"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

събота, 30 юли 2011 г.

За светостта на брака и семейството...




Предоставям на своите читатели откъс от романа "Полубогиня" на писателя Мартин Ралчевски, който откъс, предполагам, ще предизвика много размисли за светостта на брака и семейството...

В този откъс главната героиня Дорес, връщайки се назад в спомените си, разказва в писмото до болната си майка как нейният съпруг Маноел е успял да я убеди в светостта и величието на брака, защото именно чрез него се освещават децата ни...
...
Какво се случи в онзи ден? За по-малко от час Маноел успя да преобърне цялата ми позиция и философия относно брака. С носталгия сподели, колко хубаво изглеждали отстрани Рамиро и Изабел и как, като ги гледал, му се приискало и ние да сме женени. Без да спираме да се движим, той ме погледна някак особено.
- Нека те попитам нещо!
- Дадено!
- Защо си против брака?

Въпросът му ме свари неподготвена. Тъй като никога до този момент не бяхме обсъждали тази тема, реших да не увъртам, а да го оставя да се изкаже.
- Добре е, че вместо да си кривиш душата избра да свалиш картите - продължи той. - Ти искаш да живеем заедно, но не вярваш в брачната институция! За теб бракът е вид бреме или по-скоро нещо като хомот. Поправи ме, ако греша. Страхът от обвързването е нещо, което вреди и на психиката, и на душата ти. Казвам на психиката, защото боейки се, ти отделяш отрицателни флуиди и, без да го съзнаваш, възпираш любовта ми към теб. А този страх е вреден и за душата, защото е в противоречие с Божието Откровение. Бог ни е надарил да раждаме децата си в брак... и не само това. Обещал ни е, че ако го сторим, те ще са благословени от Него. В противен случай, ако са родени извънбрачно, в Неговите очи те завинаги ще са нечисти. Сложи ръка на сърцето си и ми кажи - искаш ли един ден децата ни да нямат Божието благоволение? Няма нужда да ми отговаряш веднага. Искам да се обоснова обаче, за да не помислиш, че говоря празни приказки. Това, за което говоря, го пише в Първото послание на апостол Павел до коринтяните, глава седма, стих четиринадесет. Там е казано, че невярващият мъж се освещава чрез вярващата жена и, че невярващата жена се освещава чрез вярващия мъж, като по този начин децата им стават свети, иначе биха били нечисти. Е? Аз те боготворя! Ти добре знаеш това! Кажи ми тогава - защо се боиш?

Откровенията му ми дойдоха малко в повече и го попитах защо си играе с мен и защо ме измъчва.
Както винаги, той намери най-доброто продължение.
- Ние се обичаме, Дорес. Нека не пропиляваме благодатта, която ни е дадена свише. Имаме здраве, младост и, както добре знаеш, солидни средства. Всичко е дар от Бога. Да не споменавам дарбата за четенето на мислите.

Преди години, когато бях ученик, виждайки мъката и безпътицата ми, Той се смили над мен. После при Естеван, ти видя - подобна милост се случи и на теб! Бяхме къде ли не, обиколихме (и ще продължим да го правим) почти целия свят, без да се лишаваме от нищо. И всичко това благодарение на дарбата. Не искам да те плаша, но замисляла ли си се, защо наистина понякога Бог изоставя хората и те пропадат? Не се чуди, ще ти отговоря.

Защото те приемат благата като даденост и изобщо не се замислят, че Той има воля, която не е хубаво да пренебрегват. Така че и ние не сме застраховани. Помисли за момент, ами ако реши да ни отнеме дарбата, какво ще правим тогава? Имаш ли отговор?... Или пък, ако ни накаже с някакво нещастие?... Не виждам, защо след всичките Му благодеяния продължаваш да се чудиш и да се боиш. Модерно е да сме като другите? Като повечето двойки днес? Така ли? Да живеем цял живот в грях и да родим... копелета? Запомни! Законът на държавата ще ги признае, но Бог няма да го стори. И утре, когато се разболеят или пострадат, с какво очи ще се обърнем към Него? Как при подобни обстоятелства ще намерим сили да...


- Стига! - нададох глас.
Хората наоколо ни погледнаха.
- Късаш ми сърцето... с всичките тези приказки! Знаеш ли, аз не съм против брака. Просто мисля, че самото бракосъчетаване е нещо архаично. Според мен, ако двама души се обичат, няма нужда да подписват документи, за да засвидетелстват това...
...

Да, познато мислене на много млади хора за "ахраичността на брака", за отживялата време то си форма на "бракосъчетанието", което някога е имало своето положително значение в обществото, а също и психическо въздействие върху психиката на младите хора, но не и днес...

Днес, когато живеем не в XIX-ти, а в XXI-ви век... Векът на пълната разкрепостеност на човешкия дух, на пълната свобода, на пълната независимост на човешката личност...

Да, така е, но само за хората, които не познават Духовните истини и не знаят, че всичко онова, което е толкова "модерно днес", то точно то се оказва най- пагубно за душите ни - нашите и тези, на децата ни...

А това е линкът на Издателство "Сиела" за романа "Полубогиня" на Мартин Ралчевски, където читателите могат да прочетат повече за тази творба на автора или да си направят своята заявка за романа по Интернет!

http://www.book.store.bg/p40444/poluboginia-martin-ralchevski.html

А това е блогът на автора Мартин Ралчевски: www.ralchevski.blogspot.com