"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

петък, 9 декември 2011 г.

Владика Серафим (Соболев) - "живият светец" за народа и страната ни...



Владика Серафим! Първото духовно лице, което аз срещнах в живота си...
Първият отец, към когото се обърнах за помощ преди много, много години там, в криптата на Руската църква в София...

Уважаеми читатели! Прочетох вчера в сайта на „Всемирното Православие” статията на Василка Нанева за празниците на Църквата ни, проведени от 1 до 4 декември по повод честването на 130-годишнината от рождението на архиепископ Серафим (Соболев).

http://www.globalorthodoxy.com/component/content/article/260-2010-01-26-20-58-02/61795-130-godini-vladika-serafim.html

Владика Серафим, чийто гроб се намира в криптата на Руската църква „Св. Николай Чудотворец” в София!

Гроб, за който са чували толкова много хора! А още повече са тези хора, които са го посещавали през годините! Посещавали са го и то не един или два пъти, а безброй много пъти, защото това не е един обикновен гроб, а ЧУДОТВОРЕН ГРОБ! Гроб, пред който всекидневно стават толкова много чудеса, токова много изцеления, защото от него и до днес струи необикновената и неизчерпаема благодат, която Бог дарява на всеки, дошъл със смирение и обич при този необикновен Божий служител – Владика Серафим, за да го помоли за неговото молитвено застъпничество пред Бога и Майката Божия...

Дядо Владика, както с обич го наричат обикновено вярващите хора (роден на 1 декември 1881 г. в гр. Рязан) по Божий промисъл от 1921 г. до самата си смърт през 1950 г. живее в България и служи в България – страната, която е приел за своя втора родина...

Изключително силно впечатление в тази статия ми направиха думите на госта от Русия, Костромският и Галички архиепископ Алексий, който казава, че в България е видял „удивително благочестие, живата вяра на българите, които с любов пишат писма на Владика Серафим и знаят, че той ще измоли отговор от Бога.”

А също и огнените му думи, които вливат много вяра и надежда във всяко едно сърце, жадуващо за светлина, правда и любов в нашата страна, а също и в света, в който живеем:

В определени времена Бог въздига такива хора, от които зависи твърде много. Със своя подвиг те учат хората и да се молят, и да живеят в Христа. Слава и благодарност на Бога, че дава още такива хора по земята! Докато съществуват праведници, ще съществува и земята. Народ, който почита праведниците си, има бъдеще. Има надежда, че Бог ще прояви милостта си и историята на човечеството ще продължи, за да се родят още много светии, които ще ходатайстват за своите съотечественици и единоверци, за да може колкото може повече хора да влязат в Царството Божие!”

Да, слава и благодарност на Бога за такива хора, за такива Негови служители, като Владика Серафим, чрез когото Бог проявява милостта си години наред над нашия изстрадал народ, над нашата страна, запазила не само вярата си и в най-тежките години на робството, но запазила и БЛАГОДАРНОСТТА СИ към този безспорен праведник, останал завинаги с нас, до нас, сред нас, за да измолва за нас през годините Божията милост, любов и закрила!

Владика Серафим!

Това е първото духовно лице, както вече споделих по-горе, което аз срещнах в живота си... Това е първият отец, към когото се обърнах за помощ преди много, много години там, в криптата на Руската църква в София...

Тогава не бях все още вярваща... Не знаех нищо за Бога, за Словото Му, за Църквата, но... имах проблем, здравословен проблем с детето си и... никой земен лекар не можеше да ми помогне...

В отчаянието си се... обръщах и към различни хора - ясновидци, за да ми кажат нещо утешително...

Сестра ми ме изпрати при своя позната в София, рускиня, за която ми каза, че има ясновидска дарба, като ме посъветва да слушам добре какво ще ми каже, когато чуе от мен какъв е проблемът ми...

Отидох с голяма радост, вяра и надежда в София, за да се срещна с тази жена...

За голяма моя изненада обаче, тя ме изслуша много внимателно и ми каза:

„Аз не мога с нищо да Ви помогна, но ще Ви заведа на едно ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СВЯТО МЯСТО и там непременно ЩЕ НАМЕРИТЕ ПОКОЙ НА СЪРЦЕТО СИ!” А след това добави:”Само тук човек може да намери всичко онова, за което жадува сърцето му!”

Това „ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СВЯТО МЯСТОбе Гробът на Владика Серафим...

Каза ми да напиша всичко онова, което чувствам в сърцето си, и той непременно ще ми отговори...

...

Бях много разочарована от така стеклите се обстоятелства, но си спомням смирението, с което написах всичко онова, което бликна мигновено в сърцето и душата ми, защото в мен продължаваха да звучат последните й думи, а именно: че само тук, т. е. само при Бога, човек може да намери всичко онова, за което жадува сърцето му...

Вярвайки напълно на думите й, аз, невярващата тогава жена, с атеистични убеждения дори, пишех писмото си с толкова вяра, с толкова надежда, с толкова обич към този добър „белобрад старец”, който ме посрещна с толкова топлота в погледа си още с влизането ни там, в криптата на Руската църква... И този „топъл поглед” на този непознат за мен тогава духовник остана завинаги в сърцето и душата ми...

...

Минаха години, повярвах в Бога... Случи се така, че в дома ни попадна книгата за живота на този необикновен Божий служител... Прочетохме я с изключително голямо вълнение... Чудесата, описани в тази книга, ни направиха изключително силно впечатление и... отново заминахме там, в Руската църква, при Владика Серафим... И всичко беше толкова необикновено в този ден, толкова благословено, толкова запомнящо се завинаги в живота ни и ние го описахме в писмото си, което изпратихме до Руската църква, в която се събират свидетелства за Дядо Серафим във връзка с неговата предстояща канонизация...

Наскоро, преди година-две, прочетох друга една книга, на мон. Валентина Друмева, за отец Сергий, руският отец, дошъл тук през 1908 г. от Троице - Сергиевата лавра в Русия, за да служи на Бога тук, в Храм-паметника "Свето Рождество Христово" край Шипка, като певец, послушник тогава - Николай Григорович Чернов, бъдещият архимандрит Сергий.

Същият този отец, отец Сергий, като Владика Серафим, по Божий промисъл, е останал завинаги тук, в нашата страна, далече от всички свои близки, от всичко, което е родно и скъпо за сърцето му...

Този отец Сергий, на когото България дължи своята духовност, съхранена там, на Шипка, на това свято място, в годините, когато вярата е била забранена за народа ни, когато е било трудно, много трудно да се отстоява вярата в Бога и в Неговата Правда, е бил не само сънародник на Владика Серафим, не само негов събрат в Христа, но и близък негов духовен приятел...

Този отец Сергий, който освен на Шипка / както и на много други места / е служил и в манастира „Свети Спас”на Бакаджиците край Ямбол – там, в подножието на които се намира и моето родно село...

Там, в този манастир на Бакаджиците „Свети Спас”, заедно със своя руски събрат и близък на сърцето му приятел, архиепископ Серафим Соболев, двамата всеотдайни Божии служители много пъти са отправяли своите топли и святи молитви към Бога за страната ни, за народа ни, за децата ни - децата на България...

Децата на България...

Аз също съм едно от тях, за които тогава се е молил Владика Серафим...

Затова навярно толкова близък, толкова скъп, толкова познат ми изглеждаше тогава този „непознат уж за мен тогава духовник”, когото видях за първи път преди много години там, в криптата на Руската църква, когато отидох за първи път в нея, и когото обикнах като свой роден баща...

Да, децата на България и децата по целия свят, които Той, Божият Син, толкова много обича... Обича тяхната детска чистота и доброта, тяхната детска вяра, нежност и обич в сърцата и душите им...

Децата – големи и малки, Божиите деца, които до болка обичал и Владика Серафим, наричайки ги „деца мои”, „радост моя”( „точно както своя небесен закрилник св. Серафим Саровски”, както четем в статията, че е посочил и протойерей Николай Нешков от Руската църква в София)...

Наричал ги е така с толкова много обич и нежност, защото самият той, Владика Серафим, е носел тази духовна доброта и чистота, тези толкова ценни духовни добродетели, като смирение и любов, мъдрост и всеодайност, трудолюбие и ученост, чрез които не само се е утвърдил като „истински епископ на своето стадо”, но се е утвърдил и като стълб на Православието у нас, за да ни посочва Бог чрез него верния спасителен път за нашите безсмъртни души...

За цялата му обич и топлота, за сърдечните му молитви за всички нас, нека знае архиепископ Серафим, че и ние го обичаме – искрено и нежно!

И нека се моли там, в Селенията на Праведниците, за целия наш народ: да помилва Бог всички ни, да преобрази страната ни и да ни помогне да изпълним достойно мисията си в този свят!

А ние нека молим Бог да прослави архиепископ Серафим с официална канонизация, макар и за всеки от нас той да си е Светец – при това „жив светец”, който е толкова близо до нас...

Автор на текста: Кина Златева

За всеки, който желае да прочете статията, публикувана от Василка Нанева в сайта наВсемирното Православие”, за тържествата, проведени от 1 до 4 декември по повод честването на 130- годишнината от рождението на архиепископ Серафим (Соболев) - представям отново линка на своите читатели!

http://www.globalorthodoxy.com/component/content/article/260-2010-01-26-20-58-02/61795-130-godini-vladika-serafim.html

От сайт на „Всемирното Православие” е взета и снимката на Руската църква в София.

Благодаря сърдечно за снимката както на Д-р Росица Колева, така и на авторката на статията Василка Нанева!

С обич към всички читатели!