"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

четвъртък, 13 август 2015 г.

Да откриеш своето духовно призвание

ЕДИН СЕМИНАРИСТ И МОЖЕ БИ МОНАХ ЗА ВЯРАТА, БЪДЕЩЕТО И ОЩЕ НЕЩО 

Интервю, проведено с Алекс - семинарист и църковен певец, открил навярно своето призвание!

Александър Иванов e на 16 години и е от Карнобат. Учи в Пловдивската духовна семинария! Баща му е свещеник в Карнобат а майка му – учителка.

- Александър, как реши да запишеш  Духовната семинария и кой те насочи?


- Баща ми ме насочи натам!

- А как ти се стори Семинарията и хората там  преди и след като постъпи в това училище? 

- Когато татко ми сподели, че има желанието да ме прати там, аз реагирах малко учудено, защото ми стана странно, как е съгласен да ме пусне сам във Пловдив. Първоначално не се съгласих, представях си семинарията като някакъв ад с много строг режим! Но си казах, че щом е Духовно училище няма да сбъркам. Помислих и му съобщих моето съгласие. Първата седмица ми беше доста чуждо мястото и не предполагах, на колко неща ще ме научи животът тук. Всеки е готов да помогне на другите по всякакъв начин. Видях се и с ректора на семинарията – един човек и духовник, с богат житейски опит, гостоприемен и готов да отдаде душата си за своите ученици! Тази година съм 3-ти курс във класът на Г-н Кяйчев, също доста отдаден човек!
 Радвам се, че съм тук, и призовавам всеки, който иска да вкуси красотата на семинарския живот да постъпи в Пловдивска духовна семинария! Няма да сбърка, а напротив – ще види, как красотата му ще го плени, ще бъде най-добре подготвен за служител на светата ни църква и най-важното е, че при въпрос от рода на „В кого вярваш и кой е той”, ще може да отговори!

На какво те учи семинарският живот?

- Разбира се, нашият живот в семинарията е предимно учене, но не само.  Тук се научаваш да живееш пълноценно и разумно! В семинарията си далеч от родителите си – липсват ти седмица-две докато не свикнеш с новите хора, именно тогава се учиш да се справяш сам с трудностите в живота, за да бъдеш изграден човек и ревностен християнин.

- Какво е за теб да си християнин?

- Да обичаш Бога и творенията Му със цялото си сърце и душа, да се стараеш да не Го оскърбяваш, да опазваш заповедите Му и да ходиш по стъпките Му.

- Как трябва да се молим, ти как се молиш?

- На един остров живеели трима стари отшелници. Те били изпълнени с такава простота, че единствената молитва, която използвали, била: „Ние сме трима, трима си Ти – Господи, помилуй ни!“ С тази наивна молитва те извършвали велики чудеса. Както желаем да бъдем през време на молитва, така трябва да подготвим себе си преди това; и това, което не искаме да се промъква в нас, докато се молим, него трябва да изгоним от тайните кътчета на сърцето.

- Какво мислиш за въвеждането на Вероучение като учебен предмет в светските училища?

- Стига да се споменат думите на Св. Иоан Златоуст, който казва така: Не е ли безразсъдно да учим децата на изкуства, да ги пращаме в училище, нищо да не жалим за тяхното образование - а за тяхното възпитание в Господните поучения и наставления да не се грижим?

- Ще последваш ли баща ти като свещеник?

- Бих го последвал в духовния живот, но не като свещеник! Решил съм твърдо да стана монах!

- Какво представлява монашеският живот за теб?

- Монашеският живот е нещо велико, много велико! Той е величествен, възвишен, божествен, поетичен; той е изключителен живот. Монахът може да се намира на земята, а в същото време пътува със звездите по безкрая. Мислено си представя и преживява Бога и небето. Живее изключителен живот. Този живот се нарича ангелски и е ангелски живот. Наистина е такъв. Но за да може монахът да живее правилно този живот, той трябва да има монашеско съзнание. 



Източник: Блогът на Венцислав Жеков -
http://vencijekov.blogspot.com/2015/06/blog-post_22.html