"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

понеделник, 9 януари 2017 г.

Да е мирна и спокойна Новата 2017 година!

Нова Година

Безименна идвам. Вий дайте ми име!
И празна дохождам. Вий дайте в мен плод!
Такава ще бъда, каквато сами ме 
изваете вие във своя живот.

Щастлива наричат ме Нова година 
онез, що не знаят, че празен съм съд.
Аз пусто поле съм, което в градина 
цветуща превръща единствен трудът.

От мен радост чакат онези, които 
в съдбата измамна са вдали сърце.
Аз буен поток съм и в мойто корито 
се крий златен пясък за смели ръце.

Аз взимам и давам. Въздигам и свалям.

Аз водя към Бога, към ада влека.
Аз чистя душите и в грях ги окалям.
Аз давя и къпя – чудата река.

Безименна идвам. Вий дайте ми име!
Безлика дохождам сред вас във света.
Такава ще бъда, каквато сами ме, 
о, люде, отпратите към вечността.

 

/Архимандрит СЕРАФИМ (Алексиев)/



неделя, 25 декември 2016 г.

Детски молитви в Рождественската нощ

Детските молитви - най-сърдечните молитви на чистите детски сърчица!!!
Мили Бoже, аз те моля в тази „тиха, свята нощ“,

изпрати на всички хора Своя нежен богослов!

Нека има хляб за всички по безкрайната земя,
нека всичките дечица да си имат топъл дом!

Нека по земята наша само рози да цъфтят,
със цветя и мир в сърцата всички да те поздравят!

Ти дойде при нас, децата – наш Приятел и Баща
в детските игри да има само обич, доброта!

В тази вечер - „тиха, свята“ - аз поднасям ти с любов
всички хора по земята – те са моят Дар за Теб!

Детелина

*
* *
И аз Те моля, мили Боже,

за нас, за малките деца –
нека да растем във мир и обич
по безкрайната земя!!!

Детелина

неделя, 18 декември 2016 г.

Благодарността на порасналите деца, възпитани в християнските ценности

Благодарността на едно дете,
Почитай баща си и майка си,
за да ти бъде добре
и за да живееш дълго
на земята!“
( Изх. 20:12)
възпитано от своите родители в християнските ценности
 
„Аз израснах в християнско семейство и моите родители ме възпитаха в християнските ценности. Те ме научиха да се отнасям с уважение към хората около себе си, да обичам
родителите си, учителите си и да им се покорявам във всичко, защото така се покорявам на Бога!
Те ме научиха да се моля и винаги да търся Божията Свята Воля в молитва!
Научиха ме да бъда благодарна за Всичко и никога да не роптая, да бъда смирена, защото смирението е най-ценното християнско качество! Научиха ме да се отнасям с уважение към хляба, да бъда благодарна за него, колкото и оскъден да е той, защото има много деца днес по света, които умират от глад. За всичко това аз съм благодарна на своите родители, защото са ми завещали не само своята християнска вяра, а с делата са ме възпитали в християнските ценности, които ни правят хора – добри и честни хора! За всичко това аз днес им Благодаря най-топло, най-сърдечно!“
* * *
Да, най-трудно е да се живее морално. Трудно е да се отстояват на дело
библейските морални принципи и да се предават от поколение на поколение, но това е задължение на всеки един родител, обичащ своите деца, както е посочено в Псалом 77 от Словото Божие!!!

петък, 16 декември 2016 г.

Децата – те са нашата радост, надежда и обич!!!

Уважаеми читатели!

Най-ценното, което имаме ние, родителите, това са децата ни.


На тях посвещаваме изцяло грижите си, обичта си, всеотдайността си,
за да израснат прекрасни хора. Но дали това е всичко, от което се нуждаят децата ни? Дали сме им дали, като родители, най-ценното, от което се нуждаят нашите деца?
Ето какво ни съветва Св. Николай Велимирович:


"... Не се грижете само за тялото на децата ви,
но се погрижете за Бога в децата ви.
Опазеният Бог ще стори всичко останало.
И това, което събирате с мъка за децата си,
Той ще им събере без мъка, бързо и лесно.

Не изгонвайте Бога от вашите деца, защото
ще им изгоните мира и щастието, и здравето,
и добруването."


(Из „Езерни молитви“,
Св. Николай Велимирович)


А сръбският патриарх Павле споделя следното за своето детство:
Аз съм раснал така, както расте и днешната младеж, с тази разлика, че самият живот беше доста различен и съществуваха граници, които почти никой не пристъпваше. А сега виждате какво се прави...
Аз останах много рано без родители... Нашето семейство беше религиозно - децата ходеха в неделното училище, учеха „Закон Божий” и още в първите години знаеха „Отче наш”...“
* * *
Да, най-ценното, от което се нуждаят нашите деца, е вярата им в Бога, Който е не само наш Творец и Приятел, но и Най-Добрият Баща за всеки от нас!!!

сряда, 7 декември 2016 г.

Зов за помощ!!!

Те, болните, самотните, възрастните хора, се нуждаят от нашата помощ

Уважаеми читатели!

Трудно, много трудно човек може САМ да се справи с проблема си, да се справи с мрачните мисли, които го обсебват, внушавайки му, че няма решение на неговия проблем, че е безсмислен животът му... Но всички заедно, обединили своите сили, водени от СЪСТРАДАНИЕ И ОБИЧ КЪМ ЧОВЕКА ДО СЕБЕ СИ, можем да помогнем на всеки човек, изпаднал в беда. Затова нека подарим, с Божията помощ, Надежда на обезнадеждените, Вяра на обезверените, Воля за живот на отчаяните, като помогнем ЗАЕДНО / кой с каквото и колкото може / на хората, обърнали се със ЗОВ ЗА ПОМОЩ към всички нас – читателите на тази публикация!!!

Да, именно на това разчитат те – НА СЪСТРАДАНИЕТО И ЧОВЕЧНОСТТА В СЪРЦАТА НА ХОРАТА, за да се почувстват и те пълноценни хора, които са част от това общество, в което живеят. Общество, което е запазило и до днес най-ценните свои нравствени добродетели!!! Запазило е ДУХОВНИТЕ ЦЕННОСТИ, които ни правят хора – ИСТИНСКИ ХОРА по лицето на тази земя!!!
* * *

Стоян Рабаджийски! Той e пенсионер по болест, инвалид, от пазарджишкото село 
Елшица. Oстанал e сам, без свое семейство. Той се обърна с молба за помощ, защото е отчаян, самотен и болен, с множество заболявания, за които трудно може да си вземе лекарствата дори; с износена тазобедрена става, за операцията на която са му нужни много пари, с които не разполага; живеещ в пълна мизерия в дома си... Човекът получава 200.39 лв. на месец общо - от личната си пенсия за инвалидност, поради заболяването му, както и социалната си пенсия за инвалидност.
"Работил съм на държавата 23 години, 20 пъти бях кръводарител безвъзмездно", заявява той.
За г-н Рабаджийски има множество публикации в интернет, които всеки, който желае, може да разгледа:
http://pik.bg/%D0%B7%D0%BE%D0%B2-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%…
  http://milostiv.org/novini/dyado-stoyan-pazardzhik-elshitsa-zov-pomosht-1719

Самият той представи множество епикризи за различните си заболявания, част от които може да бъдат разгледани в публикацията. Представи и документ за размера на пенсията си, която получава.
 

Човекът е безкрайно благодарен на хората, които преди време са откликнали на неговия Зов за помощ и са му изпратили храна, дрехи, лекарства, както и парична помощ, макар и не особено голяма - по 10 или 20, а най-голямата парична помощ е била 100 лева. За голямо съжаление обаче в банковата му сметка постъпили само 6 лева до този момент... Затова въпреки неудобството, което изпитва, се налага отново да помоли за помощ, за да може да закупи лекарствата си поне...
 

Всеки, който има желание да помогне с финасова помощ на г-н Стоян Рабаджийски, може да го направи чрез дарение в банковата му сметка:
Дарителска банкова сметка в PostBank:
BG74 BPBI 793 040 301 437 02
Титуляр: Стоян Пенков Рабаджийски
 


С него може да се свържете лично и на тел. 0884 670 713
 

За хората, които желаят да му изпратят пощенски запис, адресът му е следният:
с. Елшица – 4538
обл. Пазарджишка
Стоян Пенков Рабаджийски

* * *
Дано този път хората, до които достигне този Зов за помощ, се окажем по състрадателни към съдбата на такива хора, изпаднали в беда... Нека чрез делата си да изразим своята обич към Бога и хората, спазвайки Словото Божие, в което Бог е повелил: „Да любите друг друга! Да бъде!!!
* * *