"Върви, народе възродени,към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
Върви към мощната просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаьето живей!
Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."
Тъй солунските двама братя
насърчаха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет...
...
Бъдете преблагословени,
о, вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нек името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
Стоян Михайловски
Текстът на химна е написан от Стоян Михайловски през 1892 г., а музиката от Панайот Пипков през 1901 г.
