Молитва към Майката Божия "Подаваща ум"

                                                       Уважаеми читатели,

    Много често имаме проблеми с децата си, на които им е трудно, много трудно да се справят в училище успешно с учебното съдържание по отделните предмети. В такива случаи може да се обърнем към иконата на Майката Божия "Подаваща ум", за да помогнем на децата си. Много са чудесата, случили се след отправените молитви към Майката Божия, която откликва много бързо на нашите молитви, които са искрени, отправени с болка и вяра в Бога и в Св. Богородица, която е Духовна Майка на всички, всички нас. А ето и самата молитва към Св. Богородица "Подаваща ум". Всеки, който желае, може сам да се убеди в незабавната помощ на Св. Богородица: 

                                 Молитва към Св. Богородица "Подаваща ум"

   Богородице Пречиста, Ти  Си Дом, Който създаде за Себе Си Божията Премъдрост - Христос, нашият Бог. Ти ни даряваш духовни дарове. Ти издигаш нашия ум от този суетен свят към вечния живот в Царството Небесно и ни помагаш във всяка беда и нужда. Приеми тази молитва от нас, Твоите недостойни раби, които с вяра и умиление се покланяме на Твоя пречист образ. И сега, Всевъзпявана, Вселюбима наша Майко, просвети нашия ум, за да усвоява успешно всяко душеполезно знание и добра наука за прослава на Света Троица, за полза на Църквата и Отечеството ни. Укрепи волята ни да постоянства в трудолюбие и всяко добро дело за слава на Христа, нашия Бог. Благослови нашите началници, родители и учители, които ни ръководят в познание на доброто, като ни даваш сили и здраве, за да продължим това учение. Амин.

 

 

 

Светите Седмочисленици и тяхното велико дело

                                                             Уважаеми читатели!

На този ден, 27 юли, Българската Православна Църква почита паметта на Св. Пателеймон, на Светите Седмочисленици и Успението на Св. Климент, архиепископ Охридски.

* * *  

Св. великомъченик Пантелеймон се родил в гр. Никомидия през 3-ти век. 

 Църквата почита с обич и благодарност паметта на този изключително всеотдаен Божий служител, безвъзмезден лекар, милосърден целител на душите и телата ни.

От дете още св. Пантелеймон бил възпитан в християнската вяра от майка си, която била християнка. Тя обяснявала на детето заповедите Господни и се стараела да му внуши отвращение към езичеството. Но, за съжаление, благочестивата майка починала, когато Пантелеймон бил още дете и грижата за него останала на бащата. Той обаче бил ревностен езичник и редовно водел сина си в идолския храм. Така уроците на добрата майка скоро се изличили от паметта на детето.

Бащата на Пантелеймон се наричал Евстрогий. Той много обичал своя син, дал го в училище, а след време го поверил на великия лекар Ефросин, за да учи при него лекарското изкуство. Момъкът бил твърде умен и способен. Учителят силно го обикнал, водел го навсякъде със себе си, вземал го със себе си и в двореца на император Максимиан, но когото бил придворен лекар. Императорът обикнал красивия и умен младеж и заповядал на учителя Ефросин да го учи с най-голямо старание, понеже желаел да вземе по-късно Пантелеймон при себе си в двореца.

Под ръководството на добрия си учител младият момък бързо напреднал в науката и надминал всички свои другари. Всеки ден Пантелеймон отивал при своя учител. Пътят му минавал покрай една бедна къщичка, в която живеел престарял християнски свещеник на име Ермолай. С този свещеник живеели и някои други християни, криейки се от езичниците, понеже в това време християните били преследвани. Свещеник Ермолай обикнал Пантелеймон и Господ му вложил в сърцето желание да просвети добрия момък със светлината на истинската вяра.

Веднъж го повикал при себе си и започнал да го разпитва кои са родителите му, от каква вяра са, с какво се занимават? А когато Пантелеймон отговорил искрено на добрия старец, че майка му е била християнка, но починала, а баща му бил от елинска вяра и се покланял на много богове, свещеник Ермолай още по-силно обикнал младия момък, започнал да го просвещава в Христовата вяра, кръстил го в християнската вяра.

Когато станал християнин, Пантелеймон помолил Бога и баща му да разбере истината, понеже много обичал баща си и му било мъчно, че той още е езичник. Баща му постепенно започнал да се замисля над думите на сина си, който често беседвал с него за Христовата вяра и баща му също повярвал в Бога.

Когато баща му починал, оставил на сина си доста голямо наследство. Пантелеймон освободил всички свои роби, като ги наградил много щедро, а имението си раздал на бедните. Всеки ден посещавал затворници, бедни, болни, нещастни хора и им помагал. Господ му дал сила, за да изцелява чрез Неговото име всякакви болести. Болните се стичали при него в голямо множество. Целият народ славел безплатния и изкусен лечител Пантелеймон.

Цялата тази известност на Пантелеймон и обичта на хората към него обаче породило завист в сърцата на другите лекари и те го наклеветили пред император Максимиан, на когото побързали да се оплачат, че този момък, за когото императорът заповядал да го учат на лекарско изкуство, употребявал за зло неговите милости. Казали му, че Пантелеймон често посещава хулителите на техните богове (т. е. християните), помагал им, изцелявал ги чрез името на някой си Христос, в когото и сам той вярвал, и му отдавал слава. Посъветвали императора, че трябва да вземе мерки срещу него, защото той ще извърши много зло и ще отвърне мнозина от техните богове.

Императорът наредил да повикат при него Пантелеймон. Младежът се досетил каква участ го очаква, но спокойно и с радост отишъл при императора, който отначало се отнесъл ласкаво към Пантелеймон, увещавал го да се отрече от своя Бог, да не погубва младостта си, но Пантелеймон бил непреклонен в своята вяра и смело казал: „Вярвай на онова, което са ти казали за мене, господарю! Аз действително съм се отрекъл от вашите лъжливи богове и прославям Христа, защото по Неговите дела се убедих, че Той е Истински Бог. Той е сътворил вселената, Той възкресява мъртви, отваря очите на слепите, на разслабените дава сила и здраве.“

Император Максимиан заповядал да подложат Пантелеймон на жестоки мъчения, но когато видял, че това не помага, а момъкът с твърдост понася страданията, решил да даде Пантелеймон на зверовете, за да го изядат. Приготвил извън града зрелище, на което се събрал целият народ. Самият император също присъствал там и пак помолил Пантелеймон да не погубва младостта си, а да се поклони на техните богове и да им принесе жертва. Пантелеймон отново останал непреклонен във вярата и любовта си към Бога И ПРЕДПОЧЕЛ СМЪРТТА ПРЕД ОТРИЧАНЕТО СИ ОТ ХРИСТА! Бог помогнал отново на своя верен раб. От жестоки и кръвожадни зверове Бог ги превърнал в кротки и добри, като агнета. Те стоели пред Пантелеймон, галели се около него и лижели нозете му. Много от хората, като видели това Божие чудо, започнали да хвалят Бога, в който вярвал Пантелеймон. Всичко това разпалило още повече гнева на императора и той предал на смърт всички, които се осмелили да хвалят Христа. На смърт предал и възрастния свещеник Ермолай, който кръстил Пантелеймон, а заедно с него и неговите единомишленици, които живели с него – Ермил и Ермократ.

За Пантелеймон императорът измислил ново, още по-страшно мъчение – заповядал да го привържат към колело, снабдено с ножове, но и тук момъкът останал невредим, защото Бог го пазел. Максимиан пак повикал със себе си Пантелеймон, но този път решил да си послужи с измама, като му казал, че той единствен се противи, а неговият учител Ермолай и приятелите му се поклонили на боговете. Пантелеймон не повярвал на тази лъжа и отново останал непреклонен. Тогава императорът осъдил Пантелеймон на смърт чрез обезглавяване. Светият мъченик с радост тръгнал на смърт, пеейки Давидовите псалми. Християните с благоговение погребали тялото му. Те описали живота и смъртта на мъченика и изпратили на св. Църкви повествованието, за да почитат християните паметта на св. Пантелеймон. Това станало в 305 г. В Светогорския руски манастир „Св. Пантелеймон“ се пази част от мощите на Светеца.

                              Из „Жития на светиите“, Синодално издателство, София – 1991 г.

Нека, по молитвите на Св. Пантелеймон, Бог да благослови всички ни, които почитаме неговата памет! 

Нека да изцели сърцата и душите ни, телата ни и да ни направи истински Свои чада. 

Амин.

* * * 

Същият ден, 27 юли, Църквата почита и паметта на Светите Седмочисленици Кирил и Методий и техните ученици: Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, които ученици на великите братя идват в България, след смъртта на Методий, изключително радушно приети от Св. Княз Борис, Българският Покръстител, за да просветят покръстения български народ в правата вяра, да го просветят духовно и да го поведат по пътя на спасението, като едно цяло, като един народ, избрал тесният но славен път на вярата в Христа - Спасителят на цялото човечество!

* * * 

Нека никога не загасва пламъка на светлия духовен огън, запален в сърцата и душите на целия ни народ.По този път тръгват най-истинските  духовни синове на народа ни, част от които са Светите Седмочисленици, за да останат и до днес в сърцето на всеки българин, който ги обича и искрено почита  светлата им памет!

Нека да почиват в мир душите им! Нека бъдат като Ангели на небесния свод, които винаги поднасят своите свети молитви за страната и народа ни, за децата ни - Децата на България, на които принадлежи Бъдещето на страната ни!!! Благодарим ви!!!

Великото дело на Светите братя Кирил и Методий

24 МАЙ - НАЙ-РАДОСТНИЯТ, НАЙ- СЛЪНЧЕВИЯТ, НАЙ-ВЪЛНУВАЩИЯТ 

НАЙ -ЛЮБИМИЯТ, НАЙ-УВАЖАВАНИЯТ ПРАЗНИК ЗА ВСИЧКИ НАС, БЪЛГАРИТЕ! 

ПРАЗНИК, В ЧЕСТВАНЕТО НА КОЙТО С РАДОСТ СЕ ВКЛЮЧВАТ ВСИЧКИ: УЧИТЕЛИ, УЧЕНИЦИ, ДЕЦА ОТ ДЕТСКИТЕ ГРАДИНИ, ДЕЙЦИ НА КУЛТУРАТА! 

ПРАЗНИК, КОЙТО ВСИЧКИ ОТБЕЛЯЗВАМЕ СЪС СПОНТАННА РАДОСТ В СЪРЦАТА СИ, С  ИСКРЕНА БЛАГОДАРНОСТ КЪМ ВЕЛИКОТО ДЕЛО НА СЛАВЯНСКИТЕ ПРОСВЕТИТЕЛИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ, ЧРЕЗ КОИТО БОГ НИ ДАРИ НЕ САМО СВЕТЛИНАТА НА БУКВИТЕ, НО И СВЕТЛИНАТА НА СЛОВОТО БОЖИЕ, ЗА ДА НЕ ЖИВЕЕМ ПОВЕЧЕ В ДУХОВЕН МРАК, А ДА БЪДЕМ ЕДИН БОГОИЗБРАН НАРОД, ЕДИН ДУХОВНО ПРОСВЕТЕН НАРОД, ОТПРАВИЛ СВОЯ ВЗОР КЪМ НЕБЕСАТА. НАРОД, ДАРИЛ ДУХОВНАТА СВЕТЛИНА И НА ДРУГИТЕ СЛАВЯНСКИ НАРОДИ, ЗА ДА ЖИВЕЕМ ВСИЧКИ В МИР, ЛЮБОВ И РАЗБИРАТЕЛСТВО ПОМЕЖДУ СИ, КАТО БРАТЯ В ХРИСТА, ПАЗЕЙКИ СВОЯТА ПРАВОСЛАВНА ВЯРА! 

САМ СВ. МЕТОДИЙ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКИ НИ ПРИЗОВАВА: "ПАЗЕТЕ СВОЯТА
ПРАВОСЛАВНА ВЯРА -ТОЗИ БЕЗЦЕНЕН ДАР, ДОНЕСЕН НИ ОТ НЕБЕТО ЧРЕЗ БОЖИЯ СИН - ИИСУСА ХРИСТА. АКО ВЯРАТА ВИ Е КРЕПКА, И ВИЕ ЩЕ БЪДЕТЕ СИЛНИ; ОТСЛАБНЕ ЛИ ТЯ У ВАС, И ВИЕ ЩЕ ОТСЛАБНЕТЕ И ЩЕ СТАНЕТЕ ПЛЯЧКА И РОБИ НА ДРУГИ НАРОДИ. ПАЗЕТЕ ПРАВОСЛАВНАТА СИ ВЯРА!" ( Из сайта на "Православие")

НЕКА СЕ ПОМОЛИМ БОГ ДА СЪХРАНИ НАШАТА ПРАВОСЛАВНА ВЯРА, ПРЕЗ КАКВИТО И ИЗПИТАНИЯ ДА ПРЕМИНАВАМЕ В СВОЕТО ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ! НЕКА ДА БЛАГОДАРИМ НА БОГА ЗА НЕГОВАТА ВЕЛИКА МИЛОСТ И ЛЮБОВ КЪМ НАС, С КОИТО НИ УДОСТОИ ТАЗИ ГОДИНА В ДНИТЕ ОКОЛО ПРАЗНИКА НА СЛАВЯНСКИТЕ ПРОСВЕТИТЕЛИ ( 23, 24 и 25 май ), В КОИТО ДНИ ИМАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА СЕ ПОКЛОНИМ НА СВЕТИТЕ МОЩИ В ХРАМ "СВ. НЕДЕЛЯ", В СОФИЯ, НА ДВАМАТА СОЛУНСКИ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ, НА КОИТО ОТДАВАМЕ СВОЯТА ПОЧИТ, БЛАГОДАРНОСТ И ОБИЧ ЗАЕДНО С ТЕХНИТЕ УЧЕНИЦИ - КЛИМЕНТ, НАУМ, САВА И АНГЕЛАРИЙ, ДОШЛИ В НАШАТА СТРАНА СЛЕД СМЪРТТА НА СВОИТЕ УЧИТЕЛИ, ЗА ДА ПРОДЪЛЖАТ ТЯХНОТО ВЕЛИКО ДЕЛО!

                     МОЛИТВА КЪМ НАШИЯ СПАСИТЕЛ ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС

ГОСПОДИ ИИСУСЕ ХРИСТЕ, ЗАРАДИ МОЛИТВИТЕ НА СВЕТИТЕ СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ - КИРИЛ И МЕТОДИЙ, КЛИМЕНТ, НАУМ, САВА И АНГЕЛАРИЙ, СЪХРАНИ БЪЛГАРСКОТО ПРАВОСЛАВИЕ, БЪЛГАРСКАТА СВЯСТ И НАРОДНОСТ! АМИН!

                          Из "СВВ. СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ"; Изд "Витезда"; Библиотека "Светци"

               

Св. княз Борис-Михаил - Българският покръстител

Днес, 02 май, Българската Православна Църква почита паметта на Св. княз Борис-Михаил - Българският покръстител, чрез когото нашият народ получи Светлината на Христа!

Избран от Царя на вековете, нетленния, невидимия, едничкия премъдър Бог, свети равноапостолни, княже Борисе- Михаиле, моли Бога за нас, грешните!

* * * 

Избавени чрез тебе от вечната погибел на идолопоклонството, ние ти пеем благодарствени песни:

Радвай се, озарен от светлината на Светия Дух; радвай се, обединил славяни и прабългари в един християнски народ!

Радвай се, свети покръстителю, горял от ревност по Бога Бога като пророк Илия; радвай се, възлюбил Христа Господа повече от собствения си син! 

Раджай се, добър княже, събрал разпилените чада Божии по омофора на Владиката Христа; радвай се, изпитан от Господа и получил венеца на живота!

Радвай се, отворил вратата на вярата за цял един народ; радва се, очистил с тази вяра сърцата на хиляди по хиляди!

Радвай се ти, който сега обитаваш в безкраен океан от светлина, любов и неувяхваща слава; радвай се ти, лечителю на слепотата на нашия ум!

Радвай се ти, чиито молитви за нас не са оскъднели и до ден-днешен; радвай се, изпросил от Христа Господа проглеждане за своя сляп народ!

Радвай се, свети Борисе-Михаиле, просветителю на българския народ!

* * *

Из "Акатист на свети княз Борис– Михаил", Православно издателство "Витезда"; Библиотека "Родна святост"

 

 

Неделя на Великия пост - Кръстопоклонна

                  Кръстът Господен - Той е нашето Спасение, Утеха, Надежда и Опора! 

                                                               Уважаеми читатели!

Днес Православната църква отбелязва Кръстопоклонна Неделя. На този ден във всеки храм Кръстът се изнася от олтара и се поставя в центъра на храма. Вярва се, че с изнасянето Му през средата на постите, Кръстът дава духовни сили на християните, укрепва вярата им, подкрепя  ги телесно и духовно в нелекия им път за пречистването на сърцата и душите им до Светлия ден на Христовото Възкресение. 

Кръстът остава за поклонение в центъра на храма до следващата неделя.

Да, Кръстът е нашето Спасение, нашата Утеха, Надежда и Опора! Именно чрез Кръста нашият Спасител изкупи греховете на света и пренесе Себе Си в жертва за спасението на всички, всички хора по цялата земя, които вярват в Него и Го следват.

Нека да вървим смело по този Спасителен Път на Вярата, Надеждата и Любовта, знаейки, че  Господ Исус Христос е винаги с нас и ни закриля чрез Своя Честен  Кръст! Амин!

                                        ТРОПАР НА ЧЕСТНИЯ КРЪСТ ГОСПОДЕН

 Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето наследие, като даруваш на нашия народ победа над враговете и го запазваш с Твоя Честен Кръст!

* * * 

Нека вестта за силата на Спасителния Кръст Господен достигне до всички хора на тая земя!!!... Нека този Кръст Господен бъде издигнат високо над нашата скъпа Родина, за да има в страната и в сърцата ни МИР, ЛЮБОВ и ДОБРОТА!!!...

Да бъде!!!

 

"Радвай се, Благодатная, Господ е с Тебе!"

 

                  25 март - Благовещение на Пресвета Богородица и Приснодева Мария! 

На този ден християните възпоменават радостното за всички събитие: Вестта на Божия Ангел Гавриил, донесена на Дева Мария, за скорошното явяване на тъй дълго очаквания Спасител.

Евангелистът Лука подробно описва това събитие.  В шестия месец, след като Архангел Гавриил възвестил на свещеник Захария за раждането на  св. Йоан Предтеча, същият този  Божий вестител бил пратен в Назарет при Дева Мария, която била сгодена за един благочестив човек на име Йосиф, далечен неин родственик. И двамата произлизали от рода на цар Давид.

 Ангелът се явил при Пресвета Дева й казал: "Радвай се, благодатная! Благословена си ти между жените!" Смирената Дева се смутила от тия думи, но Ангелът продължил: "Не бой се, Марие, защото ти намери благодат у Бога! И ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наерчеш е името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давид; и ще царува над дома Яковов навеки, и Царството Му не ще има край."

Пресвета Дева, още по-смутена, казала на Ангела: "Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?" Ангелът й отговорил: "Дух Светий ще слезе върху тебе и силата на Всевишния ще те осени. Затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.“  Отговорът на тази изключително свята и смирена Дева бил много лаконичен: "ЕТО РАБИНЯТА ГОСПОДНЯ - казала Мария, - НЕКА МИ БЪДЕ ПО ДУМАТА ТИ!" 

"Днес е началото на нашето спасение - възпява св. Църква - и разкриването на вечната тайна: Син Божий става Син на Дева и Гавриил благодат благовествува. Затова нека и ние с него да пеем на Богородица: "Радвай се, Благодатная, Господ е с Тебе!"

 Източник: ЖИТИЯ НА СВЕТИИТЕ, СИНОДАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО, СОФИЯ - 1991Г. 

* * * 

                               РАДВАЙ СЕ, БЛАГОДАТНАЯ, ГОСПОД Е С ТЕБЕ!

                                   Радвай се, Благодатная, Господ е с Тебе!!!...

                                   Радвай се, Благодатная, Пречиста Дево!!!... 

                                   Радвай се, Благодатная, Жена - Светиня -

                                   Една- ЕДИНСТВЕНА - Бога родила!!!!...

                                  Радвай се, Благодатная, Пречиста Дево -

                                  наша Владичица и Всецарица!!!...

 

      

 

 

3- ти март - нашият Национален празник

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ, ПОЧИТАЩИ ПАМЕТТА НА ЗАГИНАЛИТЕ РУСКИ И БЪЛГАРСКИ ВОЙНИ ЗА СВОБОДАТА НА НАШАТА РОДИНА! 

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА БЪЛГАРИЯ, ПРЕМИНАЛА ПРЕЗ ТОЛКОВА МНОГО ИЗПИТАНИЯ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ! БЪЛГАРИЯ, ЗЕМЯТА НА КОЯТО Е НАПОЕНА С КРЪВ И СЪЛЗИ! ЗЕМЯТА НА БЪЛГАРИЯ, ОСЕЯНА С КОСТИ И БРАТСКИ МОГИЛИ! БЪЛГАРИЯ, КОЯТО Е НАШАТА РОДИНА И ТЯ Е ЗА ВСИЧКИ И НА ВСИЧКИ, ВСИЧКИ НАС!

ДНЕС, НА ТОЗИ ПАМЕТЕН ДЕН, В КОЙТО СТРАНАТА НИ ЧЕСТВА ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ СВОЯ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК - 3-ТИ МАРТ; ЧЕСТВА 144 ГОДИНИ ОТ СВОЕТО ОСВОБОЖДЕНИЕ НА ВРЪХ ШИПКА, МОЖЕ ЛИ ДА КАЖЕМ, ЧЕ... "НА ШИПКА ВСИЧКО Е СПОКОЙНО!', ВИЖДАЙКИ РАЗДЕЛЕНОТО БЪЛГАРСКО ОБЩЕСТВО?!... ВИЖДАЙКИ ОГРОМНОТО НАПРЕЖЕНИЕ, СТРАХА И... ОБЪРКАНОСТТА, ЛИПСАТА НА ДУШЕВЕН МИР В СЪРЦАТА НА ХОРАТА, ДОШЛИ ДА СЕ ПОКЛОНЯТ ПРЕД ПАМЕТТА НА ГЕРОИТЕ, ЗАГИНАЛИ ЗА СВОБОДАТА НА РОДИНАТА НИ?!... 

* * *  

ДНЕС НИЕ СМЕ РАЗЕДИНЕНИ, НАСТРОЕНИ ВРАЖДЕБНО ЕДНИ СРЕЩУ ДРУГИ, ЗАБРАВИЛИ ПРОСТАТА ИСТИНА, ЧЕ ВСИЧКИ СМЕ БЪЛГАРИ! ЗАБРАВИЛИ, ЧЕ ТЕ, НАШИТЕ НАЦИОНАЛНИ ГЕРОИ ОТ АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ, ОТ РУСКО-ТУРСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА, ПРОЛЯХА КРЪВТА СИ ЗА ВСИЧКИ НАС! ЗАБРАВИЛИ, ЧЕ ТЕ, РУСКИТЕ ВОЙНИ, ОТДАДОХА ЖИВОТА СИ СЪЩО ЗА ВСИЧКИ НАС - СВОЯ БРАТСКИ СЛАВЯНСКИ НАРОД!

ЗАТОВА НЕКА СЕ ОБИЧАМЕ И НЕКА ЗАЕДНО ВСИЧКИ ДА ВЪРВИМ НАПРЕД, ПРЕОДОЛЯВАЙКИ ЗАЕДНО, СПЛОТЕНИ ОТ ЛЮБОВТА СИ КЪМ НАРОДА И РОДИНАТА, ВСИЧКИ ИЗПИТАНИЯ ПО СВОЯ ПЪТ, ЗАЩОТО СЪЩАТА ТАЗИ РОДИНА НИЕ ТРЯБВА ДА ЗАВЕЩАЕМ НА СВОИТЕ ДЕЦА И ВНУЦИ, НА НОВОТО ПОКОЛЕНИЕ, КОЕТО ЩЕ ДОЙДЕ СЛЕД НАС!

ДА, НЕКА ДА ВЪРВИМ ЗАЕДНО, ОБЕДИНЕНИ ОТ ЛЮБОВТА СИ КЪМ РОДИНАТА, ОТ БЛАГОДАРНОСТТА В СЪРЦАТА СИ КЪМ ГЕРОИТЕ, ЗАГИНАЛИ ЗА СВОБОДАТА НА БЪЛГАЕИЯ, ЗА ДА Я ИМА БЪЛГАРИЯ И ДА ПРЕБЪДЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ!

Молитви за Отечеството и народа ни

Молитва за Отечеството и народа ни

  Всевишни Боже, Владико на цялата земя и Царю на всички народи! Пред Твоя всемогъщ жезъл и пред Твоя възвишен престол се покланяме до земя и Те молим за доброто на нашето Отечество и на нашия народ. Нека, Боже, тая земя, в която сме видели светлина и живот, в която сме приели свето Кръщение и сме отхранени в православната вяра и от Твоята благодетелна ръка сме приели толкова милости и благодеяния, нека бъде честита и славна! Нека ни бъде мил и драг народът, чиито членове сме и в чиято слава, щастие и съдбини вземаме искрено съучастие. Благослови, Господи, нашето Отечество, за да процъфтява в него правата вяра, християнското благоустройство и благосъстояние. Дай на всички ни мир и съгласие. Пази ни от раздори и разногласия. Отбранявай ни от лукави вражески нападения и особено от междуособни борби и размирици. Дай, щото духовните и светските началници и управници на нашето Отечество да са мъдри и правдолюбиви. Внуши в сърцата на всички нас крепка и деловита любов за всичко, що е за полза и щастие на нашата земя и Отечество, както и за наше благосъстояние и душевно спасение. Поръси, премилостиви Отче и Боже наш, с Твоето благословение милото наше Отечество, а когато бъде угодно на Твоята света воля, приеми душите ни в небесното Царство между блажените духове на нашите славни покойни сънародници. Амин.

                                                 Молитва към свети Иоан Рилски

  О, велики угодниче Божи, пресвети и богоблажени отче наш Иоане, земен ангел и небесен човек, добър пазител и закрилник на нашия народ, и благонадежден пред Господа Бога застъпник за всички, които в нужда с вяра се притичат към тебе и с гореща молитва те призовават! Ти, като остави световните връзки и преходното богатство, притече се при Христа, избра безшумния живот и сега, справедливо увенчан с нетленния венец на славата, предстоиш пред Бога на небето, отгдето не преставаш да помагаш благодатно на твоите люде. Ти си изряден наш водител към Началника и Извършителя на вечното спасение. Ти си горещ молител и ходатай за българската държава, за народоуправителите, за воинството и за всички твои люде. И така, преподобни отче, като чеда към баща си, като и към бърз помощник и молител за нашите души, ние, грешните и недостойните, сега усърдно прибягваме при тебе и с дълбоко смирение умилно те молим. Погледни, преподобни отче наш, от небесните жилища милостиво върху нас и обърни внимание на нашата молба. Постарай се в молитва към Господа милостиво да пази под закрилата на Своята благост и от всяко зло обстоятелство твоето земно Отечество, Българската държава и целия наш народ, от видими и невидими врагове, от смутове, раздори и безредия, от земетресение, от нахлуване на чуждородци и междуособни борби, от глад, мор и смъртоносни болести, от наводнение, огън и меч, от внезапна смърт и всяко зло; да ни дарува ревност за Православието: да даде на църковните пастири усърдие за душеспасението на пасомите; на народоуправителите, началниците и съдиите ­ страх Божи, правота и безкористие; на войниците ­ търпеливост, мъжество и победа над враговете; на съпрузите ­ взаимна любов, вярност и домоуредба; на земеделците ­ трудолюбие; на сираците ­ грижовност; на болните ­ изцерение; на обидените ­ защита; на оклеветените ­ оправдание; а на всички твои люде ­ помощ да изпълняват службата и призванието си, и да имат помежду си взаимна любов и единомислие. Изпроси за всички нас, пресветий отче, от Господа Бога наш, Иисуса Христа, неговата всесилна благодат, потребна ни за победа над нашите изпитания и за нашия възход към съвършен и богоугоден християнски живот. Бъди за наранените ни души спасителен лекар и ни утешавай в нашите скърби. Подигни нас, падналите. Помогни на нас, загиващите. Съедини нас, разделените, с Бога. Изпроси ни пред Божия престол твърдост във вярата, подкрепа на надеждата и умножение на любовта. Дай ни помощ да живеем добре, да умрем благочестиво и да славим Бога навеки. Чуй молбата ни, всеблаги наш отче, и се смили пред нас, които по ум, думи и дела сме в греховен мрак, и ни избави от Божия гняв. Ние се нуждаем от помощ ­ помогни ни. Нуждаем се от оправяне на нашите пътеки и на нашите обстоятелства в живота ­ оправи нас, които се лутаме. На нас ни е  нужна утеха, ­ утеши нас, скърбящите. Нужно ни е милосърдие ­ смили се над нас, бедните. Подай чудесна ръка на нас, които загиваме в тревогите на тоя свят и живот. Стори всичко това с действителното твое застъпничество и помощ, всеблаги и всемогъщи отче, тъй че Христос Бог, по Своята благодат и милосърдие, да даде на нас, отчаяните, прошка на греховете, които сторихме от младини до днес с дела, с думи, с мисли и с всички наши чувства, а отсега нататък да преживеем тихо и безгрешно в тоя свят, както и да ни избави от всяко страдание и от вечната мъка в бъдещия живот, та да се удостоим с райските блага на небесното Царство, където винаги да славим Господа Бога ­ Отца и Сина, и Светия Дух, и твоето милостиво застъпничество, во веки веков. Амин.

 Източник: КРАТЪК ПРАВОСЛАВЕН МОЛИТВЕНИК, 

Славянобългарски манастир "СВ. ВМЧВ. ГЕОРГИ ЗОГРАФ" 2007

Свети Василий Велики – духовен отец, учител и светител на Църквата

 Днес, на 14 януари, по Светоотеческия календар, се чества паметта на Свети Василий Велики.

Свети Василий Велики е един от най известните учители и най-значимите християнски мислители на Църквата.

Свети Василий Велики - един от великите философи и писатели на раннохристиянската църква, е роден в град Кесария Кападокийска около 330 г. след Христа в знатно християнско семейство. За формирането на неговия характер изключително важна роля имат майка му Емилия и баба му Макрина, които също са канонизирани от Църквата като светици. Те възпитават малкия Василий и неговия брат Григорий в християнските ценности, подготвяйки ги за тяхното бъдещо учителско и епископско служение на Църквата.

Своето първоначално образование Василий и неговият по-малък брат Григорий завършват в родната Кесария. . След това младият Василий продължава своето обучение в известната философска академия в Атина. Негови учители са били прочути за времето си философи и лектори, от които той до съвършенство усвоява и философията, и риториката. В тази философска школа младият християнин се интересува и от медицина, което допринесе по-късно за неговото успешно служение като епископ и духовен учител на Църквата. Тук, в Атина, се сдружил със св. Григорий Богослов, с когото знаели само два пътя – към църквата и към преподавателите в училището.

След като завършва своето обучение Свети Василий Велики се установява близо до град Неокесария при река Ирис. Там той създава скромно монашеско общежитие. Малко след това към него се присъединява и неговият верен приятел и сподвижник Григорий Богослов.

В този манастир те създават своя Правилник на монашеския живот, който векове наред е използван в Православната църква.

Един от най-известните сборници с проповеди на Свети Василий Велики е неговия „Шестоднев”, който съдържа богословски беседи върху библейския разказ за Сътворението на света и човека от Бога, описан в книга „Битие” от Свещеното Писание.

Изключително важно място в пастирската и църковна дейност на Свети Василий Велики заема и социално-милосърдната грижа за бедните, страдащите, болните и бездомните, на които той, в духа на Апостолската традиция, помагал всеотдайно като организирал в своята епархия много църковни учреждения, приюти за болни и бездомни, създавал сиропиталища, известни като „Град на милосърдието“ или „Василиада”. В този град всеки болен или нуждаещ се от подкрепа човек бил приютяван и включван в църковния живот, а тези които можели да се трудят с ръцете си изкарвали сами своята прехрана и помагали за издръжката на останалите. Всички живеели като братя и изпълнявали на дело евангелските повели на Спасителя за любов към ближния и милосърдие като следвали апостолските традиции за споделяне на материалните блага, солидарност, труд и общност на имуществото.

Изряден пастир на Христовата църква, той станал за сиромасите баща, за вдовиците защитник, за старите опора, за младите възпитател, за монасите - канон. Векове наред този социално-благотворителен модел за църковна и християнска милосърдна дейност, който изградил Свети Василий Велики, остава като ненадминат образец за църковната и милосърдна дейност на Православната църква, която се развива и днес, защото и в днешно време заветите на св. Василий Велики за дейно християнско милосърдие и социална дейност на Църквата са живи и действени.

 Свети Василий бил истински духовен учител и пастир, светител и достоен архиерей. Той съграждал Църквата и укрепвал вярата на християните, подпомагал слабите и поучавал всички в истините на вярата и Христовото учение. Със своите достойни дела на пастир и архиерей, учител и богослов, духовен отец на вярващите и монасите Свети Василий Велики остава като ненадминат пример за истински светител на Църквата и един от най-видните учители на Вселенското Православие – Стълб на Православието.

Неговата външност, впечатляващата му фигура, бледото лице, дългата брада, острите очи, царствената осанка – всичко това възбуждало благоговение у враговете му и обич у приятелите му. Неговият живот, по думите на св. Григорий Богослов, бил като мълния, а учението му – като гръмотевица. Умеел да благодари само с една усмивка и да осъди само с един поглед.

За нас, българите, Свети Василий Велики е допринесъл много, за да имаме Златен век на старобългарската писменност, защото неговият „Шестоднев”, в превод на старобългарския писател Йоан Екзарх, е дал тласък на нашата наука и култура.

Начетен и блестящ богослов, строг аскет, неуморен и всеотдаен свещенослужител Свети Василий Велики умира на 49 години, като епископ. Автор е на множество църковни книги. Автор е и на "Василиевата литургия", която се служи няколко пъти в годината, започвайки с нея още в първия ден на Новата година, в негова чест, на Василевден, който се чества на 01 януари /по нов стил/, или на 14 януари по Светоотеческия календар / т.е. по стария стил/.

* * *

Народната традиция свързва празника на Свети Василий Велики с обичая сурвакане. По стара българска традиция още от ранни зори на първия ден от Новата година сурвакари обикалят  домовете и сурвакат стопаните за здраве и берекет.

Нека, по молитвите на Свети Василий Велики, Бог да благослови всички ни и да ни води по Своя светъл спасителен път за душите ни в Своята безкрайна вечност! Да бъде!

Материалът е подготвен чрез информация от Интернет