"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

неделя, 5 юни 2011 г.

История на Празника на Розата


Информация за Празника на Розата
през годините!


С над 100-годишната си история
Празникът на Розата показва цялото многообразие от културни традиции и занаяти, характерни за българина.

Празникът се празнува
за първи път през 1903 година в Карлово. След традицията в Карлово замира и продължава през 1944 г.1946 година в село Розино.
След инцидент обаче, случил се на този празник според летописците през
1965 година, празникът е забранен.

През 1967 година Празникът на Розата в Карлово се възобновява. С цел да не бъде пренебрегнат другият розопроизводителен район - Казанлъшкият - се взема решение домакинството на Празника да бъде на разменни начала.

Най-градиозният в историята на празниците
Празник на Розата се провежда през 1975 година в Карлово. Тогава в Карлово, на 15 юни 1975 г., за първи път в историята на празниците има и Роза на празника (Царица на Розите) - тогавшната ученичка Стефка Харлова.

На градския стадион е организиран интересен спектакъл, има хеликоптер, пръскащ навсякъде
розова вода, фолклорни и други видове състави.
На стадиона присъства цялото тогавашно Политбюро, а Празникът е предаван по националната телевизия и препредаван по Интервизия.

На специално реконструираният за празника градски стадион присъстват над 30 000 посетители и около 3 500 чужденци.

През 1967 г. се открива музейна експозиция за Казанлъшката роза, която през 1969 г. прераства в единствен по своя характер Музей на розата.

През годините музеят постоянно се обновява, като към момента той разполага с над 15 000 музейни единици. В него се съхраняват вещи, които сега дори не могат да се намерят никъде.

Музеят е единственият по рода си в света, свързан с розата като промишлена култура, а не като декоративна.


Розопроизводството в България
има над тристагодишна история. Това се дължи на благоприятните климатични условия за отглеждане на маслодайната роза.

През 1740 година България за първи път изнася розово масло за Франция
. Българското розово масло е уникален продукт. Няма конкуренция в света, няма територия, в която да се произвежда по-качествено розово масло от българското.

Представители на едни от най-големите заявяват, че парфюмерийни компании във Францияне могат в производството си без българското розово масло! То има две качества, които никое друго розово масло няма.
Първото е,
че придава на парфюма специфичен, приятен аромат.
Второто качество е,
че допринася за трайност на парфюма.

Забележка: Тази актуална информация, интересна за всички нас, българите, които се гордеем със своята страна, е взета от Програмата - "Празника на Розата, 2011"!


Включих този материал, защото ми направиха много силно впечатление
тези две качества на българското розово масло - този специфичен, приятен аромат, който придава на парфюма, а също и това, че допринася за неговата трайност...

А според Св. Отци и по-точно според Св. Теофан Затворник "духовното ухание" е един от белезите на ИСТИНСКОТО ХРИСТИЯНСТВО...

Нека се стремим към него, за да я има България, за да остане България, за да пребъде България навеки!!!... Амин.


С обич към всички!

Детелина

Цветето на Казанлък


Публикация от преди 10-т години в сп. "Божествени искрици", Казанлък, посветена на Празника на Розата, 2001!

"Чудото на Казанлък -
маслодайната роза! По реката Ганг в Индия и в долината на Тигър и Ефрат трябва да търсим родното място на розата.

Розата, Казанлъшката роза, красивата млечнобяла и керемиденочервена роза дамасцена от Долината под Балкана е най-чувствителното цвете на мекия и прохладен климат в нашите земи.


Розата намерила преди около три века своя земен рай в Розовата долина, в сърцето на нашата родина, между Стара планина и Средна гора, и прославила страната ни по цялата Турска империя и в света.


Преди да почне широкото засаждане на розата в Казанлъшко, от нея вече добивали розова вода и есенция. У византийците розовата вода е направо държавно средство за разхубавяване. Тя бележи върха на турската козметика и благородство в миналото.

Добила широко разпространение и в сладкарството. Днешното казанлъшко розово сладко е наследство от това време. Откъде, кога и как е станало пренасянето на маслодайната роза в Казанлъшката долина и кога тя е увенчала пред света славата на този край?


Научното име на Казанлъшката роза сочи за първоначална нейна родина Дамаск, а казанлъшко предание ни разказва, че у нас тя била пренесена от Тунис.Турчин съдия, преместен в Казанлък, я донесъл от тоя презморски край и я засадил в градината си, за да му напомня прохладните средиземноморски вечери.

Тя се развивала и цъфтяла, пръскала своя аромат в съседните дворове. Почнали да я пренасят по нивите и да добиват от нея розова вода и есенция. Розата се разпространила в долината и достигнала Калофер и Карлово.
Празникът на Казанлък - Празник на Розата!

Дойдат ли последните няколко дни на месец май до първите 4 - 5 дни на месец юни, дошло е и времето на Празника на Розата.
Богат на разнообразие и красота, той протича много интересно. Съдържа в себе си различни изложби на цветя, форографии... Фолклорни програми. Състезания по колоездене. Конференции, международни срещи, международни пленери по живопис и скулптура. Поетични вечери. Панаир. Паради. Дъхащи на минало и фолклор, излизат от годините ритуали на розобер, варене на розово масло.

Ритуалът "Избиране на Царица Роза" е много вълнуващ. Изборът се спира на най-красивата и умна абитуриентка. За една година тя носи този приз - "
Царица Роза".

Долината на розите включва три града - Карлово, Калофер и Казанлък, но нашият град е приет за център на Долината. Наричат го "Градът на розите". Тук е най-красиво. Тук розата най-благоприятно се развива.

Всички се радваме на Празника на Розата в гр. Казанлък.
Това е прекрасно, нали?"

Забележка: Този материал е подбран и подготвен за юнския брой на списание "
Божествени искрици", 2001 от Евелина Бакалова, активен сътрудник на детското списание!

Да, това е прекрасно!
Прекрасно е всички да очакват този чудесен празник, да се радват на приказната му украса, да се радват на тържественото му откриване, на аромата на рози и розова вода, които се разнасят през тези три дни из центъра на града ни!


Прекрасно е и когато Празникът започва с ТЪРЖЕСТВЕН ВОДОСВЕТ, началото на който бе поставен оная година...


Оная година, а също и тая година, тържествената Св. Литургия бе отслужена
и в чест на този красив празник от Негово Високопреосвещенство Митрополит Галактион, който благослови розопроизводителите, гостите на този чуден град, жителите му, а също и продуктите, подготвени от БЪЛГАРСКАТА МАСЛОДАЙНА РОЗА, като пожела Тя, БЪЛГАРСКАТА РОЗА, да разнася още повече славата на прекрасната ни Родина по целия Свят, КАКТО ТОВА Е БИЛО В МИНАЛОТО!

В празничната Св. Литургия днес, заедно с духовниците, служещи в храм "Света Богородица", взеха участие и младият Митрополит Киприан, който е казанлъчанин и в тези празнични дни се завръща в родния си град, а също и игуменът на Шипченската Света обител - отец Януарий. Затова и празничната служба днес беше ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ТЪРЖЕСТВЕНА!


Тя съчета в себе си, както отбеляза Митрополит Галактион, духовния празник ( Неделя след Пасха - на св. отци от 1-вия Вселенски събор) и земния празник ( Празникът на Розата), а това не е случайно, а е по Божий промисъл, както бе посочено пак в чудесната проповед на Митрополита, който искрено се радваше за страната ни, за Благословението, което Бог е изпратил на тази земя, наречена България!

Благословение, за което се говореше с възторг преди години и в едно местно радиопредаване, посветено на БЪЛГАРСКАТА МАСЛОДАЙНА РОЗА:


"Почвата на България е Благословена!

Водата на България е Благословена!
Въздухът на България е Благословен!"


Да, Благословена е земята на България, защото тя наистина е част от Рая! Тази прекрасна земя, която Бог ни е подарил с толкова много Доверие и Обич!

А ФАКТЪТ, ЧЕ СЪВПАДАТ ТЕЗИ ДВА ПРАЗНИКА - ДУХОВНИЯТ И ЗЕМНИЯТ - НЕ Е НЯКАКВО СЛУЧАЙНО СЪВПАДЕНИЕ...


Не е, защото Бог, Който е сътворил духовният и земният свят, не желае да съществува тази дистанция между тях... Не желае да съществува тази непреодолима пропаст между тях, а да бъдат едно цяло - слети в едно чрез Божията Премъдрост и Любов!!!...


Да, Бог не желае да са толкова много дистанцирани един от друг тези два свята, тъй както и Св. Августин в своите философски трактати посочва тази огромна пропаст между духовния свят, който е "прекалено духовен", и физическия, земния свят, който е "прекалено земен", като посочва и необходимостта от тяхното сливане в едно и извисяването на света, в който живеем...


А всичко това зависи от нас - от хората, които живеем на тази земя...
Всичко това зависи най-много преди всичко и от нас - от нас, които вярваме в Бога и желаем да живеем по Неговото Свято Слово, вършейки Волята Му на тая Земя...


За всички вас, уважаеми читатели на блога, подготвих този материал с много обич!


Кина Златева
- Детелина