"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

вторник, 14 юни 2011 г.

"Разговор на убит младенец с неговата ... майка" /духовно послание/




Из кн. "ИЗОБЛИЧИТЕЛНИ СЛОВА..."
на архимандрит Рафаил Карелин


Аз съм човек, лишен от човешко име. Аз съм дете, което няма родители. От тъмнина преминах в тъмнина, без да видя светлина. И все пак се обръщам към теб с думата "майко" - към тази, която ме носи в утробата си, а след това ме захвърли в костеливите ръце на смъртта, сякаш преминавайки през река, ме захвърли по средата на течението.

Искам да ти кажа, че те обичах още преди раждането ми, което се оказа смърт. В мига, в който железните нокти се приближиха до тялото ми, аз беззвучно закрещях:"Мамо, спаси ме!"

Когато те се впиха в тялото ми като зъби на хищници, закрещях:"Майчице, не ме убивай, майчице - пощади ме!", но всичко беше напразно и утробата на майка ми стана за мен място за екзекуция.

Майко, защо ме уби? Сигурно не си знаела колко те обичах, когато бях едно тяло с теб. Исках да обвия шията ти с ръце, но те са отсечени от палача. Исках да се притисна със сърцето си до гърдите ти, но желязото го прониза. Исках да ме носиш на ръце, но ти ме захвърли в студа на вечната нощ.

Дечицата ги слагат в люлка, а моето разчленено на части тяло бе захвърлено в яма сред кървави бинтове и гниещи отпадъци. Никой не оплака тялото ми, никой не го положи в гробче. Намерих гроба си между зъбите на плъховете, които скитат из сметището.

Майката чете молитви над спящото си дете, а тук кой ще ме намери и кой ще ме приласкае?
А аз дори се боя да кажа думата "майко", щом си спомня за щипците, които разкъсваха тялото ми, и как в този час тялото на майка ми стана за мен тяло на студена змия.

Има две свети думи: "Бог" и "майка". По Своята милост Бог не ме изостави, но непросветените ми с кръщение очи не Го виждат, а другата свята дума - "майка" - изгубих. Любовта ми се оказа ненужна за теб.

В миг на опасност детето вика:"Мамо!". Докато майката е жива, човек не е сам, не е изоставен, знае, че сърцето на майка му не ще го остави, дори и целият свят да се вдигне срещу него, майка му ще го стопли с любовта си. Аз съм сираче при жива майка.

Тя ме захвърли в нощта на вечността, без дори да е погледнала лицето ми. Без вина ме осъди на смъртно наказание, без съд ме предаде на смърт. Но тя е по-нещастна от мен. Докато режеше тялото ми, острието на убиеца умъртви сърцето й и тя загуби сърцето си, без да знае това.

Ти ме лиши не само от земен живот, ти ме лиши и от Църквата. Намирам се до църковната ограда, но не съм в нея. Виждам светлината, изливаща се от нея, но не мога да вляза в нея. Затова, майко, ти стана убийца не само на тялото ми, но и на душата ми. Помни, майко, че в убийството на невинен се повтаря съдът над Христа.

Иуда продал невинната душа за 30 сребърника. Ти ме продаде за правото да бъдеш свободна от твоето дете и сама заплати за смъртта ми. Постъпи като Иуда.

Каиафа осъдил невинен. Казал, че е по-добре да загине един човек, отколкото целият народ. А ти реши, че е по-добре да умре твоето невинно дете, уж за благото на твоето семейство, сякаш не съм твое дете.

Христос са го разпънали на Кръст; и ти ме осъди на разпъване. Сега, макар да не виждам Божието Лице, знам, че Той иска всички да се спасят. Ти не чу думите ми, когато виках от ужас в утробата ти:"Мамо, пощади ме!"; чуй поне сега други мои думи:"Майко, пощади себе си, пощади душата си, умий я със сълзи на покаяние!"

А ако имаш друго дете, отдай му любовта, която трябваше да дадеш на мен. Нека да чувства топлината на майчините ръце, нека да чува молитва над люлката си. Просвети го с кръщение, за да не влезе в този свят сляпо, като мен. Та ако умре в ранана възраст, да чуе над гроба си песнопенията на Църквата, а на небето - ангелско пеене, от което ти ме лиши.

И все пак в другия живот не съм лишен от отблясъка от Христовата светлина, макар и струяща отдалеч, и в лъчите на тази светлина те обичам, моя нещастна майко.



Из кн. "ИЗОБЛИЧИТЕЛНИ СЛОВА срещу половото развращение и греха на аборта" на архимандрит Рафаил Карелин


Издава манастир "Свети Вмчк Георги Зограф",
Света Гора, Атон



Коментарът е... излишен...


И на другия плакат, много по-голям от този, включен е по-първата публикация за абортите, учениците от Художествената гимназия в града са включили снимки на много, много деца, окарвавени, наранени, разчленени на части, а покрай тях разнообразни медицински инструменти...

И един вик, който се изтръгва от глъбините на невинната детска душа:
"Не ме убивай, мамо!"...


Но... виждаме ли това - посоченото на плаката?...


Замисляме ли се над изобразеното на него?...


Чуваме ли писъците на ужасеното детско сърчице?...


Чуваме ли стоновете на безсмъртната му душа?...


Чуваме ли ги... или си отминаваме... спокойно покрай този плакат?...


Да, чуваме ли ги?... Това знае само Бог!!!...


Само Той, Божият Син, скърби за всички тези дечица, лишени от живот...

Само Неговото любящо сърце кърви от болка за тези деца, лишени от живот и светлина още в утробата на нас, майките...


Майките, които сме призвани да браним с цената на живота си техния живот, тяхното право на живот, тяхното щастие и преди всичко тяхното детство, когато са най-уязвими и изложени на прякото въздействие на злото, което е навсякъде около нас в този свят...

Майките, които сме призвани да се молим цял един живот за спасението на душите на своите деца, наставялявайки ги в Добрия Път...

В
Спасителния Път Господен...