"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

четвъртък, 24 декември 2015 г.

Рождество Христово

сряда, 16 декември 2015 г.

Големите таланти на България - те и днес са сред нас чрез творбите си

ЮБИЛЕЙНА ИЗЛОЖБА  110 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СТОЯН ВЕНЕВ 

В ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ - КАЗАНЛЪК

Радостно дълго продължава честването на Стоян Венев из галериите в България. От 2014-та, юбилейната 110-та година от рождението на художника, отбелязването се прехвърли и в 2015, а с новата експозиция в Художествена галерия – Казанлък до средата на януари, то ще прескочи и в 2016-та! Изложбите в Кюстендил, София, Перник, Пловдив,  Пазарджик, Габрово, Ямбол  бяха заслужен реверанс към творчеството на един от най-популярните български художници на 20-ти век – популярен заради любовта му към хората, свързали живота си със земята, заради непринудените му образни разкази и закачки, силата на емоционалното въздействие на изкуството му, задържащи повече от век обичта на няколко поколения българи.

На 17 декември юбилейната сбирка от негови картини идва и в Казанлък.
Пет галерии с особено удоволствие работиха за реализацията на тази експозиция, посветена на един от най-празничните български художници: галерията-домакин – Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора” Кюстендил, Художествена галерия „Димитър Добрович” Сливен, Художествена галерия „Станислав Доспевски” Пазарджик и Градска художествена галерия – Пловдив. 

Юбилейната изложба цели да напомни за онази усмивка, която предизвиква Стоян-Веневият рисунък, и за неподражаемото чувство за хумор, отразено в творбите му. Тя е изключително богата тематично и като техники и включва портрети и автопортрети, христоматийни творби, бит, сватба, хумор и еротика, предадени от художника с намигване и лека закачка. Народни празници и веселия, искрите хумор в трудовото ежедневие, подчертано българският типаж на образите му -  независимо дали са нарисувани в български народни носии или в градски дрехи /или почти без дрехи!/ – самобитният, ясно разпознаваем стил, вдъхновен от фолклора и истинския, пълнокръвен човешки живот, правят безценните живописни творби празник за окото и душата. Празник, дошъл точно навреме и с наближаването на Коледа.

Откриването на юбилейната изложба 110 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СТОЯН ВЕНЕВ е на 17 декември, четвъртък, от 17.30 часа в залата за временни изложби на Художествена галерия – Казанлък.



          
 СТОЯН ВЕНЕВ ИЛИЕВ

            1904 - Роден на 21 септември в село Скриняно, Кюстендилско.
            1920 - Започва да публикува първите си карикатури с псевдонима "Пролетарче". По това време започва и голямото му приятелство с Владимир Димитров - Майстора. Пръв дарбата му забелязва неговият именит съгражданин: „Тоя талант не бива да се губи!”, рекъл Майстора и насочил юношата към Рисувателното училище в София. И едва 15-годишен, сиракът Стоянчо напуска Кюстендил и пристига в столицата, за да я превземе завинаги. Там става първият непълнолетен студент. Решение за това изключение взима проф.Стефан Иванов, който също усеща ярките му способности и вижда огромната любов на момчето към рисуването и решава да рискува, като го приема в своя курс. Чипоносото момче с весели сини очи не разчита само на парите за издръжка от баба си, която го е отгледала, а работи във вегетариански ресторант – вечер яде колкото може, а през деня в Академията само рисува. Работохолизмът му бързо става пословичен. Когато е пред статива, той сякаш не вижда нищо друго, освен образите, които се раждат там. По време на следването си той бързо се включва в артистичните среди и най-вече в групата на художниците, които се стремят да разчупят тогавашните канони в изкуството. Затова и се осмелява да създаде еротични картини, които будят едновременно възхита и възмущение. Първото – заради експресивния стил, второто – заради смелостта да ги излага на публични места. Случва се негови картини да бъдат конфискувани заради „неморално въздействие”, а художникът подведен под съдебна отговорност. „Исках да противопоставя два свят – отговаря той от подсъдимата скамейка – света на богатите и този на бедните.” Заради увереността му, че изкуството му е всичко друго, но не и неприлично, той не се признава за виновен. „Историята на изкуството е историята на голото женско тяло” – го защитава адвокатът му. В полза на художника натежава и фактът, че държавните институции са откупували точно тези картини – с „неморалното” съдържание. Но еротичните сюжети са само едва част от творчеството му, характерно с експресивния си стил и свеж, наситен колорит. До края на дните си Стоян Венев работи извън всякакви школи и стилове, като остава верен единствено на себе си – на своята четка и на добродушната си усмивка към човешката природа.

            1924 - Първа самостоятелна изложба живопис и графика в Кюстендил.
            1931 - Завършва Художествената академия. Сред основателите е на Дружеството на новите художници. Участва в няколко съвместни изложби със скулптора Иван Фунев; неколкократно е подвеждан под отговорност и заради антифашистките си идеи в своите произведения.
           След 40-те години -  Публикува свои карикатури във вестник „Стършел”, на който по-късно става редактор. Организира самостоятелни изложби в София /1942 г./, Москва /1965 г./, ГДР /1969 г./,  Западен Берлин /1971 г./, участва в общи изложби в Чехословакия, Китай, в Берлин, Будапеща, Лайпциг, Париж, Виена, Ню Йорк... Умира на 20 март 1989 г. Творби на Стоян Венев се намират в НХГ, СГХГ,  Дрезденската галерия, Пушкиновия музей в Москва, в галерии в Лондон, Париж, Петербург и в множество частни колекции.
Художествена галерия – Казанлък притежава осем творби на художника – „Автопортрет”, „Учителка”, „Глава на шоп”, „Пушачи”, „Задушница”, плакат и рисунка с акварел, както и две монотипии, откупени от автора в средата на 80-те години на миналия век.


събота, 12 декември 2015 г.

Св. Спиридон Чудотворец

М О Л И Т В А
КЪМ СВЕТИ СПИРИДОН ЧУДОТВОРЕЦ

О, всеблажени светителю Спиридоне,
велики угодниче Христов и преславни чудотворче!
Предстоейки на Небесата заедно с Ангелските ликове
пред Божия Престол, погледни с милостиво око на нас,
които ти се молим и просим силната ти помощ.
Умоли човеколюбеца Бога да не ни осъжда според беззаконията ни,
а да постъпи с нас според Своята милост.
Изпроси ни от Христа, нашия Бог, мирно и безметежно житие, душевно и телесно здраве, плодородие на земята, изобилие и благоденствие, а най-вече да употребим всичко това не за зло и погибел на душите ни, а за слава Божия и за прослава на твоето застъпничество.
Избави всички, пристъпващи с несъмнена вяра към Бога от всички душевни и телесни скърби, от всяко гневно дяволско нападение.
Бъди утешител на наскърбените, лекар на болните, помощник на изпадналите в беда, облекло на голите, застъпник на вдовиците, защитник на сираците, хранител на младенците, укрепител на старите, пътевожд на странниците, кормчия на плаващите и
изпроси от Христа Бога всичко,
което е полезно за нашето спасение.
И така, наставлявани и запазвани от твоите молитви,
да достигнем вечния покой, и заедно с тебе да прославим Бога,
в Света Троица прославян, в Отца и Сина и Светия Дух,
сега и всякога и во веки веков. Амин!

* * * 
Източник: Фейсбук - https://www.facebook.com/dimitrina.stoyanova.5?fref=ts

понеделник, 7 декември 2015 г.

Отново за Божиите чудеса, които никога не стихват!!!



Как св. Николай влезе в живота на един атеист

Това е история разказана в първо лице единствено число за един човек, който никога не е вярвал в Бога и как благодарение на Бога живее своя втори живот, като вярващ.

През 2001 година Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил ме назначи на енорийска служба в храм „Св. Неделя", намиращ се в най-стария квартал на града – Дръстене, приех тази служба с огромна радост и дръзновение. 

Храм „Св. Неделя" е старата катедрала на Ловеч, сгушен в подножието на хълма Стратеш, историята му се губи много назад във вековете. Изпълнен с ентусиазъм започнах ремонти, от които спешно се нуждаеха както храмовата сграда, така и масивните дувари, стигащи на места 4 метра, а също и красивата градина пред храма. Имаше толкова много работа. Скоро всички хора от квартала без да бъдат уговаряни, доброволно се включиха в работата за възстановяване благолепието на старата църква. И в тази обстановка на радостен трепет един човек с хайдушки мустак и с две патерици под мишници всяка сутрин ме посрещаше седнал на каменните стълби, с които започваше църковния двор:
– Добро утро отче, аз ако преча ще се преместя, но ми е много хубаво да стоя до храма.
– Добро утро, Бог да благослови! - стой си, ако пречиш ще ти кажа да се преместиш.

Не знаех нищо за него, но всяка сутрин с голяма усмивка той беше там, казваше, че му е мъчно, защото и той не може да помага заради недъга си, но имаше надежда, че скоро че хвърли патериците и тогава... на лицето му изгряваше усмивка и казваше:
– Ще помагам много и много, обичам Бога и съм му длъжник!

След няколко месеца в началото на есента бях поканен от този човек, на име Николай, да извърша водосвет у дома му. След като се помолихме Богу седнахме с Николай под асмалъка на къщата, жена му ни донесе по чашка ароматно кафе, а пред очите ни и току пред краката ни блестеше река Осъм, окъпана в лъчите на есенното слънце, небето бе теменужено синьо. В тази безметежна обстановка Николай ми разказа своята история, която по спомен ще възстановя тук:
„– Отче, роден съм в семейство, което никога не е почитало Бога. Родителите ми бяха работници, пратиха ме да уча във военно училище и когато завърших започнах служба в гранични войски. Малко по-късно се ожених, родиха ми се две момчета. Купих жилище във Варна, където възнамерявах след уволнението да живея със семейството си, всичко ми се подреждаше и бях щастлив. Като член на комунистическата партия бях възпитан в атеизъм, за Църквата се сещах на Великден, заради яйцата и на Никулден, заради именния ми ден, който просто беше повод да се съберем с другарите и да се почерпим. 

Настъпиха демократичните промени, в гранични войски нищо особено не се промени, освен че станахме безпартийни. Края на службата ми към Родината наближаваше и аз си представях как с жена ми и с момчетата отиваме във Варна, представях си плажа през лятото, как ходим за риба, как вечер се разхождаме по морската градина и такива работи. Но, един ден... последния ми спомен е от пейката пред щаба на заставата, а после, не знам след колко време, от слънчевите лъчи върху болничните постелки. Онова, което е важното тук е, че имам спомени от събития в този промеждутък, случили ми се докато съм бил в кома.

В един момент се събудих. Непозната стая, светла и пълна с разни уреди, болнични уреди. Аз лежах в легло и към тялото ми бяха прикачени всички тези уреди, чуваше се бръмчене, пиукане, съскане. Не разбирах какво се случва и точно в този момент започнах да се страхувам. Имаше някой в стаята – мед. сестра или лекарка, опитах да я извикам, тя не ме чу и излезе... продължих да викам, страхът ме завладяваше... После на вратата застана един стар мъж с побеляла брада и невероятно топли и грижовни очи, вгледах се в тях и някак се успокоих изведнъж. Мъжът се усмихна и каза: „Не се страхувай Николай, всичко ще се оправи." После се обърна и си тръгна. 

Лекарката се върна гледаше уредите и банките, опитвах се да я заговоря, но тя не ми обръщаше никакво внимание. Заспивах и се будех, виждах деня, нощта, лекарите, никой не ми обърна внимание. Само вечер, идваше непознатия с бялата брада и топлата усмивка, грижовните му очи ме успокояваха, мислех че е лекар. Беше ми добре когато той идваше. 

Дойде жена ми, плачеше, не искаше да разговаря с мен, осъзнавах, че съм много болен, но защо не иска да говори с мен?... Ето трета вечер и добрият старец отново дойде, приближи се повече от друг път и каза: „Е, Николай, повече няма да се виждаме тук, време е да ставаш." – усмихна се... искаше ми се да го прегърна. На другата сутрин се почувствах тежък, изморен и абсолютно безпомощен, опитах да извикам сестрата, за голяма моя изненада тя ме чу...

В последствие разбрах, че съм бил в кома след масивен инсулт без надежда за оцеляване. Лекарите определиха като „абсолютно чудо" събуждането ми, но това което най-много ме озадачи е факта, че в това отделение, където не се допускат външни хора, никога не е имало стар лекар с бяла брада – човекът с когото разговарях докато бях в кома!

След възстановяването ми – месеци наред в болницата, през което време се наложи да продадем апартамента си във Варна заради лечението ми – се завърнахме в Ловеч. Исках да се кръстя и с жена ми отидохме в храм „Св. Троица". 

След кръщението разказах историята си на отец Тодор Каменов, той извади няколко икони и ми ги показа. Когато видях изображението на едната от тях очите ми се напълниха със сълзи, не можех да кажа нищо – на нея бе изобразен св. Николай, човекът, който ме бе посещавал в болницата!"

Източник: Фейсбук – Официален сайт на Ловченска епархия:
http://predanie.bg/way-of-the-fathers-publisher/59-%D0%B2%D1%8F%D1%80%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0/806-%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D1%81%D0%B2-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9-%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%B5-%D0%B2-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B8%D1%81%D1%82#.VmQnw6ibBSk.facebook

петък, 4 декември 2015 г.

Божиите чудеса, които никога не стихват

Удивително чудо на Св. Нектарий Егински 

Свети митрополит Нектарий, починал още през 1920 година - служил в храма  на гръцко село повече от седмица.

Вече ни е известно, че в Гърция почитат свети Нектарий като велик чудотворец. Там дори имат следната народна пословица: “Няма нищо неизлечимо за Свети Нектарий”.
- Преди няколко години жителите на едно от планинските села на Егина останали без свещеник. Времето си минавало, а все не назначавали нов свещеник. Най-накрая настанал Великият пост и селяните се развълнували.
В Гърция през първата и последната седмица на Светата Четиридесетница не се учи и работи, Гърция се моли.

Навсякъде спускат флаговете в знак на траур за разпънатия Христос, хората всекидневно стоят на продължителните Великопостни служби, ходят в кръстоносни шествия из цялата околност, държат строг пост без олио, а мнозина въобще не вкусват храна. Да се остане без свещеник по това време е немислимо.

След като се посъветвали, селяните решили да напишат молба до управляващия архиерей на епархията. 

“Свети Владико, - молели жителите на селото, - изпратете ни свещеник, макар и временно само за Страстната седмица и Великден. За да можем достойно да се приготвим, покаем, помолим и радостно с целия свят да посрещнем Светлото Христово Възкресение. Не ни оставяйте сираци, Свети Владико, не забравяйте за скърбите ни. Изпратете ни свещеник, когото благослови Ваше Високопреосвещенство”.
Епископът прочел писмото на предстоящото епархийско събрание и заедно с другите въпроси огласил молбата на миряните от Егинското селище: “Отци, кой може да отиде в това село?” Но всеки от присъстващите се оправдавал със заетостта си и казвал причината поради която не можел да отиде. След това събранието преминало към други въпроси и писмото на планинските жители било затрупано от други листове.
А след това просто ЗАБРАВИЛИ за него поради многото грижи и приготовления за наближаващия Великден.
Най-накрая настъпил Великият Ден на Христовото Възкресение, който в Гърция се посреща извънредно празнично и тържествено от всички. Православието е официалната религия на Гърция, там това е още и национален празник. 

Изминала първата празнична седмица, епархийските служители се върнали на работните си места и скоро архиереят открил на масата си ново писмо от планинското селце. 

“Свети Владико!, - пишели селяните - нямаме думи с които да изразим цялата наша благодарност и сърдечна признателност за Вашето пастирско съучастие и помощ на нашата енория. Винаги ще благодарим на Бог и на Вас, Свети Владико, за благоговейния свещеник, който ни изпратихте за да посрещнем Великден. Никога не ни се беше случвало да се молим с такъв благодатен и смирен Божий слуга...”
Епархийското събрание на архиереите започнало с въпроса: “Кой от свещениците отиде в селото от което на предишното събрание дойде писмо?” Всички мълчали, никой не се обадил, защото никой не отишъл да служи в това планинско село. Велико недоумение и горещо любопитство обладало свещенството. След няколко дни по каменистите планински пътеки на остров Егина се издигнали кълбета прах - в загадъчното село препускал архиерейският кортеж. За първи път в живота на това забравено село дошъл Владика с пищната си свита. Жителите ги посрещнали с великденски козунаци, кулуракя (великденски курабии), боядисани яйца и цветя, в пълен състав от старо до младо и тържествено ги въвели в малкия старинен храм.
Всички гръцки свещеници се считат за държавни служители и всеки е длъжен да оставя запис в църковен дневник, дори да е служил в храма само веднъж.
Архиепископът се допрял до най-почитаната икона в храма и веднага отишъл в олтара. През отворените Царски Двери всички видяли как той взел дневника и тръгнал към тесния прозорец. Прелиствайки припряно страниците той прокарал показалеца си на последния ред. “Нектарий, Митрополит Пентаполски” било написано там с красив почерк. Владиката изпуснал дневника и паднал на колене там, където стоял.
Вестта за Великото Божие чудо поразило с небесен гръм всички стоящи в храма!

Дългата звънтяща тишина била прекъсната от вълна емоционални възгласи. Хората падали на колене, издигали ръце нагоре, прегръщали се, плакали и благодарили гръмко на Бог и на Свети Нектарий. Едва тогава всеки от присъстващите започнал да разбира какво се е случило.
Господ Вседържител чул разплаканото въздишане на сърцата на Своите верни овце, оставени в скръб в далечното малко селце до върха на планината и ИЗПРАТИЛ при тях великия пастир от Царството Небесно.
Поради земната си слабост Владиката забравил за верното си малко стадо, но за него не забравил Владиката на Небето и Земята.
Цяла седмица през 2001 година св. Нектарий служил в това село, а той ПОЧИНАЛ през далечната 1920 година, бил ЖИВ с простодушните пастири и техните семейства, СЛУЖИЛ в храма, ВОДИЛ ги на Кръстни шествия, възглавявал тържествени траурни шествия през нощта - епитафии при Гроба Господен, ПЯЛ с тях химни и молитви, ИЗПОВЯДВАЛ, утешавал, наставлявал. Те не били чували никога от никого такива думи за Бог.

Сякаш този старичък духовен наставник с благ глас Го познавал лично.

Едва тогава народът РАЗБРАЛ защо през цялото това време неземна радост изпълвала сърцата им. Защо сълзите на покаяние и умиление течали като река и никой не ги сдържал и не се срамувал. Защо не искали да се хранят, да спят, а само да се молят с този дивен и добър старец. Иконата на Свети Нектарий се намирала в храма им на почетно място, но никой от тях не го разпознал. Господ скрил това от тях.

Превод: Елена Зелямова
Източник: Facebook  
https://www.blogger.com/blogger.g?blogID=5043582446926825877#editor/target=post;postID=8560770168609542415

сряда, 2 декември 2015 г.

сряда, 11 ноември 2015 г.

Свети Мина - покровител на семейното огнище

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ!

Днес, 11 ноември, Православната църква чества паметта на Св. Мина - 
покровителят на семейното огнище!
 

Свети великомъченик Мина се чества на 11 ноември. Св. Мина е египтянин по произход, който служел в армията от Котуанската област, от където идва и името му Свети великомъченик Мина Котуански. Той изповядвал християнската вяра и след като римските царе издали указ да бъдат избити всички християни, той се оттеглил от армията и отишъл в пустинята, където се отдал изцяло на християнската вяра.
 

Смята се, че Св. великомъченик Мина е покровител на семейството, самотните жени, пътниците, бездомните, сираците, жените, които не могат да заченат, знахарите и лечителите.
Хората, които са се молели пред иконата на Свети Мина или в негов манастир, твърдят, че той прави чудеса. Стига човек да отиде с истинска вяра и отворено сърце, няма как светецът да не чуе молитвите му.
 

Стотици са жените ходят там и се молят на Св. великомъченик Мина да заченат, а след това се връщат в манастира му, за да кръстят децата си, казвайки: „Това е чудо! ”.
 

Друго чудо, което прави молитвата към Светеца, е да дарява с благополучие семейството и да скрепява разклатените бракове. Много семейства споделят, че молитвата, отправена съм Св. Мина, им е помогнала да разрешат проблемите си и да дарят нов живот на връзката си.
* * * 
Източник: Фейсбук - https://www.facebook.com/eli.zareva.5/posts/703176549784615?notif_t=close_friend_activity

понеделник, 9 ноември 2015 г.

Архангел Михаил - Предводителят на Небесното войнство


МОЛИТВА КЪМ СВЕТИ АРХАНГЕЛ МИХАИЛ

 /по повод 07 ноември - Архангеловден/
Свети и велики Божи Архангеле Михаиле, първи от ангелите, защитниче и пазителю на човешкия род!
Ти, който с твоите воинства си строшил главата на прегорделивия Денница на небето и винаги посрамяваш злобата и лукавството на земята! Към тебе прибягваме с вяра и на тебе се молим с любов:
 
Бъди несъкрушима защита и крепък бранител на светата Църква и на православното ни Отечество, като ги оградиш с твоя мълниеносен меч от всички видими и невидими врагове.
Бъди ангел-пазител, премъдър, светлодател, непобедим вожд и съратник на нашето христолюбиво войнство. Увенчай го със слава и победи над враговете, за да познаят всички, които ни се противят, че с нас е Бог и Неговите свети ангели.
 
Не оставяй, о, Архангеле Божи, без твоята помощ и защита и нас, които днес прославяме твоето име. Защото – ние, макар и да сме много грешни, не желаем да загинем в нашите беззакония, а да се обърнем към Господа и да бъдем съживени от Него за добри дела.
Озари нашия ум със светлината на Божието лице, която винаги сияе върху мълниевидното твое чело, за да можем да разберем коя е благата и съвършена Божия воля, и да знаем всичко, що подобава да правим, а кое да презираме и оставяме.
 
Укрепи с благодатта Господня нашата слаба воля, та, утвърдени в Закона Господен, да престанем повече да се влияем от земни помисли и плътски желания, увличани, като неразумните деца, от скоропреходните хубости на този свят, че заради тленното, безумно да забравяме вечното и небесното.
 
Изпроси ни дух на истинско покаяние, нелицемерна тъга по Бога и съкрушение за нашите грехове, та да преживеем останалите дни от нашия временен живот не за угода на чувствата си и в робуване на страстите, а да изгладим всичко, зле сторено от нас, чрез сълзите на вярата и сърдечното съкрушение и чрез светите дела на милосърдието.
 
Когато пък наближи часът на нашия край и освобождението ни от връзките с това тленно тяло, не ни оставяй, Архангеле Божи, беззащитни против поднебесните духове на злобата, които преграждат пътя на човешката душа към небето, а опазвани от тебе, безпрепятствено да стигнем онези преславни райски жилища, дето няма скърби, ни въздишки, а е безкраен живот.
 
И тъй - да видим пресветлото лице на всеблагия наш Господ и Владика, да паднем със сълзи на очи в нозете Му, радостно и с умиление да кажем: "Слава Тебе, наш Изкупителю, Който поради преголямата Си любов към нас, недостойните, Си благоволил да изпратиш Твоите ангели, за да ни послужат в нашето спасение!"
Амин!

* * *
Пояснение: Молитвата към Архангел Михаил е взета от Фейсбук.

четвъртък, 29 октомври 2015 г.

сряда, 28 октомври 2015 г.

Молитва

Молитва 


Боже наш, Творец на небесата...

Творец и на Човека в този свят...

Творец на птичките, животните, цветята...

Творец на цялата хармония в света...



Ний молим Те – разумно да живеем...

Да бъдат мъдри нашите сърца...

Да носим в себе си ний Твоята премъдрост...

Да гледаме на хората с очите на деца...



Децата не умеят да се сърдят...

Те чисти са, невинни същества...

Те носят само радост и надежда...

Те носят Бога в своите сърца... 




Детелина

28.10.2015

сряда, 21 октомври 2015 г.

Ты моя Матерь, Царице Небесная... Хор Почаевской Лавры

"Милосердный Отец" (песня до самого сердца)

МОЛИТВА МОЛИТВА ПЕСНЯ очень проникновенно!

МОЛИТВА БОГОРОДИЦЕ (песня). Божественно красиво!

понеделник, 19 октомври 2015 г.

четвъртък, 15 октомври 2015 г.

Молитва за мир в света

Човеколюбиви Господи, Боже на любовта и мира, простри над нас Твоята могъща
закрила. Не допускай раздори и гняв да разделят народите и направи те да заживеят в мир на благословения от Тебе свят. Защото Ти ни заповяда да се обичаме един друг. Уталожи тъгите, влей балсам в раните, пресуши горчивите сълзи на вдовиците, а сираците окрили с вяра и сили! Просветли сърцата на човеците със светлината на любовта. Угаси враждите и раздорите и премахни причините за всяко разногласие, разпри и войни. Пропусни през светлите небесни двери слънчевата колесница на мира, който всички жадуваме, и нека той, в съюз с любовта, да стане владетел на земята. Не позволявай гняв да помрачава ума на Твоите раби, вдъхни им разум, за да не пропиляват силите си за взаимно изтребление, а за мирен, градивен труд и прослава на Тебе, Отец, Син и Свети Дух, сега и винаги и во веки веков! Амин.

Из „Православен молитвеник“

сряда, 30 септември 2015 г.

Освещаване на храм "Рождение на Св. Йоан Предтеча", кв. Мътница, гр. Шумен

"Не бой се, само вярвай!" - както Бог е казал!!!

Мили приятели, скъпи братя и сестри!

Искам да благодаря на Бога, за промяната, която извърши, с моето дете Радост.

Тя е голяма на години, но си остана като малките деца – по-пълничка, по-нисичка,
с едно по-детско мислене. Години наред се страхувах да я оставя сама, защото й е трудно да се ориентира в непознат град, в непозната обстановка. Да, за нищо не можеше да бъде самостоятелна.


Благодаря на Бога, че в началото на тази година, на 02 януари 2015 година, през нощта, видях в едно съновидение, което вярвам, че Бог ми изпрати, как чрез един много известен руски светец – Св. Серафим, Саровския ЧудотворецБог й подари тази самостоятелност, за която го молих години наред!!!

Благодаря на всички духовници и на всички добри хора, които се молиха за нея през годините, както и на отец Теодор Попминчев, който прочете след този случай благодарствените молитви за нея към Бога, Майката Божия и Светеца!

Благодаря най-сърдечно също на всички от молитвената група "Верни прибежища - помогни на дете", които се молиха горещо за нея!

След съновидението и молитвите дъщеря ми се яви на предварителните изпити, както и на редовния изпит за кандидат-студенти в един от Университетите в страната и за моя голяма изненада – успя да се справи. Приеха я да следва – предучилищна и начална педагогика /защото децата са нейната най-голяма обич /, задочно обучение, както тя си избра.

Много обаче се притеснявах как ще се справи сама с пътуването по време на очните занятия, след като никога почти не беше ходила сама в друг град. От Православна Молитва във Фейсбук, както и от Национална молитвена група се молиха горещо за нея.
И... Благодаря на Бога – всякакъв страх в нейното и моето сърце изчезнаха след молитвите им!!!

Благодаря най-сърдечно и на тях! Нека Бог бъде винаги с тях и да помага на хората чрез техните молитви и обичта им към хората! Амин!

Да, дъщеря ми се справи напълно самостоятелно с всичко през време на първите си очни занятия в продължение на тези три седмици, в които продължиха занятията и тя пътуваше всеки ден. Сега чете за изпитите си, които започват през месец октомври. Вярвам, че Бог и Майката Божия ще й помогнат да се справи и в това отношение!

Нека бъде благословено Името Божие по цялата земя! Нека знаят хората, че няма по-добро средство за разрешаване на всички проблеми от молитвата! Нека знаят, че няма по-добър Баща, Лекар и Приятел от Бога, Който обича всички ни и горещо желае да помогне на всеки от нас!!!
Нека Божието благословение бъде над всички вас и вашите семейства! Амин.
 

И нека се обичаме с Божията любов, както Бог е повелил в Своето Свято Слово!!!

С благодарност към Бога и към всички, които се молихте за нас: Кина Златева
* * * 
Да, общата молитва винаги прави чудеса, когато имаме любов в сърцата си един към друг!!! Аз благодаря на Бога, на Майката Божия и на Светиите за промяната на Радост! Благодаря на всички духовници, които се молиха за нея през годините! Благодаря на цялата молитвена група, която се моли за нея толкова дълго време вече! Благодаря и на теб, Роси, че не я забрави в молитвите си, в записването на името й в Светите места, които посещаваш толкова често - тук и в чужбина! Благодаря на всички добри хора, които ни писаха и се зарадваха заедно с нас на промяната й! Нека Бог благослови всички вас, мили хора!!! Нека благослови вашите деца, семействата, близките и познатите ви!!! Нека да благослови страната и народа ни, децата ни - Децата на България, за които всички носим отговорност за тяхното правилно възпитание!!! Нека да благослови всички болни, всички проблемни дечица - малки и големи - и да ги направи пълноценни и щастливи хора в този свят за радост на родителите им и за прослава на Своето Велико и Свято Име!!! Амин!!!





                                  Прекланяме се ние днес пред Тебе!!!...

                                  Прекланяме се с нежност и любов!!!...

                                  Целуваме нозете Ти със Обич!!!...

                                  Целуваме Ги с Огнена любов!!!...



                                                                 Спасителю, Спасителю любими!!!...

                                                                 Спасителю на нашите души!!!...                                                                                                   Ний Твои сме, ний Твои сме Навеки!!!...
                                                                 Ний Твои сме изстрадали Деца!!!...








Свети Серафим, САРОВСКИЯТ ЧУДОТВОРЕЦ, чрез когото Бог подари самостоятелност на дъщеря ми, освобождавайки я от негативните въздействия през годините, които пречеха на нейното развитие - физическо, интелектуално, духовно...

Благодарим му от все сърце!!!

Благодарим Ти, Господи - Велик и Предобър!!!

„Божествени искрици“! 


Така преди почти 15-т години озаглавихме детско-юношеското списание "Божествени искрици", от което преди няколко дни излезе новият брой – 41 -ви брой.



Благодаря на Бога за благословението, което винаги ни изпраща при всеки пореден брой през всичките тези 15 години!



Благодаря на отец Стефан, който с изключително голямо желание прие тази идея преди 15 години и постави началото на издаването му под названието отначало на първите 
6-т броя, озаглавени "Християнче"!



Благодаря на всички участници в списанието, които се включват с материалите си години наред, без да очакват за това някакви... авторски хонорари или... похвали от някого!



Благодаря на разпространителите на списанието през всичките тези години, най-ревностни от които са Майка Валентина Друмева и г-н Иван Николов!!!



Благодаря и на тези разпространители, които разпространяват списанието и извън пределите на страната ни, където има Български Православни Църкви, като свещ. Йордан Карагеоргиев!



Благодаря на Росица Пенева, която изяви категоричната си воля – този брой на списанието да бъде спонсориран от нея!!!



Благодаря на добрите професионалисти и естети - Дора Славова и Станчо Станчев от Издателство "Стикс & Mонида Дизайн" ООД, които през всичките тези години бяха с нас и също не се измориха да даряват не само труда си, но и топлината на своите сърца!!!
Благодаря и на Светата Старозагорска Митрополия за доверието и благословението, което ни даде през 2000-та година, за да достигат духовните истини до сърцата и душите на дечицата!!!


Нека Бог да благослови всички тези Свои чада, работещи всеотдайно за духовната просвета на децата, на родителите им, на девойките и младежите, както и за духовната просвета на всички читатели – малки и големи!



И нека всички да се обичаме с Божията безпределна и вечна любов, както Бог е повелил: „Да любите друг друга!“ Амин.

Кина Златева
* * * 
Пояснение: Малко по-късно ще бъде включен и този брой на списанието в блога ми. Желаещите да разгледат този брой на списанието - 41 -ви, може да погледнат ето тук: http://detelina-zlateva.blogspot.bg/p/blog-page_3244.html

понеделник, 28 септември 2015 г.

Духовно послание на Божия Син

Аз ще пея!!!... 
 
Аз ще пея, хора, Аз ще пея!!!!...
Аз ще пея, хора, от Любов!!!!...
Аз изгарям, хора, Аз изгарям!!!...
Аз изгарям, хора, от Любов!!!...


Приемете, хора, Приемете -
Премете вие Любовта!!!...
Приемете, хора, Приемете -
Приемете вие Вечността!!!...


Знайте, хора, знайте – в миг ще дойде
Огненият Ден на Страшен гняв!!!...
Знайте, хора, знайте, в миг ще пламне –
Цялата земя от този Гняв!!!...


Аз Обичам, хора, Аз Обичам –
Аз Обичам Цялата Земя!!!...
Аз Предлагам, хора, Аз Предлагам -
Аз Предлагам с Обич Вечността!!!...


На Голгота там във страшни мъки
Аз Изкупих Всички от греха!!!...
На Голгота Аз Платих цената –
Скъпата цена за Вечността!!!...


Знайте, хора, знайте – в миг ще дойде
Огненият Ден на Страшен гняв!!!...
Знайте, хора, знайте, в миг ще пламне –
Земното кълбо от този Гняв!!!...


Аз Обичам, хора, Аз Обичам –
Аз Обичам Цялата Земя!!!...
Аз Предлагам, хора, Аз Предлагам -
Аз Предлагам Своята Ръка!!!...


На Голгота там във страшни мъки
Аз Изкупих Всички от греха!!!...
На Голгота Аз Платих цената –
Скъпата цена за Този свят!!!...
* * *
Духовно музикално послание, отнасящо се за всички,
всички нас – хората по цялата земя!
30.10.1994




неделя, 27 септември 2015 г.

Блогът на Александър Иванов


Александър:

ОТ КАКВО БЯГАТ "БЕЖАНЦИТЕ" И КАКВО ТЪРСЯТ?! 
събота, 26 септември 2015 г. 

Здравейте, драги читатели на този мой блог, скъпи в Христа Бога братя и сестри!  

Днес ще обсъждаме не толкова духовни въпроси, колкото църковни! 

Всеки един от нас знае, че днес в това трудно време не можем да презрем плачещите за по-висока пенсия, гладните за късче хляб и изобщо отчаяните от Държавната Власт и да приемем бежанците да влязат в нашата "малка" България. Не е ли несправедливо от страна на правителството да храни и приютява бежанците, а българите да предава като показва безразличие?! Несправедливо е, а ЦЪРКВАТА ДЪРЖИ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА!
Та ние нямаме нито армия, нито полиция... кои ще ни пазят, ако пуснем тази вълна да нахлуе у нас. Някои "закачалки" с цел да поругаят Бога ще кажат: "Нали има Бог, нали той пази.... а да ви видим като сте смели с него!" Бог затова поставя хора начело на Църквата, ЗА ДА ПАЗЯТ ПАСТВОТО СИ И ДА ГО ВОДЯТ ПО ПЪТЯ НА ХРИСТОВИТЕ ЗАПОВЕДИ!

АЗ ПОДКРЕПЯМ ИЗЦЯЛО

Светият Синод, който зае безупречна позиция в тази сфера и по този начин изрази мнението на трезвомислещия български народ. Всичко останало е лицемерие, късогледство и продажност за дребни сребърници на фона на огромната трагедия, която би ни сполетяла. 

Църковното началие е длъжно по всякакъв начин да пази паството си от съблазни към друга религия, особено, когато то не е дотолкова е запознато с Православната Истина и отделните различни религии, че "само" да се предпази от друговерци и да защити своя избор за вероизповедание!

Идеята тези хора да бъдат приютени временно, а после да бъдат върнати в страните си, е илюзия. Опитът показва, че веднъж пристигнали в Европа, те не могат да бъдат прогонени. До сега призивът за мултикултурализъм създаде хора, родени и израснали в Европа, които извършиха редица атентати... 
Сега, същата тази Европа призовава за интерграция на мигрантите, в резултат на която ще се създават неевропейски анклави в европейските държави. Пълна илюзия е надеждата за тяхната европеизация: възприемане на европейските езици, ценности, култура, традиции. Тези устремени тълпи от хора афишират, , че бягат от война и търсят спасение от смъртта, а на техните табели пише, че искат да живеят в най-богатата европейска страна Германия. Затова аз не разбирам, как така наречените "бежанци" имат право да избират къде да живеят. Какво означава това: отиваме в Германия. Това не е бягство от война.Те не бягат от война, те просто се преселват и търсят по-удобен начин на живот.
Защо ме притеснява инвазията на мюсюлманите в Европа? ...
Какво означава това? Ние живеем в постхристиянско общество, което  все още притежава всички белези на християнската етика и традиции. Тези ценности са заложени в законите на всички страни в Европа и са регулатор на обществено-политическия живот. Шериатът е религиозно-политическа структура, която коренно се различава от европейската демокрация.  Примерите са много, затова ще посоча най-фрапиращите. В шериата хората се делят на правоверни (мюсюлмани) и неверници. Правото е концентрирано изключително върху мъжете мюсюлмани. Жените нямат права.
...
Притеснение относно „бежанците“ има в цяла Европа. Ето някои от тях:
Лидерът на крайната десница в Холандия Геерт Вилдерс нарече вълната от бежанци в Европа "ислямска инвазия" по време на парламентарен дебат, илюстриращ дълбокото раздвоение в страната, предаде "Ройтерс".
...
"Това е инвазия, която заплашва нашия просперитет, сигурност, култура и идентичност", заяви Вилдерс в началото на днешния дебат. Според него фактът, че много от търсещите убежище се отправят на север, говори, че мнозинството от тях не са бежанци, а икономически имигранти.
Анкета от миналата седмица сочи, че близо 54% от холандците са против приемането на още бежанци над вече договорените 2000 души. Съгласно последните предложения на ЕК тази цифра трябва да нарасне до над 9000 души.
 ...
Трябва да бъдем внимателни на кого помагаме! Ако човек има нужда от помощ, ние като християни, трябва да му помогнем. Но ако осъзнаем, че някой се опитва да ни подведе и чрез нашето подвеждане да пострадат жени, деца, старци… това не трябва да се допуска!!!

ПРЕДВАРИТЕЛНО ПРЕДУПРЕЖДАВАМ, ЧЕ НЯМА ПО НИКАКВА ПРИЧИНА ДА КОМЕНТИРАМ ПО-ГОРЕ НАПИСАНОТО ОТ МЕН И НЯМА ДА ПОЯСНЯВАМ ЗАЩО ТАКА МИСЛЯ И ПР.! НЯМА ДА ВЛИЗАМ ВЪВ СПОРОВЕ С НИКОЙ И НИКОИ! НИТО НА ЖИВО, НИТО ВЪВ УЕБ МРЕЖАТА!
* * *
Пояснение: Пълният текст на публикацията може да бъде прочетен тук: 
http://ivanovbg.blogspot.bg/2015/09/blog-post.html

петък, 25 септември 2015 г.

Молитва към Божия Син

Там Високо!!!... 

Там Високо, Високо в Небето!!!...
Там Високо пред Божия Трон!!!...
Там Христос е застанал - о, хора!!!...
Там отдясно на Своя Отец!!!...


Той се моли за всички – о, хора!!!...
Той се моли за Всички Души!!!...
Той се моли за Всички – о, хора!!!...
Той се моли на Своя Отец!!!...


Вижте вие - о, Вижте Сърцето!!!...
То е цяло Обляно във Кръв!!!...
Вижте вие - о, Вижте Душата –
Тя е цяла във рани за нас!!!...


Той обича, обича Човека!!!...
Той обича и Тая Земя!!!...
Той Обича и Правдата, хора!!!...
Той Самата е Правда в Света!!!...
* * *
Аз Те моля, горещо Те моля!!!...
Аз Те моля с Горещи сълзи:
нека няма деца наранени,
наранени от злото в света!!!...


Аз Те моля, Горещо Те моля!!!...
Аз Те моля с горещи сълзи!!!...
Аз Те моля за тая Планета!!!...
Аз Те моля за Тая Земя!!!....


Нека няма тук сълзи, тревоги!!!...
Нека няма тук, няма беди!!!...
Нека няма дечица нещастни!!!...
Нека няма тук няма и смърт!!!...
/духовна смърт.../

Аз Те моля, Горещо Те моля!!!...
Аз Те моля с горещи сълзи!!!...
Нека няма тук няма затвори!!!!...
Нека няма тук, няма и грях!!!...


Аз Те моля, Горещо Те моля!!!...
Аз Те моля с горещи сълзи!!!...
Аз Те моля за Всички тук хора!!!...
Аз Те моля за Всички сълзи!!!...


Нека знаем, че ние сме хора!!!...
Хора с чисти и нежни сърца!!!...
Нека знаем, че Бог ни изпрати,
за да носим Любов на Света!!!...
/ Детелина /


събота, 12 септември 2015 г.

Слава Богу за все

вторник, 8 септември 2015 г.

Нова художествена изложба в гр. Казанлък - заповядайте!

ХУДОЖНИК ОТ МОНТАНА РЕДИ ИЗЛОЖБА В ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ – КАЗАНЛЪК   


Откриване на художествената изложба -
09 септември от 17.30 часа


Роденият и работещ в Монтана художник Николай Пенков ще представи на казанлъшката публика 79 свои картини – маслена живопис, акварел, рисунки.
 


Модерен художник със собствен стил и разнопосочни артистични търсения – в областта на графиката и екслибриса, на маслената живопис - портрет, пейзаж, натюрморт, на керамиката и натурата, в тази изложба Пенков показва фигурални и абстрактни композиции, рисувани през последните години. Картини с ахроматично звучене  – неутрални, сиви, контрастират с вписаните в тях колоритните образи на български жени в национални носии; стилизирани фолклорни мотиви и алафранги с характерния им възрожденски привкус стоят редом с декоративни елементи и лапидарни форми. Съчетаваща модерност и традиция в едно, изложбата предлага едновременно удоволствие и предизвикателство.

Обособена е в тематични цикли.  "Алафранги" съчетава носталгията по естетиката на Възраждането със съвременното светоусещане. Близо 15 живописни платна напомнят образи, познати от декоративните ниши  във възрожденските къщи. Пейзажите представят различните сезони, красотата на природата в доловените й състояния – всички те са претворени с изключителен живописен усет, в типичния декоративен стил на артиста. Серията "Натура" ни въвежда в ателието на художника, където играта на светлините и сенките върху предметите и женското тяло е обследвана внимателно и пресъздадена с търпение и вещина. В изложбата присъства и един портрет - на личност със значим принос за Монтана - Дико Илиев. 

Галериите в страната с радост представят изложби на Николай Пенков през годините – повече от 30 самостоятелни - в София (1999 , 2004, 2012,2015), Пловдив (1996), Пазарджик (2008), Кюстендил (1989), Видин (1988), Берковица (1990), Лом (2007, 2010, 2012), Козлодуй (2003, 2004,2005, 2006, 2008, 2012, 2014), Оряхово (2014), Монтана (1990, 1993, 1994, 1996,2000, 2003, 2005, 2007, 2013, 2015).  Много негови творби са притежание на български галерии, както и в частни колекции в почти всички европейски страни, а също в  САЩ, Япония, Аржентина, Куба и други.

Пенков участва в 25 общи художествени изложби и международни биеналета на графиката. По известните от тях са: Токио (1996,1998, 2005); Хавана 1989; Битоля 1994; Маахстрихт– Холандия (1993); Сент Никлас - Белгия (1994); Кадакес - Испания (1994); Лиеж – Белгия (1994); Варна (1991 , 1993 , 2005).

В Казанлък художникът гостува за пръв път, изложбата е по покана на директора на Галерията Христо Генев, с когото са състуденти от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. 

Откриването на изложбата-живопис на Николай Пенков, както бе посочено, е в сряда, 09 септември, от 17.30 часа в залата за временни изложби на Художествена галерия – Казанлък. Тя ще бъде на разположение на казанлъшките ценители на изкуството до 27 септември 2015 година.