"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

сряда, 7 декември 2016 г.

Зов за помощ!!!

Те, болните, самотните, възрастните хора, се нуждаят от нашата помощ

Уважаеми читатели!

Трудно, много трудно човек може САМ да се справи с проблема си, да се справи с мрачните мисли, които го обсебват, внушавайки му, че няма решение на неговия проблем, че е безсмислен животът му... Но всички заедно, обединили своите сили, водени от СЪСТРАДАНИЕ И ОБИЧ КЪМ ЧОВЕКА ДО СЕБЕ СИ, можем да помогнем на всеки човек, изпаднал в беда. Затова нека подарим, с Божията помощ, Надежда на обезнадеждените, Вяра на обезверените, Воля за живот на отчаяните, като помогнем ЗАЕДНО / кой с каквото и колкото може / на хората, обърнали се със ЗОВ ЗА ПОМОЩ към всички нас – читателите на тази публикация!!!

Да, именно на това разчитат те – НА СЪСТРАДАНИЕТО И ЧОВЕЧНОСТТА В СЪРЦАТА НА ХОРАТА, за да се почувстват и те пълноценни хора, които са част от това общество, в което живеят. Общество, което е запазило и до днес най-ценните свои нравствени добродетели!!! Запазило е ДУХОВНИТЕ ЦЕННОСТИ, които ни правят хора – ИСТИНСКИ ХОРА по лицето на тази земя!!!
* * *

Стоян Рабаджийски! Той e пенсионер по болест, инвалид, от пазарджишкото село 
Елшица. Oстанал e сам, без свое семейство. Той се обърна с молба за помощ, защото е отчаян, самотен и болен, с множество заболявания, за които трудно може да си вземе лекарствата дори; с износена тазобедрена става, за операцията на която са му нужни много пари, с които не разполага; живеещ в пълна мизерия в дома си... Човекът получава 200.39 лв. на месец общо - от личната си пенсия за инвалидност, поради заболяването му, както и социалната си пенсия за инвалидност.
"Работил съм на държавата 23 години, 20 пъти бях кръводарител безвъзмездно", заявява той.
За г-н Рабаджийски има множество публикации в интернет, които всеки, който желае, може да разгледа:
http://pik.bg/%D0%B7%D0%BE%D0%B2-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%…
  http://milostiv.org/novini/dyado-stoyan-pazardzhik-elshitsa-zov-pomosht-1719

Самият той представи множество епикризи за различните си заболявания, част от които може да бъдат разгледани в публикацията. Представи и документ за размера на пенсията си, която получава.
 

Човекът е безкрайно благодарен на хората, които преди време са откликнали на неговия Зов за помощ и са му изпратили храна, дрехи, лекарства, както и парична помощ, макар и не особено голяма - по 10 или 20, а най-голямата парична помощ е била 100 лева. За голямо съжаление обаче в банковата му сметка постъпили само 6 лева до този момент... Затова въпреки неудобството, което изпитва, се налага отново да помоли за помощ, за да може да закупи лекарствата си поне...
 

Всеки, който има желание да помогне с финасова помощ на г-н Стоян Рабаджийски, може да го направи чрез дарение в банковата му сметка:
Дарителска банкова сметка в PostBank:
BG74 BPBI 793 040 301 437 02
Титуляр: Стоян Пенков Рабаджийски
 


С него може да се свържете лично и на тел. 0884 670 713
 

За хората, които желаят да му изпратят пощенски запис, адресът му е следният:
с. Елшица – 4538
обл. Пазарджишка
Стоян Пенков Рабаджийски

* * *
Дано този път хората, до които достигне този Зов за помощ, се окажем по състрадателни към съдбата на такива хора, изпаднали в беда... Нека чрез делата си да изразим своята обич към Бога и хората, спазвайки Словото Божие, в което Бог е повелил: „Да любите друг друга! Да бъде!!!
* * *



вторник, 6 декември 2016 г.

Чудесата на Св. Николай Чудотворец и днес

Уважаеми читатели! 
На 06 декември целият християнския свят разнува
празника на Св. Николай, Мирликийски Чудотворец,
който се почита като покровител на моряците, рибарите,
пътешествениците, търговците и банкерите.


Празникът е всенароден и се чества и в семействата, в които
няма именник. На този ден празниува и гр. Бургас, за чийто Покровител
е обявен Св. Николай Чудотворец.


Св. Николай е познат и любим светец на вярващи и невярващи хора, които
с трепет очакват неговия празник, подготвяйки се отдалече за него, и с огромна
радост празнуват този ден, посветен на този дивен светец, чиито чудеса не могат да бъдат изброени, защото са толкова много и толкова разнообразни.


Св. Николай е роден през втората половина на III в. в гр. Патара. Той станал защитник на правдата и извършил много чудеса чрез Божията благодат. Чудеса, които продължават и днес!
 * * *
Нека и ние го обичаме и с вяра да се обръщаме в молитвите си към него – верният Божий служител Св. Николай, обичащ Божията правда и хората, които я търсят и я носят в сърцата си! Амин.


                                                                              



неделя, 4 декември 2016 г.

Духовни поучения на Господ Иисус Христос

Какъв трябва да бъде истинският християнин

В своите проповеди Господ Иисус Христос винаги е подчертавал, че истинският християнин е искрен и честен и в мислите си, и в делата си. Той не трябва да лъже, да прикрива истината; не може едно да говори, а друго да върши. Искреността и правилният живот красят човека!


Християнинът също така трябва да бъде щедър, да помага на тези, които се нуждаят от помощ, да дели с тях това, което има. Но същевременно той трябва да бъде и скромен. Скромността също е много ценно качество на човека. „Не правете добри дела само за показ пред хората. Не разправяйте на всеослушание, че сте помогнали на някой беден човек, както правят лицемерните хора, само за да се похвалят, а вършете тайно добрите си дела!“ – учил Господ Иисус Христос.


Той също така проповядвал, че истинският християнин трябва непрекъснато да подкрепя добрите си мисли и думи с добри дела. „Както искате да се отнасят към вас хората, така и вие се отнасяйте към тях. За добрините, които вършите на другите, ще бъдете многократно възнаградени!“– казвал Господ Иисус Христос.


Всички слушали с голям интерес и радостни чувства тези думи на своя Господ и все по-добре разбирали, че Той е необикновена личност, че Той е Спасителят на света!

Автори: Петър Лазаров и Пламен Петров
Из „Христоматия по религия“, Изд.“Димант“, Бургас

вторник, 8 ноември 2016 г.

За учителството в православния храм

Тази статия е копирана от личния блог на богослова и публицист Цветан Диковски. Позволих си да я оцветя в синьо.

Свикнал съм да приемам хората около себе си като равни и избягвам да изтъквам богословското си образование. Това печели доверие и скъсява дистанцията. Така по-лесно можеш да спечелиш един човек и като приятел, и като християнин. Все пак смятам, че на базата на придобитите знания, мога да произнеса проповед, да организирам беседа или да дам някому препоръка относно поведението в храма или духовните му потребности.
Преди няколко години в катедралния храм във Велико Търново забелязах, че един от енориашите се кръсти с цяла ръка и не събира пръстите си в кръстно знамение. След службата насаме му отправих нужната препоръка. Вследствие на това върху мен се изляха куп негативи: какво съм си въобразявал? Кой съм аз, че да го уча? Що не съм погледнел себе си? Аз често се старая да се „поглеждам” от всички страни и много добре си знам, че съм затънал в грехове, но поне съм наясно, как човек трябва да се държи в храма. Поисках прошка, простих му, но повече никога не продумах и думица с този човек. Не за друго, а за да си спестя нови негативи. Това е само един от многобройните примери, при които съм се опитвал да поуча, наставя или коригирам някого за неща, свързани с вярата, поведението в храма и духовния живот като цяло.

Факт е, че в днешно време православните храмове се посещават от напълно светски настроени хора, които нямат връзка с духовния живот на Църквата. Те също идват със своите потребности: да запалят свещ за здраве, да си кръстят детето, да им прочетат молитва за здраве или Киприянови молитви. Списъкът с потребностите може да заеме цяла страница. В повечето от случаите тези люде идват неподходящо облечени, държат се неадекватно, а богослужението и всичко, което се случва в храма, не ги интересува. Важно е само от това, за което са дошли, а след като го получат, си тръгват незабавно. Така акцентът се измества от духовното, от вярата и благочестието към требите, към външното и второстепенното.

Раннохристиянските храмове са били по-неуютни, но в тях е обитавал духът на живата вяра.

В древност, когато въцърковените са се разделяли на верни и оглашени, когато за да приемат Кръщение, обикновено вярващите са преминавали през обучение (катехизация) и специален изпит е било доста по-различно. Тогава след възгласа на свещенослужителя „Двери, двери премудростию вонмем!” (Двери, двери, да внимаваме в премъдростта!) отправени към оглашените да напуснат службата, в храма са оставали само християни, които знаят защо са дошли, как да се държат, такива, които водят духовен живот, изповядват греховете си и се причестяват редовно, знаят кога могат и кога не трябва да говорят в храма.

Днес по време на цялото богослужение от началото до края из храма непрекъснато сноват какви ли не индивиди, чудят се къде да застанат, палят свещи, влизат, излизат, говорят, клюкарстват, коментират и пр. Нерядко звънят мобилни телефони, които по правило трябва да бъдат изключени след влизането в притвора или най-добре още преди влизането в храма. Това поведение пречи на нормалния ход на службите, лишава богомолците от нужната по време на молитва концентрация и отклонява вниманието на свещенослужителите.

Все пак се намират и такива, което съзнават своето незнание и питат: къде да си запалят свещта, какво да раздадат „за здраве” и др. Повече от необходимо е в храма да има просвещаваща литература като молитвеник, “Православен катехизис”, „Нашата вяра” и полезните брошури за светите Тайнства и обредите на Църквата. В случая проблем се явява фактът, че и светските хора, и въцърковените християни все по-малко четат. Времето им го крадат телевизията, интернет, борбата за насъщния и забързаното ежедневие в големите градове.

И все пак някой трябва да отговори на въпросите на тези хора, дошли в храма със своите потребности. На първо място това е свещеникът. Когато той е зает с извършването на богослужението, може да го изчакат и тогава да зададат своите въпроси. Когато свещенослужителите в храма са възпрепятствани, а миряните все пак държат някой да им отговори, трябва да има подготвени църковнослужители, които да запълнят тази празнина. На първо място това са личности извън клира – тези, които продават свещи, почистват или извършват други спомагателни дейности. Те трябва да познават устройството и уредбата на храма, писаните и неписани правила за поведение в него. Когато става въпрос за нещо на по-високо ниво, където трябва да се обясни смисълът и духовното съдържание на някое Тайнство, свещопродавците и другите служители трябва да посъветват питащите да изчакат някой от свещениците или да ги насочат към богослов вероучител.

Едва ли Бог ще осъди някого, за това, че по незнание е пропуснал, да се поклони на някоя икона, на кръст, евангелие или друг сакрален предмет.

Често непросветените християни или светски хора, дошли в храма, търсят информация от редовите богомолци. В това няма нищо лошо, по-добре е да питаш, отколкото да не знаеш. Тук обаче се явяват някои усложнения:
Първо – не всички присъстващи в храма имат подготовка, за да дадат нужните отговори. След като си нов и не познаваш никого, въпросът може да бъде отправен дори към човек, който присъства инцидентно и не е запознат с елементарни неща от църковно-богослужебния живот. При все това доста от неподготвените се изкушават и дават препоръки на базата на общата си култура. Нерядко тяхната вяра е примесена с обредни суеверия. По този начин рискуват да въведат непросветените в заблуда, а на себе си да навлекат осъждане и погибел.
Второ усложнение се явява фактът, че има хора, които от години посещават храма, дори престояват до края на богослужението, но не вземат участие в благодатния духовен живот – не четат молитви вкъщи, не се изповядват и причестяват, не четат духовна литература. За тях вярата е традиция, храмът е място, където могат да общуват с другите, а богослужението е просто едно приятно преживяване, което споделят с околните. Много от тях сядат с кръстосани крака по столовете и престолите, разсейват другите по време на службите, обличат се непристойно и често си позволяват да „учителстват”.
Трето поред усложнение, е че посетителите, които питат за различни неща, свързани с Православието, го правят по време на богослужение, дори на света Литургия. Това за тях е нормално, на други обществени места никой не ги кара да се съобразяват и да пазят тишина. Като изискват отговор незабавно, те въвеждат християнина, на когото са задали въпроса, в ситуация да говори по време на сакралното Тайнство. Това смущава реда, дразни останалите в храма и пречи на всички. Малцина биха проявили тактичност да отговорят с две-три думи, шепнешком, или да се оттеглят с питащия в притвора, където да му обяснят с няколко изречения това, за което пита.
Четвърто натрапливо усложнение е това, че много често без никой да задава въпроси, хора от „постоянното присъствие” отиват при новодошлите и започват да правят забележки и да раздават акъл на базата на общата си култура. Повод може да бъде, че новодошлият е извършил някой обреден елемент не както трябва. Това става именно по време на богослужение и освен че пречи, може дълбоко да смути някои неукрепнали във вярата хора. Това по-скоро би ги отблъснало, отколкото да ги привлече към духовния живот. Преди години майка ми сподели, че както си запалвала свещите в църква, пропуснала да заобиколи аналой* с поставено на него евангелие за поклонение. Разбира се, веднага се намерила една „просветена” християнка, която я „сгазила” със забележка, че е „пресякла евангелието”. Това беше предизвикало голямо притеснение и все пак е било толкова неграмотно обяснено, че майка ми така и не беше разбрала, какво точно е сгрешила. Нерядко такива хора, подтиквани от собствената си гордост, си позволяват да се разпореждат и дори да казват, кой къде да застане или къде да принесе своето дарение.
Усложнение номер пет се явява фактът, че хората никога не си признават невежеството и незнанието, но са склонни да поругаят авторитета на по-просветените и знаещите, като търсят външни, дори нецърковни авторитети. При все това си позволяват да „поучават” и безчинстват в дома за молитва.

Като начало какво бих могъл да препоръчам…
Много свещенослужители не обичат да им дават препоръки, но аз все пак ще споделя с тях някои мои виждания:

Като добри пастири могат да наблюдават за по-будни хора, които остават до края на богослужението, стараят се да вземат участие в общите молитви, като се прекръстват или поне подражават на околните. Може да им отделят от ценното си време след службата, да ги попитат откъде са, разбират ли смисъла на молитвите, кръстени ли са, имат ли някакви въпроси. Добре е да им предложат просветна литература или заемна, ако храмът разполага с библиотека. Може да ги насочат към малката книжка, съдържаща текста на Литургията заедно с превода на български.

Ако имат възможност и разполагат със Служебник на български език, препоръчително е да отправят възгласите и молитвите си на новобългарски, а не на църковнославянски. Смисълът на последния често убягва на хора, които преди са учили руски, а дори и на запознатите с неговата граматика теолози.

Доста по-сложно е, но не и невъзможно, цялата Литургия да се отслужи на съвременен български език. Едва ли висшият клир ще има финансова възможност да преведе всички богослужебни книги, но за енориашите и другите посетители на храма ще далеч по-удобно и понятно да слушат и разбират какво се чете и пее. Това изисква повече усилия от страна на ръководителя на хора, на църковните певци, четците и прочее, но си струва усилията. Разбира се, срещал съм свещеници, които мърморят, че служенето на църковнославянски било меродавното, че така са ги учили. Този закостенял клерикализъм се отплаща със запустяването на храмовете от страна на млади хора. Съвсем не претендирам за изхвърляне на църковнославянския език от богослужението. Той може да остане в употреба в манастирите, където редът е по-строг.

Задължение на свещенослужителите също е да отправят препоръка към хора, които не се кръстят по установеното от Църквата правило, говорят по време на общата молитва или смущават реда в храма по други начини. Това трябва да става по времето, в което не са заети с извършване на някое от богослужебните чинопоследования. С оглед на това енориашите да бъдат просветени, периодично може да се организират беседи, на които всеки да може да зададе своите въпроси.

На много места вече е разпространена практиката, на жени и девойки, които са облечени непристойно – с къси поли, дълбоки деколтета, потници, прилепнали клинове и други разголващи дрехи, да им се подава от църковнослужителите (примерно свещопродавци) наметало или дълго пончо. На някои места се предлагат и забрадки, защото по изискваниятаq изложени от свети апостол Павел, жената в храма трябва да бъде с покрита глава (вж. 1 Кор. 4:13).  След като бъдат вежливо посъветвани да прикрият голотата си, вероятно посетителките на храма (или манастира) ще разберат как би трябвало да се обличат за църква.

При всички случаи трябва да подготвят църковнослужителите – свещопродавци, хигиенисти и пр. как да насочват посетителите. Същите трябва да са наясно, когато въпросът не е от тяхната компетентност, да помолят питащите да изчакат свещеника. Задължително за тези служители е приличното и благопристойно облекло.

От амвона и в лични разговори, пастирът трябва да се бори със суеверията, свързани с обредните практики, молитвите, паленето на свещи и другите елементи от вярата. Не трябва по никакъв начин да поощрява самоволното „учителство”, упражнявано от хора без подготовка и ценз.

Във всички храмове се принасят мирни жертви – курбани за здраве или благодарност, раздават се хляб, риба, месо, сладкиши, жито и други. Недостатъкът тази традиция е, че хората консумират храната в храма, говорят и цапат. Затова е препоръчително да се установи практика, да се раздава храната в притвора, а при общи помени да се слага в пликчета и изрично да се отбележи, че е предназначена за ядене навън. Така храмът ще запази своето основно предназначение и няма да се превръща в трапезария. На някои места има издигнати шапрони в двора или са уредени специални помещения, където този въпрос е решен по най-добрия начин. След приключване на службата ястията, почерпките и напитките се изнасят там, раздават се и се консумират. Ако остане храна, не е погрешно с нея да бъдат уважени бедни хора, които живеят наблизо, дори клошари и просещи.

Освен че е дом за молитва (Мат. 21:13), храмът е и място, в което трябва да има ред. Свещеникът и дяконът да знаят своето място, но освен тях мястото си трябва да знаят и диригентът, хористите, певците, свещопродавците, звънарите, помощниците, които гасят угарките, хигиенистите и пр. Между тях също може да има подготвени, които да дават нужните препоръки, но това трябва да става извън мястото на богослужението. Ако се налага все пак да отговорят, трябва да изведат посетителя в притвора и там да му обяснят, каквото е нужно. Допустими са съвсем кратки отговори и то свързани с най-елементарни неща. Всичко друго остава за след края на Литургията, а ако е по-сложно да бъде обяснено от свещениците.
Без съмнение своето място трябва да знаят и редовите богомолци – църковният народ. 

При цялото ми уважение към музикантите от въпросната група, тази фланелка с рогато, зъбато чудовище не е облекло за посещение на богослужение.



Следващите редове са обръщение към тях:
Както знаем, двата основни типа молитва са частна и обществена. С присъствието си в храма ние ставаме част от общата молитва, която отправяме за прошка на греховете, спасение, здраве, мир, благоденствие за себе си, за близките си, за целия народ, за всички православни християни. Нашето участие се изразява в обредните действия като осеняване с кръстното знамение (прекръстване), поклони, коленичене и пр. Допустимо е съвсем тихичко (още по-добре наум) да си припяваме молитвите отправяни от певците или църковния хор. Някъде е установена практиката „Символ на вярата” и „Отче наш…” да се четат на новобългарски от всички. Подготовката за богослужението започва още вкъщи, като психически се настроим, че отиваме на прием при най-великия и могъщ Цар на Небесното царство, Създателя и Властелина на целия видим и невидим свят. Това изисква подходящо облекло и подобаващо поведение. Облеклото, ако не може да бъде тържествено е препоръчително да бъде чисто, изгладено и благоприлично. Особено за жените е недопустимо всякакво разголване. Изключени са всякакви къси (мини) поли, поли и рокли с високи цепки, дълбоки деколтета, прозрачни, полупрозрачни и мрежести материи, прилепнали по тялото клинове, потници, тениски и блузи. Жената християнка в своето ежедневие не би се облякла на публично място в мини-пола, разголващ потник или рокля с гол гръб. Под влияние на модата млади хора носят фланелки и якета с различни изображения и надписи (на български, английски и други езици). За тяхната етика и благоприличие също трябва да се съблюдава. Често те съдържат неподходящи изображения, нецензурни надписи или интимни послания и намеци. В делничен ден може да се отбием в молитвения дом, облечени в джинси, анцуг или работно облекло, стига да е в добро хигиенно състояние. Много от въцърковените жени са склонни да оспорят евангелската препоръка – жената да покрива главата си по време на служба. Покривалото (забрадка, кърпа, шалче, шапка) ограничава погледа на околните, предпазва косата от запалване с някоя свещ и е символ на смирение и благочестие. В повечето случаи свещениците не изискват покриване на главата от жените, за да не ги отблъснат. За това, което учи и върши всеки носи персонална отговорност пред Бога.

Мобилният телефон по време на богослужение е задължително да бъде изключен. Може да бъде оставен без звук, ако очаквате важно обаждане или се притеснявате за детето си.

Ако идвате рядко на църква и не сте сигурни какво точно трябва да правите: вгледайте се, как се държат околните и се старайте да следвате техния пример! Това обаче не е достатъчно. Може да изкопирате нещо погрешно. След службата попитайте свещеника и се постарайте да се коригирате, ако сте вършили нещо не както трябва!

Не говорете! Ако имате нещо да кажете на свой придружител, му дайте знак или излезте в притвора, респ. извън храма! Ако сте с дете, което вдига шум, снове насам-натам или по някакъв друг начин пречи. Излезте, успокойте го, след това, ако е възможно, върнете се и вземете участие в службата докрая!

Децата до седемгодишна възраст се причестяват без пост и изповед. Ако искате да причестите детето си, е препоръчително то да не е закусило и да не е пило вода. Ако не може да издържи цялата Литургия, фиксирайте времето, когато свещеникът се явява със светите Дарове и влезте в храма малко преди това. Може да причестите децата и веднага след края на службата, като предварително се уговорите със свещенослужителите.

Ако видите познат или приятел, поздравете го с кимване, леко вдигане на ръка или помахване! Когато службата приключи, вече може да се ръкувате и да разговаряте по приятелски. Светските разговори ще ги продължите, след като излезете навън.

Дори в извънбогослужебно време не е препоръчително да се говори в общото помещение за молитва (наос) особено на висок глас. Много често след Литургията в храма остават християни, за да се помолят на тишина и спокойствие. Разговорите ще ги смущават и ще им пречат.

Ако някой ви попита нещо свързано с реда по време на служба, не се изкушавайте да му отговаряте! На първо място това не е ваша работа! Освен това може да започнете беседа, която да пречи на богослужението. Ако можете отговорете му с жест или го насочете към служащите при храма свещопродавци и др. Постарайте се това да стане много тихо – почти шепнешком.
При положение, че сте достатъчно навътре в истините на вярата и можете да отговорите на въпроса, не го правете без да ви е разрешил духовник! Само един образован и опитен свещенослужител може да прецени, кой може да поучава по въпроси свързани с вярата. В случай, че имате благословия (от свещеник или епископ), излезте с човека, който ви е задал въпроса в притвора и набързо му обяснете! Може го посъветвате да изчака след богослужението или да поговори с някой от служащите при храма.

Ако имате свои належащи духовни, здравословни или друг вид нужди, за които искате да се помолите. Не предизвиквайте „задръстване” и опашка пред някоя икона, аналой или проскинитарий**! Изчакайте службата да свърши, усамотете се и се помолете от душа и сърце за това, от което имате нужда!

Постарайте се да посещавате храма само заради основното му предназначение – за общо богослужение и молитва! Когато влезете, купете си свещи, запалете всяка една от тях според предназначението – за здраве, за някакви други ваши нужди и за покойниците! Всяка свещ е една малка безкръвна жертва, която принасяме пред лицето на Бога за нашите потребности. След това, ако службата е започнала и имате желание да вземете участие в нея, намерете си подходящо място! Концентрирайте се! Не позволявайте умът ви да блуждае и да мислите за неща нецърковни или още по-лошо непристойни! Ако трябва си повтаряйте наум „Господи помилуй!” или някоя друга кратка молитва!

Ако не можете да издържите прави, седнете! Постарайте се да станете, когато се чете „Символът на вярата”, докато върви Евхаристийният канон, който започва с възгласа „Станем добре, станем со страхом, вонмем…”*** и свършва с песнопението „Тебе поем…”. В изправено положение се посреща и молитвата „Отче наш…”. (В делнични дни, макар и на празнична Литургия по време на „Тебе поем…” и „Отче наш…” се коленичи.)

Ако можете, не закусвайте сутринта, за да си вземете нафора! Това е осветен хляб, който се дава на онези, които не са подготвени за свето Причастие. Широка практика е, хората да закусват и да си я вземат в салфетка или пликче за вкъщи. Това все пак е решение, ако не можете да издържите без закуска до края на службата.

Когато Литургията свърши, ако сте приключили с личните молитви, се прекръстете и напуснете храма! Ако там се намират ваши познати или приятели, излезте навън и там вече можете да се видите! В мястото за народа, в притвора и дори в двора на храма са недопустими всякакви разговори от типа на клюки, политически коментари, обсъждания на трети лица, обяснения от личен характер, уреждането на семейни взаимоотношения, имуществени спорове и други от сорта. Ако имате да водите такъв разговор, отдалечете се, идете в някое кафене, парк или друго място, където няма да нарушавате благоприличието!

В случай, че видите по време на службата, че някой върши нещо не както трябва (кръсти се не по установения канон, застанал е на неподходящо място и пр.), не се бъркайте! Това ще наруши реда, ще доведе до разговор, а може да смути или засегне въпросния човек. Това е особено валидно, ако нямате благословия от свещеник! Хората, които са индиферентни към духовния живот и идват, за да запалят свещ за здраве, най-често не се вълнуват от това, което ще им кажете. Можете да им помогнете, като се помолите за тях, Бог да ги просвети във вярата, да ги утвърди и напъти!

Положете усилие да внимавате в действията на свещениците и текста на песнопенията, като се стараете да гледате към олтара, към иконостаса, към някой стенопис или в малка книжка да следите службата! Не допускайте погледът ви да се отклонява и да следи онези, които влизат или излизат, да гледате, кой как е облечен, кой какво прави и как го прави! Освен всичко друго, това смущава хората. Никой не обича да го наблюдават, а молитвата и общуването с Бога е нещо сакрално и лично. Ако действията на някого пречат на общото богослужение и молитва, обърнете се към църковнослужителите, защото тяхна задача е да поддържат реда!


Ако видите, че една или повече свещи издигат голям пламък и заплашват да запалят другите горящи на светилника: в случай, че няма църковнослужител, който да ги угаси и отстрани, може да го сторите вие, като внимавате да не се изгорите, накапете или да не запалите нещо. Ако има някой, специално поставен за тази задача и той си е на мястото, може просто да му направите знак, а той да си свърши работата. Ако желаете да помагате в храма като гасите догарящите свещи и отстранявате угарките, също е редно да поискате благословия от някого от свещениците. Той ще ви каже къде да застанете, за да не пречите, къде да поставяте угарките… Наред с това може да бършете стъклата на иконите, да събирате цветя, ако са оставени повече и падат.

Не си позволявайте употребата на фотоапарати и видеокамери (включително тези от мобилния телефон) в храм или манастир без изричното разрешение на някой от духовниците, монасите или служащите при храма (респ. манастира)! Същото важи и за звукозаписна апаратура, независимо с каква цел правите записа. Това е задължително, без значение дали сте редовен енориаш или идвате инцидентно, дали сте поклонник или турист. В особена степен важи за оператори, журналисти и служители на различни медии. Служебното положение по никакъв начин не им дава право да безчинстват.

Ако сте новоповярвал, нямате достатъчно опит и някой дойде, за да ви поучава, какво и как трябва да правите: помолете го, ако има нещо да ви казва, да изчака края на службата! Това в случай, че възнамерявате да останете до края.

Ако само минавате да запалите свещ и искате нещо да научите, попитайте някой от помощниците при храма, но го направете извън общото помещение за молитва!

В случай, че някой ви заговори с цел да ви наставлява, проверете учтиво и деликатно, има ли този християнин необходимата подготовка и благословия от свещеник! Не позволявайте на всеки да ви съветва и дава препоръки! Много хора нямат нито просвета, нито разрешение, но пък имат ищах да поучават и особено да се бъркат в живота на другите!

Ако сте новоповярвал, вие обезателно ще имате нужда от просвета. Има книги, които ще ви въведат в основните истини на вярата, как да се държите в храма, как да се изповядвате и пр. Този, който може да ви ги препоръча, е свещенослужител или достатъчно подготвено и компетентно лице, което служи при храма. Просто е нужно да попитате.

Първото нещо, което трябва да знае всеки нов член на Христовата църква е, че християнството не е просто традиция, абстрактна вяра или показна обредност, а начин на живот. Живот с Бога, по Неговите правила и закони! Живот, в който има трудности, но е благодатен и води към спасение на душата! Ако поемете по този път, ви предстои цял живот да се учите и усъвършенствате.

Ако поискате да станете вероучител, свещеник, монах или монахиня, трябва да знаете, че това са благодатни длъжности и служби в Църквата, съпроводени с голяма отговорност. Понякога отговорност само за собственото спасение, но в много случаи за душите на други хора. Ще завърша с думите на свети апостол Яков отправени към вярващите християни от ранната Църква: “Братя мои! недейте мнозина става учители, като знаете, че по-голямо осъждане ще получим, защото ние всинца много грешим” (Иаков 3:1, 2).

На всички читатели мога да пожелая да намерят своето място в Църквата, където ще принесат най-много полза! Нека да се вслушват в напътствията на духовниците и да пречупват всяка своя мисъл или дело през това, какво би казал Христос за тяхната постъпка! На добър час!
__________________________________________________

Бележки
*Аналой – Невисока поставка с наклонен плот върху която се поставят за поклонение и целуване икони, кръст, напрестолно евангелие, мощи на светци и др. сакрални предмети. Понякога са облицовани с текстилни покривки, друг път са с красива резба и се оставят непокрити.
**Проскинитарий – Думата произлиза от гръцкото proskineo /покланям се/ – на пръв поглед прилича на висок изправен шкаф. Всъщност е изправена рамка с вертикална поставка за голяма икона. Отдолу под нея в повечето случаи има и наклонен плот, върху който се поставят други по-малки икони. Често на проскинитарии са поставени за поклонение и молитва чудотворни икони.
***”Станем добре, станем со страхом, вонмем…” – „Да стоим добре, да стоим със страх, да внимаваме…” (Начало на най-сакралния момент от светата Литургия – Евхаристийния канон, при който се претворяват хляба и виното в тяло и кръв Христови.)

понеделник, 26 септември 2016 г.

Православните храмове - светини за народа ни! Нека помогнем за запазването им!!!

Дa си свещеник - бивш рокер в рaзмирното Гaличе

Дa си свещеник - бивш рокер в рaзмирното ГaличеОтец Гaлин Кaменов е бивш рокер, облякъл рaсото по свое убеждение. Не е единственият духовник у нaс, който е нaпрaвил тaкъв личен избор. Той променя зaвинaги животa му. 
Роденият в Гaличе мъж рaзпродaвa мощните си возилa и всичко, свързaно с волния живот, зa дa учи в пaрaлелния курс нa Софийскaтa семинaрия. Стaвa послушник в Лопушaнския мaнaстир с нaмерението дa приеме и монaшески постриг, но монaси и епископ Сионий го убеждaвaт дa изпитa себе си. Гaлин създaвa семейство, рaждa му се дъщеря и преди 5 г. е ръкоположен зa свещеник от Врaчaнския митрополит Кaлиник. Първaтa му рaботa в Гaличе е дa ремонтирa хрaмa. 

Сaми се убедихме товa лято, че от „мерзост нa зaпустението” отецът го е превърнaл в истинско обитaлище нa Св. Дух, кaквото е и името му – „Св. Троицa”. Точно преди 9 г. през лятото нaрочно минaхме през селото, зa дa видим единственaтa в облaсттa (и до сегa) действaщa джaмия, кaто хвърлим око и нa селскaтa черквa. Гaличе е родно място нa кмет нa Общинa Врaцa от близкото минaло и видa нa църквaтa ни шокирa. Нечетящ се нaдпис нa хрaмa, рaстителност, спускaщa се от покривa и избуялa вътре, нaдигнaт под, липсa нa икони и утвaр, прaх, пепел, пaяжини, изкъртенa външнa мaзилкa. Отец Гaлин се обръщa зa съдействие към всички в селото. Той и семейството му дaвaт пример - зaедно с мaйсторите и съселяните бъркaт бетон, чистят и учaствaт в ремонтните дейности. Бързо се рaзчувa зa рaботния духовник и със средствa и труд се отзовaвaт много хорa, вкл. и мюсюлмaни от селото. Депутaтът от ДПС за Врачански регион Кaмен Костaдинов от минaлия мaндaт е един от първите, които посещават отецa и осигурявa средствa. Други общественици и политици също се притичвaт нa помощ нa кроткия вече мъж с исполински ръст, приветлив, зaгърбил емоциите нa млaдосттa си и преобрaзил се в истински пaстир зa енориaшите нa петте селa, които обгрижвa. Зa него хорaтa кaзвaт, че нa никого не е откaзaл помощ и подкрепa, не е нaхокaл зa суеверия и незнaние, a кротко поучaвa. 

Хaризмaтичният свещеник имa помощник и певец кaкто в лицето нa съпругaтa си, тaкa и в товa нa дъщеря си, ученичкa в десети клaс, възпитaвaнa в прaвослaвен морaл. Зa събрaтя духовници той никогa нямa дa кaже лошa думa, нямa дa укори клирик и църковнaтa влaст. „Призвaнието ми е с любов дa служa нa Богa и ближните, не нaсилвaм никого и не нaтрaпвaм Христовите повели никому. В единственото нaселено в облaсттa място с джaмия не искaм дa имa религиознa врaждa и не се интересувaм от вярaтa, когaто някой се обърне към мен зa съвет и съдействие”, споделя отец Кaменов.
 

Зa небезивестния кмет нa селото Ценко Чоков духовникът кaзвa, че също е идвaл в хрaмa, предлaгaйки помощтa си.
„Зa мен той е бил институциятa, познaвaше ме кaто Гaлин, но след ръкополaгaнето зaпочнa дa ме нaричa „дядо” и „отец” кaто всички остaнaли. Кaквото е поискaл от мен кaто духовно нaпътствие, съм му окaзaл, мaкaр че е кaтолик и не съм нaвлизaл в личното му прострaнство и не знaя дaли имa духовник, с когото е споделял личните си делa”, кaтегоричен е клирикът.
 

Той се нaдявa дa се нaмерят средствa дa се рестaврирaт стенописите, кaкто и зa икони, от които хрaмът имa нуждa. Нaдявa се в селото дa имa спокойствие и ред, кaкто и хорaтa дa търсят Богa.
 

И ние се обръщaме към читaтелите с призив дa помогнaт с икони зa хрaмa или със средствa зa тяхното зaкупувaне, кaкто и зa освежaвaне нa куполa и вътрешното прострaнство.
Всеки, желаещ да помогне на храма в село Галиче, може да се свърже с отец Галин 

на тел.: 0889 94 80 34

Наташа ВОЙКИНА
* * * 
Да, нека помогнем за запазването на този православен храм, който е така необходим за спасението на душите на хората, живеещи както в с. Галиче, така и около него! 
Нека бъдем с отзивчиви сърца и да помогнем /кой с каквото може/ за превръщането на този храм в един уютен Божий дом! Дом, в който ние, вярващите хора, намираме утеха, закрила и любов! Божия любов, без която светът би се превърнал в пустиня - духовна пустиня за нашите безсмъртни души... Да не бъде!!!