"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

неделя, 31 юли 2011 г.

Вричане във вярност и любов пред Божия олтар...



"Тайнството на брака е велико нещо! ..." -
продължение на откъса от романа "Полубогиня" на Мартин Ралчевски
...
Няма жена на земята, която да не копнее някой да поиска ръката й! Виждал съм го в душите на стотици жени. Независимо, че не го признават, те го желаят. Знам, че ще се повторя, но не бива да си кривим душата - извънбрачното съжителство и особено раждането на деца без брак е грях!

Родените извън брака деца боледуват по-често, страдат без видима причина и са нещастни. А като пораснат са по-склонни от останалите да посегнат към лошите неща. Тйнството на брака е велико нещо. То е установено от Христос. А ти знаеш, че никой, който е тръгнал против Него, не е успял. Разбираш ли - без благословение, не ни чака нищо хубаво.


Отлично съзнавам, че тази отговорност е голяма и че ако искаме да имаме деца, трябва добре да си помислим преди това... Защото когато ги създадем, може да се окажем неподготвени. В този контекст на мисли апостол Павел е казал - да не дразним децата си, а да ги възпитаваме в наставление към истината, която е Христос. Така че не мисли, че и аз нямам своите страхове...

Имам ги. И те не са никак малки. Но все пак, не може да си заровим главите като щрауси и да гледаме на живота си - този велик и неповторим дар - сякаш не сме негови господари. Бог иска всеки да е щастлив, но ако по силата на нашата свободна воля решим да хленчим, тогава Той се отдръпва от нас и животът ни в един миг може да се окаже доста пуст.

Да, знам... Знам, че поемането на отговорността е бреме, но е и радост, и свобода. Е... ами това е. Каквото исках да кажа, казах го. Сега остава да чуеш сърцето си - допълни той и млъкна.


Не искам да крия, че след тази негова плеада малко си поплаках, но не защото ми беше мъчно за нещо, а просто защото беше прав.Обикновено човек го боли, когато му кажат истината...
...
Разбрах, че го обичам; и то безрезервно - нещо, което винаги съм изпитвала към него, още от самото начало. Не мина много време и осъзнах, че страховете ми са били неоснователни.
Решението, което взех, бе логичен завършек на осъзнатите ми чувства.

*
* *
Сватбата бе пищна, но стилна.
Подготовката й ни отне повече от месец. "Света Марина" - любимата на всички огромна лисабонска катедрала отвори масивните си двери, за да се вречем във вярност и любов пред Божия олтар. Беше тържествено.
...
Церемонията премина според обичая. Присъстваха сигурно над триста души.

/ Държа да отбележа за читателите, че това са били изключително изпаднали бедни хора, поканени на сватбата от съпруга на Дорес, Маноел, воден не само от своето безкрайно чувство за милосърдие към бедните, но и от Божието Свято Слово, в което Бог е повелил - да нахраним гладните.../

Кумове ни станаха Рамиро и Изабел.
...
Сватбата бе в неделя - денят на възкресението. Вече ти казах за църквата.
...
Трудно ми е да опиша атмосферата. Имаше забележителен изглед. Безупречно аранжирани цветя. Снежнобели колосани покривки. Брилянтни сервитьори. Несравними по вкус пищни блюда. С две думи - изисканост и обслужване на най-високо ниво.
...
Искам да те помоля нещо, мамо - не ме обвинявай в неверие, заради това, което сега ще напиша. Не знам наистина ли върху нас се изсипа някаква невидима благодат, както твърдеше Маноел, или просто някак си се заобичахме повече. Наистина нямам представа какво стана, но... ЧУВСТВАТА МЕЖДУ НАС ИЗВЕНЪЖ СТАНАХА МНОГО ПО-ДЪЛБОКИ И ИСТИНСКИ, а интимните ни отношения още по-силни и... разтърсващи.

В началото отдадох това на подсъзнателната ни нагласа, че вече сме семейство и... че поради този факт сме по-внимателни един към друг, но явно имаше и нещо друго.


Бях толкова щастлива... Сърцето ми преливаше от радост и то до такава степен, че една вечер... му се заклех във вечна вярност. Ей така, без никой да ме кара. Обещанието дойде като някакво вътрешно, никому ненужно признание.
...
Да, това желае и Бог: едни чисти и искрени взаимоотношения!
Една вечна и красива любов!
Една вярност - вечна вярност, желанието и признанието за която идват
от глъбините на човешкото сърце!
От гласа на сърцето ни, изчистено от всеки грях чрез покаянието
и осъзнатото желание за Свето венчание и вричане във вечна вярност и любов пред Божия олтар!


Да, от "гласа на сърцето ни"...
Затова е нужно да се вслушваме в сърцето си, за да чуем неговия глас, както ни съветва и самият автор чрез гласа на своя герой Маноел:
"Сега остава да чуеш сърцето си..."


Именно сърцето си, защото там, от глъбините на сърцето ни, ни "говори" Бог, Който ни обича със Своята Вечна и Свята любов!

...

А това е линкът на Издателство "Сиела" за романа "Полубогиня" на Мартин Ралчевски, където читателите могат да прочетат повече за тази творба на автора или да си направят своята заявка за романа по Интернет!

http://www.book.store.bg/p40444/poluboginia-martin-ralchevski.html

А това е блогът на автора Мартин Ралчевски:
www.ralchevski.blogspot.com