"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

сряда, 15 февруари 2012 г.

"Роди се Любовта!" - автори: Ели Зарева и Детелина Златева



РОДИ СЕ ЛЮБОВТА!

Е. Зарева

Едно момче
с китара
седеше под дъжда,
и песен
за раздяла
припяваше дори
и вятъра.

Незнайно откъде
яви се ТЯ -
КРАСИВАТА ПРИНЦЕСА -
и сякаш песента
унесе я, като вихрушка -
и тя запя със него
под дъжда.

Така...
РОДИ СЕ ЛЮБОВТА!

Д. Златева

Една Любов Красива,
от песен и мечти
за нов живот
със нежност,
със обич приказна!
...
Щастливи бяха двамата –
момиче и момче...
То свиреше с китарата
до късно, до зори,
а Тя, Красивата Принцеса,
за него всичко бе!

Така...
НАВЕКИ С ТЯХ
ОСТАНА ЛЮБОВТА!

Автори: Ели Зарева и Детелина Златева
16.01.2012

Пояснение: Снимките са взети от Netlog / едната снимка, на момчето и момичето, е от албума на Ели Зарева/.

...

Когато си влюбен, ставаш момиче,

момиче със детски черти:

сърцето играе

и искаш да свалиш всички звезди.

...

Така Огнена / Весела Дамянова / е започнала вчерашното си стихотворение - "Когато си влюбен", посветено на най-красивото чувство в света - Любовта!

Любовта, която въпреки ограниченията и напомнянето, че това не е наш, православен празник, който трябва да празнуваме, някак си пленява сърцата на младите хора...

А и не само на тях, но и на почти всички останали хора, които никога "не заключват" сърцата и душите си за това толкова Чисто и Красиво чувство, наречено Любов...

Още повече, че на този ден ( 14 февруари 869 г.) е починал Св. Константин-Кирил Философ, а ние някак си забравяме за това или... изобщо не знаем дори, насочвайки изцяло вниманието си към..."Празника на...Любовта"...

Да, трудно може да се обясни нещо важно, а именно: че всеки ден например от живота ни може и трябва да бъде просто празник - Празник на Любовта и Красотата, които живеят в човешкото сърце, а не само един ден в годината...

От друга страна е хубаво всичко това, защото човек може "да изгради", "да култивира" в сърцето си това особено отношение на обич и благоговение пред хората, които обича...

Спомням си за този ден винаги с най-топли чувства, когато бях в училище, сред големите ученици... Те толкова много се вълнуваха, толкова много, че с нетърпение очакваха този ден - 14 февруари, подготвяйки се с трепет и вълнение за него...

Подготвяха много красиво табло с хубави мисли и картинки за Любовта; украсяваха специално за случая кутия, в която пускаха написаните си послания за обич към всички: приятели, приятелки, учители, директорка, администраторки, леличките от обслужващия персонал...

Да, именно за всички искаха да има такива Красиви послания и това беше много хубаво! Подготвяха си дни преди това красиви сърчица, които в този ден забождаха върху дрехите на всички нас, а също и те си поставяха своите червени сърчица върху блузките си...

Да, в този ден настроението им беше различно и те самите бяха много различни - добри, нежни, красиви, и... мъдри големи деца...


След часовете започваше тържеството им, като преди това винаги се почиташе паметта на Свети Константин - Кирил Философ с изключително вълнуващо слово, с много почит и чувство на безкрайна Благодарност за буквите, които ни е дарил, за Божията Светлината, която чрез него е огряла целия славянски род!!!...


А после започваха своето Литературно четене с кратко въведение за Любовта - това най-нежно и красиво чувство, което се възпява в творбите на великите творци / поети, писатели, художници, композитори и пр. /от древността до наши дни...

Любовта, която извисява човека, облагородява го, окриля го, превръща го
в истинска личност, в творец на един красив и възвишен свят за човека...

После следваха творби на нашите поети, възпели Любовта, като:
Димчо Дебелянов, Пейо Яворов, Никола Вапцаров, Давид Овадия, Веселин Ханчев, Петя Дубарова и др.

...

Да, това бяха много хубави, красиви "мигове", в които всички ученици бяха обединени в едно общо цяло именно чрез Нея, Любовта...
Те имаха просто "едно сърце и една душа" в тези красиви празнични "мигове", защото не търсеха и "не възпяваха", не празнуваха оная "не дотам" извисена любов, която виждаме и... чуваме как завършва понякога, а търсеха и се радваха на Истинската, Възвишената Любов в сърцето и душата на човека...


С обич към всички читатели!!!


"Равноапостолите" - автор: Николай Райнов



Уважаеми читатели!
В подготвената от отец Захарий Христоматия с духовни материали, която наскоро излезе от печат, е включена една интересна творба на Николай Райнов "РАВНОАПОСТОЛИТЕ", която предоставям на вашето внимание!

Свика Бог един ден ангелите на всички народи и ги попита на кой народ що трябва, за да му бъде добре.

Ангелът, закрилник на гърците, се поклони дълбоко на Господа, па рече:

- Всевишний, на моя народ е потребна земя, голяма земя.

- Добре !– каза Бог. – Твоят народ ще има много земя – толкова много, че не ще може да я управлява. А ти що желаеш? – запита той ангела на латините.

- На моя народ трябва ум, Господи. Дари му остър ум, за да бъде честит!

- И това ще стане! – рече Всемогъщият. – Латините ще бъдат по-умни.

Сетне се поклони Богу ангелът на франките и каза:

- Господи Вездесъщи, на моя народ дай сила, но сила голяма. Франките ще бъдат щестливи, само ако бъдат силни.

- Бива! – каза Бог. – Ще ги надаря със сила. Но ти бди – да не би да извършат насилие с голямата сила!

Тъй се изредиха ангелите на всички народи и всеки получи от Бога дар: един – власт, друг – богатство, трети – красноречие, четвърти – телесна хубост.

Най-подир се яви пред Господ и ангелът на българите. Той беше едър, с теменужени крила, бляскави и хубави.

- А ти що желаеш? – попита го Всесилният.

- Моят народ, Господи, си има земя, колкото му трябва и за повече не ламти. И сила си Му дал: колкото има, стига му. Па и с ум си Го надарил. Голямо богатство, наистина, той няма, но Ти си го научил на трудолюбие: който обича работата и щастлив ще бъде, и имотен ще стане. Само едно трябва на българите: просвета. Между народа вървят мъже, които му проповядват Божието слово на чужди езици – и той го не разбира. Изпрати му, Боже Всемилостиви, вдъхновени люде – да му обяснят Христовата вяра на български език.

- Добре! – каза Бог. – Това ще стане. Похвалявам те, мой пратениче, че не поиска за своя народ ни богатство, ни власт, ни земя, а пожела онова, което е вечно: духовна светлина. Затова ще надаря българите с още много други блага, но най-лично от тях ще бъде просветата: за дълги векове твоят народ ще бъде просветител и учител на цялото славянско племе.

Тогава Божият Дух слезе над двама братя, българи от Солун – Кирил и Методий.

И двамата бяха мъдри, учени и свети мъже. Много книги бяха прочели, много езици знаеха. Те стъкмиха славянска азбука и преведоха на свой роден език Свещеното Писание и други църковни книги.

Автор: Николай Райнов

Пояснение: Иконката на двамата братя Кирил и Методий е взета от Интернет, където читателите могат да открият много полезна и ценна информация за Светите равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методий:

http://www.pravoslavieto.com/life/05.11_sv_Kiril_Metodij.htm