"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

събота, 14 юли 2012 г.

"Да просим от Бога да бъде Неговата воля в живота ни!" - Старецът Порфирий


"Да просим от Бога да бъде Неговата воля в живота ни!" - Старецът Порфирий

"Да просим от Бога да бъде Неговата воля в живота ни!" - откъс от чудесната книга "Живот и Слова" на Стареца Порфирий Кавсокаливит; Славянобългарски манастир "Св. Вмчк Георги Зограф", Света гора, Атон

       Молитвите ни не биват чути, понеже не сме достойни. Трябва да станеш достоен, за да се помолиш. Не сме достойни, понеже не обичаме ближния си като себе си. Сам Христос го казва: И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си (МАТ. 5:23-24). Да отидеш първо да се помириш с брата си, да се простите, за да станеш достоен. Ако това не стане, не можеш да се помолиш. Ако не си достоен, не можеш да направиш нищо. Когато уредиш всичките си дългове и се подготвиш, тогава отиваш и пренасяш дара си.
      Достойни стават онези, които желаят и копнеят да станат Христови, които се отдават на Божията воля. Да нямаш никаква собствена воля - това има голяма стойност, в това се състои всичко. Робът няма собствена воля. Това да нямаме собствена воля, може да бъде постигнато по един лек начин - чрез любовта ни към Христа и спазване на Неговите заповеди. Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; а който ме Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам (Иоан 14:21). Нужна е борба...
     Тази борба предполага сълзи, покаяние, молитви, милостиня, моление с доверие в Христа, а не с маловерие. Единствено Христос може да ни избави от оковите на пустотата. Молитва, покаяние и милостиня. Ако нямате пари, дайте поне една чаша вода. И да знаете, че колкото повече се освещавате, толкова повече се чуват вашите молитви. 

     Нека не насилваме Бога с молитвите си. Да не просим от Бога да ни избави от нещо, било болест и т.н., или да разреши проблемите ни, но да просим от Него сили и подкрепа, за да претърпяваме. Както Той кротко чука на вратата на душите ни, тъй и ние кротко да просим това, което желаем. Когато Бог не ни дава
нещо, което  настоятелно Му искаме, Той има Своята причина за това. И Бог има Своите "тайни". След като вярваме в благия Му промисъл, след като вярваме, че Той знае всичко от живота  ни и винаги желае нашето добро, защо да не се доверим? Нека се молим просто и кротко, без патос и насилване. Знаем, че минало, настояще и бъдеще, всичко е знайно, видно и разкрито пред Бога. Както казва апостол Павел: 
... няма твар, скрита за Бога, а всичко е... открито за очите на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме (Евреи 4:13). Нека не настояваме; насилието ще доведе по-скоро до вреда, отколкото до полза. Да не се опитваме на всяка цена да придобием това, което желаем, но да го оставяме на Божията воля. Защото колкото повече преследваме желанието си, толкова повече то се отдалечава от нас. Следователно необходими са търпение, вяра и мир. Дори и ние да забравим желанието си, то Господ никога не забравя и ако е за наше добро, ще ни даде това, което трябва и когато трябва.
     В молитвите си нека просим единствено спасението на душата си. Нали Господ е казал: Но първом търсете  царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се предаде (Мат. 6:33). Лесно, съвсем лесно Христос може да ни даде това, което желаем. И вижте тайната. Тайната е изобщо да нямате наум да поискате това нещо. Тайната е безкористно да желаете единението с Христа, без да казвате:"Дай ми това, дай ми онова..." Достатъчно е да казваме: "Господи Иисусе Христе, помилуй ме!
Бог няма нужда да го уведомяваме за различните наши нужди. Той знае всичко несравнимо по-добре от нас и ни дава Своята любов. Въпросът е да се отзовем на тази любов чрез молитвата и спазването на заповедите Му. Нека просим да бъде Божията воля - това е най-полезното, най-сигурното за нас и за онези, за които се молим.  Христос ще ни даде всичко пребогато. Обаче когато у нас има макар и малко егоизъм, нищо не се получава.

Пояснение: Старецът Порфирий е посочил, че не трябва да искаме нищо, защото, както сам той пояснява, "много често, особено у съвременния човек, възпитан в консуматорското общество, желанието за нещо е преплетено с егоизъм. А наличието на егоизъм възпира действието на благодатта." (стр. 168 от книгата на Стареца Порфирий)

петък, 13 юли 2012 г.

Явяването на Спасителя...



Явяването на Спасителя

Явяването на нашия Спасител Иисус Христос станало

в 8 часа сутринта на 30.07.1926 г. около Киев, между селата Демидов и Глебовка на две момчета: юношата Николай, на 11 години (Николай Максимович Куприненко) и Емильян, на 14 години (Емильян Иванович Фещенко).


Преди една седмица, на 24 юли, през нощта срещу неделя, Спасителят се явил на Емильян на сън и казал:

- Ти ще ме видиш наяве с друго момче. Внимавайте, за да не се уплашите! – след това Той го благословил по архиерейски, с две ръце, обърнал се на Изток и станал невидим. Емильян започнал да се моли насън, но хазяинът го събудил.

След една седмица, на 30 юли, тези малки пастири изкарали добитъка на пасбището и веднага се запознали, понеже срещата им не била случайна. Било е 8 часа сутринта и те се събрали, за да закусят, като изведнъж силно блеснала мълния.

Емильян помисли:

- Защо тъй силно блесна мълнията?

Николай отвърнал:

- Сигурно ще вали дъжд!

Обаче Емильян казал:

- Откъде ще дойде дъжд, след като на небето няма нито едно облаче, нито вятър?

Тогава Николай му отвърна:

- Кой знае какво ще се случи тука.

След тези думи, изведнъж от запад небето станало розово и се появил голям, сияещ като слънце Кръст, който достигал до върха на небето, а долната част, с около два аршина (аршин – стара руска мярка за дължина, равна на 71 см. – бел. пр.), не достигала до земята; под него имало облак и Кръстът се опирал в този облак. Той бил широк около един аршин и половина. Отгоре на Кръста сякаш се показвал човек (в средата на Кръста). Най-напред Кръстът с човека бил далеч – на половин верста (верста – стара руска мярка за дължина, равна на 1060 метра – бел. пр.)., а след това се приближил към момчетата.

Николай видял приближаването на сияещия Кръст, стреснал се и казал на Емильян:

- Да бягаме, нечиста сила!

Но Господ ги спрял и казал:

- Не, Аз съм чист – (тоест не съм нечиста сила – бел. пр.)

Тогава децата като че ли се вдървили и не могли да се отместят от мястото си. Те се опомнили и убедили, че това е Самият Господ Иисус Христос – Спасителят на света. Той целият бил в чудно сияние и неописуема красота. Божественото Му лице не било възможно да се види. То сияело по-силно от слънцето и било по-бяло от снега. Могъществото му било непостижимо, от Него излизала благодатна сила и небесно благоухание. Когато Спасителят говорил, от устата Му излизал огнен пламък. Гласът Му се разнасял по цялата вселена. Долната Му одежда била розова, а горната светлосиня, преметната през рамото Му. В лявата Си ръка Той държал разтворено Евангелие, дясната била вдигната за благословия. Над главата на Спасителя се виждал триъгълник, във формата на буквата “А”. Прекрасна дъга от седем цвята обкръжавала Спасителя, като се спускала от двете страни до облаците, които поддържали Кръста. Той стоял в цялото Си величие, обкръжен от дъгата. Отгоре над триъгълника имало Херувими, а отстрани – два Ангела, наоколо ангелчета, от които се виждали само главите и крилете им.

- Деца, не страхувайте от Мен и не си заминавайте. Аз съм Господ Бог ваш, Спасителят на света, Син на живия Бог, Който живее на небето. Аз дойдох да ви дам Моята заповед.

Господ започнал да говори много тихо, но се чувало като че ли по цялата вселена.

- Ще загинат всички блудници, пияници, кощуници, пушачи (тоест хора, които пушат цигари – бел. пр.), хулители на Бога, отхвърлящи Кръста (баптистите и други сектанти не носят кръстче, срамуват се от Кръста). Грешниците бягат от лицето Ми, а праведниците ще се възвеселят пред Господа.

След тези думи Ангелите запяли Трисвятое. “Святий Боже” - пеела дясната страна, “Святий Крепкий” - пеели всички, а “Святий Безсмертний” – останалите пеели всички заедно.

Когато Ангелите спрели да пеят, Господ казал:

- Деца, в света има много хора, но не всички са Мои. Много малко са онези, които слушат Мене, Моето учение и св. Евангелие. Повечето от тях са се отдали на дявола и се подчиняват на нечистия му дух, на който доброволно се предали. В Моя Св. Събор намерих разкол между свещеници превратници (тоест свещеници, които участват в преврат – бел. пр.), украинци и подобни свещеници-еретици, които водят народа към погибел, а праведните свещеници го водят към Царството Божие.

След това Спасителят казал:

- Деца, виждате ли Ме? Погледнете Ме добре, за да бъде Моят образ във вашата памет и в дома ви; и Аз ще спомена в Моето царство вярващия ви род до седмо коляно. Отидете при моя православен свещеник и му кажете да отслужи всенощно бдение със св. Литургия.

Тогава Ангелите запели:

- Величит душа моя Господа и возрадовася дух мой о Бозе Спасе моем.

И тайнообразуващите запели: “Тебе поем, Господи, Тебе благодарим”; и Ангелите пели още много песнопения – “Честнейшую Херувим. . .”, “Ако да Царя…”, “Величит душа моя …” до края.

След това като че ли се отворило небето, облаците се разпръснали и Спасителят слезнал с небесните Си сили и казал:

- Скръб ще има за украинците, живистите и обновените митрополити и архиереи, подстрекатели и еретици, и за духовенството няма да има прошка, нито в този, нито в бъдещия век. Малките (миряните), за тях ще има прошка, ако се покаят. Но все пак ще ги накажа, затова, че са отстъпили от православната вяра, започнали да разкъсват на Мен божествените ризи и Моята Св. Православна Апостолска църква.

Преди възцаряването на антихриста ще изпратя невидимо Ангелите Си на помощ на хората и те ще защитят рабите Ми в Книгата на живота; ще сложат св. Печат на челата им, у които ще има на челото Страх Божий! Погледнете на Мене по-добре, за да не сгрешите, за да не се излъжете и да не се подчинявате на Антихриста, тъй като той ще дойде в Моите ризи? И ще извърши пред народа дяволски чудеса и ще възсияе на престола в св. храм, и ще накара да му направят икона и да вярват на тази икона. Затова той ще направи така, че тази икона да говори и ще се движи от дяволско внушение. От Кръста той се страхува и ще повдигне гонение срещу Кръста. Най-напред това бе комунистическият знак – петолъчката, но не я приемайте – това е началото на нещастието. Ще дойде време, когато ще настъпи голямо гонение на вярващите, които няма да приемат печата на антихриста на дясната си ръка или на челото и да се поклонят на образа му. Тези хора няма да могат да купуват, нито да продават без печата, нито да пътуват от град до град, от село до село, на тези хора ще се отнеме храната и водата. Най-напред ще се изисква подпис и на подписалите се ще се слага печата на антихриста. И който го приеме, няма да има прошка нито в този, нито в бъдещия век.

Преди възцаряването на антихриста ще има световна война. В началото на царуването си, антихриста ще вземе в свои ръце божиите храмове и лаври (лавра – голям привилегирован манастир – бел. пр.), освен Пачаевския манастир. След това Лаврите и храмовете ще се отворят от антихриста, но няма да бъдат благословени от Мене, и не трябва да се ходи в тях, понеже те ще бъдат ръководени от Антихриста.

Господ рече и това:

- Ако някой е желаел да стане монах, нека потърпи и не скърби, ако на земята няма да се удостои да получи монашеско пострижение и други повишения, то в Царството Ми Аз ще го облека в неописуеми дрехи и ще му дам неописуема слава.

След световната война ще се възцари антихриста.

Вие, деца, проповядвайте това, което ви казах, не се бойте никога от никого, въпреки че и вас ще преследват, ще ви вкарат в затвори, не се притеснявайте да придавате това един на друг в света. Тези ще имат награда в царството Ми, за да се предупреди света, да не се прелъсти то измамника. Най-напред ще предупредя света, че ще се яви измамникът. Той ще извърши чудеса с такава хитрост, че ще сваля огън от небето и ще заплаши всички, ще лети по небето като птица. Отначало ще бъде миролюбив, ще се застъпва за сиромасите, ще помага на немощните, ще раздава изобилни помощи и с това ще прелъсти вярващите в Бога. Всички ще го обикнат, ще го послушат и ще му повярват, но това ще бъде допуснато изпитание за кратко време.

Вие убеждавайте света толкова, толкова е възможно, за да не приемат никакви печати и да не се подписват. С появата на антихриста ще настъпи тежко време, ще дирят смъртта и ням да я открият. Заради слаба реколта ще настъпи глад. Хлябът и всички стоки ще бъдат в ръцете му. Без печата му няма да се отпуска нищо; заради греховете и заради отстъплението от Мен, небето ще се затвори за три години. Няма да има дъжд и ще бъде такава суша, че всички реки ще пресъхнат. Ще се раздвижи народът, ще започне да бяга от Запад на Изток, търсейки реколта, но никъде няма да я намерят. Навсякъде ще има суша и мор.

Антихристът ще издаде заповед, за да не преминават от град в град, от село в село, да не се носят кръстчета, кръстното знамение (кръстенето с ръка – бел. пр.) да не се прави, словото Божие да не се проповядва; кръстовете от църквите да се снемат, богослужението в храмовете да не се извършва, а в тях да направят театри и други, отвратителни на Бога увеселения. Тогава няма да има любов между братя (кръвните – бел. пр.) и ще се предават на смърт, между роднини ще има кръвополития.

Който заради Мене претърпи, ще бъде спасен, а който се отрече от Мене и приеме печата на антихриста в този живот, няма да му простя.

Трябва да бъдете предпазливи, ще се появят много антихристи (сектанти – бел. пр.), които ще ви канят да отидете – елате, при нас е Христос! Не вярвайте!!! Ще се появят вълци в овчи кожи и всички ловци (тоест сектантите – бел. пр.) ще погинат.

Църквите, освен Почаевската, ще бъдат затворени, на желаещите да живеят в православни манастири няма да им позволят това, православните манастири ще бъдат разрушени, тези хора да имат търпение, Аз ще се застъпя за тях и за търпението им ще ги облека в Своите божествени ризи и във всемогъществото на Йерусалима Си.

Когато се появи антихриста, слънцето ще угасне и луната няма да дава светлината си, небесните сили ще се поколебаят, но царството на антихриста ще има навсякъде голямо електрическо сияние в храмовете. И нещастните хора ще му се поклонят като на бог, ще палят свещи пред образа му. А който откаже, ще го вкарат в затвор, ще го измъчват с глад и други мъчения.

Но мъченията ще бъдат толкова, колкото може да издържи вярващият в Господ, а някои изобщо няма да ги чувстват, гледайки на силната им вяра, Ангелът Господен ще ги подкрепя и приобщава със св. Христови Тайни – при царуването на Антихриста няма да има безкръвна жертва и вярващите никъде няма да могат да се причастяват.

Пред идването на Антихриста в Печерската Лавра (то ест Киево-Печерската Лавра – бел. пр.) ще премахнат Главният престол и Кръста и ще открият градски светски дом (мерзост на запустяването). Тогава иконата на Успението на Божията Майка ще я издигнат Ангели и ще отнесат в облаците, където е Престолът на Славата. Тогава ще се яви Антихриста и хората, забравили истинския Бог, ще му подготвят място и ще го посрещнат.

Господ рече:

- Молете се ежедневно сутрин, вечер и 12 през нощта до едни часа. Небесата се отварят, молитвата на молещите се идва към Престола Ми, и винаги ще я приема. По-често ходете в църква, изповядвайте се, причастявайте се със Светите Христови Тайни!

През време на антихриста ще има голямо кръвопролитие и вярващите много ще страдат. Царството на Антихриста ще продължи 42 месеца. Господ ще дойде да съди в полунощ, затова бодърствувайте през тези часове, понеже дори и Ангелите не знаят кога ще се появи. И още кажете на народа по-често да се причастяват, понеже тогава няма да има безкръвна жертва.

След като приемат печата на Антихриста, приелите го ще намерят непоносими скърби и ужасни болести, те ще плачат с горчиви сълзи и ще търсят смъртта, но няма да я намерят. Те ще викат: “Планини, паднете на нас и ни скрийте от Божието лице!”.

Господ рече:

- Аз скоро ще дойда да съдя света. Кажете всички блудници и прелюбодейци да се каят, за да им простя. На еретиците и подстрекателите няма да простя. Остана малко време, скоро ще дойда. Греховете и беззаконията им стигнаха до небето.

Деца, кажете на света, че ви се явих, понеже бях принуден да предупредя света, а в последно време ще охладнеят и ще се вкаменят сърцата на хората. Те вече не вярват в Бога, в Закона Му, както преди потопа. Всички учени викаха: ”Няма Бог, има една природа!” Не празнуват Моите св. празници, избраха свои и започнаха да се покланят на идолите. Както на израилския народ му бе дадено воля да слушат мъдреците, че няма Бог.

Има Бог, Всемогъщ, Непостижим: с една дума Той сътвори видимия и невидимия свят: понеже Аз съм Творец на цялата вселена и ще я управлявам во веки веков. Алфа и Омега, Начало и Край, макар че на Антихриста ще бъде позволено тогава да властва над света заради греховете му, той ще повдигне гонение срещу Църквата и тя за кратко време ще се скрие от него, ще заминат в пустинята, но както Аз в третия ден възкръснах, така и Църквата Ми ще възкръсне и ще тържествува вовеки веков. Казвам на всички, покайте се!!! Аз ще приема покаянието ви, понеже остава малко време за съществуване, остава най-трудното: скоро, скоро, скоро ще дойда да съдя света!!!

Всички грешници, блудници, прелюбодейци, пияници, хулители, потъпкващите св. Кръст, които се срамуват да го носят, не почитат празниците Ми, постите, установени от св. Църква, не ги спазват като баптистите (а също така и други сектанти – бел. пр.) и сквернословците - всички грешници ще изгоря с геенски огън.

Господ завърши повелята Си и даде св. Евангелие на два Ангела, благослови ги и каза:

- Да бъде направен кръст на това място, където се явих Сам, в памет на Моето Явяване, и икона в такъв вид, както ви се явих - за света.

Той се обърнал на изток и започнал да се скрива зад облаците. Тогава се скрили и всички Ангели, но ангелското пеене дълго се чувало. Най-напред високо, а след това все по-тихо. И само тогава Емельян и Николай забелязали, че Ангелите, на които им се виждали само главите, сега започнали да се паказват във вид на голи младенци около две годинки и със сини ленти през рамото и върху тях висели като че ли малки музикални духовни тръби.

Децата-пастирчета съобщили в Дамидовка на православния свещеник за явяването на Спасителя. Той отслужил всенощно бдение и Божествена Литургия. Новината за явяването на Спасителя и за всичко казано бързо се разпространила между вярващите. Бил направен Кръст и тайно от местните власти (по онова време в Украйна бе съветската власт, която забранявала да се вярва в Бога – бел. пр.), осветен в храма. Тогава бе съобщено на православните хора за времето на изнасянето на Кръста на мястото на явяването на Спасителя. Изнасянето бе назначено за 12 часа в полунощ. В момента на изнасянето на Кръста се събраха около двеста човека. Пристигнали от свободните села двама свещеника, за да помогнат на местния свещеник. Народът и свещениците обаче се страхували от местната власт. Вярващите хора украсили Кръста с цветя и венци. Те се събрали да се помолят на Бога в нощната тишина, излезли от храма без светлина и пеене. Тогава свещениците и народът чули камбанен звън и ангелско пеене във въздуха: “Кресту твоему покланяемся, Владико. . .”. Пристигналите свещеници изявили неудоволствие към местния свещеник, защото биел камбаната. Направили справка. Камбанарията била затворена, в нея никой не бил влизал, никой от хората, а всичко това пеене се чувало във въздуха от Ангели. Народът се събрал със страх и трепет и голяма радост в сърцата си. Съпровождайки Кръста, тихо вървели по полето, хвърляли цветя в подножието на Кръста. След като излезли от селото, те запалили свещите, а някои носели фенери. Те вървели по полето и пеели. И когато шествието тръгнало напред, се появил светъл стълб с облак. Той се движел пред народа, посочвайки пътя. И когато стигнал (светлия стълб – бел. пр.) до местоназначението, той се издигнал в облаците, а мястото станало ярко-червено. И през това време започнали да бият всички камбани, а когато изнесли кръста и иконата, то Ангелите запели: “Кресту твоему покланяемся, Владико, и святое Возкресение Твое поем и славим”. Хората, които съпровождали Кръста, мислели, че никой освен тях нищо не вижда, обаче шествието, биенето на камбаните и ангелското пеене чули много хора, които били през нощта в полето и много от тях от страх побягнали към селото. Кръстът тържествено бил поставен на онова място, където Спасителят се явил на малките пастирчета. По-нататък за явяването на Господа около Киев през 1926 г. виж сп. “Кирилица”, №3, 2001 г.

След установяването на Кръста на мястото на явяването на Спасителя започнало поклонение на вярващите. Всяка събота тук идвали монаси от Киево-Печерската Лавра и Флоровския манастир, за да отслужат молебен. До издигнатия Кръст се правели панахиди. Децата, които живеели наблизо, очаквали съботата, за да събират след молебена оставените от поклонниците монети, ябълки, бонбони. Известният художник Красицкий – внук на Шевченко (Т. Г. Шевченко – прочут украински поет, живял през 19 в. – бел. пр.) – нарисувал картината “Пастирът”. Той идвал в с. Демидов и нарисувал облика на момчето-пастир.

Кръстът, издигнат на мястото на явяването на Спасителя, никой не посмял да го докосне. Но през 1930 г. на събранието на комсомолската ядка решили да го унищожат. Първоначално никой не се решил да го направи, след това един то тях предложил услугите си: закачил го с въжета и подкарвайки конете, извадил вкования в земята Кръст. Казват, че след това го постигнало нещастие.

Въпреки безумието, извършено на земята, Божията благодат неведнъж посещавала тези места.

Не всички демидовци (жители на с. Демидов – бел. пр.) повярвали тогава в явяването на Спасителя. И скоро, като че ли за укрепване и поддържане на вярващите, станало тук явяване и на Божията Майка, за което в днешно време разказват местните жители, живи свидетели на явяването на Пречистата.

В един от запазените ръкописи – свидетелство за явяването на Спасителя, се разказва, че Господ заповядал да се постави Кръст и до Кладенеца на вдовиците, който бил изкопан в селото от вдовиците по време на голямата суша. Тогава по цялата околност никъде нямало нито капка вода и всички ходели на Кладенеца на вдовиците, защото само там по Божия помощ се запазила вода. Явяването на Божията Майка станало, когато служили молебен, както заповядал Спасителят. Тя се явила в осем часа сутринта. Тя била със синя одежда, отпред Тя държала сияещо блюдо и всички, които били там, видели това, но на никой не било дадено да види какво лежало в блюдото. Ръцете на Божията Майка били спуснати. Всички хора били обхванати от страх, паднали на земята и се молели на Владичицата. След това всички видели Богородицата, променили се и станали православни християни, но властите строго забранили нищо да не се разказва за това.

Но словото Божие е неудържимо: светът ще млъкне, а камъните ще заговорят. Колкото и да бъде опасно православните християни записали и запазили тези скъпоценни свидтелества. А когато вече в наши дни вярващите започнали да търсят мястото на явяването на Спасителя, няколко местни селяни съвършено независимо един от друг, посочили едно и също място на полето, където станало явяването на Спасителя. На полето, където станало явяванете на Спасителя, била посадена колхозна градина. Само един от участъците с дървета някак все не се прихващали, а през лятото извехнали и изсъхнали. Това място е било с размер от 5 на 10 метра, където израснало трева и полски цветя, а в центъра, с радиус около два метра, растяла невисока яркозелена, приличаща на коприна трева.

Живи и местни жители, пазещи досега в паметта си подробностите на събитията от онова време и близките роднини на Емильян и Николай разказаха за по-нататъшната им съдба.

Седемдесет и две годишната жителка на селото Глебовка – баба Дария разказа за необичайната съдба на чичо си Емильян. Той рано останал сирак. Но въпреки жизнените нещастия и немощи, той бил много добро момче. И Господ не го забравил – хранил го и му давал работа. И на училище до 14 години така не ходил – нито да чете, нито да пише можел.

Изхранвал се с това, че наемал да пасе добитъка на някого. Винаги пазел в сърцето си думите, казани от Господ: “Не се отричай от Мене!”. Той наистина носел името Господне през целия си труден живот. Болшевиките се опитвали да го заплашат, да го накарат да се отрече и да подпише лъжливо свидетелство, отричащо явяването на Спасителя. Но той се отказал от гибелния път и бил осъден на десет години. Докато лежал в затвора в Киев, било възможно да му се носят поне някои продукти. След това за него нямало никакви вести. Знаело се, че той лежал в затвор някъде зад Урал. А през 1936 година била преразгледана присъдата му и претърпял още десет години лишаване от свобода. И ето: преживял по чудо всички трудности на лагерния живот, след години се върнал в родното си село. Върнал се не като обикновен човек, а като батюшка, в свещенически сан. През онова мрачно време в затворите лежали много архипастири и Емильян бил ръкоположен за духовник още в затвора. Но “никой пророк не е приет в отечеството си” – гласи библейската истина. Съселяните му не го възприели като свещенослужител и той със съкрушение разказал за това на племеничката си Дария, че много хора го ценят, уважават и го канят в Москва. Известно е, че Емильян е бил цял живот без семейство, така и не се оженил. След това служил в Белорусия, където е мечтаел да построи нов храм, но като пътувал с влак, носейки пари, той бил ограбен и убит през 1983 г.

Съдбата на Николай, на втория свидетел на явяването на Спасителя, имала друг развой. Той бил от заможно семейство. Съвсем скоро върнали на внука му фамилната къща, която била отнета от властите по време на всеобщото разкулачване. Известно е, че Николай не можал да изпълни повелите на Господа. В онова тежко време той бил само на 11 години и родителите му като се страхували от властите, заплашили сина си и го принудили да скрие всичко. И момчето след това никога не говорило за явяването на Спасителя. Много хора продължавали да го разпитват, но той само мълчал. Николай впоследствие се оженил и имал деца, но през 1941 г. загинал на фронта.

...

...

Сатията за явяванито на Иисус Христос бе отпечатана на руски език в сп. “Кирилица” бр. 3, 2001 г. с благословение на блажения Владимир, Митрополит Киевски и на цяла Украйна, а също така и във в-к “Сербски Крест” бр. 24 (74), 2001 г., излизащ с благословението от /вече починалите - бел. прев./ Патриарх Московски и на цяла Русия Алексий и Сръбския Патриарх Павле.

Из “Почаевска листовка”

Превод от руски: Виталий Чеботар

четвъртък, 5 юли 2012 г.

"30 ПАУНДА" - Мартин Ралчевски






Скъпи читатели!

Новият, четвъртият роман на писателя богослов Мартин Ралчевски
"30 ПАУНДА" вече е сред нас, читателите!

Поздравления за автора!
...

Иван заминава за Англия, за да се загуби. Джак напуска Англия, за да се намери. Носталгия, падения, кръстопътища... Разбити мечти и неочаквани обрати. Едни подхвърлени 30 паунда. Два живота преобърнати с главата надолу. И всичко това, когато пътят напред свършва, а назад не можеш да се върнеш. Когато не вярваш в съдбата, но тя напук продължава да вярва в теб!


Д-р Стенли Гьошев,

Екситърски Университет


Емиграционният поток от млади българи повлича и студента Иван. Озовавайки се в чуждата страна, той се оказва под голям стрес и, подобно на много емигранти, заживява труден и самотен живот. Случайна среща става повод за приятелство между него и странен англичанин. Англичанинът е преситен от материалното и търси отговорите на вечните въпроси. За да му помогне, Иван го подтиква да посети Света Гора. Англичанинът заминава от любопитство, но там се случва непредвиденото. Той се преобразява вътрешно и става монах. През този период Иван изпада в недоимък. И точно когато и последните му надежди гаснат, англичанинът се завръща, носейки отговорите за смисъла на човешкото съществуване, а също и една неочаквана новина.

В романът се сблъскват два ценностни модела – на човекът от Изток, който, мечтае да постигне материално благополучие, и на човекът от Запад, който е задоволен материално, но се чувства духовно объркан.

Иван е олицетворение на наивната мечта на повечето български младежи, които вярват, че животът зад граница е прекрасен. Англичанинът пък е прототип на реален човек, от живота на който всеки би могъл да извлече полза.

Д-р Росица Колева,

Ортодоксия

Варшава

...

Разтърсващ и пречистващ роман!

Уилям Сандърс,

Обзървър


–––––––––––––––––

Представянето на романа ще направи Д–р Десислава Пулиева в София на 26-ти юли от 18.30 ч. в книжарницата на ''Сиела'' в подлеза на Софийския университет.

Заповядайте.

––––––––––––––––––––

Повече за романа вижте тук:

http://www.book.store.bg/p79292/30-paunda-martin-ralchevski.html

вторник, 3 юли 2012 г.

Покана за нова изложба в Художествената галерия - Казанлък




На 03.07.2012 г. в 18.00 ч. в залите на Художествена галерия – Казанлък ще бъде открита изложбата „ Японски гравюри 17-19 век”.

Японците наричат това изкуство УКИО Е. Това понятие има десетки вариации по смисъл. През 16 век то се използва като определение за всекидневна действителност, за нрави и обичаи; през 17 век то е лиричен знак за свят на наслажденията и любовта; през 18 век означава плаващ свят или съзерцание, през 19 век – вечно променящ се свят и т. н. За Европа обаче както думата, така и самите гравюри дълго време ще бъдат словесна абстракция и шарена опаковка на екзотични стоки от една далечна и загадъчна страна.

Колекцията, притежание на Художествена галерия „Димитър Добрович” Сливен, включва 50 гравюри от времето на същинския разцвет на изкуството в Япония. В изложбата са представени творби на част от най – изтъкнатите майстори на многоцветната гравюра, сред които: Содзуки Харунобу / около 1725 – 1770/, Тойокуни Утагава – Тойокуни I / 1769 – 1825/, Коцушика Хокусай /1760 – 1849/, Андо Хирошиге /1797 – 1858/ и др. В тях се долавя философията на образното им мислене, възглед за изразителността на линията, перфектно владеене техниката на многоцветната гравюра. Експозицията дава възможност да се проникне в причудливия свят на едно изкуство, родено от многовековни традиции, внесло дихание и живот в света на естетическите условности, разширило по неповторим начин пределите на художественото възприемане на света.


Заповядайте!

Благодаря най-сърдечно на служителите на Художествена галерия - Казанлък за отправената Покана към читателите на блога!

Кина Златева / Детелина /

понеделник, 2 юли 2012 г.

Честит рожден ден!



Използвам една възможност за достъп до блога на Детелина /Кина/ Златева, за да честитя нейния рожден ден! Учителят никога не престава да бъде учител. Той винаги и завинаги си остава такъв. И сега Детелина продължава да учи хората чрез своя блог и своите стихове, чрез своето списание и по други различни начини.
Честит Рожден Ден, госпожо Златева! Дай Боже да имаш в изобилие здраве, творческо вдъхновение, мир и любов! Неизмеримата Божия благодат да почива над теб и дома ти! На многая и благая лета!