"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

събота, 16 юли 2011 г.

Отец Петър Николов и неговото предсмъртно послание...


Има хора, за които не знаем нищо...
Има хора, за които не сме и подозирали дори, че са живели близо до нас, на земята...
Хора тихи и скромни, но с нежни сърца и Огнен Дух, извисен до Небесата!!!...
Хора - Истнски Ангели!!!... Земни Ангели!!!...

Един от тях е отец Петър Николов от гр. Враца, оставил ни своя Дневник - Небесно Духовно Богатство за всеки от нас.

Оставил ни и своето предсмъртно послание, може би - "Отивам си...", написано с много Обич към Бога и Вяра в Него, но и с чувство на изключителна загриженост за нас, хората, на тая земя; за нас, българският народ, за когото е била най-голямата болка в сърцето на Отеца, преселил се в селенията на Отвъдното точно на 06 май (1992 г.) - Гергьовден...

Отивам си...

Отивам си с надеждата велика
и знам, че моя Бог е жив!
Не ще остави този, който вика,
защото е и Благ, и Милостив!

Вий идвайте на гроба тук при мене,
ще ви очаквам в студ и пек,
че в гроба никне златно семе -
във вечността цъфти навек!

/ Отец Петър Николов - гр. Враца /
...

Аз винаги Благоговея пред този неспокоен Дух, вложен в него, който винаги е устремен към Висините...

Нека не забравяме тези Велики титани на Духа, които трасираха Пътя ни към Бога с непрестанните си и искрени молитви за всички нас, които живеем на тази земя днес!

Нека ги споменаваме в молитвите си за покойниците и да следваме примера им, както е посочено и в Свещеното Писание , че трябва да помним своите наставници, които са ни проповядвали Словото Божие и, имайки предвид свършека на техния живот, да подражаваме на вярата им (Послание до евреите 13:7)! Амин.

С много Обич към този Прекрасен Отец, баща на богослова г-н Иван Николов, и към всички читатели!

Кина Златева