"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

понеделник, 26 септември 2016 г.

Православните храмове - светини за народа ни! Нека помогнем за запазването им!!!

Дa си свещеник - бивш рокер в рaзмирното Гaличе

Дa си свещеник - бивш рокер в рaзмирното ГaличеОтец Гaлин Кaменов е бивш рокер, облякъл рaсото по свое убеждение. Не е единственият духовник у нaс, който е нaпрaвил тaкъв личен избор. Той променя зaвинaги животa му. 
Роденият в Гaличе мъж рaзпродaвa мощните си возилa и всичко, свързaно с волния живот, зa дa учи в пaрaлелния курс нa Софийскaтa семинaрия. Стaвa послушник в Лопушaнския мaнaстир с нaмерението дa приеме и монaшески постриг, но монaси и епископ Сионий го убеждaвaт дa изпитa себе си. Гaлин създaвa семейство, рaждa му се дъщеря и преди 5 г. е ръкоположен зa свещеник от Врaчaнския митрополит Кaлиник. Първaтa му рaботa в Гaличе е дa ремонтирa хрaмa. 

Сaми се убедихме товa лято, че от „мерзост нa зaпустението” отецът го е превърнaл в истинско обитaлище нa Св. Дух, кaквото е и името му – „Св. Троицa”. Точно преди 9 г. през лятото нaрочно минaхме през селото, зa дa видим единственaтa в облaсттa (и до сегa) действaщa джaмия, кaто хвърлим око и нa селскaтa черквa. Гaличе е родно място нa кмет нa Общинa Врaцa от близкото минaло и видa нa църквaтa ни шокирa. Нечетящ се нaдпис нa хрaмa, рaстителност, спускaщa се от покривa и избуялa вътре, нaдигнaт под, липсa нa икони и утвaр, прaх, пепел, пaяжини, изкъртенa външнa мaзилкa. Отец Гaлин се обръщa зa съдействие към всички в селото. Той и семейството му дaвaт пример - зaедно с мaйсторите и съселяните бъркaт бетон, чистят и учaствaт в ремонтните дейности. Бързо се рaзчувa зa рaботния духовник и със средствa и труд се отзовaвaт много хорa, вкл. и мюсюлмaни от селото. Депутaтът от ДПС за Врачански регион Кaмен Костaдинов от минaлия мaндaт е един от първите, които посещават отецa и осигурявa средствa. Други общественици и политици също се притичвaт нa помощ нa кроткия вече мъж с исполински ръст, приветлив, зaгърбил емоциите нa млaдосттa си и преобрaзил се в истински пaстир зa енориaшите нa петте селa, които обгрижвa. Зa него хорaтa кaзвaт, че нa никого не е откaзaл помощ и подкрепa, не е нaхокaл зa суеверия и незнaние, a кротко поучaвa. 

Хaризмaтичният свещеник имa помощник и певец кaкто в лицето нa съпругaтa си, тaкa и в товa нa дъщеря си, ученичкa в десети клaс, възпитaвaнa в прaвослaвен морaл. Зa събрaтя духовници той никогa нямa дa кaже лошa думa, нямa дa укори клирик и църковнaтa влaст. „Призвaнието ми е с любов дa служa нa Богa и ближните, не нaсилвaм никого и не нaтрaпвaм Христовите повели никому. В единственото нaселено в облaсттa място с джaмия не искaм дa имa религиознa врaждa и не се интересувaм от вярaтa, когaто някой се обърне към мен зa съвет и съдействие”, споделя отец Кaменов.
 

Зa небезивестния кмет нa селото Ценко Чоков духовникът кaзвa, че също е идвaл в хрaмa, предлaгaйки помощтa си.
„Зa мен той е бил институциятa, познaвaше ме кaто Гaлин, но след ръкополaгaнето зaпочнa дa ме нaричa „дядо” и „отец” кaто всички остaнaли. Кaквото е поискaл от мен кaто духовно нaпътствие, съм му окaзaл, мaкaр че е кaтолик и не съм нaвлизaл в личното му прострaнство и не знaя дaли имa духовник, с когото е споделял личните си делa”, кaтегоричен е клирикът.
 

Той се нaдявa дa се нaмерят средствa дa се рестaврирaт стенописите, кaкто и зa икони, от които хрaмът имa нуждa. Нaдявa се в селото дa имa спокойствие и ред, кaкто и хорaтa дa търсят Богa.
 

И ние се обръщaме към читaтелите с призив дa помогнaт с икони зa хрaмa или със средствa зa тяхното зaкупувaне, кaкто и зa освежaвaне нa куполa и вътрешното прострaнство.
Всеки, желаещ да помогне на храма в село Галиче, може да се свърже с отец Галин 

на тел.: 0889 94 80 34

Наташа ВОЙКИНА
* * * 
Да, нека помогнем за запазването на този православен храм, който е така необходим за спасението на душите на хората, живеещи както в с. Галиче, така и около него! 
Нека бъдем с отзивчиви сърца и да помогнем /кой с каквото може/ за превръщането на този храм в един уютен Божий дом! Дом, в който ние, вярващите хора, намираме утеха, закрила и любов! Божия любов, без която светът би се превърнал в пустиня - духовна пустиня за нашите безсмъртни души... Да не бъде!!!

неделя, 14 август 2016 г.

Огнища на българщината през вековете...

Манастирът "Света Богородица" в Арбанаси

http://www.globalorthodoxy.com/2008-12-17-23-19-26/260-bulgaria-novini-news-publikuvani/63572-manastir-sv-bogoroditsa-v-arbanasi.htmlhttp://www.globalorthodoxy.com/2008-12-17-23-19-26/260-bulgaria-novini-news-publikuvani/63572-manastir-sv-bogoroditsa-v-arbanasi.html 
     
    Българските манастири и църкви! Пред тези СВЕТИНИ смирено стаяваме сърцата си.
Свели ниско главите си - прекрачваме праговете им.
   Тишина. Тишина. Тишина.
   Святост и Тишина. Това е всичко, което усещаме в този момент.
   А цветята, зеленината, песента на птичките - тя допълва усещането ни за тази святост,
която ни сродява с Вечността.
   

   Манастирът "Св. Богородица" в Арбанаси! Той е познат на толкова много вярващи и невярващи хора - туристи, гости, любители на светите места.
   
 

   Заставам пред външните врати на манастира с трепет и надежда в сърцето си.
Прекрачвам смирено прага му. Вървя бавно по алеята към храма... Изненадвам се, че той, храмът, е толкова
малък в сравнение с очакванията ми. Но едно странно чувство на спокойствие, на близост и мир изпълва сърцата на нас,
посетителите, прекрачили прага на храма с вярата и надеждата, че Тя, Майката Божия, знае болката в сърцата ни, с която
всеки страдащ идва на това свято място.

    Заставам пред голямата Чудотворна икона, за която толкова много се говори.
Чудеса, чудеса, чудеса. Божии чудеса, извършени по застъпническите молитви на Св. Богородица,
Майката Божия - най-голямата молитвеница и закрилница на човешкия род!Майката Божия - най-голямата молитвеница и закрилница на човешкия род!
    

Едно от тия странни чудеса е това, извършено с болното дете на бащата от турски произход, дошъл да потърси ИЗЦЕЛЕНИЕ за своето любимо дете.
   

 Много мислих за това, което видях и почувствах в този манастир - за Чудотворната икона на Майката Божия; за смирения Божий служител, когото видях и с когото разговарях; за чудесните молитви, написани и поставени в притвора на храма; за указанията,
т. е. изискванията за извършване на Св. Тайнства
: Кръщение, Св. Причастие, Венчавка. Ясно и точно! За да знаят хората. Да знаят значението
на Тайнствата. За да имат просвета - духовна просвета!!!

    Минаха години - много години от този ден, в който посетих това свято място. Но чувството от досега с тези СВЕТИНИ, толкова близко, познато
и скъпо
,
остана завинаги в сърцето и душата ми...

                                                                                                                                                              Кина Златева
 ...
Линк за манастира "Света Богородица" в Арбанаси, където може да се разгледат и много снимки за манастира и от манастира "Света Богородица", от  който линк е взета и снимката на манастира за тази публикация: http://www.google.bg/search?hl=bg&tbo=d&biw=1366&bih=643&site=imghp&tbm=isch&spell=1&q=%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80-%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0+%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B0+%D0%B2+%D0%90%D1%80%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B8&sa=X&ei=ftggUf2ZNozjtQbw94GwBQ&ved=0CEwQBSgA

вторник, 9 август 2016 г.

Църквата днес

О, братя и сестри мои!... 
О, как ме боли когато виждам как Църквата бива измъчвана от вътрешни врагове, измъчвана от себе си.
Няма достоен човек, който да седне на епископския престол и да вярва в паството си, да го обича от все сърце, да го ръководи безпристрастно и да тъгува за него.
Днес виждаме с какво желание и с какъв искрен пламък в очите нашите млади завършили семинаристи искат да бъдат бъдещи свещеници, обичливи в Господа наши пастири.
Едни биват удостоявани с това призвание, други - не. Защо? Велик е Божият промисъл!
Един мой приятел, вече завършил семинария, го питам: 
- Брат, какво ще правиш с живота си?
Той ми отвърна: - Искам да пея на Бога. Не искам да ставам свещеник, но искам дякон на бъда. Искам на Бога да пея и да го възхвалявам, заради неговите благодеяния към мене.
Вижте, братя и сестри обични, какво желание и каква вяра има това момче...!
Но уви.., тези, които стават свещеници, днешните млади, като че ли църковният живот ги разваля. Едни започват чисти, а завършват омерзени. Други започват вярващи и смирени, а завършват живота си пагубно!
Раздира до болка душата това да гледаш как нашите предци, възрастните, вече починали повечето от тях, свещеници са градили и затвърждавали Църквата в правата вяра, насаждали са любовта и смирението в богатите сърчица на хората, а днешните, не толкова "бетонирали" значението на свещенството в дълбините на сърцето си, духовници, разклащат Църквата и "бучат" нейната здрава основа, като че ли с нож!
Аз се гордея с моя баща, който е един от вече възрастните и качествени духовници! Той твърдо се уповава на Бога и горещо обича всеки свой ближен, всеки свой събрат и съслужител на Божията нива. Гордея се и с други като него, като о. Георги от Ямбол, представилият се в Господа о. Панайот Чакъров(арх наместник), също от Ямбол, арх. Партений от с. Люляково, о. Станислав от Кипър, йеродякон Нектарий от Рилския м-р, отците Иван Карагеоргиев и Йордан Желязков от Стара Загора и пр. Гордея се с тях, защото те са един действителен пример какъв духовник трябва да бъда аз, как трябва да обичам и да се отнасям към ближните си, как да бъда сериозен в работата си! Малко са, много малко..., но ги има и трябва да ги пазим! А от днешните млади, бъдещи наши пастири, аз нищо красиво не виждам, и не само аз! Един днешен съвременен свещеник не може да ми отвори очите, не може да разгори в мен пламъка на любовта и вярата, защото той не носи в себе си тази вяра и тази чиста, искрена и нелицемерна християнска любов.
Боли ме като виждам как почти всички "нови" свещеници се ненавиждат, мразят се, карат се по между си за пари, за власт, за духовни чеда, и това го отнася Църквата и народът...!!!
Църквата, защото бива ограбвана и корумпирана впоследствие от самите тях, и народът, защото се съблазнява да осъжда и да се отчайва!
Нито Църквата ни е отделена от държавата, нито пък държавата е отделена от Църквата ни, за съжаление!
А помагат ли съпругите на тези свещеници, опитват ли се да ги променят, да ги поучат - не. Те, драги мои, ги подкрепят в това тяхно душепогубително начинание, което също много боли, защото те са презвитери и на тях се пада отговорността и задължението да изправят с молитва към Бога своите съпрузи-свещеници, когато те изпаднат в изкушение (ламтеж за богатство, както днес) и пр!
Не знам, обични, какъв е изходът, но знам, че всеки от нас се нуждае от един истински духовен баща, който да му помага, да го изправя, да го утешава и да го напътства!
Нека всеки да знае, че никого не съдя, но само и единствено показвам как стоят нещата в действителност и насърчавам за едно по-добро бъдеще на Църквата ни! А ако някой се е засегнал от думите ми, то има защо!
С препълнено сърце пишат ръцете ми и оплакват състоянието на Божия дом и Неговата нива!
Бях с една групичка мои приятели. В момента, в който излизаме от Пловдивската катедрала, в нея влиза еп. Арсений - намусен, троснат и гневен, пращи от злоба, очите му като напоени със зехтин. Стекохме се към него за да вземем благословение, а той се дръпна настрана чак до стената на храма и ни подмина с високо вдигната глава без капка любов към нас, към децата.
Какво ме ползва това, че този млад човек е владика, като не мога да поискам от него съвет, помощ, подкрепа, нищо-нищо-нищо свързано с духовния ми живот, поради простия факт, че винаги върви пеша, между хората е, а в същия момент не може да ги гледа - намусен, раздразнен, злобен!
С какво е той повече от мен, за да не ми даде благословение!
Какво пък ме ползва това, че дядо Николай е митрополит! Усмихва се, говори прекрасно, пее прекрасно, като че ли говори от сърце, а не е между хората. Свърши мероприятието, било богослужение, треба или водосвет, молебен и пр, и веднага се качва в колата. Изчезва.
Нямам желание да давам пример с всички митрополити, тъй като един пример стига, за да бъде като огледало на Църквата, но това за мен не са владици. 
Да не говорим за манастирите, които са крепостите на Църквата!
Да не говорим за монасите, които трябва да бъдат фарове горе в скалите!
Днес светът се е запалил, а монашеството отслабва, запада и губи стойността си. Светският дух навлезе дълбоко в монашеството, и злото не спира. Развратиха се монасите, манастирите заприличаха на бардаци, а монасите трябва да живеят като монаси, не като светски хора! Сегашните млади монаси действат със светската си любезност, стараят се да не загубят репутацията си. Манастирите са се напълнили с най-различни улеснения и удобства. Сега хората отиват в манастирите, за да почиват, за да посетят това древно място. Защо? Защото този лесен и приятен, удобен, манастирски живот ги привлича, но не ги привлича Бога. Страшно е…!!!
Възмутен съм от много неща, затова не мога да удържа горчивината си! 
Боли ме, когато виждам накъде отива Църквата ни.
Съжалявам, скъпи братя и сестри, и моля за прошка ако думите ми са били горчиви за някого и оскърбителни за други…, явно има защо!
Уверявам ви, че винаги, вседушевно и усърдно се моля тъй, щото Бог да огрее нашите, вашите, и техните сърца с Божествения огън, изгарящ злобата и лицемерието, и издигащ първата добродетел - любовта, която е Пътят, Истината и Животът, и на която трябва да се крепи Светата ни Църква! 
 
Автор: Александър Иванов, гр. Карнобат, семинарист в Пловдивската духовна семинария

сряда, 8 юни 2016 г.

Те, болните, самотните, възрастните хора, се нуждаят от нашата помощ

Уважаеми читатели!

Трудно, много трудно човек може САМ да се справи с проблема си, да се справи с мрачните мисли, които го обсебват, внушавайки му, че няма решение на неговия проблем, че е безсмислен животът му... Но всички заедно, обединили своите сили, водени от СЪСТРАДАНИЕ И ОБИЧ КЪМ ЧОВЕКА ДО СЕБЕ СИ, можем да помогнем на всеки човек, изпаднал в беда. Затова нека подарим, с Божията помощ, Надежда на обезнадеждените, Вяра на обезверените, Воля за живот на отчаяните, като помогнем ЗАЕДНО / кой с каквото и колкото може / на хората, обърнали се със ЗОВ ЗА ПОМОЩ към всички нас – читателите на тази публикация!!!

Да, именно на това разчитат те – НА СЪСТРАДАНИЕТО И ЧОВЕЧНОСТТА В СЪРЦАТА НА ХОРАТА, за да се почувстват и те пълноценни хора, които са част от това общество, в което живеят. Общество, което е запазило и до днес най-ценните свои нравствени добродетели!!! Запазило е ДУХОВНИТЕ ЦЕННОСТИ, които ни правят хора – ИСТИНСКИ ХОРА по лицето на тази земя!!!
* * *

Стоян Рабаджийски! Той e 63- годишен пенсионер по болест от пазарджишкото село Елшица. Oстанал e сам, без свое семейство. Той се обърна с молба за помощ, защото е отчаян, самотен и болен, с множество заболявания, за които трудно може да си вземе лекарствата дори; с износена тазобедрена става, за операцията на която са му нужни много пари, с които не разполага; живеещ в пълна мизерия в дома си... Човекът получава 200.39 лв. на месец общо - от личната си пенсия за инвалидност, поради заболяването му, както и социалната си пенсия за инвалидност.
"Работил съм на държавата 23 години, 20 пъти бях кръводарител безвъзмездно", заявява той.
За г-н Рабаджийски има множество публикации в интернет, които всеки, който желае, може да разгледа:
http://pik.bg/%D0%B7%D0%BE%D0%B2-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%…
  http://milostiv.org/novini/dyado-stoyan-pazardzhik-elshitsa-zov-pomosht-1719

Самият той представи множество епикризи за различните си заболявания, част от които може да бъдат разгледани в публикацията. Представи и документ за размера на пенсията си, която получава.
 

Човекът е безкрайно благодарен на хората, които преди време са откликнали на неговия Зов за помощ и са му изпратили храна, дрехи, лекарства, както и парична помощ, макар и не особено голяма - по 10 или 20, а най-голямата парична помощ е била 100 лева. За голямо съжаление обаче в банковата му сметка постъпили само 6 лева до този момент... Затова въпреки неудобството, което изпитва, се налага отново да помоли за помощ, за да може да закупи лекарствата си поне...
 

Всеки, който има желание да помогне с финасова помощ на г-н Стоян Рабаджийски, може да го направи чрез дарение в банковата му сметка:
Дарителска банкова сметка в PostBank:
BG74 BPBI 793 040 301 437 02
Титуляр: Стоян Пенков Рабаджийски
 


С него може да се свържете лично и на тел. 0884 670 713
 

За хората, които желаят да му изпратят пощенски запис, адресът му е следният:
с. Елшица – 4538
обл. Пазарджишка
Стоян Пенков Рабаджийски

* * *
Дано този път хората, до които достигне този Зов за помощ, се окажем по състрадателни към съдбата на такива хора, изпаднали в беда... Нека чрез делата си да изразим своята обич към Бога и хората, спазвайки Словото Божие, в което Бог е повелил: „Да любите друг друга! Да бъде!!!
* * *




понеделник, 30 май 2016 г.

Изкуството - прозорец към света

ЧЕТВЪРТА МЕЖДУНАРОДНА ИЗЛОЖБА СЪВРЕМЕННА МАЛКА ГРАФИКА В
ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ – КАЗАНЛЪК

За четвърта поредна година художникът график Петър Бояджиев организира в своя град международната изложба-конкурс МИНИ ПРИНТ /Малка графика/. Домакин на това издание отново е Художествена галерия – Казанлък, в чиито зали експозицията ще бъде на разположение през целия месец юни. Събитието е част от програмата на Фестивала на розата 2016г. 

Международно по характер (с участие на графици от 5 континента), твърде мащабно като участие (в тазгодишното издание на МИПРИНТ участват 85 автори с над 150 графики), авангардно като насока, значимото събитие е очаквано с интерес по много причини, но най-вече затова, че в пълнота отразява състоянието на съвременната световна графика. Подбраните графики са предварително селектирани от международно жури – Рафаел Кенжи от Бразилия, Киничи Маки – Япония и от наша страна съставителя и организатор на конкурса Петър Бояджиев. Самият Петър Бояджиев /Peter Boyadjieff/ е график с богата творческа биография, много международни награди и престижни участия. Негови графики, тези, на съпругата му Даниела Зекина, както и на графиците от журито, също могат да се видят в изложбата извън конкурсната програма.

Международната изложба СЪВРЕМЕННА МАЛКА ГРАФИКА - КАЗАНЛЪК ще бъде открита на 1 юни 2016 година /сряда/ от 18 часа в залата за временни изложби на Художествена галерия – Казанлък – и ще остане до 30 юни 2016 година.