"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

събота, 6 декември 2014 г.

Св. Николай Чудотворец - един от най-известните и почитани светци на Православието

Уважаеми читатели!
Чудеса на светителя Николай,
станали след смъртта му

Много чудеса извършил светителят Николай не само през живота си, но и след смъртта си. Кой няма да се удиви, слушайки за неговите дивни чудеса! Защото не една страна и не една област, но цялата поднебесна се изпълнила с чудесата на свети Николай. Иди при гърците, и там му се удивляват, иди при латинците - и там се изумяват, и в Сирия го възхваляват. По цялата земя се удивляват на светителя Николай. Ела в Русия и ще видиш, че няма нито град, нито село, където да няма множество чудеса на светителя Николай.

При гръцкия цар Лъв и при патриарх Атанасий станало следното преславно чудо[25]. Великият Николай в полунощ се явил във видение на един благочестив старец, обичащ бедните и странниците, на име Теофан, и казал:

- Теофане, стани и иди при иконописеца Агей и му заповядай да нарисува три икони: на нашия Спасител и Господ Иисус Христос, сътворил небето и земята и създал човека, на Пречистата Владичица Богородица и на молитвеника за християнския род Николай, архиепископ Мирски, защото на мене подобава да се явя в Константинопол. Като нарисуваш тези три икони, представи ги на патриарха и на целия събор. Иди по-скоро и не се бави да изпълниш заповедта.

След тези думи светецът станал невидим. Като се събудил от сън, боголюбивият мъж Теофан се изплашил, веднага отишъл при иконописеца Агей и го помолил да нарисува три големи икони: на Спасителя Христа, на Пречистата Богородица и на светителя Николай. По волята на милостивия Спасител, на Пречистата Богородица и на свети Николай, Агей нарисувал три икони и ги донесъл на Теофан. Той взел иконите, поставил ги в горницата и казал на жена си:

- Да устроим трапеза в своя дом и да се помолим на Бога за своите прегрешения.

Тя с радост се съгласила. Теофан отишъл на пазара, купил храна и питие за тридесет златника и благолепно устроил трапеза за патриарха. След това отишъл и го помолил, заедно с целия събор, да благослови дома му и да вкуси храна и питие. Патриархът се съгласил и дошъл заедно със събора в дома на Теофан, и като влязъл в горницата, видял, че там стоят три икони: на нашия Господ, на Пречистата Богородица и на свети Николай. Като се приближил към първата икона, патриархът казал:

- Слава Тебе, Христе Боже, създал цялото творение. Достойно е било да се нарисува тази икона.

След това се приближил към втората икона и казал:

- Добре е, че е нарисувана и тази икона на Пресветата Богородица и молитвеница за целия свят.

Като се приближил към третата икона, патриархът казал:

- Това е иконата на Николай, архиепископ Мирски. Не е трябвало да бъде изобразен на такава голяма икона. Нали той е бил син на прости хора, Теофан и Нона, произхождащи от селяните.

Патриархът извикал господаря на този дом и му казал:

- Теофане, не заповядвай на Агей да рисува иконата на Николай в такива големи размери.

И заповядал да изнесат иконата на светителя, като казал:

- Неудобно е да стои редом с Христа и Пречистата.

Благочестивият мъж Теофан с голяма печал изнесъл иконата на свети Николай от горницата, поставил я в друга стая на почетно място, избрал един певец от събора, мъж дивен и разумен, на име Калист, и го помолил да застане пред иконата и да пее величание на свети Николай. Но в Писанието е казано: “Аз ще прославя ония, които Мене прославят”[26]. Така е казал Господ Иисус Христос, чрез Когото, както ще видим, ще се прослави сам светителят.

Като прославил Бога и Пресвета Богородица, патриархът седнал на масата заедно с целия си събор, и била сложена трапеза. След нея патриархът станал, възвеличил Бога и Божията Майка и като изпил виното, се веселил с целия събор. Калист по това време славел и величаел великия светител Николай. Но ето, виното не достигнало, а патриархът и придружаващите го искали още да пият и да се веселят. И един от събралите се казал:

- Теофане, донеси още вино на патриарха и направи пира приятен.

Той отговорил:

- Няма повече вино, господарю мой, а на пазара вече не продават, и няма откъде да се купи.

Опечален, той си спомнил за свети Николай как му се явил във видение и му заповядал да нарисува три икони: на Спасителя, на Пречистата Божия Майка и своята. Той тайно влязъл в стаята, паднал пред иконата на светителя и казал със сълзи:

- О, свети Николае! Твоето раждане е чудно и животът ти е свят, ти си изцелил много страдащи. Моля те, извърши и сега чудо над мене, немощния, добави още вино.

Като казал това и благословил, той отишъл там, където стояли съдовете с вино; и по молитвата на светия чудотворец Николай тези съдове били пълни с вино. Теофан взел виното с радост и го занесъл на патриарха. Той го изпил и го похвалил, като казал:

- Никога не съм пил такова вино.

И пиещите казвали, че Теофан е запазил доброто вино за края на пира. А той скрил предивното чудо на свети Николай.

Патриархът и съборът развеселени си тръгнали. Сутринта при патриарха дошъл един велможа на име Теодор, от селото, наречено Сиердалско, от Мирския остров, и го молел да отиде при него, защото единствената му дъщеря е обсебена от беснуване, и да прочете над главата ѝ светото Евангелие. Патриархът се съгласил, взел свещената книга, качил се на кораб с целия събор и отплавал. Когато били в открито море, бурята повдигнала силно вълнение, корабът се преобърнал, и всички паднали във водата и плували, викайки и молейки Бога, Пречистата Богородица и свети Николай. И Пречистата Богородица умолила Своя Син, нашия Спасител Иисуса Христа, за събора, да не погине свещеническият чин. Тогава корабът се изправил и, по Божия милост, целият събор отново влязъл в него. Потъвайки, патриарх Атанасий си спомнил своя грях пред свети Николай и викайки, се молел и казвал:

- О, велики Христов светителю, архиепископ Мирски, чудотворче Николае! Съгреших пред тебе, прости ми и ме помилвай, грешния и окаяния, спаси ме от морската дълбочина, от този горчив час и от внезапна смърт.

О, преславно чудо! - високоумният се смирил, а смиреният чудно се възвеличил и честно се прославил.

Внезапно се явил свети Николай, вървейки по морето, като по суша, приближил се към патриарха и го хванал за ръка с думите:

- Атанасий, нима в морската дълбочина имаш нужда от помощ от мене, произхождащия от прости хора?

А той, измъчен, едва можейки да отвори уста, казал, плачейки горчиво:

- О, свети Николае, велики светителю, бърз помощниче, не си спомняй моето зло високоумие, избави ме от внезапна смърт в морската дълбочина и аз ще те славя през всички дни на живота си.

И светителят му казал:

- Не бой се, брате, ето, Христос те избавя чрез моята ръка. Но не греши повече, за да не ти се случи нещо още по-лошо. Влез в кораба си.

Като казал това, свети Николай извадил патриарха от водата и го поставил в кораба с думите:

- Ти си спасен, иди отново на своето служение в Константинопол.

И светецът станал невидим.

Като видели патриарха, всички завикали:

- Слава на Тебе, Христе Спасителю, Пречиста Царице, Господарке Богородице, избавили нашия господар от удавяне!

Сякаш събудил се от сън, патриархът ги попитал:

- Къде съм, братя?

- На своя кораб, господарю - отговорили му те, - и всички ние сме невредими.

Патриархът заплакал и казал:

- Братя, съгреших пред свети Николай, той наистина е велик: ходи по морето като по суша, взе ме за ръката и ме постави в кораба; наистина, той е бърз помощник на всички, призоваващи го с вяра.

Корабът бързо заплувал обратно към Константинопол. Като излязъл от кораба с целия събор, патриархът със сълзи отишъл в църквата “Света София” и изпратил за Теофан, като му заповядал веднага да донесе тази чудна икона на свети Николай. Когато Теофан донесъл иконата, патриархът паднал пред нея със сълзи и казал:

- Съгреших, о, свети Николае, прости на мен, грешния.

Като казал това, той взел иконата на ръце, с чест я целунал заедно с всички от събора и я отнесъл в църквата “Света София”. На другия ден той положил в Константинопол основите на каменна църква в чест на свети Николай. Когато църквата била построена, патриархът я осветил в деня на паметта на свети Николай. А светителят в този ден изцелил 40 болни мъже и жени. След това патриархът дал за украсяване на църквата 30 литри злато и много ниви и градини. И построил до нея честен манастир. И много хора идвали тук: слепи, сакати и прокажени. Докосвайки се до тази икона на свети Николай, всички те си отивали здрави, славейки Бога и Неговия чудотворец.
***

В Константинопол живеел един мъж на име Николай, препитаващ се с ръкоделие. Бидейки благочестив, той установил завет никога да не прекарва дните, посветени на паметта на светителя Николай, без възпоменание за Божия угодник. Той неотстъпно спазвал това, според словото на Писанието: “давай почит Господу” от праведните си трудове[27] . Така той достигнал до дълбока старост и нямайки сили да работи, изпаднал в бедност. Наближавал денят на паметта на свети Николай и ето, размисляйки как да постъпи, старецът казал на жена си:

- Скоро ще настъпи денят на почитания от нас велик Христов архиерей Николай; как ние, бедните, при цялата ни оскъдност, ще отпразнуваме този ден?

Благочестивата жена отговорила на мъжа си:

- Ти знаеш, господарю мой, че е наближил краят на живота ни, защото и тебе, и мене ни постигна старостта; ако трябва дори и сега да завършим живота си, не променяй намерението си и не забравяй твоята любов към светеца.

Тя посочила на мъжа си своя килим и казала:

- Вземи килима, иди и го продай, и купи всичко необходимо за достойното отпразнуване на паметта на свети Николай. Ние нямаме нищо друго, а този килим не ни е нужен, защото нямаме деца, на които да го оставим.

Като чул това, благочестивият старец похвалил жена си, взел килима и тръгнал. Когато вървял по площада, където стоял стълбът на светия цар Констатин Велики, и минавал край църквата на свети Платон, го срещнал винаги готовият да помогне свети Николай, в образа на честен старец, и казал на носещия килима:

- Къде отиваш, мили приятелю?

- Трябва да отида на пазара - отговорил той.

Свети Николай се приближил и казал:

- Добре. Но кажи ми, за колко мислиш да продадеш този килим, защото искам да го купя.

Старецът казал на светеца:

- Този килим на времето е бил купен за 8 златника, а сега ще взема за него колкото ми дадеш.

Светецът казал на стареца:

- Съгласен ли си да вземеш за него 6 златника?

- Ако ми дадеш толкова - казал старецът, - с радост ще взема.

Свети Николай спуснал ръката си в джоба на дрехата си, извадил оттам злато, дал 6 големи златника на стареца и му казал:

- Вземи това, приятелю, и ми дай килима.

Старецът с радост взел златото, защото килимът струвал по-малко от това. Свети Николай взел килима от ръката на стареца и се отдалечил. Когато се разделили, присъстващите казали на стареца:

- Привидение ли виждаш, старче, че си говориш сам?

Защото те виждали само стареца и чували гласа му, а светецът бил невидим за тях и те не го чували. В това време свети Николай дошъл с килима при жената на стареца и ѝ казал:

- Мъжът ти ми е стар приятел; той ме срещна и се обърна към мене с такава молба: тъй като ме обичаш, занеси този килим на жена ми, защото трябва да отнеса нещо, а ти го пази като свой.

Като казал това, светителят станал невидим. Виждайки честния мъж, сияещ от светлина, и вземайки килима от него, жената от страх не смеела да го попита кой е. Мислейки, че мъжът ѝ е забравил думите, които ѝ е казал, и своята любов към светеца, жената се разгневила на мъжа си и казала:

- Горко ми, бедната, мъжът ми е законопрестъпник и изпълнен с лъжа!

Като казала тези думи и подобни на тях, тя не искала и да гледа килима, горейки от любов към светеца.

Не знаейки за случилото се, мъжът ѝ купил всичко необходимо за празнуването на паметта на свети Николай и си отивал към къщи, радвайки се на продажбата на килима и на това, че няма да му се наложи да отстъпи от благочестивия обичай. Когато се прибрал у дома, разгневената жена го посрещнала със зли думи:

- Иди си от мене, защото ти излъга свети Николай. Истина е казал Христос, Синът Божий: “Никой, който е сложил ръката си върху ралото и погледва назад, не е годен за царството Божие”[28].

Като казала тези думи и подобни на тях, тя донесла килима пред своя мъж и казала:

- Вземи го и повече няма да ме видиш, защото ти излъга свети Николай, и затова ще загубиш всичко, което си постигнал с празнуването на паметта му. Защото е написано, че ако човек изпълни всички заповеди, но съгреши в едно, е виновен във всичко.

Като чул това от жена си и видял своя килим, старецът се удивлявал и не намирал думи да отговори на жена си. Той дълго стоял и накрая разбрал, че свети Николай е извършил чудо. Той въздъхнал от дълбочината на сърцето си и изпълнен с радост, издигнал ръцете си към небето и казал:

- Слава Тебе, Христе Боже, Който вършиш чудеса чрез свети Николай!

И старецът казал на жена си:

- Заради страха Божий, кажи ми, кой ти е донесъл този килим, мъж или жена, старец или юноша?

Жена му отговорила:

- Един старец, светъл, честен, облечен в светли дрехи, донесе килима и ми каза: мъжът ти ми е приятел, затова, като ме срещна, ме помоли да донеса този килим при тебе, вземи го. Като взех килима, аз не посмях да попитам дошлия кой е, виждайки го сияещ от светлина.

Като чул това от жена си, старецът се удивлявал и ѝ показал останалата част от златото и всичко, купено от него за празнуването на паметта на свети Николай: ястия, вино, просфори и свещи.

- Жив Господ! - възкликнал той. - Мъжът, който купи от мене килима и отново го донесе у дома при нас, смирените и бедни раби, наистина е свети Николай, защото които ме видяха да беседвам с него, ми казаха: привидение ли виждаш? Те виждаха само мене, а той беше невидим.

Тогава двамата, старецът и жена му, възкликнали, въздавайки благодарност на Всемогъщия Бог и хвала на великия Христов архиерей Николай, бърз помощник на всички, призоваващи го с вяра. Изпълнени с радост, те веднага отишли в църквата на светителя Николай, носейки златото и килима, и разказали на целия клир и на всички, които били там. И всички хора, като чули разказа им, прославили Бога и светеца, вършещ милосърдие към своите раби. След това те отишли при патриарх Михаил[29] и му разказали всичко. Патриархът заповядал да дадат на стареца помощ от имението при църквата “Света София”. И те отпразнували празника честно, възнасяйки хвала и песнопения.
***

В Константинопол живеел един благочестив мъж на име Епифаний. Той бил много богат и почетен с голяма чест от цар Константин[30], имал и много слуги. Веднъж поискал да си купи момче за слуга и в третия ден на декември взел литра злато от 72 златника, качил се на кон и отишъл на пазара, където търговци, дошли от Русия, продавали слуги. Не му се удало да си купи слуга и се върнал у дома си. Като слязъл от коня, той извадил златото от джоба си, сложил го някъде и забравил къде го оставил. Това му се случило от исконния зъл враг, дявола, който непрестанно воюва с християнския род, за да умножи греха на земята. Не търпейки благочестието на този мъж, той замислил да го хвърли в бездната на греха. На сутринта велможата повикал момчето, което му служело, и казал:

- Донеси ми златото, което ти дадох вчера, трябва да отида на пазара.

Като чуло това, момчето се изплашило, защото господарят не му бил давал злато, и казало:

- Ти не си ми давал злато, господарю.

Господарят казал:

- О, зла и лъжлива главо, кажи ми къде си сложил даденото ти от мене злато?

А то, нямайки нищо, се кълняло, че не разбира за какво говори господарят му. Велможата се разгневил и заповядал на слугите да вържат момчето, да го бият безмилостно и да го оковат във вериги.

А сам казал:

- Ще реша участта му, когато мине празникът на свети Николай - понеже празникът трябвало да бъде на другия ден.

Затворено само в къщата, момчето със сълзи викало към всемогъщия Бог, избавящ намиращите се в беда:

- Господи Боже мой, Иисусе Христе, Вседържителю, Сине на Живия Бог, живеещ в непристъпна светлина! Викам към Тебе, защото Ти познаваш човешкото сърце, Ти си помощник на сираците, Избавление на намиращите се в беда, Утешение на скърбящите: избави ме от тази неведома напаст. Извърши милостиво избавление, така че и моят господар, избавил се от греха и неправдата, причинени на мене, да Те прослави с веселие на сърцето, и аз, немощният Твой раб, избавил се от тази беда, постигнала ме несправедливо, да Ти въздам благодарност за Твоето човеколюбие.

Изричайки със сълзи това и подобно на него, прибавяйки молитва към молитвата и сълзи към сълзите, момчето се помолило и на свети Николай:

- О, честни отче, свети Николае, избави ме от тази беда! Ти знаеш, че съм невинен в това, което казва господарят ми за мене. Утре е твоят празник, а аз се намирам в голяма беда.

Настъпила нощта и уморено, момчето заспало. В съня му се явил свети Николай, винаги бърз помощник на всички, призоваващи го с вяра, и казал:

- Не тъгувай: Христос ще те избави чрез мене, Своя раб.

В този миг веригите паднали от него и той станал и възнесъл хвала на Бога и на свети Николай. В същия час светителят се явил и на господаря му и го упрекнал:

- Защо си сторил неправда на своя слуга, Епифаний? Ти сам си виновен, защото си забравил къде си сложил златото, измъчвал си момчето без вина, а то ти е вярно. Но тъй като ти не си намислил това сам, а те е научил исконният враг дяволът, то освободи момчето: ако не ме послушаш, ще те постигне голямо нещастие.

След това, като посочил с пръст мястото, където стояло златото, свети Николай казал:

- Стани, вземи златото си и освободи момчето.

Като казал това, той станал невидим.

Велможата Епифаний се събудил в трепет, стигнал до мястото, посочено му от светеца, и намерил златото, сложено там от него самия. Тогава, обзет от страх и изпълнен с радост, той казал:

- Слава Тебе, Христе Боже, Надеждо на целия християнски род; слава Тебе, Надеждо на безнадеждните, бързо Утешение на отчаяните; слава Тебе, показал светило на целия свят и скорошно изправяне на падналите в греха, свети Николай, който изцелява не само телесните недъзи, но и душевните съблазни.

Целият в сълзи, той паднал пред честната икона на светителя Николай и казал:

- Благодаря ти, честни отче, задето ме спаси, недостойния и грешния, и дойде при мене, немощния, очиствайки ме от греховете. Какво да ти въздам за това, че ме погледна милостиво, идвайки при мене.

Като казал това и подобно на него, велможата дошъл при момчето и като видял, че веригите са паднали от него, обзел го още по-голям ужас и упреквал себе си. Веднага заповядал да освободят момчето и всякак го успокоявал; а сам цялата нощ бодърствал, благодарейки на Бога и на свети Николай, избавил го от такъв грях. Когато камбаните забили за утреня, той станал, взел златото и отишъл с момчето в църквата на свети Николай. Тук той с радост разказал на всички с каква милост го удостоили Бог и свети Николай. И всички прославили Бога, вършещ такива чудеса чрез Своите угодници. Когато отслужили утренята, господарят казал в църквата на момчето:

- Чедо, не аз, грешният, но твоят Бог, Творец на небето и земята, и Неговият свят угодник, Николай, да те освободят от робството, та някога и на мене да бъде простена неправдата, която аз, поради незнание, извърших към тебе.

Като казал това, той разделил златото на три части: първата дал в църквата “Свети Николай”, втората раздал на бедните, а третата дал на момчето и казал:

- Вземи това, чедо, и няма да бъдеш длъжен на никого, освен на светителя Николай. А аз ще се грижа за тебе като чедолюбив баща.

Като благодарил на Бога и на свети Николай, Епифаний си отишъл у дома с радост.
***

Веднъж в Киев, в деня на паметта на светите мъченици Борис и Глеб, на празника се стекло множество народ от всички градове и села. Един киевчанин, имащ голяма вяра в свети Николай и светите мъченици Борис и Глеб, се качил на лодка и отплувал към Вишгород да се поклони на гроба на светите мъченици[31], като взел със себе си свещи, тамян и просфори - всичко необходимо за достойно празнуване. Като се поклонил на мощите на светиите и се възрадвал духом, той се отправил у дома. Когато плувал по река Днепър, жена му, държаща на ръце детето, задрямала и изпуснала детето във водата, и то потънало. Бащата започнал да си скубе косите, викайки:

- Горко ми, свети Николае, затова ли имах толкова голяма вяра в тебе, а ти не спаси детето ми от удавяне! Кой ще бъде наследник на имението ми; кого ще науча да празнува светлото тържество в твоя памет? Как ще разкажа за твоето велико милосърдие, когато детето ми се удави? Аз исках да го възпитам, просвещавайки го с твоите чудеса, за да ме хвалят и след смъртта, задето моята рожба чества паметта на свети Николай. Но ти, светителю, дарува печал не само на мене, но и на себе си, защото скоро ще трябва да се прекрати честването на твоята памет в моя дом, защото аз съм стар и очаквам смъртта. Ако искаше да спасиш детето, ти би могъл да го спасиш, но ти сам допусна то да се удави и не избави моето единородно чедо от морската дълбочина. Или мислиш, че аз не зная за твоите чудеса? Те нямат брой, и човешкият език не може да разкаже за тях, и аз, отче свети, вярвам, че за тебе е възможно всичко, което искаш да направиш, но моите беззакония надделяха. Сега аз, измъчван от скръб, разбрах, че ако бях спазвал Божиите заповеди непорочно, цялото творение би ми се покорявало, както на Адам в рая, преди грехопадението. Сега цялото творение въстава срещу мене: водата ще ме удави, звяр ще ме разкъса, змия ще ме погълне, мълния ще ме изгори, птиците ще ме изкълват, животните ще станат свирепи, хората ще ме умъртвят, хлябът, даден ни за храна, няма да ни насити, и по Божията воля ще ни бъде за погибел. Но ние, надарени с душа и разум, и сътворени по Божи образ, не изпълняваме както трябва волята на своя Творец. Но не се прогневявай на мене, свети отче Николае, че говоря толкова дръзновено, защото аз не се отчайвам за своето спасение, имайки тебе за помощник.

Жена му си скубела косите и се биела по страните. Накрая те стигнали до града и скръбни влезли в дома си. Настъпила нощта и ето, бързият помощник на всички призоваващи го, Христовият архиерей Николай, извършил дивно чудо, каквото не се било случвало никога преди. През нощта той извадил от реката удавилото се дете и го поставил на мястото за певци в храма “Света София” живо и невредимо. Когато дошло време за утринната молитва, в църквата влязъл клисарят и чул детски плач на мястото за певците. И дълго стоял в размисъл:

- Кой е пуснал жена на това място?

Клисарят отишъл при отговорника за реда и започнал да го укорява; той казвал, че нищо не знае, но клисарят му казвал:

- Ти си виновен за това, защото на мястото за певци крещят деца.

Завеждащият реда се изплашил и като се приближил към ключалката, видял, че е недокосната, и чул детски глас. Отишъл на мястото за певците и видял пред иконата на свети Николай дете, цялото мокро. Не знаейки какво да мисли, той разказал за това на митрополита. След като отслужил утренята, митрополитът изпратил да съберат хората на площада и да ги попитат чие дете лежи на мястото за певци в църквата “Света София”. Всички граждани отишли в църквата, удивлявайки се откъде се е взело това дете цялото измокрено. Дошъл и бащата на детето, за да види чудото, и го познал. Но не вярвайки на себе си, той отишъл при жена си и ѝ разказал всичко подред. Тя веднага започнала да укорява мъжа си, казвайки:

- Как не разбираш, че това е чудо, извършено от свети Николай?

Тя бързо отишла в църквата, познала своето дете и без да го докосва, паднала пред иконата на свети Николай и се молела с умиление и сълзи. Мъжът ѝ, стоейки далече, също проливал сълзи. Като чули за това, всички хора се стекли да видят чудото, и целият град се събрал, славейки Бога и свети Николай. Митрополитът направил честен празник, какъвто се прави в деня на паметта на свети Николай, прославяйки Светата Троица, Отца и Сина, и Светия Дух. Амин.

Кондак:

В Мира, свети, си се явил като свещенодеец: изпълнил преподобно Христовото Евангелие, си положил душата си за своите люде и си спасил невинните от смърт; затова си се осветил като велик таинник на Божията благодат.

Днес, 06 декември, Православната църква почита паметта на Св. Николай, Мирликийски Чудотворец - един от най-известните и най-почитаните светци на Православието.

Нека в този паметен ден се обърнем с молитва към Св. Николай и по неговите свети застъпнически молитви пред Бога, Бог да благослови страната и народа ни, да благослови всички хора по цялата земя, които сме създадени по "образ и подобие" на самия Бог!

МОЛИТВА КЪМ СВ. НИКОЛАЙ

О, пресвети Николае, превъзходни угодниче Господен, горещ наш застъпниче, добри пастирю, учителю и наставниче! Ти, като поживя ангелски на земята, се яви същински благ ангел и в твоята чудна прослава. Ние вярваме от всичката си душа и мисъл, че ти, добросърдечни помощниче и молитвениче наш, с твоите истински ходатайства и с благодатта, която изобилно ти е дадена от Господа и Спасителя, винаги ни помагаш за нашето спасение. И така, приеми блажени, угодниче Христов, и в този час нашите молби и ни запази с твоето застъпничество.
Моли се на Господа, Който дава мир на всички, да изпрати мир на църквите, като събере разделените в едно, и да запази страната ни в мир и тишина. Моли милосърдния Господ 
да ни спаси от нашите прегрешения по каквито пътища Той знае. Моли Него, Благия, да даде на нас и на целия свят всичко потребно за нашето спасение. Амин.

Из "Православен молитвеник" на Православно издателство "Витезда"
Пояснение: Молитвата е публикувана със съкращение.
*** 
За чудесата на Св. Николай, станали след смъртта му, може да прочетете от публикацията във Фейсбук на Димитрина Стоянова, от чиято публикация е взета иконата на Светеца: https://www.facebook.com/dimitrina.stoyanova.5/posts/10201933189089736?notif_t=close_friend_activity

И още едно чудо на Св. Николай Чудотворец, публикувано във Фейсбук от Dani Vateva:
 http://predanie.bg/%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5/%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%B8/460-%D0%BF%D0%BE-%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D1%88%D0%B5-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%86-%D0%B2-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B8