера им, както е посочено и в Свещеното Писание , че трябва да помним своите наставници, които са ни проповядвали Словото Божие и, имайки предвид свършека на техния живот, да подражаваме на вярата им (Послание до евреите 13:7)! Амин.

С много Обич към този Прекрасен Отец, баща на богослова г-н Иван Николов, и към всички читатели!

Кина Златева