"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

сряда, 16 декември 2015 г.

Големите таланти на България - те и днес са сред нас чрез творбите си

ЮБИЛЕЙНА ИЗЛОЖБА  110 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СТОЯН ВЕНЕВ 

В ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ - КАЗАНЛЪК

Радостно дълго продължава честването на Стоян Венев из галериите в България. От 2014-та, юбилейната 110-та година от рождението на художника, отбелязването се прехвърли и в 2015, а с новата експозиция в Художествена галерия – Казанлък до средата на януари, то ще прескочи и в 2016-та! Изложбите в Кюстендил, София, Перник, Пловдив,  Пазарджик, Габрово, Ямбол  бяха заслужен реверанс към творчеството на един от най-популярните български художници на 20-ти век – популярен заради любовта му към хората, свързали живота си със земята, заради непринудените му образни разкази и закачки, силата на емоционалното въздействие на изкуството му, задържащи повече от век обичта на няколко поколения българи.

На 17 декември юбилейната сбирка от негови картини идва и в Казанлък.
Пет галерии с особено удоволствие работиха за реализацията на тази експозиция, посветена на един от най-празничните български художници: галерията-домакин – Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора” Кюстендил, Художествена галерия „Димитър Добрович” Сливен, Художествена галерия „Станислав Доспевски” Пазарджик и Градска художествена галерия – Пловдив. 

Юбилейната изложба цели да напомни за онази усмивка, която предизвиква Стоян-Веневият рисунък, и за неподражаемото чувство за хумор, отразено в творбите му. Тя е изключително богата тематично и като техники и включва портрети и автопортрети, христоматийни творби, бит, сватба, хумор и еротика, предадени от художника с намигване и лека закачка. Народни празници и веселия, искрите хумор в трудовото ежедневие, подчертано българският типаж на образите му -  независимо дали са нарисувани в български народни носии или в градски дрехи /или почти без дрехи!/ – самобитният, ясно разпознаваем стил, вдъхновен от фолклора и истинския, пълнокръвен човешки живот, правят безценните живописни творби празник за окото и душата. Празник, дошъл точно навреме и с наближаването на Коледа.

Откриването на юбилейната изложба 110 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СТОЯН ВЕНЕВ е на 17 декември, четвъртък, от 17.30 часа в залата за временни изложби на Художествена галерия – Казанлък.



          
 СТОЯН ВЕНЕВ ИЛИЕВ

            1904 - Роден на 21 септември в село Скриняно, Кюстендилско.
            1920 - Започва да публикува първите си карикатури с псевдонима "Пролетарче". По това време започва и голямото му приятелство с Владимир Димитров - Майстора. Пръв дарбата му забелязва неговият именит съгражданин: „Тоя талант не бива да се губи!”, рекъл Майстора и насочил юношата към Рисувателното училище в София. И едва 15-годишен, сиракът Стоянчо напуска Кюстендил и пристига в столицата, за да я превземе завинаги. Там става първият непълнолетен студент. Решение за това изключение взима проф.Стефан Иванов, който също усеща ярките му способности и вижда огромната любов на момчето към рисуването и решава да рискува, като го приема в своя курс. Чипоносото момче с весели сини очи не разчита само на парите за издръжка от баба си, която го е отгледала, а работи във вегетариански ресторант – вечер яде колкото може, а през деня в Академията само рисува. Работохолизмът му бързо става пословичен. Когато е пред статива, той сякаш не вижда нищо друго, освен образите, които се раждат там. По време на следването си той бързо се включва в артистичните среди и най-вече в групата на художниците, които се стремят да разчупят тогавашните канони в изкуството. Затова и се осмелява да създаде еротични картини, които будят едновременно възхита и възмущение. Първото – заради експресивния стил, второто – заради смелостта да ги излага на публични места. Случва се негови картини да бъдат конфискувани заради „неморално въздействие”, а художникът подведен под съдебна отговорност. „Исках да противопоставя два свят – отговаря той от подсъдимата скамейка – света на богатите и този на бедните.” Заради увереността му, че изкуството му е всичко друго, но не и неприлично, той не се признава за виновен. „Историята на изкуството е историята на голото женско тяло” – го защитава адвокатът му. В полза на художника натежава и фактът, че държавните институции са откупували точно тези картини – с „неморалното” съдържание. Но еротичните сюжети са само едва част от творчеството му, характерно с експресивния си стил и свеж, наситен колорит. До края на дните си Стоян Венев работи извън всякакви школи и стилове, като остава верен единствено на себе си – на своята четка и на добродушната си усмивка към човешката природа.

            1924 - Първа самостоятелна изложба живопис и графика в Кюстендил.
            1931 - Завършва Художествената академия. Сред основателите е на Дружеството на новите художници. Участва в няколко съвместни изложби със скулптора Иван Фунев; неколкократно е подвеждан под отговорност и заради антифашистките си идеи в своите произведения.
           След 40-те години -  Публикува свои карикатури във вестник „Стършел”, на който по-късно става редактор. Организира самостоятелни изложби в София /1942 г./, Москва /1965 г./, ГДР /1969 г./,  Западен Берлин /1971 г./, участва в общи изложби в Чехословакия, Китай, в Берлин, Будапеща, Лайпциг, Париж, Виена, Ню Йорк... Умира на 20 март 1989 г. Творби на Стоян Венев се намират в НХГ, СГХГ,  Дрезденската галерия, Пушкиновия музей в Москва, в галерии в Лондон, Париж, Петербург и в множество частни колекции.
Художествена галерия – Казанлък притежава осем творби на художника – „Автопортрет”, „Учителка”, „Глава на шоп”, „Пушачи”, „Задушница”, плакат и рисунка с акварел, както и две монотипии, откупени от автора в средата на 80-те години на миналия век.