"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

вторник, 10 май 2011 г.

Княз Борис

Княз Борис - Българският ПОКРЪСТИТЕЛ!

Само преди няколко дни, на 2 май, Православната Църква почете паметта на нашия благоверен Св. цар Борис-Михаил, Българският ПОКРЪСТИТЕЛ, който на този ден, 2 май 907г. се е представил пред Господа...
Този наш велик държавник - философ, който е заявил следното:
"... Влизайки в лоното на християнството, ние ще го превърнем в народно дело. Давайки влог в развитието на Европа, ние утвърждаваме себе си... и ще извършим велико дело, прогласявайки права за всичките народи...
Чрез нас Европа ще разшири орбитата си далеко на изток и ще стане земя на сътрудничество и общо издигане..."
Княз Борис
Написано със съкращение из "Първостроители на България", Й. Вълчев; сп. "Пламъче", бр.5, 1990 г.

КОЛКО СИЛНО, КОЛКО АКТУАЛНО, КОЛКО ЗАВЛЯДЯВАЩО ЗВУЧАТ И ДНЕС ТЕЗИ СЛОВА НА ВЕЛИКИЯ НАШ ПОКРЪСТИТЕЛ - КНЯЗ БОРИС, БЪЛГАРСКИЯТ ПОКРЪСТИТЕЛ!!!...
...

Стои пред мен светец познат и странен,

стои пред мен той всеки ден и час,

стои пред мен с лице той на страдалец,

стои пред мен с коси от пухкав сняг...


Стои пред мен и иска да ми каже,

че раните в сърцето му кървят,

че парят те сърцето и душата

с невинната пролята детска кръв...

Стои пред мен и мисли за България,

за своята съдба на страдалец,

понесъл на плещите си човешки

той Вярата на своята България...

Стои пред мен и виждам как във мрака

протяга той ръце към своя Бог

и моли Го горещо да запази

народ и вяра, християнска чест...

Стои пред мен и виждам как във мрака

той рони, рони сълзи пред Отца

за делото на Солунските братя,

за делото на своята страна...

Сти пред мен и виждам как сълзите

се стичат бавно, бавно във нощта –

видял отново призраци зловещи,

дочул отново техните слова...

Стои пред мен и чувам как ми шепне:

че длъжни сме за Него “да умрем”;

че длъжни сме “ний пак Борис да станем”,

но делото свещено да спасим!!!...

Забележка:”Да умрем за Него”, т.е. за Делото, което сам княз Борис започна – християнизирането на България, означава да забравим всичко свое, да забравим себе си дори и изцяло да се посветим на това Велико Дело!!!

А те, основите на християнството у нас, са положени от Княз Борис, а за нас - Е ОСТАВЕНО ПОКАЯНИЕТО”, както е казал игумен Никон в своите писма до духовните си чада...

Нека не забравяме това!!!...

Стихотворението "Княз Борис" е публикувано в книгата "Гълъби, гълъби, гълъби" , 2001 г.