"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

вторник, 14 юни 2011 г.

"Аз не приемам това като геройство..." / интервю/


Из страничките на сп. “Божествени искрици”, гр. Казанлък!
За страничката “Желаем да ви запознаем!”

Скъпи читатели!

По традиция почти винаги запознаваме читателите си с изявени личности във всеки брой на детското списание. В един от броевете на списанието
, през 2010 г., бяхме поканили за свой “гост” едно очарователно момиче – Валентина Димова, преподавател в Неделното училище към храм “Св. Успение Богородично”, гр. Казанлък.
Момичето, което наскоро, в Международния ден за борба срещу абортите, участва в акцията "анти-аборт".
Момичето, което не само че се обявява открито и смело срещу абортите, но и то самото дарява радост и щастие на детето, което си осинови преди година и половина някъде...


Здравейте!

Бих искала преди всичко да Ви Благодаря за готовността, с която приехте поканата ни да бъдете “гост” на сп. “Божествени искрици”! В същото време, бих искала да Ви кажа, че Вие сте най-младият наш "гост", а това за нас е голяма радост, тъй като децата обичат много младите хора, като Вас!

Моля Ви да ни разкажете нещо за себе си! Обикновено Ви знаем като Валя – Валя Димова, богословът - и... толкова...


- Благодаря за поканата и за добрите думи. За себе си мога да разкажа много неща, но най-важното е, че аз станах богослов по Божията воля. Мечтата ми беше да уча режисура. Случи се така, че баща ми почина рано, майка ми не можеше да ме издържа и аз се отказах да уча. Започнах работа, спестявах пари с надеждата да реализирам мечтата си по-късно, но разбрах за съществуването на науката - теология. Бях пленена от философията на християнството. От чистотата на Православието. Кръстих се и отидох да уча.

А бихте ли ни разказали за интересната си работа с деца и младежи от доста години?

- В момента работя в ОДК /Обединен детски комплекс/ “Св. Иван Рилски”. Тази работа е част от най-ранното ми призвание – още на 6 години пишех стихове и приказки. Сега ръководя клуб за творческо писане “Светлини сред сенките”. Децата и младежите са написали общо 7 книги, от които 5 са вече издадени, а другите 2 са в процес на редакции. Целата ни е да пишем приказки и романи, в които има светлина и надежда.

Тук, към храм “Св. Богородица”, работите вече трета година с децата, а преди това, доколкото си спомням, също бяхте учителка в Неделното училище към храм “Света Троица” в нашия град. С какво Ви привлича работата в Неделните училища?

- Работата в Неделните училища е изключително приятна, защото тук идват деца, които не само са приели християнството, а имат чисто православно мислене. Те са смирени, вземат Причастие всяка неделя, изобщо живеят така, както Христос е повелил. Прекрасни деца!

А какво мислите за детската агресия, която все повече и повече се разраства в нашите училища и взема застрашителни размери?

- Това е голяма опасност за всички. Забелязвам, че част от младите родители глезят децата си твърде много. Възпитават ги да бъдат дръзки, да не отстъпват, внушават им, че са най-добрите във всичко. Едно такова дете не търпи поражение, то се афектира от всичко, което не е събразено с желанията му, не търпи отказ.
Децата трябва да се възпитават в християнските ценности. Да им се внушават добри мисли, да се провокират положителните им чувства. Ако детето иска да е винаги първо, ще губи непрекъснато, защото е казано, че последните ще бъдат първи.

Бих искала, ако позволите, да Ви задам един личен, строго личен дори въпрос, но не от любопитство, а защото само смелите, само изключително благородните хора могат да постъпят така, като Вас, по моя преценка – да си осиновят дете от Дом за сираци!
Въпросът ми е следният: как стигнахте до твърдото решение, което реализирахте толкова бързо и смело – да дарите майчина обич и топлота на едно дете, сираче?
Разкажете ни по-подробно, ако обичате, за своята голяма радост в своя живот – малкият Кико!


- Не съм мислила дълго. Видях го и го харесах. Мислех да си осиновя момиченце, но Кико ме впечатли от пръв поглед. Той е умен, интересен, мечтае да стане летец и говори непрестанно. Повечето деца в домовете са тъжни и мълчаливи, защото усещат самотата си, а Кико си беше щастлив от самото начало. Сякаш винаги е знаел, че ще има майка.
Аз не приемам това като геройство. Той е мое дете, много съм строга, когато не слуша и му давам всичко, когато е добър, като всяка майка. Най-важното е, че вече е кръстен и всяка неделя взема Причастие.

Благодаря Ви отново за всичко! Бих искала в края на интервюто да Ви помоля за едно послание към читателите на списанието, към тези деца, които стоят по една или друга причина далече от Неделните училища, далече от Бога, от Майката Божия, от светците!

- Пожелавам на всички да отворят сърцето си и да се доверят на Христос. Когато човек се остави в Божиите ръце, животът му е не само по-лек, но и много по-смислен и пълноценен.

Благодаря Ви за сърдечното пожелание!

Нека не забравяме пожеланието на Валя – да отворим сърцето си и да се доверим на Христос, за да имаме един смислен и съдържателен живот!

Нека й пожелаем, с Божията помощ,
да бъде винаги много добра майка и да има много радост в сърцата на двамата – в нейното сърце и всърцето на малкия Кико!

Нека нейната блгородна постъпка
бъде пример за подражание и на други смели момичета като нея, с добри и смирени сърца! Амин.


Интервюто взе: Кина Златева